Русия търси своя собствен път, отдалечава се от Запада на безопасно разстояние, без да се стреми да се сближи с източните цивилизации. Русия е самобитна страна, но не може да се твърди, че нейната цивилизационна основа вече е основа на политиката. Участниците в кръглата маса, която се проведе в навечерието на XXXI асамблея на Съвета по външна политика и отбрана, обсъдиха това как Русия да придобие собствена ценностна и културна уникалност. Списание "Россия в глобальной политике" публикува основните тези на дискусията.
В Концепцията за външна политика на Руската федерация, която беше публикувана неотдавна, Русия е наречена държава-цивилизация. Включването на това положение в Концепцията бележи разрив с предишните подходи при формулирането на външнополитическата стратегия на Русия: докато преди приоритет беше да се превърне в част от "цивилизования свят" и да се присъедини към някакви големи проекти, днес, осъзнала и приела статута си на държава-цивилизация, Русия по всички възможни начини се стреми да подчертае своята идентичност.
"Цивилизация" - това е амбициозен термин, привличащ голямо внимание, но в същото време е неточен, описателен и труден за тълкуване в приложен, а не във философски контекст. Ключовата характеристика на цивилизацията е нейната самодостатъчност - цивилизацията не се нуждае и не се стреми да се интегрира в структури, които не са създадени от нея. Акцентът върху цивилизационния статус на Русия в официалния документ е качествена промяна във външнополитическата логика, особено в сравнение с позиционирането на СССР и Русия в международното пространство от края на 80-те години на ХХ век. След провъзгласяването на доктрината на "новото мислене" Русия непрекъснато се стремеше да влезе някъде, да докаже своята принадлежност и необходимост. Днешната Русия е убедена, че няма нужда да влиза в каквото и да е.
Бидейки особена общност, Русия обаче не се изолира, тя не престава да бъде неразделна част от големия свят. В текста на Концепцията могат да се открият препратки към Русия като цивилизация и Русия като национална държава. Каква е разликата между политиката на държавата-цивилизация и действията на националната държава?
В сп. "Россия в глобальной политике" Борис Межуев въведе термина "цивилизационно безразличие". Според него Русия трябва да се занимава със собственото си развитие, да не се противопоставя на другите, а да съществува обособено. Въпреки това Русия все още не може да осъществи идеята за цивилизационно безразличие - тук дава да се разбере комплексът от чувства, свързани с многовековния стремеж към Запада.
Може би фразата на Уинстън Чърчил, че "няма вечни приятели и вечни врагове, а само вечни интереси", описва най-добре поведението на цивилизацията на международната арена. Обикновено цивилизацията не влиза в алианси, не поема ангажименти. Отдръпването на Русия от досегашната външнополитическа традиция отчасти се случва по нейна собствена воля и отчасти поради неблагоприятни външни обстоятелства. Едно е ясно - старите външнополитически подходи вече не са приложими.
Залезът на Запада
Евроцентричната позиция на Русия не се е оформила, както обикновено се смята, през 90-те години на ХХ век или по време на съветския период, а много по-рано, в началото на ХІХ век. През съветския и постсъветския период Западът традиционно играе централна роля във външнополитическата стратегия на Русия, като се използваха същите подходи, но в леко модифицирана форма. Днес е необходимо да се преразгледа наследството от XIX и XX век и да се направи справка с трудовете на Николай Данилевски, Фьодор Тютчев, Николай Бердяев, Константин Леонтиев, Освалд Шпенглер, Александър Солженицин, Вадим Цимбурски и Лев Гумильов. Шпенглер например е на мнение, че Европа като цивилизационна общност не съществува - съществува една западна цивилизация, която преживява упадък на своето развитие. Идеята за еволюционния упадък на Запада присъства и в трудовете на Франсис Фукуяма.
Когато започна процесът на разширяване на НАТО, Западът начерта ясна разделителна линия между Русия и НАТО, Запада и Изтока, макар тя да не беше осъзната веднага.
Закъснялото признаване на необходимостта от откъсване от Запада е преломен момент в идеологическото развитие на Русия.
Русия трябва да се стреми да може да разговаря с другите като с равни, да говори от собствена позиция, затова е необходима сериозна промяна в руската външнополитическа конструкция. Моделът на глобално управление с център ООН отразява цивилизационното многообразие на света, което обаче не можа да се утвърди поради налагането на визията на Запада.
Краят на европейското пътешествие на Русия
Текстът на Концепцията съдържа едно изключително важно послание - признанието, че европейското пътешествие на Русия е приключило. То е донесло на Русия много ползи, особено през XVII и XIX в., през XX в. - както ползи, така и вреди, но през следващите десетилетия не донесе съвсем нищо.
Откъсването на Русия от Запада се случва трудно и доста болезнено, което не е изненадващо: Русия е свикнала да се смята за европейска държава. Обаче скъсването със западното минало обещава на Русия много предимства. Например възможността да се ангажира със себе си икономически и политически, да се заеме с въпроси, на които с години се е избягвало търсенето на отговори.
Руснаците са уникален мултикултурен народ и това е най-силната им черта. Движението на Русия на запад, юг и изток я е направило това, което е. Цивилизационното самоопределяне на Русия е свързано с прекратяване на отъждествяването й със Запада и придобиване на собствена ценност и културна уникалност. Русия търси своя собствен път, оттегля се на безопасно разстояние от Запада, без да се стреми да се приближи до китайската, индийската или други източни цивилизации. Русия е самобитна страна, но не може да се твърди, че руската цивилизационна основа вече е формирана.
Вътрешен източник на сила
В продължение на тридесет години Русия се мяташе от едната крайност в другата, от прегръдката на Запада в прегръдката на Изтока. Русия все още не знае какво точно иска, нейните цели и желания все още предстои да се формулират.
За съжаление, търсенето на собственото й "аз" се влияе главно от външни, а не от вътрешни фактори. Санкциите на Запада принуждават Русия да отвръща на удара и да реагира на нови фактори, а това със сигурност я тласка по пътя на търсенето на идентичност.
Важно е изборът на концепция за Русия да гарантира ефективното развитие на страната и обществото. Направени са няколко опита за създаване на работещ модел за руската икономика, но страната все още няма успешен икономически модел, способен да осигури ефективен растеж. Вместо да търси себе си, Русия действа реакционно - в отговор на външни предизвикателства и заплахи.
Цивилизацията е система, която се състои от икономическа, политическа, информационна, културна и духовна сфера. Тя ще бъде цялостна само ако всички тези сфери съвпаднат.
Най-страшният закон на физиката е вторият закон на термодинамиката, защото хаосът разрушава всичко. Хаосът в международната система не бива да се изостря от хаос в страната. Ако Русия има вътрешен източник на сила, тя ще има възможност да създаде нов световен ред и собствена идеология.
Цивилизацията изисква хармония между елитите, между правителството и обществото. Формирането на институциите на съвременна Русия съвпадна с периода на 90-те години на ХХ век и за съжаление не донесе необходимите резултати. Създадената система работи, но не без недостатъци - икономиката на Русия е организирана по такъв начин, че инвестициите не са печеливша дейност.
Въпреки че със сигурност е възможно да се гордеем с руската икономика, която устоя на западните санкции, основната цел на Русия днес е да създаде политически и икономически механизми, които да ѝ позволят да върви напред и да се развива.
Вече не е достатъчно просто да се реагира на действията на Запада, а е необходимо да се гледа в бъдещето.
Русия-цивилизация и Русия-нация
Задачата на Русия е да намери правилния баланс между цивилизационните и националните компоненти на своята идентичност. В този деликатен въпрос предстои да се търсят компромиси.
На съвременната политическа карта на света не са много националните държави, които използват понятието "цивилизация", за да се обозначат. Концепцията на САЩ за американска цивилизация например изключва понятието за нация. Руската, индийската и китайската цивилизация са допринесли за световното културно наследство, но нито Индия, нито Китай са увлечени от някакъв цивилизационен проект. Индия и Китай са ангажирани с национално изграждане и се смятат да спират. Русия трябва да бъде гъвкава в това отношение и да приеме факта, че най-добрата стратегия по пътя към намиране на собствена идентичност е да се опита да съчетае националното и цивилизационното. Когато се говори за национална икономика, национални проекти и здравето на нацията, всички народности, живеещи в Русия, трябва да представляват единен фронт и гръмко да заявяват, че принадлежат към руската нация. Русия-цивилизация и Русия-нация не трябва да се изключват взаимно.
Руската нация се формира и съставя от различни националности, но самоопределянето като руснаци трябва да е на първо място.
Елементът на прогресизъм в "руската идея"
Цивилизацията не е инструмент или програма, тя се формира с векове. Подобно на джин, в продължение на години тя е била затворена в бутилка, запушена с тапата на западоцентризма. Днес тази тапа я няма и руската цивилизация излиза наяве. Всяка цивилизация е носител на свръхидея, основана на определени културни и ценностни стълбове и е подкрепена от функциониращ социално-икономически модел. Не е необходимо изкуствено да се създава цивилизация, тя вече съществува. Икономическите, политическите и другите социални модели трябва да бъдат адаптирани към съществуващата програма. Освен това руската цивилизация е част от "Руския свят", който е много по-широк от руската нация.
Въпросът за съотечествениците се оказва сложна тема. От правна гледна точка всеки, който изпитва симпатии към Русия, може да бъде наречен съотечественик, дори и човек, който няма нищо общо с Русия. Опитите за формулиране на национална идея са многобройни. В речите на Владимир Путин в различни моменти като основа на националната идея са били предлагани консерватизмът и традиционните ценности. Но няма консенсус по въпроса какво трябва да бъде в основата на руското национално самосъзнание.
Към решаването на този проблем може да се подходи от две страни. Първо, въз основа на историческия опит да се направи анализ на руските ценности и национални особености и да се направи опит да се формулира идея за съвременността. Второ, целенасочено да се включи в националната идея онова, което потенциално би могло да бъде полезно за Русия в бъдеще.
Ако пред Русия априори стои задачата да придобие национално самосъзнание, трябва да се вземат предвид и двата подхода и, което е важно, в "руската идея" трябва да се включи елемент на прогресизъм. Без това е невъзможно. Не може да се гради идентичност на основата на традиционализма - онова, което винаги привлича и води, винаги е нещо ново, модернистко.
Какво може да предложи Русия на света
Когато се формулира националната идея за Русия - за нация и цивилизация, трябва да се мисли и за духовните ценности, за принципите, които Русия може да предложи на света. Дискусиите за "руската идея" обикновено започват, когато Русия е изправена пред кризисни явления. Такъв е случаят например в началото на XX век, когато Русия влиза в Първата световна война. Жертвата винаги е играла голяма роля в тези моменти - Русия се жертва с неясен резултат както по време на Първата световна война, така и днес, когато реши да започне украинската кампания. Мобилизирането на руското общество не трябва да се извършва по военен път, а в културен и ценностен план.
Най-важното е да се определят ценностите, около които ще се осъществи духовната консолидация не само в Русия, но и около нея.
Необходимо е да се внася нещо добро и градивно в живота на другите народи на Русия, да се обоснове привлекателността на модела не с традиционни ценности, а с нещо, което ще форсира развитието и движението напред. Посоката на работа е да се стремим към симбиоза и да се търси "ново единство".
Цивилизация на цивилизациите
Определянето на Русия като държава-цивилизация не е резултат от специални научни изследвания, а политически избор, който има своите рискове и последствия. То е своеобразно послание към Запада: живейте както намерите за добре, не пречете на живота на другите. Западната цивилизация вярва, че либералните ценности, които споделя, са единствените правилни и следователно те могат и трябва да бъдат наложени на другите. В действителност това не работи. Ако границите на цивилизацията не съвпадат с границите на политията, възниква конфликт.
Показателен пример е Китай. Тайван е част от китайската цивилизация, но поради противоречивия политически статут на Тайван интересите на политията тук са в дисонанс с интересите на цивилизацията. За Русия да се позиционира като държава-цивилизация означава да е готова за това, че част от територията й ще се разглежда като ареал на друга цивилизация, например тюркска.
Русия като цивилизация на цивилизациите - този реторичен ход може да се окаже подходящ.
Накъде да се обърнем и какво да променим
Днес дълбочината и характерът на партньорствата с трети страни се определят от категорията, в която попада дадена страна - дали е приятелска, неприятелска или неутрална. Тъй като разликата между тези определения не е съвсем ясна, руският дипломатически корпус има безпрецедентна свобода на действие при изграждането на отношения с една или друга държава в зависимост от обстоятелствата. Наборът от инструменти, които един дипломат може да използва в работата си, също е много широк: Русия е страна, която е отворена за всякаква форма на партньорско взаимодействие, можете да дойдете в Русия с какъвто и да е проект. Основният, ако не и единственият, критерий за предлаганото партньорство е неговото съответствие с руските национални интереси. Широтата на тълкуване на руската външнополитическа концепция е несъмнен плюс. Различните държави могат да прочетат различни послания в текста на Концепцията. Цивилизационният подход е само фиксация на новото състояние. Във време на кардинални промени няма смисъл да се пишат стратегии, така че колкото по-размити са формулировките, толкова по-добре. Практически всичко е възможно - и това е правилно.
"Завъртането на Русия на Изток" не е принудително, а обективно обусловено решение. Но на кого да заложим? Кой би бил по-обещаващ партньор за Русия? Китай? Евразия? Обръщането към Китай обещава на Русия ролята на изостанала страна и я обрича на зависимо развитие, на ролята на транзитна държава. Така че бъдещето на Русия е в Евразия.
Една от допирните точки между Русия и евразийските държави може да бъде сътрудничеството в енергийната сфера. Азия е както най-замърсеният, така и най-гъсто населеният регион в света, поради което е изправена пред предизвикателството на енергийната бедност и необходимостта от преминаване към по-екологични енергийни източници. Русия, страна с висока енергийна ефективност и големи запаси от газ, може да предложи много. През 2015 г. Владимир Путин представи концепцията за Голямо евразийско партньорство. Всъщност е възможно да се погледне по-дълбоко и да се развие, например, идеята за Голямо евразийско енергийно партньорство, да се предложат руски решения в областта на енергетиката.
От гледна точка на правото държавата-цивилизация се определя от думата "юрисдикция". Текстът на Концепцията за външната политика на Руската федерация е доста суров, но е богат на интересни и донякъде противоречиви формулировки. Целта на Концепцията е да се изработи стратегия за развитие, около която "Руският свят" би искал да се обедини. В това отношение Концепцията представлява юридически описана визия за света.
За съжаление засега всички бягат от руската юрисдикция и се опитват да попаднат в юрисдикцията, описана от Лондон. По този начин ядрото на руската цивилизация изглежда се намира в британската столица. Струва си да се стремим към следното - и руските компании, и бизнесът на трети страни да искат да работят с руското право.
Превод Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}