Ако здравият смисъл и разумът вземат връх, разногласията могат да се окажат дори благотворни, при това не само за разрешаването на този неприятен регионален проблем, но и като цяло за предотвратяването на още по-унищожителни последици, предизвикани от световната система, която се основава на господството на три световни сили.

Западът реагира доста спокойно на последните новини от Близкия изток и в същото време не се подава на заплахите, прозвучали веднага след свалянето на руския бомбардировач. Нещо повече, самите руснаци си поеха дълбоко въздух, след като разбраха, че изострянето на кризата води до задънена улица. Единственият резултат можеше да бъде сериозно противопоставяне, в която Русия щеше да се окаже в изолация. Не е изключено, в момента да се намираме на прага на прогрес в отношенията между великите сили – не само във връзка с турско-руския инцидент, но и за благотворното активизиране на сътрудничеството за възпиране на насилието в региона.

Едва ли някой наистина смята, че този спор си струва разпалването на един потенциално опасен конфликт. В началото на октомври посочих необходимостта от привличането на Русия в сериозните преговори относно бъдещето на близкоизточния регион. Смятам, че ние правим това, което е нужно да се направи в рамките на Виенските преговори, отчитайки общата заплаха, свързана със сложните отношения между ядрените държави.

Асад, Русия и САЩ

Запазването на Башар Асад на власт в Сирия за по-дълъг период от време не носи особени изгоди за Русия, а неговото незабавно оттегляне от властта не дава някакви значителни предимства на САЩ. Но и двете държави имат интерес да не допуснат сериозно противопоставяне между САЩ и Русия. Възможно е да съм наивен, но ми се струва, че това е една от онези ситуации, в които залозите са много високи. В течения на няколко седмици точно обратното мнение изглеждаше вярно относно конфликта в Украйна. Именно по тази причина аз тогава се обявих за компромис между нас и руснаците и за „финландизация“ на украинския проблем. Става дума за отказ на Украйна да влезе в НАТО при запазването на нейната независимост. Днес ситуацията се развива в тази посока.

Путин, турците и САЩ

Много е хубаво, че не ние свалихме този самолет над Сирия, защото в такъв случай Путин щеше да има много малко възможности да „преглътне“ такъв хап. Радвам се също така, че този инцидент не се случи в някоя от балтийските страни, където реакцията на Русия можеше да бъде много по-сурова, а способността на Прибалтика да даде отпор щеше да е минимална. В подобен случай военната намеса на САЩ щеше да бъде необходима.

Реакцията на руснаците е сдържана. Путин изпусна парата, а след това започна да говори за решаването на проблема. Турците проявиха настойчивост и твърдост, но не започнаха да преувеличават инцидента. Следователно страните в тази драма се държат по-разумно.

Русия и Китай

Не мисля, че трябва да се безпокоим във връзка със сътрудничеството между Русия и Китай. В краткосрочна перспектива Китай се нуждае от стабилност, а не конфликти. Стабилността ще позволи на Поднебесната устойчиво да увеличи своето влияние и да прокарва проекта „Един пояс – един път“, представляващ двойна програма за разширяването на достъпа на Пекин до Индийския океан, а също така по море и чрез железници до Централна Азия с крайна цел достигането на западните страни. Следователно, постепенно и предпазливо балансът на силите в Централна Азия между Русия и Китай се измества в полза на последния. Руснаците нищо не могат да направят. А страните, участващи в този проект, приветстват подобна инициатива, с изключение на Киргизия. Те разбират, че могат да загубят своята независимост, ако станат част от предлагания от Москва Евразийски съюз.

Китайците много добре умеят да пазят публичен неутралитет, в същото време да оказват подкрепа на едната от страните в конфликта. Неотдавна те гласуваха за приемането на Украйна за член на Съвета за сигурност на ООН. Едва ли подобна стъпка може да се хареса на руснаците.

Русия и САЩ

Днес интересите на САЩ и Русия до голяма степен съвпадат. Ако положението в Близкия изток излезе извън контрол, неотдавна постигнатото споразумение за ядрената програма на Иран може да се провали. Последиците ще бъдат много опасни. Това на свой ред може да доведе до много сериозни проблеми за Израел, а част от израелските лидери са склонни в подобен случай да изберат военния вариант. Всичко това може да създаде взривоопасна ситуация в региона.

Русия и Западът имат общ интерес регионът да остане стабилен.

А що се отнася до „предаването на властта“ или оттеглянето на Асад, то тук предстоят дълги преговори. Но не мисля, че жизненоважните интереси на някоя от страните зависи от неговата съдба.

Превод: БГНЕС