Имало едно време един кмет на малък европейски град, който бил избран да оглави бунт. Когато въстанието било потушено, той избягал от кралството и се укрил в близко кралство, докато властите задържали неговите приятели и съюзници.
В продължение на години той живеел под заплахата от затвор, ако някога стъпи в родната си страна. Прекарвал си времето сред емисари от целия континент, които мечтаели за независимост.
И тогава му се открил нов шанс. Предложение за амнистия. Възможност да завземе властта отново. Той събрал поддръжниците си в лагер извън кралството, подготвяйки се за триумфалното си завръщане, за което се надявал.
Това е един от начините да се разкаже странната история на Карлес Пучдемон, човекът, който като президент на испанската област Каталуния през 2017 г. се опита да обяви независимост - само за да се окаже в Белгия, издирван от Мадрид по обвинения в бунт, подстрекателство към бунт и присвояване на публични средства.
Сега, в развитие, напомнящо за предишни епохи на европейски машинации, сепаратисткият лидер е преместил дейността си в Перпинян във Франция, на север от испанската граница. Неговата цел е да спечели регионалните избори в Каталуния в неделя и да стане отново президент, което може да поднови движението за независимост и да дестабилизира допълнително крехкия политически пейзаж в Испания.
"Ако бъда избран за президент, моят приоритет номер едно ще бъде да обединя отново движението за независимост, да върна всички на масата за преговори и да направя равносметка къде сме седем години по-късно. Ще решим как да продължим напред и няма да повтаряме същите грешки, които направихме през 2017 г.", заяви каталунският лидер в обширно интервю в импровизирания си предизборен офис в Перпинян.
Под "грешки" той имаше предвид решението си да обяви независимостта на Каталуния, но веднага да преустанови провъзгласяването. По думите му той е бил убеден да даде на Мадрид време за преговори, но вместо това испанските власти са предали добронамерения му жест, като са разпуснали регионалния парламент, свалили са лидерите на движението и са изпратили полиция.
"Този път няма да дадем втори шанс на Испания", заяви Пучдемон. "Ще бъдем готови. Ще имаме демократичен, ненасилствен план за справяне с този сценарий".
Социологическите проучвания в момента го поставят на второ място и Пучдемон има реален шанс това да се случи - дори и да не е ясно дали и кога ще може да се върне в Барселона.
Последният опит за независимост на Каталуния
Щабът на Пучдемон в Перпинян не е място, което крещи "триумфално завръщане". Намира се в индустриален район в един от най-бедните градове на Франция и представлява коуъркинг център, който той споделя с търговец на едро на електроника, счетоводна служба и детска градина.
И наистина, никой от двете дузини местни жители, които обядваха в стола за хранене, не забеляза, че един от най-известните бегълци в Европа - облечен в син костюм със значка с емблемата на каталунското правителство - прекоси стаята, за да разговаря с "Политико".
Анонимността на сепаратисткия лидер във френския град напомня на ниската му популярност, когато през 2016 г. неочаквано стана президент на Каталуния. Партиите, подкрепящи независимостта, бяха спечелили управляващото мнозинство на изборите в региона, но не успяха да се споразумеят кой да ги ръководи. Изборът на Пучдемон - тогава кмет на Жирона, 11-ия по големина град в Каталуния - като компромисен кандидат беше изненада дори за него.
Подкрепата за независимост беше нараснала и Пучдемон бързо се зае да я използва. Напрежението беше голямо още преди Конституционният съд на Испания да отмени през 2010 г. закон, който предоставяше на Каталуния, един от най-богатите испански региони, известна автономия по отношение на финансите ѝ. Мадрид се възприемаше като далечен и корумпиран орган, който налага строги икономии.
Пучдемон проследява желанието на Каталуния за независимост до 1714 г., когато регионът застава на губещата страна във Войната за испанското наследство и е лишен от древните си привилегии и автономни институции. "По един или друг начин всяко поколение каталунци е имало бунтарска жилка, съзнание, че сме били насилствено вкарани в държава, която не е наша", казва той.
Собственото му пробуждане се случва по време на обучението му в католически пансион в последните години от диктатурата на Франсиско Франко, който се опитва да потисне каталунския език и идентичност. "Принуждаваха ме да пиша името си на кастилски - Карлос, а не Карлес", казва той. "И когато погледнах документите си за самоличност, се сблъсках с идентичност, която не беше моята собствена".
След смъртта на Франко каталунците са свободни да се радват на своя език и култура. Но отношенията с Мадрид остават неспокойни. "Неведнъж сме се опитвали да постигнем политически споразумения с испанската държава, за да изработим по-справедливо отношение и уважение. И всички тези опити се провалиха. Единственият път, който ни остава е да станем независима държава", казва той.
Революционният опит на Пучдемон не завърши добре. През октомври 2017 г. неговото правителство проведе референдум за независимост независимо от нарежданията от Мадрид и Конституционния съд на Испания. С телевизионните камери от цял свят, които ставаха свидетели, испанската полиция нахлу в избирателните центрове, размахвайки палки срещу изборните служители и гласоподавателите, които се опитваха да гласуват.
Може би не е изненадващо, че избирателната активност беше ниска; бюлетини пуснаха по-малко от половината от жителите на региона. Но въпреки това организаторите обявиха победа, като обявиха, че 90 % от гласувалите са за отцепване от Испания.
Двадесет и шест дни по-късно Пучдемон обяви независимост по време на обръщение към регионалния парламент. След това обаче той незабавно преустанови действието на декларацията - ход, който според него е бил посъветван от водещи политически фигури в страната и чужбина, които са го уверили, че Мадрид е готов да преговаря. Вместо да предложат преговори обаче, испанските власти поискаха извънредни правомощия, разпуснаха каталунското правителство и наредиха да бъдат арестувани неговите лидери.
"На местно ниво тези от нас, които бяха ангажирани с независимостта на Каталуния, се бяха примирили с факта, че може да бъдат вкарани в затвора за действията си, и бяха готови да платят тази цена", казва икономистът Елисенда Палузие, бивш председател на Каталунската национална асамблея - най-известната гражданска организация, която се застъпва за независимост.
Но когато испанските власти започнаха репресиите си, политическите лидери на региона, включително Пучдемон, явно бяха изненадани. "Те бяха в шок", допълва Палузие. "В мемоарите, които някои от тях написаха по-късно от затвора, мнозина признаха, че никога не са очаквали да бъдат вкарани в затвора, че до този момент дори не са обмисляли такава възможност."
Пучдемон успява да се измъкне благодарение на сигнал от симпатичен регионален полицай. Качен на задната седалка на автомобил със затъмнени стъкла, сепаратисткият лидер е изведен от дома си в Жирона и след като сменя превозните средства, е отведен през границата във Франция - едва избягва блокадата, която испанските власти поставят на пропускателния пункт минути след преминаването му. През нощта изминава 1300 км и на сутринта пристига в Брюксел, където ще прекара следващите седем години. В Мадрид политическите му врагове разпространиха фалшивата история, че каталунският лидер е избягал по унизителен начин, натъпкан в багажника на колата си.
Годините на изгнание на Пучдемон
Пучдемон може и да не е разпознаваем в Перпинян, но в Испания онези, които не знаят кой е той, са малцина. Откакто стана президент, рошавият каталунският лидер е неизменна част от първите страници на вестниците и телевизионните екрани в страната. Той често е имитиран от най-добрите комици и, разбира се, има каганер - дефекираща фигурка, която каталунците традиционно включват в сцените на Рождество Христово. Но доскоро той беше застрашен от изпадане в забрава.
Пучдемон оправдава заминаването си от Испания като усилие да защити поста на председател на Женералитата - името, с което правителството на Каталуния е известно от повече от 700 години. "Аз съм 130-ият представител на една линия, която води началото си от 1359 г.", казва той.
Размишлявайки върху годините, в които е бил в бягство, той цитира двама свои предшественици, които са били изправени пред подобни предизвикателства: Ллуис Компанис и Жозеп Тараделас.
Първият бяга във Франция след края на Гражданската война в Испания, но в крайна сметка е заловен от Гестапо и предаден на Франко, който заповядва да го разстрелят в рова на крепостта Монтжуик в Барселона.
Вторият оглавява каталунското правителство в изгнание и поддържа паметта за Женералитата жива по време на режима на Франко. След смъртта на диктатора, се завръща триумфално в Каталуния. Хиляди хора го подкрепят, когато поема управлението на възстановеното регионално правителство в рамките на нова демократична Испания.
"Не съм отишъл в изгнание, за да се защитя", казва Пучдемон. "Отидох, за да защитя институцията, над която имам временно попечителство и която съм длъжен да запазя."
И все пак, дори когато Пучдемон остана в чужбина, събитията у дома продължиха. След принудителното разпускане на парламента Каталуния проведе нови избори, в резултат на които Ким Тора, друг привърженик на независимостта, стана президент на региона. През следващата година лидерът на социалистите Педро Санчес измести консервативния враг на Пучдемон Мариано Рахой от поста министър-председател на Испания и възприе по-мек подход към региона.
Получил сигурно убежище в Белгия, Пучдемон проведе кампания за място в Европейския парламент през 2019 г. и успя да бъде избран. От Ватерло, зелено предградие на Брюксел, сваленият президент кръсти дома си от червени тухли "Дом на републиката", превръщайки го в щаб за сепаратистките усилия в чужбина.
Но стремежът му към независимост е все по-самотен: Членовете на кабинета му, които първоначално го бяха последвали в чужбина, се върнаха в Испания и се предадоха на властите, като много от тях получиха многогодишни присъди за ролята си в гласуването за самоопределение.
Мадрид остава решен да види Пучдемон зад решетките и многократно прави постъпления той да бъде екстрадиран, но не успява - усилие, което според политика парадоксално е от полза за неговата кауза. Всеки отхвърлен опит за връщането му в Испания подчертава необичайния му статут на европейски политик, преследван в рамките на Европейския съюз, и привлича повече внимание към по-широкото сепаратистко движение.
Но Пучдемон признава, че борбата му е струвала скъпо. Постоянната заповед за арест му попречи да присъства на погребението на баща си през 2019 г. или да бъде заедно с майка си, когато тя почина миналата седмица. Заплахата от лишаване от свобода го принуди да пропусне и годините на съзряване на двете си дъщери.
"Голямата ми дъщеря беше на десет години, когато отидох в изгнание, а сега е почти на 17", казва той. "Беше ми трудно да я виждам как расте от разстояние, да не присъствам постоянно в решаващи периоди от живота ѝ. Всеки ден провеждаме видеоразговори, а през уикендите тя идва в Белгия. Но когато нещата се случват вкъщи, когато тя пада с колелото си и ти се обажда с плач... За един баща е много трудно да не може да утеши дъщеря си лично", споделя той.
Амнистия или нови избори
В Каталуния през последните няколко години усилията за независимост нямат достатъчно въздух.
Хавиер Антич, ръководител на сепаратистката гражданска и културна група Òmnium Cultural, казва, че репресиите на Мадрид са имали опустошителен ефект върху движението. "На хората им е наложен запор на имуществото и жилищата, налагат им се глоби, довеждат ги до фалит или по друг начин ги съсипват присъди, които им забраняват да работят в държавната администрация или в университетите. Други са останали без пари, за да плащат за адвокати или за терапевти, които да лекуват стреса, който са развили в резултат на репресиите", казва той.
По данни на организацията от 2017 г. насам около 1460 души са били обект на наказателни или административни производства в резултат на връзките им с движението за независимост.
"Всеки, който подкрепя независимостта, познава някого, който е бил разпитван, обвиняван или вкаран в затвора", казва Елисенда Палузие от Каталунската национална асамблея. "Най-активните сами са под наблюдение от страна на властите и са спрели да ходят на протести, защото ако отново бъдат хванати от полицията, може да бъдат отведени в затвора и да не бъдат освободени", допълва той.
Любопитно е, че мнозина смятат, че сепаратисткото движение е било подкопано и от примирителния подход към региона, възприет от премиера Педро Санчес, чиито последователни правителства зависеха от подкрепата на регионалните партии. През 2021 г. лидерът на социалистите помилва сепаратистките лидери, хвърлени в затвора заради ролята им в референдума за независимост, и установи работни отношения с Републиканската левица на Каталуния - сепаратистката партия, която оглавява правителството на малцинството в региона.
След като най-отявлените сепаратисти бяха потиснати, а отношенията между Мадрид и Барселона постоянно се подобряваха, Пучдемон все повече изглеждаше като къс, който вече не се вписва в политическия пъзел на Каталуния.
Това, което промени динамиката, беше решението на Санчес да проведе предсрочни избори миналото лято. При преброяването на гласовете бързо стана ясно, че Испания е изправена пред висящ парламент. След като левият и десният блок разделиха страната помежду си, контролът върху парламента щеше да зависи от седемте депутати от партията на Пучдемон "Заедно за Каталуния".
Изведнъж Пучдемон стана не само важен, но и най-важният човек в страната.
"От години разглеждахме подобни сценарии", казва той. "Знаехме, че имаме два пътя към независимостта: Единият е еднопосочният път, на който имаме право, а другият е чрез преговори... И тук имахме възможност."
Основното условие на Пучдемон да подкрепи Санчес беше просто: Той искаше да бъдат свалени всички обвинения срещу всички каталунски сепаратисти, включително и срещу него самия. "Или амнистия, или повторение на изборите", каза той. Санчес нямаше друг избор, освен да му даде това, което искаше.
Пътят пред Пучдемон
Докато законопроектът за амнистията си проправя път през законодателния процес - той беше одобрен от долната камара на парламента през март, но все още трябва да бъде гласуван от Сената - в Испания се появиха множество спекулации за това как и кога Пучдемон ще се завърне и какво ще се случи, когато го направи.
Лидерът на Òmnium Cultural Антич казва, че вярва, че каталунското общество "единодушно" ще приеме Пучдемон с отворени обятия и прогнозира, че той все още ще може да движи масите.
"Демократична аномалия е, че избрани представители на властта са в изгнание от почти шест години заради това, че защитават основните права. Ето защо ние ще следим за всяка правна хитрост, която Испания може да измисли, за да се опита да спре завръщането му", допълва той.
Настоящият политически елит на Каталуния не е толкова ентусиазиран от предстоящото завръщане на Пучдемон.
"Всички ще отпразнуват завръщането на тези, които все още са в изгнание, по същия начин, по който ще отпразнуваме връщането към нормалния живот на тези, които са останали тук", заяви Меритсел Серет, външен министър на региона.
Като министър на земеделието при Пучдемон през 2017 г. тя също избяга в Белгия, но в крайна сметка избра да се върне у дома през 2021 г. Впоследствие, осъдена във връзка с ролята ѝ в гласуването за независимост, Серет обжалва присъдата, която ще ѝ забрани да заема публична длъжност в продължение на една година. Тя може да продължи да работи в държавната администрация до приключване на процеса.
"Има толкова много хора, които като мен все още имат съдебен процес или присъда над главата си, толкова много кметове, общински съветници, обикновени активисти, които са били арестувани за участие в протестно шествие. Това са хора, които живеят в страх, че ще бъдат вкарани в затвора, и които сега, надявам се, ще могат да се радват на свободата, която повечето приемат за даденост", казва тя.
В неотдавнашно интервю за "Политико" президентът на Каталуния Пере Арагонес, който изостава от Пучдемон в социологическите проучвания, лаконично определи евентуалната повторна поява на своя предшественик като "лично решение, което ще уважавам".
"Като президент на Каталуния аз приветствам всяка ситуация, в която хората могат да възстановят своите права и свободи и следователно да получат признанието и вниманието, което заслужават", каза той.
Очаква се проектозаконът за амнистията да получи окончателна зелена светлина от законодателите в Мадрид в края на май, точно преди каталунският парламент да отпразнува откриващата сесия на следващия си мандат. Пучдемон обеща да пътува до Барселона, за да присъства на това събрание и, надява се, да положи клетва като президент на региона.
Този резултат, разбира се, е несигурен. Очаква се кандидатът на социалистите Салвадор Ила да получи най-много гласове на изборите, но тъй като не се очаква нито една партия да получи управляващо мнозинство, президентският пост ще се определи от това кой ще успее да събере достатъчно подкрепа от съперничещите си групи.
Надпреварата е близка. Не е ясно дали сепаратистките партии в региона ще получат достатъчно места, за да сформират управляващо мнозинство, ако се обединят. Дори и да го направят, за да се върне начело на Женералитата, Пучдемон, който е дясноцентрист, ще трябва да убеди лявата Републиканска левица на Каталуния и групата "Народно единство" да го подкрепят, както направиха през 2016 г.
Пучдемон е категоричен, че ако успее отново да стане президент на Каталуния, няма да се откаже от стремежа си за самоопределение. "Може и да не сме в състояние да обявим независимост точно сега, но въпреки всичко, което се случи, въпреки нашите разделения и грешки, условията това да се случи все още съществуват", казва той.
Ако не получи президентския пост, Пучдемон заяви, че ще напусне активната политика, като добави, че има и "право да си почине малко след тези много трудни години".
"Хората винаги ме питат за храните, които са ми липсвали, и често ми носят хляб или фует [тънък, сух колбас] или дори вода от Каталуния", казва той. "Нямам търпение да отида на пазара и отново да си купя от онези щандове, на които има зеленчуци, донесени направо от провинцията, или риба, уловена тази сутрин в Паламос, но най-много ми липсва миризмата на еврейския квартал на моя град след дъжд", добави той. "Това е неосезаемо, нематериално усещане, което е едно от онези неща, които са в основата на чувството ти за идентичност."
"Искам да се прибера в Жирона, да се наслаждавам на родината си и да бъда със съпругата и дъщерите си. Искам да водя нормален живот, който да ми позволи отново да стана анонимен", казва той.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}