Китай и САЩ са в надпревара за изграждане на своите блокове на световна сила, като и двете страни използват една и съща точка за натиск: войната в Украйна, пише американското издание "Политико".
Миналата седмица китайският лидер Си Цзинпин прекара три дни в Русия, затвърждавайки партньорството си "без граници" с руския президент Владимир Путин. Във вторник президентът на САЩ Джо Байдън започва втората си среща на върха за демокрация - с цел да обедини световните лидери около принципите на свободата, върховенството на закона и правата на човека.
Подтекстът не особено трудно уловим: светът трябва да се обедини срещу Китай и Русия.
В алианса на демокрациите на Байдън Европа в най-добрия случай е двусмислена по отношение на Китай. Някои от най-важните държави, като Франция и Германия, се притесняват, че отделянето от Китай ще причини твърде много икономическа болка.
След инвазията на Русия в Украйна европейците започват да обръщат повече внимание на посланието на Байдън за опасностите от зависимостта от диктатури. Със спешност, както никога досега, те ограничават износа на оборудване за производство на чипове за Китай, забраняват TikTok на правителствените устройства и прокарват протекционистка търговска политика. Дори дългогодишният въздържател Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз и голям инвеститор в Китай, започва да поставя под въпрос своята етика на първо място за бизнеса.
Китай отвръща на удара. Той укрепва връзките си с Русия, предлага мирен план за Украйна и прокарва идеята, че правителствата могат да бъдат "демокрации", дори ако лишават гражданите си от правото да гласуват свободно за своите лидери.
"Намираме се в изострен момент - между войната в Украйна, сближаването на Китай с Русия и продължаващите икономически трусове - и залогът за международното лидерство е голям", казва Стивън Фелдстийн, който е бил заместник-помощник държавен секретар на президента на САЩ Барак Обама по въпросите на демокрацията, правата на човека и труда и който редовно съветва служители от настоящата администрация по тези въпроси.
Европа се вслушва.
Когато Джо Байдън спечели президентските избори през 2020 г., европейците не искаха да чуят големите му приказки за това как да се противопоставим заедно на авторитаризма. Опитът на Байдън да спре знаково търговско споразумение между ЕС и Китай в седмиците преди встъпването му в длъжност беше посрещнат с презрение от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.
Оттогава насам европейските лидери са разделени по въпроса, като много от тях са разочаровани от правителството на САЩ, което говори за съюзи, но в същото време става все по-протекционистко в икономическо отношение.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е възприела посланието на Белия дом. "Все по-настойчивият Китай развива зависимости на всички континенти", заяви фон дер Лайен в края на миналата година. "За разлика от тях, вижте какво могат да постигнат САЩ и Европа, ако обединим усилията си." Тя също така председателстваше сесия на първата среща на върха на Байдън за демокрацията през 2021 г.
Това е рязко различен тон от този на Меркел, която категорично отхвърли призивите Европа да заеме страна между САЩ и Китай, докато не напусна поста си през декември 2021 г. "Много бих искала да избегна изграждането на блокове", заяви Меркел на Световния икономически форум в Давос през януари 2021 г.
Войната в Украйна - а оттам и уютните отношения на Пекин с Москва - правят тази традиционна германска последователност все по-малко убедителна.
След като САЩ разпространиха сред съюзниците си информация, че Китай обмисля да изпрати оръжия на Русия за борбата в Украйна, германският канцлер Олаф Шолц предупреди, че ще има "последствия", ако Китай направи това, а ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел енергично нарече "червена линия", ако Китай пристъпи към такъв план.
А двете доминиращи дясноцентристки политически партии в Германия сега планират да отменят прагматичната позиция на Меркел спрямо Китай, твърдейки, че поддържането на мира чрез търговия се е провалило, според проект на документ, за който "Политико" съобщи в неделя.
"Във време, когато демокрациите по света са под заплаха, трансатлантическите отношения са по-силни, отколкото са били от много години насам", заяви Михаел Рот, председател на комисията по външни работи в германския Бундестаг.
Мнозина в Европа все още не са склонни да намалят връзките с Китай - особено в търговската сфера. "Западът срещу останалите" няма да проработи, заяви миналия месец главният търговски служител на ЕС Сабине Вайанд. "Клубът на либералните демокрации е твърде малък".
А европейските служители все още се опитват да отблъснат Китай от Путин. През следващите две седмици Макрон, фон дер Лайен и испанският министър-председател Педро Санчес ще посетят Китай с отделни пътувания, за да предотвратят пълноценно партньорство между Пекин и Москва.
САЩ засилват натиска си. За срещата на върха тази седмица администрацията на Байдън покани осем нови държави, за които твърди, че имат "политическа воля" да развиват демокрацията. Целта е "да се разпъне голяма палатка", заяви пред репортери миналата седмица Роб Бершински, старши директор на Съвета за национална сигурност по въпросите на демокрацията и правата на човека.
Тази година администрацията на Байдън споделя домакинството и с Нидерландия, Коста Рика, Южна Корея и Замбия, за да подчертае широтата на демократичната коалиция. И това се случва три седмици след като Нидерландия обедини усилията си със САЩ за ограничаване на износа на съвременни полупроводникови технологии за Китай.
Но затвърждаването на съюзи с държави в региони извън Европа се оказа също толкова трудно, ако не и по-трудно.
Соломоновите острови - дългогодишен съюзник на САЩ в стратегически важните линии, свързващи Австралия с Хаваите - се оказаха глухи за демократичната реторика на Байдън, като сключиха спорен пакт за сигурност с Пекин през 2021 г.
В части от Африка също има затруднения, особено защото много държави там се възползваха от големите инфраструктурни инвестиции на Китай. Макар че 27 африкански държави гласуваха в подкрепа на резолюцията на ООН от март 2022 г. срещу агресията на Русия, 16 други - включително Южна Африка - се въздържаха, а Еритрея гласува против.
В Латинска Америка Коста Рика е единствената държава, която се присъедини към санкциите на САЩ срещу Русия. А търговската група на региона МЕРКОСУР отхвърли молбата на украинския президент Володимир Зеленски да говори пред органа през юли.
Китай прилага свой собствен многостранен подход за ухажване на света.
По отношение на Украйна Пекин се опитва да покаже по-приятелската си страна - всъщност както и към Русия, така и към Запада. Посещението на Си при Путин доведе до множество сделки за "стратегическо сътрудничество", които включват увеличаване на продажбите на руски газ за Пекин, както и споразумения за разширяване на трансграничните транспортни връзки чрез изграждане на нови мостове и пътища.
В същото време Китай предприе глобална кампания, за да се представи като страната, която се застъпва за мира в Украйна. Пекин предлага потенциален мирен план от 12 точки. В телефонен разговор по-рано този месец китайският външен министър Цин Ган увери украинския външен министър Дмитро Кулеба, че Пекин иска да играе "конструктивна роля" в прекратяването на конфликта.
Миналата седмица Китай беше домакин и на свой собствен Международен форум за демокрация, в който участваха 300 души от 100 държави. Групата обсъди "различните форми на демокрация, като зачеркна монистичното и хегемонистичното говорене по темата", съобщават китайските държавни медии.
"Подкрепяме истинския мултилатерализъм, работим за многополюсен свят и по-голяма демокрация в международните отношения и правим глобалното управление по-справедливо и равноправно", заяви по-рано този месец говорителят на китайското външно министерство Ван Венбин.
Тази реторика подчертава прехода на Пекин от цялостно отхвърляне на критиките към политическата му система към семантично предефиниране на демокрацията и правата на човека.
"Това, което китайците се опитват да направят, не е да се борят срещу демокрацията и правата на човека и да ги отхвърлят - те се опитват да бръкнат в джоба на Байдън и да ги асимилират, като ги определят като това, което прави Китай", казва Даниел Ръсел, бивш помощник държавен секретар на Обама по въпросите на Източна Азия и Тихия океан.
Запитан за срещата на високо равнище по въпросите на демокрацията на администрацията на Байдън, говорителят на китайското посолство във Вашингтон Лю Пънгюй заяви, че САЩ "се опитват да разделят света на "демократични" и "недемократични" лагери въз основа на свои критерии и открито провокират разделение и конфронтация".
Колкото и Пекин да иска да запази отворени търговските пътища с Европа, той става все по-агресивен и към търговските партньори, които се обръщат срещу него. През 2021 г. Китай наложи търговско ембарго срещу Литва, след като Тайван откри дипломатически офис в страната от ЕС. Неотдавна той заплаши Нидерландия с възможни ответни мерки заради това, че е застанала на страната на САЩ по отношение на полупроводниците.
А Си става все по-остър към страните, които критикуват състоянието на човешките права в Китай.
В отговор на въпрос на европейските лидери относно правата на човека, свързан с уйгурското малцинство и отношението към жителите на Хонконг, Си отвърна, че "европейците трябва да се съсредоточат върху собствените си проблеми, като например антисемитизма и системната расова дискриминация", според служител на ЕС, на когото е била предоставена анонимност, тъй като не е бил упълномощен да разкрива подробности от разговора.
Увереността, заложена в този подход, подчертава факта, че въпреки войната и реториката за "отделяне", икономическата мощ на Китай означава, че както САЩ, така и останалата част от демократичния свят все още трябва да намерят начин да балансират страховете си от нарастващата мощ на Пекин с реалността, че няма пълно отделяне.
Както се изрази Ръсел, бивш служител на Държавния департамент: "Реториката "аз добрата демокрация, той лошата автокрация" не е достатъчна нито за привличането на други държави, нито за противопоставянето на факта, че днес Китай е добре обезпечен и изобретателен конкурент, ако не и антагонист", пише в заключение "Политико".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}