ЕС може и да завършва новия пакет от санкции срещу Русия, но той не удря Кремъл там, където наистина го боли.
Вместо да попречи на многомилиардните продажби на петрол и газ на Москва или да гарантира, че забранените технологии няма да попаднат във въоръжените ѝ сили, Брюксел намалява амбициите си в полза на това да се насочи към малък брой компании, които нарушават правилата.
При липсата на консенсус между страните и ожесточената опозиция от страна на Унгария, която продължава да се стреми към по-тесни връзки с Русия, е ясно, че ЕС чувства, че изчерпва възможностите за ограничаване на военните действия на Москва в Украйна.
И все пак тези възможности съществуват.
Ето пет неща, които политиците биха могли да направят, ако наистина искат да притиснат руския президент Владимир Путин. Оценихме всяко от тях по вероятността то да се случи и по това, колко ще накърни хазната на Москва.
Фиксиране на тавана на цените на петрола
Преди началото на войната в Украйна продажбите на нефт и газ представляваха почти половината от приходите на Русия. Сега, когато компаниите и квалифицираните работници бягат от страната, изкопаемите горива са един от малкото спасителни пояси, които са ѝ останали.
През декември 2022 г. клубът на богатите държави Г-7, както и ЕС и Австралия, наложиха безпрецедентен ценови таван на руския петрол от 60 долара за барел - ход, който се надяваха да принуди Москва да поддържа доставките, за да стабилизира световния пазар, като същевременно намали печалбите си от продажбите.
Въпреки че първоначално планът проработи, в крайна сметка ефективността му намаля, тъй като Москва намери начини да заобиколи правилата. Днес почти никой петрол не се продава под горната граница на цените.
Сега основен приоритет за Киев е да накара западните си съюзници да предприемат действия срещу "сенчестия флот" от остаряващи танкери, които Русия използва, за да продава своя петрол в нарушение на санкциите. Освен това настоява глобалните му партньори да затворят вратичката, която позволява на страни като Индия, Турция и Китай да купуват руски суров петрол на всякаква цена и да го преработват в бензин, дизел и други горива за продажба на други места.
Липсата на съгласие между западните съюзници, които твърдят, че САЩ нямат интерес от затягане на съществуващите правила, както и опасенията от повишаване на цените на енергията, обаче възпрепятстват всякакви действия.
Накърняване на руската търговия с метали
По-запалените столици на ЕС настояват за забрана на целия внос на руски алуминий, тъй като около 80% от доходоносната търговия с метала с Русия понастоящем не е обект на санкции. Въпреки че този ход има подкрепата на Естония, Латвия, Литва и Полша, Европейската комисия не успя да включи идеята в последното си предложение за санкции. Изпълнителният орган на ЕС обаче посочи, че мярката може да бъде разгледана в бъдещ пакет.
"Надяваме се, че няма да изпуснем парата", заяви миналия петък посланикът на Литва в ЕС Арнолдас Пранкевичус по време на дискусия за забраната на вноса на руски алуминий, организирана от индустриалната група European Aluminium.
Служител на Комисията, присъстващ на събитието, отговори, че за всеки пакет от санкции "трябва да осигурим единодушие, така че трябва да се заложи на широка подкрепа". С други думи: нека не предлагаме идеи, за които знаем, че могат да бъдат отхвърлени от една-единствена държава. Забраната на алуминия може да бъде една от тях.
Като компромис официалните лица могат да предложат полузабрана. Или пък да се споразумеят за поетапна забрана. Такъв е случаят със сегашните забрани на ЕС за полуфабрикати от руска стомана. Въпреки цялостната забрана на стоманата, руските плочи за преработка все още се допускат в ЕС до 2028 г. Така че засега тези продукти се радват на почти свободна търговия, отчасти благодарение на лобирането на две малки компании в Белгия и Чехия.
Същото важи и за чугуна, който е изключително важен материал за стоманодобивния сектор.
За Украйна тези уговорки са сериозен проблем в рамките на политиката на ЕС за санкции: "Някой известен богаташ е член на борда на директорите на дружество от ЕС. Те купуват замъци, яхти", казва Всеволод Ченцов, посланик на страната в ЕС. "И с тези [изключения] те всъщност стават защитени от санкциите."
Както и при алуминия, руските плочи са много по-евтини от алтернативите им, произведени в Европа. Въпреки това, по оценки на European Aluminium, руските компании печелят около 2,2 млрд. евро от износ.
Затваряне на газовите кранове
Въпреки че ЕС бързо се отказа от руския петрол след войната, всъщност Москва беше тази, която взе решение да започне да намалява газовите тръби, достигащи до континента - опит да лиши съюзниците на Украйна от ключов енергиен източник.
Въпреки това на Русия все още се падат около 15% от вноса на газ в ЕС през миналата година, дори когато континентът увеличи вноса на втечнен природен газ (LNG) от места като САЩ, Норвегия, Либия и Алжир. Всъщност страни като Белгия и Испания дори увеличиха покупките си на газ от Москва през 2023 г.
Това означава, че ЕС продължава да пълни джобовете на Кремъл, като купува руски газ. По данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух плащанията на ЕС за газ към Русия през последните две години са надхвърлили 80 млрд. евро.
Изключването на руския газ обаче не е лесен процес. Много страни са обвързани с дългосрочни договори, които е трудно да бъдат прекратени. А Унгария, която до момента най-малко подкрепя енергийните санкции срещу Русия, има близки отношения с руския държавен енергиен гигант Газпром. Будапеща дори се съгласи да увеличи количествата, които купуваше тази зима - решение, за което комисарят по енергетиката на ЕС Кадри Симсон заяви, че е равносилно на работа с "военни престъпници".
Един дипломат, пожелал да остане анонимен, омаловажи шансовете за по-строг отказ на целия блок от руския газ. "Това все още е въпрос на сигурност на доставките", каза дипломатът.
Наред с това експертите предупреждават, че страните от ЕС си затварят очите за руския втечнен природен газ, който преминава през европейските пристанища на път за други дестинации. Спирането на тази практика обаче е в правомощията на отделните столици на места като Франция и Белгия, а не на бюрократите в Брюксел.
Справяне с посредниците
Доходоносният черен пазар процъфтява, след като западните съюзници забраниха вноса от Русия на много западни луксозни продукти и - което е по-обезпокоително - на стоки с "двойна употреба", които въоръжените сили на Москва могат да използват повторно.
Държави като Грузия и Армения в Южен Кавказ и Казахстан в Централна Азия имат обща или близка граница с Русия и поддържат важни търговски отношения с Москва. Брюксел назначи "цар на санкциите", бившия посланик на ЕС в САЩ Дейвид О'Съливан, който ще обикаля бившия Съветски съюз и ще оказва натиск върху страните да съдействат за прилагането на правилата.
Досега изглежда, че това работи (донякъде) - и Армения, и Казахстан публично заявиха намерението си да се придържат към западните санкции. Въпреки това Грузия, която в края на миналата година получи противоречив статут на кандидат за членство в ЕС, реши да не прилага същите правила. Председателят на парламента Шалва Папуашвили твърди, че решението е било едновременно изгодно за страната и не е навредило на отношенията ѝ с ЕС.
По-нататък Турция, Индия и Китай се възползваха от нуждата на Москва от алтернативни търговски пътища, като Пекин изпрати тонове оборудване, което лесно може да бъде използвано от руските сили, воюващи в Украйна. Очаква се в пакета от санкции тази седмица ЕС да добави китайски компании към списъка на субектите, с които не може да се търгува с бойни стоки и стоки с двойна употреба.
Макар че Брюксел, заедно със САЩ, затяга контрола върху заобикалянето на санкциите, ще бъде трудно да се затворят вратичките по-бързо, отколкото поддръжниците на Путин могат да ги отворят.
Технически погледнато, Брюксел има правната възможност да спре търговията с даден продукт, ако чуждата държава не се вслуша в "други индивидуални мерки и препоръки на ЕС". Но за предприемането на тази стъпка е необходимо единодушие от всички 27 държави от ЕС - което прави летвата за налагане на вето доста ниска, особено ако някоя държава от ЕС се възползва от такива продажби.
Да се каже "не" на руския атом
Окупацията на Запорожската атомна електроцентрала, най-голямата в Европа, от страна на Русия предизвика предупреждения за катастрофа, която може да засегне целия континент. Точно от другата страна на границата в ЕС обаче Москва все още е важен играч в гражданската атомна енергетика на блока.
Заместник-министърът на енергетиката на Киев Фарид Сафаров заяви пред "Политико" през ноември, че е време европейските страни да спрат да работят с руския държавен гигант в областта на ядрената енергетика - "Росатом", който в момента предоставя гориво и услуги в редица страни от ЕС. Макар че секторът не е един от най-големите приходи на Москва, той предлага огромен лост на мека сила и дава на руските държавни компании достъп до чувствителна европейска инфраструктура.
За пореден път обаче бариерата за по-строги действия изглежда е Унгария. В момента Будапеща разширява своята атомна електроцентрала "Пакш" с подкрепата на "Росатом", а министър-председателят Виктор Орбан обеща да блокира всякакви санкции срещу сектора.
"Що се отнася до ядрената енергетика, мисля, че тя е доста ясна", каза европейски дипломат, запознат с преговорите. "Унгария е пределно ясна, че ще наложи вето - и вероятно някои други държави членки също се крият зад Унгария."
Ако не сега, то кога?
Макар че Русия не показва признаци, че средствата, от които се нуждае, за да купува оръжия и да плаща скъпоструващи заплати на военните в краткосрочен план, са изчерпани, експертите посочват, че едва ли ще може да остане на военна основа завинаги.
Това означава, че конфликтът все повече се превръща в брутална война на изтощение между способността на Москва да продължи да воюва и способността на Запада да поддържа подкрепата си за Украйна.
"Санкциите и войната се превърнаха в тест за устойчивостта на руската и украинската икономика", казва Мария Шагина, експерт по санкциите в Международния институт за стратегически изследвания, като предупреждава, че Москва е изправена пред по-дългосрочна криза в резултат на изтичането на капитали, изтичането на мозъци, заради което много млади хора напускат страната, и липсата на достъп до технологии.
"Въпросът е дали украинската икономика може да бъде поддържана, за да се разгърнат дългосрочните ефекти", добави тя.
Тъй като политическите разногласия и икономическите съображения възпрепятстват някои от мерките, които биха имали най-голямо въздействие върху способността на Москва да води война, последният кръг от санкции вероятно няма да се окаже нищо друго освен символичен жест, отбелязващ две години невъобразима смърт и разрушения в Украйна.
Въпреки това Брюксел обеща да започне веднага работа по 14-ия пакет от санкции, който, както се надяват някои, може да бъде по-строг - особено ако лидерите на ЕС успеят да повторят стратегията си да принудят Унгария да отстъпи от противопоставянето си на ключови стъпки в помощ на Киев.
Въпреки това в брюкселския лексикон навлезе говоренето за "умора от Украйна", макар че полският лидер Доналд Туск предпочита да я нарича "умора от Орбан". Експертите предупреждават, че официалните лица ще трябва да убедят предпазливата общественост, че евентуалните санкции няма да засегнат джоба ѝ.
"Но честно казано, това е, което се случва в един естествен демократичен процес. За щастие не живеем в диктатура и трябва да постигнем консенсус", казва икономистът Елина Рибакова от Киевското училище по икономика и Института "Петерсон" във Вашингтон.
Втори европейски дипломат каза: "ЕС обеща да направи всичко необходимо, за да помогне на Украйна да спечели войната и очевидно има варианти за затягане на гайките".
Тези варианти обаче може да си останат само варианти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}