Антъни Робинсън от Financial Times, Ким Сенгупта от The Independent и Филип Славкович от DW разкриха какво смятат за бъдещето на журналистиката, нейните трудности, свободата на словото и манипулациите, както и влиянието на дигитализацията на медиите, а въпросите към тях задаваше Мая Цанева. Те участваха във вчерашната конференция The Next Bulgarian Web, която се проведе под патронажа на президента Румен Радев повод 20-годишнината на Дир.бг.
- Нека започнем с въпрос към всички Ви. Какви са трудностите, които журналистиката среща? Всичко ли е минало в сферата на дигиталното?
Ким Сенгупта: Никой не спори, че дигитализацията е тук и ще остане тук, докато хартията все повече остава в миналото. New York Times загубиха 50% от хартиения си тираж, The Independent пък излезе на печалба именно благодарение на дигитализацията. Една от причините за фалшивите новини е, че традиционните медии се отнесоха с високомерие към дигитализацията и в резултат настъпи вакуум. Един вакуум на информация, който в някaкъв случай се запълни от фалшиви новини. Дигитализацията обаче носи много дивиденти - и финансови и други.
Антъни Робинсън: Радвам се, че съм тук. Искам да обърна внимание на думите на президента (Румен Радев), който, както научих, е военен човек и разбира много добре какво се случва - милитаризацията на информацията. Днес тя се използва умишлено за подривни цели, за да всее объркване в умовете на хората.
Но аз искам да кажа и нещо положително. Вестникът, за който имам късмет да работя - Financial Times, също премина, както и всички останали медии, през труса, наречен дигитална революция. Въпреки това, старото истинско репортерство още е живо.
Що се отнася до фалшивите новини, се сещам за един разговор с мой приятел от Русия, когото попитах, защо там не се случват икономически реформи. Неговият отговор бе изненадващо прост - защото няма искания за такива.
Има ли днес търсене за честни истински новини? Ще ви кажа едно място, където със сигурност има такова - във финансовата преса. В тази сфера хората залагат огромни суми, именно на база на информацията, която получават. Те искат да имат вярна, а не фалшива информация. Коментаторите, които пишат материалите тук, никога няма да пробват да направят нещо користно или някаква шашма. Ако някой пробва това във FT, няма да изкара дълго - колегите ще бъдат шокирани, а читателите - разгневени.
Японският медиен конгломерат Nikkei плати колосална сума от над 1 милард евро за да купи FT от Pearson - друга голяма компания, която е на борсата още от създаването си. Когато настана дигиталната революция, Pearson решиха, че няма да могат да продължат да се занимават с толкова много неща, както досега. Те трябваше да избират - да се освободят от издателската си дейност, а те издават страхотни научни книги и учебници или да се разделят с FT. Те трябваше да решат - да рискуват да се провалят и в двата сектора или да жертват единия за сметка на другия. В крайна сметка FT бе обявен за продан.
Имаше огромен брой заявки от хора, искащи да ни купят. Накрая имаше два основни купувача - издателят на немския Bild и японците от Nikkei. Но по време на преговорите, си спомнихме, че в миналото сме имали общи начинания с немците, които не завършиха добре. Немците не можеха да разберат самия характер на британската култура, те дори не бяха убедени, че ще се справят. Доказателство за това е фактът, че немският FT бе на загуба, докато руската версия на вестника бе на печалба. Явно нещо не бе по реда си.
Донякъде това е и причината да не сме доволни от ЕС, защото макар и международен, в този проект липсва усещането и разбирането за космополизма на британския дух.
Но да не се отплесвам излишно. В крайна сметка, между Великобритания и Япония има доста прилики - и двете държави са островни, а културата им е отделена от тази на континента - бил той Европа или Азия. В Япония има огромен респект към Обединеното Кралство. Имах срещи с японски дипломати, питах ги, защо ме водите на обяд, защо ме черпите? Те ми казаха, защото сте от FT. Защото Британия някога е била индустриален гигант, но вече не. Но въпреки това, когато Британия говори - всички слушат, но когато Япония говори - никой не слуша.
Именно затова смятам, че японците направиха подобна крачка и платиха такава колосална сума, за да ни закупят - те искат да бъдат чути.
Филип Славкович: Макар да съм от Сърбия, аз съм представител на DW. Ние обаче не сме частна компания и макар да се тревожим за инвестиции, в края на деня можем да разчитаме на държавно финансиране и затова мислим по различен начин. Факт е, че всичко ще се дигитализира. Един път щом имаш съдомиялна, няма да поискаш да миеш отново чиниите с ръце. Същото е и тук.
Дигитализацията представя огромни възможности за нас, може би такива, за които нашите мозъци още не са подготвени. Новите възможности буквално могат да променят и предефинират нашата психика.
- Как продажбата на съдържание се променя в дигиталата среда?
Филип Славкович: На нас никога не ни се е налагало да продаваме съдържание, но въпреки това дигитализацията промени всичко. Всяко нещо обаче си има история, а читателите знаят, че могат да вярват на DW. По-старото поколение ни познава като надежден източник, благодарение на радио DW, но то вече не съществува от 10 години. Въпреки това читателите ни познават и ни имат доверие. Важно е да се учим от младите, а не да тъпчем на едно място. Важното е да се развиваме. Освен това трябва да изоставим йерархиите и да работим заедно.
- Днес всеки може да прави журналистика от своя смартфон. Доколко обаче това може да се нарече журналистика? Как влияят социалните мрежи на вашата професия?
Ким Сенгупта: Ние не можем да избегнем това. Хората постоянно споделят новини през своите смартфони. Днес всеки може да стане журналист като си направи блог, а някои читатели не биха могли да направят разликата между това, което правим ние и човекът с блога. В днешно време колкото по-сензационен си, толкова повече кликове правиш, толкова повече споделяния имаш в социалните мрежи. Именно затова има такъв огромен интерес към конспиративните теории - те са любопитни, а хората ги кликат. Към тях има глад, но има и доста голямо предлагане, в следствие от този глад. За сериозните неща е по-трудно. Истинският журналист трябва да проверява информацията, която пуска, а не просто да копира нечий пост от Twitter или Facebook.
Има и друг проблем - туитването не се прави само от обикновени хора. Когато президентът на САЩ туитва в индустриални количества, това е нещо много важно. Тръмп видя кадри от предполагаемото химическо нападение в Сирия и веднага написа в Twitter - ракетите идват. Но това има огромни последствия - този пост идва не от кой друг да е, а от самият президент на Америка. Тръмп затрудни всички дипломати по веригата, защото вече е казал нещо доста войнствено. Има хора, чиито туитове могат да имат огромни последствия.
Антъни Робинсън: Съгласен съм с всичко казано от Ким. Винаги се появява някой, който започва да използва технологията с користни цели. Кой би могъл да си представи, че американският президент ще ползва туитър по подобен начин. Въпреки това професионалното отразяване на новините, професионалната журналистика е много, много скъп бизнес - проверяването на всички факти не винаги е лесно или евтино. Честната журналистика иска отдаденост, време, но и средства. Хубавото на дигитализацията е, че позволи и на хубавите публикации да достигат до глобална аудитория, при това безплатно. Но ако искате да имате гаранция, че имате качествени новини, то може би е добре да се подготвите да платите за нея. Защото безплатен обяд няма, а скорошният случай с Facebook също показа това. Това, което дигитализацията ни позволи, е да намалим цената на своето разпространение - преди нямахме възможност да имаме такава глобална аудитория.
Хората обаче продължават да си плащат, за да четат FT, като броят на читателите ни се увеличава всяка година - те оценяват нашата искреност и нашето качество. печелят почитатели. А това в крайна сметка донася и печалби на нашия японски собственик.
Ким Сенгупта: Ние имаме друга стратегия, тъй като печатаме и разпространяваме напълно безплатно "Evening Standard". Тиражът ни е от 1 милион бройки, които могат да се вземат напълно свободно. Да можеш да разгърнеш вестник, в крайна сметка е нещо много хубаво. То не е нещо евтино, като тук на помощ ни идва дигитализацията.
- Как локалната медия може да е конкурентна на глобалния пазар? Могат ли местните медии да отстоят позициите си?
Филип Славкович: Аз не мога да говоря за България, но мога да говоря за своя предишен опит в DW на Балканите. Локалните компании могат да успеят и хората тук са показател за това. Но те трябва да останат местни, само тогава могат да продължат напред. Дали е опасно, че всеки може да е журналист? Отговорът не е еднозначен. Днес всяка една от локалните медии ползва информация, генерирана от техните потребители - дори да става дума за снимка на катастрофа. Медиите също имат полза от това, че хората споделят и всеки може да е журналист. От това може да се печели, а тези пари да се инвестират в качествена журналистика.
В Германия обаче, хората просто спряха да вярват на традиционните медии и дори на локалните медии, защото те не отразяваха всички новини - например кризата с бежанците. Това накара хората да започнат да вярват само на информация, споделяна само от приятелите им в социалните мрежи, което също не винаги е добре.
- Как да различим журналистиката от PR? Днес журналистиката е микс от платени публикации и автентично съдържание, как да ги различим едни от други?
Филип Славкович: Ако наистина сте медия, то ще обозначавате, кое е PR и кое не. За кое сте взели пари - и за кое не. Регулаторните органи също трябва да се намесят и да следят дали медиите са искрени. Хората трябва да знаят на кого да могат да вярват и на кого - не.
Ким Сенгупта: Аз мисля, че е от жизнено значение, да имаме едно разграничение между спонсорирано от някой съдържание и нещо напълно независимо, направено от журналисти. Веднъж започнем ли да смесваме двете неща се получава доста неприятна ситуация. Трябва платените публикации да са означени като такива, иначе би било крайно нечестно.
Антъни Робинсън: Съгласен съм. Има фундаментална разлика между PR и журналистиката. В PR става въпрос не за истината, а за имидж. Те продават имидж. Ако знаем, че нещо е PR обаче ние сме склонни да не му вярваме. Затова вече има неща, които трудно могат да се различат, като реклама, освен ако не са обозначени като такава. В края на краищата обаче, трябва да си готов да плащаш и за истината.
- Става ли журналистиката по-опасна професия?
Ким Сенгупта: Журналистиката е станала много по-опасна. Бил съм на много "горещи точки". Ирак бе ужасяващ, хотелът, в който бях - бе взривен, мои приятели умряха. Но това е част от риска на професията. Сега рискът е свързан с отвличанията и екзекуциите. Преди журналистите бяха виждани, като независими, дори от Ал Ка̀йда в Афганистан и Ирак. Но днес, на журналистите не се гледа като неутрални. Те са взети под прицел. За тях се иска откуп. Испанското и френското правителство плащаха, за да пуснат пленени журналисти. Но Великобритания и САЩ отказват да преговарят, в следствие на което пленените журналисти от тези страни биват убиване. Един от убитите от ИДИЛ журналисти беше мой приятел. Те го убиха по брутален начин и след това използваха смъртта му за своята пропаганда. Именно затова нещата са толкова страшни, но и лични.
Журналистическата професия ще става все по-опасна.
Антъни Робинсън: Какво мога да добавя, човекът отразява войни от десетилетия. Той заслужава медал. Първият път когато видях полицаи да стрелят по ТВ репортери, бях шокиран. Те са най-явната цел, защото гледат да са на предните редици, за да снимат всичко. Освен, че са най-явната и лесна мишена, те в повечето случаи са и местни. Модерната война има друг, по-коварен харектер. Но журналистите, които са на терен са герои, защото могат да бъдат убити по толкова различни начини.
Ким Сенгупта: Ако питате репортери, върнали се от война, ще видите, че освен облекчение, те изпитват и малко срам, защото докато ние сме се измъкнали от войната, местните, които са ни помагали, са останали в онзи ад. Местните журналисти рискуват своя живот ежедневно.
Филип Славкович: Аз идвам от Югославия и така да се каже съм преживял войната от първо лице. Но искам да обърна внимание на една друга опасност за журналистиката. Мисля, че е опасно, ако мислим за нея, само като за журналистика. Хората трябва да учат програмиране, как да правят видео. Необходимо е комплексно разбиране за това как да се направи една хубава статия. Това са проблеми пред професията. Освен загубата на качествената журналистика, ние започваме да губим и качествени кадри, като тук има взаимосвързаност на проблема.
Но да се върна към войните. Дори и без тях, местните журналисти винаги са изложени на най-големия риск. Например, за тях е много опасно да напишат статия за корумпиран кмет. Но новите технологии, като новите начини за заснемане от разстояние с дрон например, могат да помогнат на журналистите в намаляването на риска.
- Знаете ли, че в България свободата на медиите среща множество пречки. Как журналистите могат да бъдат пазители на истината въпреки това?
Антъни Робинсън: Журналистиката не съществува във вакуум, а в някакъв контекст. В случая - в българския такъв. Ако обществото не се чувства достатъчно силно, за да защитава свободата на медиите и словото, то това е показателно и за цялото състояние на държавата. Ако имате корумпирано правителство,ще имате и корумпирани медии, но и редица други проблеми.
Конференцията се организира с генералната подкрепа на Банка ДСК и в партньорство с агенцията за иновации Innovation Starter.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}