От "фили" до "фоби": Сблъсъкът Русия-Украйна през погледа на Изтока и Запада

11:27 | 27 ноември 2018 259 8829 Снимка: БТА/AP

Световните издания анализират ситуацията край анексирания от Москва полуостров Крим, където Русия задържа в неделя три украински военни кораба и екипажите им с обвинение, че са навлезли неправомерно в руски териториални води. Dir.bg подбра някои от най-значимите коментари, преведени от БТА. Те показват диаметрално различния прочит на ситуацията от страна на изданията в Русия, разделени на проправителствени и опозиционни, както и от тези в Западна Европа и САЩ.

Русия - Украйна

В Русия:

Най-големият военен инцидент в отношенията между Русия и Украйна от четири години помага на Киев да прикрива вътрешните си проблеми, а същевременно заплашва Москва с нов етап в санкционната война със Запада и отслабване на рублата на фона на поевтиняващия петрол, пише руският в. "Газета".

Това "не е първият опит на киевските власти да провокират Русия - напоследък Украйна активно засилва присъствието си в региона", заявява "Известия".

Руският Черноморски флот днес е внушителна сила. Ако подобно събитие се бе случило край бреговете на Израел или на САЩ, от нарушителите на границата нямаше нищо да остане. Русия обаче смята да решава проблема само по дипломатически път. "Защото е важно целият свят нагледно да види не "агресия" от страна на Москва, а грубо скалъпена провокация, застрашила и сигурността на търговския стокообмен в региона, и спокойствието на жителите на Крим", добавя всекидневникът.

Украинските кораби "съзнателно са пренебрегнали всички радиоповиквания на руските граничари", които са ги уведомили, че нарушават границата. На борда им са се намирали служители от щата на украинското военно контраразузнаване, получавали директни указания от Киев, пише "Росийская газета", като се позовава на руската Федерална служба за сигурност (ФСС).

Московският официоз помества на сайта си видеозаписи от разпити на задържани украински моряци, разпространени от ФСС. "Като командир на отряда кораби осъзнавах провокационния характер на действията ни", признал според "Росийская газета" капитан трети ранг Володимир Лесовой.

От своя страна "Украйна публикува преговорите между руските моряци", които разпалено крещят: "Смажи го, смажи го!", описва опозиционният "Новая газета" действията на руски кораб, врязал се в един от украинските.

Защо украинските катери не са отвърнали на огъня от руска страна, пита вестникът. И ако "преходът на украински плавателни съдове по украинско море от едно украинско пристанище към друго украинско пристанище" е престъпление от гледище на Русия, защо руските граничари са пропуснали преди два месеца украински кораби по същия маршрут?

"Русия разполагаше с цял куп варианти да спре украинците, без да докара нещата до безизходица". Вместо това обаче "Русия обстреля украински кораби (сиреч всъщност започна война), плени ги и нещо повече - дори не обяви екипажите за военнопленници. Тя обяви моряците за престъпници", се казва в статията.

"Сега и двете страни са поставени в положение, от което рационален изход няма", заключава изданието.

Евентуално разрастване на черноморския конфликт би могло да донесе изгоди на някои политически сили, но е в разрез с дългосрочните политически интереси както на Русия, така и на Украйна, отбелязва руското издание на сп. "Форбс". То прогнозира взаимни отстъпки и стабилизиране на ситуацията, но при запазване на войнствената риторика и от двете страни.

"Ще гледаме цирк на пропагандна война между тези, които чакаха и мечтаеха да повоюват с Москва с чужди ръце, и тези, които ще обвиняват (украинския президент Петро) Порошенко, че иска да стане диктатор. Реална война обаче няма да има, няма причини за такава", коментира за онлайн изданието "Правда" украинският политолог Михайло Погребински.

Но според "Независимая газета" пенсионерите в Украйна от вчера "се запасяват със сол, кибрит и други "военновременни" стоки".

Откакто през 2014 г. Москва включи Крим в състава на федерацията, военни от Русия и от Украйна за пръв път влязоха в пряк сблъсък заради различно тълкуване на въпроса къде минава морската граница между двете държави, отбелязва "Ведомости".

Двете страни и без това де факто са в необявен конфликт. И тази допълнителна "малка победоносна война" е опасна за тях - ако събитията се развият по най-лошия сценарий, тя за никого няма да е нито малка, нито триумфална, предупреждава вестникът, цитиран от Би Би Си.

Въведеното от Порошенко 30-дневно военно положение в граничните райони е безпрецедентно решение, пише "Ведомости" и обяснява: такава мярка не бе предприета нито след присъединяването на Крим от Русия, нито дори в острите фази на сепаратисткия конфликт в Донбас. Украинският президент впрочем уточни, че и сега военното положение не означава буквално война и някакви нападателни действия.

"Днешният морски casus belli е само поредният епизод от конфликта, започнал през март 2014 г., и е чудно как той не се случи по-рано", добавя всекидневникът.

Според него превземането на кораби без човешки жертви засега не изглежда явен повод за истинска война, включително защото в очите на Порошенко тя може да е прекомерна цена за преизбирането му на президентския пост догодина.

Ако украинските моряци и кораби се върнат скоро в родината си, случаят може да приключи с това, но ще остане възможността за нови подобни сблъсъци. Сред най-очевидните правни последици за Русия експерти посочват скорошното въвеждане на нови санкции, но по думите на руския външен министър Сергей Лавров тази перспектива "отдавна вече не го вълнува".

"Това е лош навик, но не и единствен: откритата употреба на сила от легални руски военни срещу Украйна укрепва вярата на мнозина хора в Русия, че войната срещу съседната страна не е нещо страшно", допълва "Ведомости".

"Комерсант" разглежда икономическата съставка на морския конфликт, спрял почти за денонощие корабоплаването в Керченския проток. "Независимо от политическата страна на въпроса за Москва това е по-опасно, отколкото за Киев - през протока се изнася към 40 на сто от родното зърно и само 2 процента от украинското", посочва вестникът.

Но според цитирани в него браншовици и експерти движението в протока за момента е застрашено повече от лошото време, отколкото от военните кораби. Текущият руско-украински конфликт също не буди засега сериозна тревога у бизнеса, уточнява "Комерсант".

В САЩ и в Западна Европа:

"Русия напада украински кораби и международното право", гласи заглавието на редакционен коментар на "Ню Йорк таймс" за събитията в района на Керченския проток. Русия може да вика колкото иска за провокация, за политическа диверсия на украинския президент или за нещо друго, но нищо от това не променя факта, че тя няма законно основание да стреля по три украински кораба и да ги конфискува, пише вестникът.

Украйна и почти всички страни по света все още смятат Кримския полуостров и крайбрежните му води за украинска територия, а и все още е в сила договор от 2004 г. между Русия и Украйна, който определя Азовско море и Керченския проток като споделени териториални води. Сега Москва твърди, че в неделя трите украински кораба са навлезли в руски води, но това се базира на незаконната претенция към Крим, анексиран през 2014 г., отбелязва вестникът.

Още с откриването на новия мост през май т.г. руските власти установиха здрав контрол върху протока, а оттам и върху цялото Азовско море. Военни кораби спират и инспектират каргото на търговските кораби, плаващи за украинските пристанища Мариупол и Бердянск, което води до продължителни забавяния и големи щети на превозвачите и пристанищата, припомня "Ню Йорк таймс".

Каквито и да се причините за плаването на трите кораба към Керченския проток, Украйна има право на това. А руската реакция - да таранира, да обстрелва, да ранява, да пленява, да блокира преминаването - е опасна, арогантна и незаконна агресия, констатира изданието. Според него Русия, която здраво държи в хватката си Крим, поема риск с надеждата, че Западът няма да има куража да наложи още санкции или да отпусне военна помощ на Украйна. Но тази пряка атака срещу украинските кораби не трябва да остане ненанаказана - САЩ и съюзниците им може да засилят икономическите санкции, да забранят на свои кораби да влизат в руски пристанища в Черно и Азовско море или да увеличат военната помощ за Киев. Всички тези действия носят риск, но и да не се прави нищо също е рисковано, заключава "Ню Йорк таймс".

Конфронтацията в Керченския проток е ярко напомняне за "недовършената работа" между Русия и Украйна, сочи в анализ лондонският "Гардиън". През последните месеци напрежението между двете страни расте - размяна на санкции, наближаващи избори, религиозно съперничество, непроверими нарушения на човешки права и необясними "терористични" бомбени нападения. Но основният проблем остава непроменен - кризата заради анексията на Крим, войната в Донбас и хроничното неумение на международната общност да намери решение.

Според вестника натискът върху Русия и Украйна да прекратят конфликта идва от две главни посоки - от САЩ и от Германия. Президентът Доналд Тръмп спорно твърди, че американските и европейските санкции срещу руски физически и юридически лица от 2014 г. трябва да бъдат облекчени и това съдържа признаване на анексията на Крим. Но на практика неговото правителство, Великобритания и НАТО продължават да подпомагат Киев. Например през юли т.г. Пентагонът обяви, че отпуска 200 милиона долара военна помощ на Украйна, с което тази американска помощ достигна един милиард долара от 2014 г. насам, отбеляза "Гардиън".

Вестникът цитира консултантската компания за оценка на политически риск "Юрейжа груп", че сблъсъкът в Керченския проток вероятно ще доведе до нови санкции срещу Русия.

Полският "Газета виборча" помества статия на бившия министър на отбраната на Полша Януш Онишкевич, според когото към Кремъл трябва да бъде пратен ясен сигнал, че при нужда Киев ще получи от Запада същата подкрепа, която е оказал на Израел през войната Йом Кипур от 1973 г. Авторът отбелязва, че след безкръвното, но незаконно заграбване на Крим и след период на интензивни боеве в Донбас с участието на руски войски, ситуацията донякъде се е стабилизирала със спорадични нарушения на примирието в Източна Украйна, регистрирани от наблюдателите от ОССЕ. Може би изглеждаше, че заради тази относителна стабилност кризата не заслужава голямо внимание, но след засилването на конфликта в Азовско море личи, че Русия няма намерение да възприема положението като устойчиво. Сега тя се опитва да извърши поредното заграбване и да обяви Азовско море за своя акватория, пише в анализа на "Газета виборча".

ИЗБРАНО