"Ню Йорк Таймс": Путин отиде в Азия да руши и това му се удава
Много страни в региона изглежда са завършили седмицата с по-дълбоко чувство на безпокойство
Четири дни в Азия. Това е всичко, от което се нуждаеше президентът на Русия Владимир Путин, за да разгневи Вашингтон, да подкопае позициите на Пекин и да разтревожи редица индо-тихоокеански държави.
След спирки в Пхенян и Ханой тази седмица, които бяха оцветени в комунистическо червено, Путин остави след себе си преначертана картата на рисковете в Азия. Северна Корея се намира в центъра: изолирана ядрена държава, която редовно заплашва съседите си, внезапно получила сила от руски обещания за високотехнологична военна помощ и пакт за взаимна отбрана.
Путин също така подписа поне дузина сделки с Виетнам - страна с нарастващо значение както за Китай, така и за Съединените щати, които се борят за влияние - където той настояваше, че "надеждна архитектура за сигурност" не може да бъде изградена със "затворени военно-политически блокове".
Пътуването беше едновременно предизвикателно и разрушително. То показа, че борбата за власт, което понякога се определя като нова Студена война между САЩ и Китай, не е толкова еднозначна, колкото изглежда, и много страни в региона изглежда са завършили седмицата с по-дълбоко чувство на безпокойство.
Путин и заплахите му, които в един момент са дръзки, а в следващия - мъгляви, още повече усложниха и без това трудните изчисления относно сигурността и съперничеството на Великите сили.
През последните години Индо-тихоокеанският регион е в центъра на геополитическия конфликт между САЩ и Китай, най-вече заради претенциите на Китай към Тайван, но и заради нарастващата китайска милитаризация в Южнокитайско море.
Много държави в региона вече укрепват военните си сили, за да противодействат на китайския натиск и несигурността за това докъде може да стигне съперничеството между Пекин и Вашингтон.
Като прибавим към тези опасения и вълната от безпокойство във връзка с президентските избори в САЩ, без да споменаваме новия доклад, според който Китай е в процес на "значително" ядрено разширяване, главоболията стават нещо обичайно за външнополитическите кръгове в региона.
Сега Путин провокира още няколко. С прегръдката си със Северна Корея, включително с откритата заплаха за по-добро въоръжаване на армията на Ким Чен Ун, той на практика добави още една потенциална криза към списъка с проблеми на Азия, като поднови старите враждебни действия на Корейския полуостров.
Посланикът на САЩ в Япония Рам Емануел нарече бурната активност на Путин в Азия "въплъщение на най-лошите ви страхове". "Русия току-що ни каза, че ще се превърне в главен организатор на нелоялни държави, които разработват ядрени оръжия, нарушават договорите за неразпространение и позволяват на страните, подложени на санкции от ООН, да се измъкнат от тези санкции", каза той.
Посланикът на Австралия в Москва от 2016 г. до 2019 г. Питър Теш подчерта, че Путин печели от поддържането на хаос в света, тъй като смята, че за Русия е изгодно да държи другите държави в напрежение. Дезинформацията и партньорството с други провокатори са се превърнали в доктрина на Путин. "Това е сигнал: "Да, аз съм разрушител. Мога да действам по начин, който да затрудни това, което се опитвате да контролирате", каза Теш.
Някои анализатори смятат, че Путин е имал предвид всичко това. Възможно е той да е засилил връзките с Ким, за да сплаши САЩ и да покаже разочарованието си от китайския лидер Си Цзинпин, че не е направил повече, за да помогне на Русия в Украйна.
"Ако Путин не може да получи всичко, което иска от Пекин, той ще потърси да го получи другаде, а няма много супермаркети, които да покриват списъка му с желания - оръжия, жива сила и готовност за сблъсък с Вашингтон... Иран е един от тях. Северна Корея е другият", казва Самюел Грийн, професор по руска политика в Кралския колеж в Лондон.
И ако жестовете на Путин към Северна Корея в крайна сметка разпалят надпревара във въоръжаването в Азия, Москва също ще спечели - оръжията от Русия не само увеличават риска от хаос. Те също така генерират така необходимите приходи за руската икономика, измъчвана от санкции, войни, инфлация и 16-процентни лихвени проценти.