11:41 | 26.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Новите разделителни линии със Скопие: Ванче Михайлов, Теодора Косара и Крали Марко

За последния комита на македонското освободително движение, дъщерята на Самуил и "последния македонски крал" - историчeски прочит и спор

21:00 | 22 април 2022 | Редактор : Лилия Чалева 122 16837 Снимка: Колаж на Dir.bg

Нови разделителни линии предизвикаха високо напрежение в преговорния процес между София и Скопие и поставиха на изпитание рестарта на добросъседските отношения между България и Република Северна Македония през последните дни.

Македонският въпрос

Ванче Михайлов, Теодора Косара и Крали Марко нарушиха добрия тон на двустранните отношения през последните дни.

Думата "фашистки" отново предизвиква напрежение между София и Скопие по повод откриването на културния клуб в Битоля на името на последния комита от националното македонското освободително движение Ванче Михайлов. Посещението на премиера, вицепрезидента, външния министър и депутати от различни партии на 16 април в Битоля отправи знаково послание. Те застанаха рамо до рамо, за да заявят, че България няма да отстъпи от своите искания за гарантиране на правата им. Но недолюбвания в РСМ Ванче Михайлов отпуши порой негативни коментари от македонските политици и стана нов препъни камък към пътя на Скопие към ЕС.

Петков беше посрещнат с протести в Битоля, а ден по-късно македонският президент Стево Пендаровски се възмути, че клубът е кръстен на Ванче Михайлов и го нарече "доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война".

Премиерът и вицепрезидентът в културния институт "Ванче Михайлов" в Битоля

Във видеообръщение във вторник вечерта и премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски се включи по темата.

"За съжаление, с последното посещение на българската делегация в Битоля, духовете на миналото се събудиха, разпалвайки отново езика на омразата и недоверието, срещу които успешно се борихме. Затова напълно разбирам и усещам гнева на гражданите през изминалите дни", заключи Ковачевски.

Президентът Румен Радев също се включи по темата като категорично отхвърли думата "фашизъм" да се пришива на Ванче Михайлов.

"Опитът на политиците в Северна Македония да градят идентичност на базата на комунистическия Интернационал, а не върху историческата истина, са срещу интересите на гражданите на РСМ, които желаят членство в ЕС. Ако говорим за фашизъм, трябва да е ясно, че Иван Михайлов е човекът, който е отказал на Хитлер да въведе Македония в братоубийствена война с България. Не Иван Михайлов, а други хора след установяването на югославската диктатура в Македония, избиваха и инквизираха десетки хиляди в концлагери, защото са решили да продължат да се наричат българи, а не македонци", заяви българският държавен глава.

Междувременно президентът Стево Пендаровски при визитата си в Черна гора откри в град Бар паметна плоча с лика но дъщерята на цар Самуил - Теодора Косара като я нарече "македонска" принцеса.

Скопие експлоатира една история, която е много добре позната в Средновековието и има има отглас далеч извън Балканите, коментира историкът и специалист по средновековна история проф. Пламен Павлов.

Тук е мястото да си припомним думите на Жан-Бастист Сей - "Историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето", както и историческите факти за Ванче Михайлов, Теодора Косара и Крали Марко.

Последният комита на македонското освободително движение

Иван (познат и като Ванче и Ванчо) Михайлов е последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение, който през целия си живот заявява, че е българин. Той става фактор на политическата сцена, променящ историята на цяла Европа. Осъществява многобройни международни връзки и всеки, който е имал интереси към Македония, е трябвало да се съобрази с ВМРО и нейния лидер. Но няма нищо, което да го уличава в каквато и да било фашистка дейност, категорични са историците.

Виж още Пендаровски: България ни предложи сътрудник на хитлеристкия нацистки режим за сближаване

Виж още СДС: Оскверняването на името на Ванче Михайлов показа, че Северна Македония не е готова за ЕС

Роден на 27 август 1896 г. в квартала "Ново село", Щип, той учи светско училище най-напред в родния си град, след това продължава в Солунската гимназия. След Първата световна война се записва студент в Софийския университет, специалност "Право". По това време Тодор Александров, който е начело на ВМРО, го привлича като секретар в централата на ВМРО, където Иван Михайлов върши огромна практическа и организационна дейност, което издига неговия авторитет между дейците на македонската българска емиграция. Когато Тодор Александров е убит през август 1924 г., той става член на Централния комитет на ВМРО. През 1934 г. той вече е големият апостол на българското националноосвободително движение, който продължава делото на Дамян Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров в условията между двете световни войни.

Михайлов и последователите му се борят за автономна Македония, тъй като ясно разбират, че не е възможно територията директно да се присъедини към България. Ванче променя изцяло стратегията на Организацията и налага като един от основните способи за постигане на целта - атентатите срещу сръбските правителствени учреждения и представители. По това време е факт още една организация, противостояща на Михайлов - ВМРО-Обединена. Тя е покровителствана от Георги Димитров и отхвърля федеративната идея. Част от привържениците на Протогеров си сътрудничат тясно с ВМРО-Обединена, като след смъртта на водача си много от тях се присъединяват към организацията.

Михайлов се бори с всички сили срещу сърбизирането на областта и дискриминирането на хората с българско самосъзнание. Следвайки целта си, той не се спира пред нищо и на практика превръща ВМРО в нелегална терористична организация. Най-знаковият "удар" на михайловото ВМРО безспорно е атентатът в Марсилия срещу сръбския крал Александър Караджорджевич. Той е организиран заедно с "Усташа" на 9 октомври 1934 г. и кралят е убит.

След този акт и след деветнадесетомайския преврат, новият министър-председател Кимон Георгиев се заема да ограничи влиянието на организацията, която на места (например в петричко) управлява почти автономно от държавата. Михайлов е принуден да емигрира.

В продължение на три години живее в Турция. Сръбската агентура прави опит да организира атентат за неговото убийство - неуспешен. Турската администрация успява да го защити и в края на краищата 1939 г. му е разрешено да замине съвсем легално с параход заедно с неговата съпруга в Полша. Там пребивава около една година, след това се прехвърля за известен период в Унгария.

Междувременно избухва Втората световна война. България води преговорите и цар Борис допуска отново фаталната грешка. Германия вече играе главната роля на Балканите. В Хърватия се оформя една самоуправляваща се хърватска държава начело с Анте Павелич. По това време Иван Михайлов живее в Загреб.

След Сталинградската битка, когато вече ходът на Втората световна война очевидно става във вреда на държавите-съюзник на Германия, Германското главно командване на Балканите кани Иван Михайлов в Скопие и в началото на септември, около 6-7 септември, с него се водят разговори Германия да окаже всестранна подкрепа на Иван Михайлов, ако той реши да обяви една независима македонска държава. Той отхвърля предложението, тъй като предвижда изхода на войната. Т.е. единственият по-сериозен контакт на Ванче Михайлов с Третия райх е това, след което той емигрира във Виена. След това, с помощта на хърватската емиграция, живее три години живее в едно малко селище близо до италианско-австрийската граница, а през 1946 г. се прехвърлят в Италия. Смята се, че гам много голяма помощ му е оказал кардинал Анджело Ронкали - бъдещият папа Йоан ХХІІІ, тъй като преди това, през 30-те години, Анджело Ронкали 10 години е представител на папата в София.

Ванче Михайлов вече окончателно е изоставил въоръжената форма на борба, прозрял е, че ситуацията в света е променена и да се използват старите методи на революционната борба на Балканите вече е невъзможно.

Той се отдава на писателска дейност и пише неговите "Спомени", които стават изключителен ценен исторически извор за българското националноосвободително движение. Въпреки огромния му принос в борбата за правата на изстрадалите си сънародници от Македония с всякакви средства, който го прави и толкова спорна личност, в историята остава неговата скромна самооценка: "Аз съм българин от Македония".

На 5 септември 1990 г. в Рим приключва житейският път на последната силна фигура в македонското националноосвободително движение.

Вижте част от последното интервюта на Ванче Михайлов пред "Всяка неделя" малко преди да почине.

И колкото личността на Ванче Михайлов да се определя като противоречива, реално тя не е такава, защото всяко негово действие е последователно, водено от убедеността на силен и достоен човек в правотата му. Пътят му е изключително сложен и повратен, точно каквато е и съдбата на земята, за която се бори...

В Скопие го наричат фашист и кръволок

Днес в столицата на Северна Македония пазят восъчна фигура на Иван Михайлов в Музея на македонската борба, но го представят като фашист и кръволок. Има ли доказателства за това?

"Иван Михайлов издава смъртни присъди във ВМРО, но не е фашист. Това доказват и източниците на парите, с които "последният крал" на македонското освободително движение се издържа в Италия", коментира изследователят Лъчезар Тошев. Девет страници документи, свързани с една енигматична фигура във финансовите и политическите среди у нас - Анджело Куюмджийски, разкриват, че след Втората световна война в Рим Иван Михайлов е много добре приет.

"Неговото пребиване там е финансирано от Анджело Куюмджийски, български евреин банкер, който по това време е полковник от офиса на стратегическите служби на САЩ, които са много чувствителни към колаборатори, фашисти, нацисти. Така че това изглежда много невероятно да се твърди, че Иван Михайлов може да бъде причислен към такива хора", категоричен е Тошев.

Всъщност зад "недолюбването" в Скопие на последния комита на македонското освободително движение стои нещо много по-дълбоко.

Ванче Михайлов оставя четири тома мемоарно наследство, в които разобличава политиката на югославската комунистическа партия и на македонските комунисти и описва цялата драма на българската съдба. Нито един от неговите предшественици, нито Даме Груев, нито Гоце Делчев, нито Тодор Александров можаха да разобличат така македонизма, както го направи Иван Михайлов, казва nроф. Трендафил Митев, заместник-председател на Македонския научен институт.

Първата му работа за Втората световна война е "Сталин и Македонският въпрос". Тръгвайки от схемата на Сталин що е нация, че трябва да има народ, който да живее на една територия, той да има своя език, своята култура, Иван Михайлов използва формулата на Сталин и доказва, че в Македония славянското българско население има всичките тези атрибути, елементи, които Сталин смята като характеристика на нацията. Защо тогава се създава нова нация? Това е първото разобличение на сталинизма - 1947 г., първото доказателство на антилогиката на онова, което се случва в Македония. Защото българите имат всички признаци, елементи за национално обособен етнос, а някой им създава друг национален облик. Иван Михайлов продължава след това, 1949 г. издава знаменитата си книга "Македония: Швейцария на Балканите".

И Теодора Косара стана "македонска" принцеса...

След откриване на културния център в Битоля на името на Ванче Михайлов, Скопие не закъсня с ответен удар. При визитата си в Черна гора президентът Стево Пендаровски нарече Теодора Косара - една от дъщерите на Самуил, "македонска" принцеса. Това стана, след като подари паметник с лика й и нейния любим Иван Владимир, княз на Дукля (дн. Черна гора) в град Бар.

"Помагат си по "югославски" начин страните кандидатки за ЕС. Това не трябва да ни учудва", коментира историкът от БАН д-р Войн Божинов за паметника в Бар.

Принцеса Теодора Косара е дъщеря на българския цар Самуил и съпруга на княза на Дукля Иван Владимир. Българският владетел го пленява по време на поход и след това оженва за дъщеря си.

"На пръв поглед с един невинен жест - откриването на паметен знак за любовта между "керката" на цар Самуил и "църногорския" княз Иван Владимир - властите в Скопие искат да покажат, че в Средновековието има македонско царство и то няма нищо общо с България, че то води някаква собствена външна политика, както днешната РСМ се опитва да го прави", коментира проф. Пламен Павлов.

Той посочи, че се експлоатира една история, която е много добре позната в Средновековието. Тя е разказана най-подробно от т.нар. Дуклянски презвитер - католически свещеник, а според някои автори дори е бил епископ на град Бар. Дуклянският презвитер говори за Българска империя и за нищо друго, а цар Самуил е наречен "император на България", което е латинският аналог на нашето цар", припомни историкът.

"Историческата основа е категорична, че става дума за българско царство и за българския цар Самуил", категоричен е той. Дуклянският презвитер също така обяснява и откъде идва името българи - в духа на тогавашното мислене то произхожда от реката Волга.

"В село близко до Бар има запазен дървен кръст, който по преданието цар Иван Владислав е пратил на Иван Владимир в знак на добро отношение преди срещата, която българският цар иска със своя васал. На тази среща Иван Владислав по политически причини елиминира Иван Владимир. В историята за този кръст отново се говори за български цар и за нищо друго", казва проф. Павлов, давайки още едно доказателство за връзките на наследниците на Самуилова България с Дукля.

Иван Владимир е почитан като светец от православните българи, черногорци, албанци и гърци.

"Средновековна Сърбия няма никакво отношение към този светителски култ и тя го възприема едва през ХIХ - ХХ век с оглед на великосръбския шовинизъм и желанието за експанзия на Балканския полуостров", добави медиавистът.

Той припомни, че уважавани сръбски историци като Тибор Живкович и Сърджан Пириватрич, които работят с историческите извори, също са категорични, че държавата на Самуил е българска. Името на Иван Владимир е включено и в най-официалния паметник на Търновската патриаршия - Бориловия Синодик, където е сложен между българските царе.

И Крали Марко в разделителната линия

И докато на политическата сцена се разиграват двата рунда с Ванче Михайлов и Теодора Косара, то в смесената българо-македонска историческа комисия се задава се нова разделителна линия - историческата личност Крали Марко.

Заседанието на комисията е насрочено за 12-13 май в София, когато ще се разглежда съдържанието на учебниците за историята от XIII-XIV в. и историческата личност Крали Марко, превърнал се легендарен герой на Балканите.

За Скопие Крали Марко е "последниот крал на Македониjа" (вж. Дигитална Македонска енциклопедиjа). Нищо, че през Средновековието никога не е съществувала такава държава, а под понятието "Македония" всички хронисти разбират територията между Солун и Одрин.

А какво сочат историческите факти?

Средновековният крал Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко

Крали Марко - човек и леганда

Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко е син на Вълкашин - владетелят на Прилепското кралство, обхващащо част от териториите на днешна Северна Македония, части от Гърция и някои градове на България. Обяснение за митологизиране на името му и влизане във фолклора на Балканите историците търсят в историческата действителност по това време.

В краят на XIV в. почти всички балкански държави са загубили независимостта си от набиращата сила Османска империя. В подобни смутни времена народът неизбежно митологизира дадени исторически личности и дава живот на герои, които надживяват своя прототип. Такъв е случаят с Крали Марко. Освен това запазените ктиторски изображения на владетеля и частични описания в хроники от периода представят един изключително едър и внушителен мъж, в разцвета на силите си, който несъмнено се е отличавал сред обкръжението си.

Прегрупирането на войските на цар Иван Шишман край Никопол в очакване на унгарски подкрепления не е точно героична епопея. Така българското народностно самосъзнание създава образа на Крали Марко. Той е героичен поборник срещу османските угнетители, могъщ бранител на българите. Той е и защитник на покорения народ, който се връща дори от гроба, когато имат най-голяма нужда от него.

Вълкашин е владетелят на част от териториите на днешна Северна Македония, части от Гърция и някои градове на България. Възходът на фамилията Мърнявчевичи, към която принадлежал и Марко, започва през периода на оформянето на Душанова Сърбия. Тя в зенита на своята сила през 1347 година е призната за царство и обхваща значителни територии.

Разпадът на Сръбското царство след смъртта на Стефан Душан оставя Вълкашин и неговия брат Углеша като регионални феодални господари. Те скоро се поставят в услуга на царица Елена Българска. Тя е вдовица на покойния крал и регент на своя син - следващия сръбски цар Стефан V Урош. Под егидата на могъщата царица, Вълкашин е обявен за крал и съвладетел на бездетния Урош.

Същевременно Вълкашин и Углеша са съвладетели и на Елена. Тя основава в град Сяр свое владение, обединило се със земите на Мърнявчевичи около Прилеп под названието Серско деспотство. То е унищожено, когато през 1371 година войските на Вълкашин и Углеша са разбити край Черномен от османците. Самите владетели намират своята смърт в сражението. Вълкашин е наследен от Марко.

Кончината на последния сръбски цар Стефан Урош по-късно през същата година на теория трябва да постави Марко като негов наследник на сръбския престол. Но това никога не се случва. Сръбските благородници не признават Марко за свой суверен. Това кара Марко да търси други гаранти за своята власт, като през 80-те години се признава за османски васал.Той участва в много от сраженията на османските пълководци със свои войски до 1395 година. Тогава в битката на Баязид Йълдъръм срещу влашкия воевода Мирчо Стари, Марко загива, сражвайки се на страната на османците.

Според една от легендите обаче Марко изненадващо напада с хората си редиците на Баязид, давайки възможност на воеводата Мирчо да се спаси. Макар да няма никакви доказателства за подобен самопожертвователен акт и според историческите доказателства Марко да загива като османски васал, една подобна легенда несъмнено е имала своите поддръжници.

По всичко изглежда, че Марко остава да живее в спомените на балканските народи и въпреки че подобен феномен е обясним за сърбите, но защо един чужд владетел остава и в българския фолклор, като тачен герой.

Според някои български историци, Марко е хранел значителни амбиции да разшири властта си над българи и сърби, което е можел и да стори при различна геополитическа обстановка. Макар да принадлежи към дома на Мърнявчевичи, който сърбите считат за свой, някои медиевисти хранят определени съмнения дали това в действителност е така. За това свидетелства и мистериозно изчезналия в днешно време надпис, открит в началото на XX в. в Прилеп, в който Марко със свои думи заявява, че е трети крал на българите.

ИЗБРАНО