Само преди десетилетие повечето американски и европейски чиновници се отнасяха с пренебрежение към трайността на зараждащото се партньорство между Китай и Русия. В западните столици смятаха, че показното сближаване на Кремъл с Китай от 2014 г. насам е обречено на провал, защото връзките между двата евразийски гиганта винаги ще бъдат подкопавани от нарастващата асиметрия на силите в полза на Китай, продължаващото недоверие между двете съседки заради редица исторически спорове и културната дистанция между двете общества и между техните елити. Независимо колко силно руският президент Владимир Путин се опитва да ухажва китайското ръководство, аргументът е, че Китай винаги ще цени връзките си със Съединените щати и с американските съюзници повече от символичните си отношения с Русия, докато Москва ще се страхува от засилващия се Пекин и ще търси противовес на Запад.
Дори когато Китай и Русия се сближиха значително, официалните лица във Вашингтон останаха пренебрежително настроени. "Те имат брак по сметка... Русия до голяма степен е младшият партньор в тези отношения", заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пред американски сенатори през март 2023 г. по време на държавното посещение на китайския лидер Си Цзинпин в Москва.
И все пак този скептицизъм не отчита една важна и мрачна реалност: Сега Китай и Русия са по-силно обвързани, отколкото когато и да било от 50-те години насам.
Засилването на това сближаване между Русия и Китай е един от най-важните геополитически резултати от войната на Путин срещу Украйна. Съзнателните усилия на Си и Путин движат голяма част от тази преориентация, но тя е и страничен продукт на задълбочаващия се разрив между Запада и двете страни. Западните официални лица не могат да си пожелаят тази ос да изчезне, като напразно се надяват Кремъл да се въздържи от васалитета си спрямо Пекин или правят напразни опити да вбият клин между двете сили. Вместо това Западът трябва да се подготви за продължителен период на едновременна конфронтация с две огромни ядрени сили.
Партньорство с граници
В съвместно изявление, публикувано на 4 февруари 2022 г., Путин и Си описаха връзките между двете си страни като "партньорство без граници". Тази фраза спечели голямо внимание на Запад, особено след като само 20 дни по-късно Путин нахлу в Украйна. И все пак задълбочаващото се партньорство не се роди през февруари 2022 г. След горчивото отчуждение на китайско-съветското разделение, продължило от 60-те до 80-те години на ХХ век, Китай и Русия се сближиха по няколко прагматични причини.
И двете страни искаха да оставят териториалния конфликт между тях в миналото и през 2006 г. границата им с дължина 4208 км най-накрая беше напълно очертана. Икономическото допълване също ги сближава: Русия разполагаше с изобилие от природни ресурси, но се нуждаеше от технологии и пари, докато Китай се нуждаеше от природни ресурси, но имаше пари назаем и технологии, които да сподели. И тъй като Русия става все по-авторитарна с управлението на Путин от 2000 г. насам, Пекин и Москва се обединяват в Съвета за сигурност на ООН, използвайки властта си на постоянни членове, за да се противопоставят на много от позициите и нормите, защитавани от западните държави, включително използването на санкции срещу авторитарни режими и ръководени от САЩ кампании за натиск в горещи регионални точки като Сирия.
Китай и Русия също така отдавна споделят недоверието си към Съединените щати, виждайки във Вашингтон идеологически мотивиран световен хегемон, който иска да попречи на Пекин и Москва да заемат полагащото им се място в ръководството на световния ред и, което е още по-лошо, който цели да свали техните режими. Идеологическата и политическата съвместимост между китайската партия-държава и все по-авторитарната Русия също се е увеличила. Лидерите в Пекин и Москва също така се въздържат да критикуват репресиите на другата страна у дома и отношението към националните малцинства - теми, които редовно се повдигат от западните партньори.
Нарастващата близост между Русия и Китай е един от най-важните резултати от войната в Украйна.
След развалянето на отношенията на Русия със Съединените щати след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Кремъл се ориентира към Изтока, за да компенсира ефекта от западните икономически санкции и да направи руската икономика по-устойчива на западния натиск. Русия, чиято отбранителна индустрия оцеля през постните 90-те години на ХХ век главно чрез продажба на оръжия на Китай, увеличи износа си на по-сложни оръжия за южната си съседка, като ракети земя-въздух С-400 и изтребители Су-35, и инвестира в разширяването на тръбопроводи, железопътни линии, пристанища и трансгранични мостове, които доставят руски природни ресурси на китайския пазар и китайски внос в Русия.
В резултат на това делът на двустранната търговия между страните в общата търговия на Русия скочи от десет процента преди анексирането на Крим до 18 процента преди инвазията на Путин в Украйна през 2022 г. Въпреки това тогава ЕС остава по-важен партньор за Русия, на който се падат 38% от търговията на страната, както и най-големият инвеститор и доставчик на технологии за страната и ключова дестинация за износа на нефт и газ. Що се отнася до Китай, на Русия се падат едва 2,5 % от търговията му през 2022 г., с което едва влиза в класацията на десетте най-големи търговски партньори.
Китай смята, че търговските, финансовите и технологичните му връзки със САЩ и Европа са много по-важни за динамиката на китайската икономика, отколкото еквивалентните му връзки с Русия.
Това помага да се обясни защо след нахлуването на Путин в Украйна - което по много данни Пекин не е очаквал - Китай се опита да стои настрана. Той запази връзките си с Русия, възползва се от възможността да купува евтин руски петрол (както направиха и други, включително Индия) и не критикуваше пряко руската агресия.
Големият количествен скок
Въпреки първоначално предпазливия подход на Пекин, повечето налични данни сочат, че през двете години след инвазията отношенията между Китай и Русия са станали много по-стабилни. През 2022 г. двустранната търговия се е увеличила с 36% до 190 млрд. долара. През 2023 г. тя нарасна до 240 млрд. долара, като през ноември надхвърли границата от 200 млрд. долара - цел, която Си и Путин първоначално възнамеряваха да постигнат през 2025 г. Китай е внесъл енергийни стоки на стойност 129 млрд. долара - предимно петрол, тръбопроводен газ, втечнен природен газ и въглища, които представляват 73% от руския износ за Китай, както и метали, селскостопански продукти и дървесина. В същото време Китай е изнесъл за Русия стоки на стойност 111 млрд. долара, като преобладават промишленото оборудване (около 23% от износа), автомобилите (20%) и потребителската електроника (15%).
Контролът на западния износ и засиленото внимание на западните столици към прилагането на санкциите означават, че Русия няма друга дългосрочна възможност, освен да премине към внос на промишлени и потребителски стоки, произведени в Китай. В резултат на това продажбите на китайско промишлено оборудване скочиха с 54% през 2023 г. в сравнение с предходната година, а продажбите на китайски автомобили се увеличиха почти четирикратно, което превърна Русия в най-големия чуждестранен пазар за китайски автомобили с двигатели с вътрешно горене. В тези цифри са скрити произведени в Китай изделия, които пряко стимулират руската военна машина, включително нарастващ износ на чипове, оптика, безпилотни самолети и сложни производствени инструменти.
Китай и Русия се сближиха значително в критичната област на сътрудничеството в областта на сигурността и военното сътрудничество. Дори в условията на руската агресивна война Китайската народноосвободителна армия увеличи броя на съвместните дейности, които извършва с руските военни. През септември 2022 г., въпреки значителните проблеми на фронтовата линия в Украйна, Русия проведе стратегическо учение в своя Далечен изток, на което Китай изпрати 2000 военнослужещи. Няколко месеца по-късно, през декември, китайските и руските военноморски сили проведоха ежегодното си учение, този път в Източнокитайско море. През 2023 г. Пекин и Москва проведоха три кръга военноморски учения, а през 2022 и 2023 г. - четири съвместни патрули в Азия със стратегически бомбардировачи.
Тези дейности все още нямат мащаба и дълбочината на съвместните учения между САЩ и техните съюзници в Европа и Азия, но китайските и руските военни несъмнено задълбочават своята оперативна съвместимост.
Тази близост се отразява и в дипломацията. След началото на войната в Украйна личните срещи между руския и китайския елит значително се увеличиха.
Забележително е, че този трафик е предимно едностранен - висши руски служители и бизнес лидери отиват в Китай много по-често, отколкото техните китайски колеги в обратната посока, което е ясен знак за отчаяната нужда на Русия от Китай. Единственото изключение е сферата на военната сигурност, където посещенията на високопоставени служители обикновено са симетрични и реципрочни.
Освен професионалните връзки, връзките с Китай стават все по-важни за руските елити при изграждането на бъдещето за тях самите и за техните потомци. Повечето от тези фигури понастоящем са подложени на западни санкции, което им отнема възможността да запазят богатството си на Запад или да изпратят децата си на обучение в САЩ или Европа. В същото време най-добрите китайски и хонконгски университети са класирани много по-високо от подобни институции в Русия. Има все повече неофициални данни, че за първи път в руската история членовете на руския елит и техните деца са започнали да учат мандарин.
Цялостното затопляне на отношението към Китай се отразява и в проучванията на общественото мнение, включително и в последните данни, изготвени със съвместните усилия на фондация "Карнеги" и независимата руска социологическа организация "Левада център". В края на 2023 г. 85 % от руснаците са гледали положително на Китай, докато само 6 % са имали отрицателно мнение за страната. Близо три четвърти от руснаците не смятат, че Китай е заплаха за тях - срещу около една пета от руснаците, които смятат, че Китай е заплаха. Повече от половината руснаци сега искат децата им да учат китайски език, което е зашеметяващо развитие. Повече от 80 % от хората все още искат децата им да учат английски, но броят на хората, които се интересуват от мандарин, бързо нараства. Най-благосклонните към Китай нагласи са регистрирани в руския Далечен изток - регион, който граничи с Китай и е най-силно изложен на влиянието на страната в ежедневието. Тази като цяло положителна обществена нагласа към Китай позволи на Кремъл да влезе в по-тясна икономическа, технологична и политическа прегръдка с Пекин от всякога.
Приятел в нужда
След пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. войната се превърна в организиращ принцип на руската вътрешна, икономическа и външна политика. Сега Кремъл оценява всяка връзка с чужда сила през призмата на три основни съображения: дали тази връзка може да помогне на Русия пряко на бойното поле в Украйна, дали може да помогне за поддържането на руската икономика и заобикалянето на санкциите и дали може да помогне на Москва да отблъсне Запада и да накаже САЩ и съюзниците им за подкрепата на Киев.
Отношенията на Русия с Китай категорично отговарят и на трите изисквания. Сътрудничеството на Русия с Китай до голяма степен позволи на Путин да продължи агресията си срещу Украйна. Пекин не предоставя пряка военна помощ на Москва, но непряката подкрепа на Китай за руските военни усилия е незаменима. Тя включва доставката на дронове за наблюдение, компютърни чипове китайско производство и други важни компоненти, използвани от руската отбранителна промишленост. На икономическия фронт военният портфейл на Путин разчита до голяма степен на приходите от китайски покупки на руски износ. Плащанията в китайски юани поддържат руската финансова система на повърхността, а вносът на автомобили, електроника и други потребителски стоки поддържа магазините добре заредени и обикновените руснаци спокойни.
По-показателно обаче е решението на Русия да се присъедини към Китай в геополитическото си съревнование със САЩ. Преди войната някои гласове в Кремъл частно призоваваха към предпазливост и съветваха Москва да не се хвърля сляпо в обятията на Китай. Скептиците предупреждаваха, че фрагментирането на световния ред може да доведе до превръщането на Китай в хегемон в съседство и в най-мощната сила в Евразия - а Русия да играе ролята на покорен васал в продължение на много години. Съответно преди 24 февруари Русия се опитваше да опази собствената си автономия, като поддържаше поне някакъв баланс в отношенията си с оглавявания от САЩ Запад и Китай, въпреки че антизападният уклон в политиката на Москва стана все по-ясно изразен след официалното завръщане на Путин на президентския пост през 2012 г.
Войната се превърна в организиращ принцип на руската икономическа и външна политика.
Пълномащабното нахлуване в Украйна разруши това несигурно равновесие веднъж завинаги. След като Западът помага за убийството на руски войници и води икономическа война срещу Русия, за Кремъл вече не е възможно да поддържа връзки със Съединените щати и техните партньори в Европа и Азия. По време на цялата война Путин повтаря, че истинският враг на Москва не е Украйна, а Западът, който според него се стреми да отслаби и разедини Русия. Затова подпомагането на Китай да подкопае глобалното господство на САЩ е важна руска цел, защото може да ускори победата във войната срещу Запада, която Кремъл смята, че води. Тази промяна в отношението обяснява желанието на Москва да засили военното и технологичното сътрудничество с Пекин, както и нарастващото влияние на Китай в двустранните отношения - Русия трудно се противопоставя на исканията на Китай за споделяне на чувствителни технологии. Интегрирането на руската икономика, интелектуален потенциал и военни технологии в Pax Sinica - ред, ръководен от Китай, в чието географско сърце е Евразия, е единственият начин Русия да издържи на конфронтацията си със Запада.
Не е изненадващо, че тази промяна само задълбочи асиметрията, която характеризира китайско-руските отношения. Като по-голяма и технологично по-напреднала икономика, която поддържа прагматични връзки със Запада, Китай разполага с по-голяма сила за преговори и много повече възможности от Русия, а влиянието му върху северния съсед непрекъснато нараства. Сега Русия се превръща във васал на Китай. След няколко години Пекин ще има повече възможности да диктува условията на икономическото, технологичното и регионалното сътрудничество с Москва. Кремъл не е сляп за тази перспектива, но няма голям избор, докато Путин се нуждае от китайска подкрепа, за да води войната си в Украйна, която се е превърнала в мания.
За да бъдем сигурни, васалитетът спрямо Китай няма непременно да представлява пълно и безусловно подчинение. Северна Корея, която зависи от Пекин за почти всеки аспект на своята сигурност и икономика, има известно пространство за маневриране, когато става въпрос за гигантския ѝ съсед, и Пхенян понякога може да направи стъпки, които да разстроят Пекин - например, когато севернокорейският лидер Ким Чен Ун нареди през 2017 г. убийството на своя полубрат Ким Чен Нам, който де факто живееше под китайска закрила. Русия е много по-могъща от Северна Корея. Без значение колко много се нуждае от китайска подкрепа, тя няма просто да се превърне в тих и послушен слуга на Китай.
Путин обича да обяснява съдбовния си избор с исторически аналогии. В края на миналата година той се позова на княз Александър Невски от XIII в., който е управлявал множество княжества в днешна Русия, Беларус и Украйна като васал на Монголската империя, която по ирония на съдбата по това време включва и Китай. Невски е възпят в руската история като лидер, който отблъсква няколко нападения от запад, по-специално разгрома през 1242 г. на Ливонския орден, който се опитва да разпространи западния католицизъм в региони, където преобладава източното православие. Путин смята, че върви по стъпките на Невски, противопоставяйки се на Запада, въпреки че се подчинява на Изтока. "Княз Александър Невски пътува до Ордата, поклонил се е на хана и е получил хански указ за своето управление, най-вече за да може ефективно да се противопостави на нашествието на Запада", отбелязва Путин през ноември 2023 г. "Защо? Защото Ордата, колкото и да е била арогантна и жестока, никога не е застрашавала най-голямото ни съкровище - нашия език, традиции и култура, нещо, което западните завоеватели са искали да потиснат." Паралелите са ясни: днешният руски владетел е готов да търпи васалитет към сила, която не застрашава руската идентичност и не се намесва прекалено във вътрешните работи, за да отблъсне Запада, който Путин и неговите идеолози представят като упадъчен и представляващ смъртна заплаха за традиционните руски ценности.
От своя страна Китай също вижда в Русия част от фундаментално геополитическо пренареждане. Навлизайки в 2021 г., Пекин имаше основания да се надява, че отношенията му със Съединените щати - най-важните двустранни отношения през XXI век - ще се върнат към предсказуема траектория след разрушителното президентство на Доналд Тръмп. Въпреки че Китай не можеше да очаква всеобхватно разведряване, той се надяваше на по-здравословна комбинация от конкуренция и сътрудничество между двете най-могъщи държави в света. Китайските ръководители не само познаваха екипа от опитни външнополитически действащи лица в новия Бял дом, но и личните отношения на Си с Байдън датират от посещението на тогавашния вицепрезидент в Китай през 2011 г. Но надеждите на Пекин бяха попарени, когато Байдън запази голяма част от ястребовата политика на Тръмп по отношение на Китай, която включваше укрепване на военните партньорства в Индо-Тихоокеанския регион и максимално ограничаване на достъпа на Китай до най-съвременните американски технологии. Непредвидени събития, като например посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван през 2022 г., също убедиха Пекин, че конфронтацията на САЩ с Китай със сигурност ще се задълбочи, независимо от това кой заема Белия дом.
Това осъзнаване определя начина, по който Китай мисли за отношенията си с Русия. След нахлуването на Путин в Украйна Пекин се увери, че е наясно с "червените линии" на Съединените щати и до голяма степен се опита да ги спазва. Но както Си откри през октомври 2022 г., след като Байдън разреши широкообхватен американски контрол върху износа, насочен към Китай, подобен предпазлив подход няма да спре опитите на Вашингтон да ограничи Пекин. Изоставянето на Путин никога не е било вариант за Пекин, тъй като Китай се страхува от потенциалната нестабилност в Русия и перспективата за установяване на прозападен режим в Кремъл, ако Путин внезапно напусне политическата сцена. А ако продължителната конфронтация между Китай и САЩ е неизбежна, Пекин се нуждае от всички партньори, които може да получи, тъй като САЩ имат огромно предимство в голямата си мрежа от находчиви съюзници.
Гръб в гръб в Евразия
Никоя друга сила не може да донесе толкова много на Китай, колкото Русия, особено в момента. Изобилието от природни ресурси на Русия - не само нефт и газ, но и метали, уран, торове, дървесина, селскостопански продукти и вода - може да помогне за изхранването на китайската икономика. Проблемът за Русия, разбира се, е, че тази търговия с Китай все повече ще се осъществява на цени, диктувани от Пекин и платими в юани.
В същото време този поток от руски ресурси повишава енергийната и продоволствената сигурност на Китай, като същевременно намалява зависимостта му от уязвими морски маршрути като Малакския проток, който се патрулира от военноморските сили на САЩ. Той също така повишава конкурентоспособността на китайското производство чрез намаляване на енергийните разходи. Въпреки че руският пазар е много по-малък от пазарите на САЩ и ЕС, той все още е значителен и все по-гладен за китайски продукти. Продажбите в Русия стават все по-важни за китайските производители предвид нестабилното вътрешно търсене в Китай и намаляващия износ към традиционните пазари на Запад. Освен това, тъй като 70% от китайската търговия с Русия се осъществява в юани, Пекин може да разглежда търговските отношения като водещ проект за интернационализация на своята валута. Всъщност през ноември 2023 г. делът на юана в световната търговия достигна 4,61% по данни на SWIFT, което е най-високото му ниво досега.
Русия също така разполага с някои модерни военни технологии, от които Китай все още се нуждае, въпреки цялостното превъзходство на китайското отбранително производство. Сред тях са ракети земя-въздух С-500, двигатели за съвременни изтребители, инструменти за ядрено възпиране като системи за ранно предупреждение, по-невидими подводници и технологии за водене на подводна война. Въпреки отлива на таланти след нахлуването в Украйна, Русия все още разполага с известен интелектуален потенциал, особено в областта на информационните технологии, който Китай се интересува да използва.
Военното сътрудничество с Русия е важно предимство за Китай. Все още има потенциал двете страни да засилят обмена на разузнавателна информация, да провеждат съвместни кибероперации за кражба на чувствителни западни правителствени или търговски данни и да координират операциите си за оказване на влияние, включително кампаниите за дезинформация. Досега Русия и Китай не са работили в тандем в областта на дезинформацията, като вместо това са разпространявали паралелно сходни наративи, но е възможно да се оформи комбиниран подход, тъй като правителствата стават все по-близки.
Москва и Пекин не искат да подписват официален военен съюз, както висши служители от двете страни многократно са заявявали. Нито една от двете страни не желае да има правно задължение да воюва за другата и да бъде въвлечена в ненужен конфликт. Все пак две големи ядрени сили, които са в приятелски отношения, стоящи една до друга на гигантската евразийска суша, са голямо главоболие за Вашингтон. С разпадането на глобалните режими за контрол на ядрените оръжия и бързото ядрено натрупване на Китай американските стратези ще бъдат изправени пред труден избор относно разпределението на ресурсите: Съединените щати ще трябва да развият стратегически ядрени сили, които да могат едновременно да възпират двама партниращи си съперници с огромни ядрени арсенали.
Фактическият пакт за ненападение между Китай и Русия, както и споделеното възприемане на Съединените щати като враг, може да доведе до засилена координация между европейския и азиатския театър, което допълнително ще разсее ресурсите и вниманието на САЩ. Ако например Китай реши да предприеме действия в Тайванския проток, Русия би могла едновременно да организира провокативно широкомащабно военно учение в Европа, което да подпомогне Китай, натоварвайки капацитета на САЩ да реагират.
"Настъпват промени, каквито не сме виждали от 100 години насам. Нека заедно да управляваме тези промени", каза Си на Путин на раздяла в края на държавното си посещение през март 2023 г. Руският лидер с готовност се съгласи. Действията на Пекин и Москва наистина водят до някои дълбоки промени в световния ред, но те не са непременно основани на внимателни стратегически планове и добре формулирани визии. Антизападната реторика на Путин, който определя инвазията си в Украйна едновременно като бунт срещу хегемонията на САЩ и "неоколониалните практики" и като стремеж за изграждане на "по-справедлив многополюсен световен ред", не успява да убеди страните от разнообразния глобален Юг (група, която Путин твърди, че представлява), много от които гледат с недоумение на грубото незачитане от страна на Русия на суверенитета на Украйна и международното право.
Проблемът за Запада е, че много страни смятат, че неговият лидер, САЩ, е също толкова циничен, колкото и Русия, благодарение на шареното наследство на Вашингтон, свързано с интервенционизъм и избирателно зачитане на международното право. Неотдавнашната подкрепа на САЩ и Европа за Израел във войната му в Газа, за която се смята, че не спазва някои международни норми, само затвърди това схващане.
Лицемерието на Пекин и разминаването между неговата реторика и дела също са очевидни. Твърдото отстояване на морските претенции на Китай в Южнокитайско море срещу Филипините например противоречи на твърденията на Пекин, че спазва международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право, и иска да решава териториалните спорове със съседите си с мирни средства.
Кухите думи не променят начина, по който функционира реалният свят. Нито пък толкова рекламираното разширяване на организации като Шанхайската организация за сътрудничество или многостранната група БРИКС променя международния ред. Това, което има реално и трайно въздействие върху реда, е фактът, че през последните две години сделките на Пекин и Москва ясно показаха границите на западната принудителна сила и предоставиха реална алтернатива на държавите, които се стремят да се предпазят от зависимостта от западните технологии и доминираната от САЩ финансова система. Русия е на път да замени почти пълната зависимост от Запада със зависимост от Китай; тя остана на повърхността и успя да води експанзивна война срещу голяма държава, подкрепяна от НАТО. Други страни, които се опасяват от зависимост от Запада, сега виждат как Пекин може да бъде готов източник на технологии и механизми за разплащане, както и гигантски пазар за производителите на суровини. Това е най-значимият принос на китайско-руското сближаване за прекрояването на световния ред.
Няма "обърнат Кисинджър"
Всъщност задълбочаването на това партньорство е един от най-значимите резултати от украинската трагедия. Москва и Пекин може и никога да не подпишат официален съюз, но развитието на отношенията им през следващите години все повече ще влияе на света и ще предизвиква Запада.
За да се примирят с това развитие, западните политици трябва да се откажат от идеята, че могат да вкарат клин между Пекин и Москва. При управлението на Тръмп Съветът за национална сигурност се забавляваше с идеята за "обърнат кисинджъров подход", за ангажиране на Русия, по-слабия партньор, но без резултат. Ако някога бившият държавен секретар Хенри Кисинджър е ухажвал комунистически Китай по време на Студената война, като е предлагал на Пекин нормализиране на връзките със САЩ, в този момент американските служители не могат да сключат подобна сделка нито с Москва, нито с Пекин.
Всякакви надежди за откъсването им един от друг не са нищо повече от пожелателно мислене. Със сигурност китайско-руските отношения не са лишени от напрежение, а съществуващото напрежение може да се изостри, тъй като Китай става все по-уверен и се изкушава да започне да командва руснаците по по-тежък начин - нещо, което никой властващ в Москва не би приел с лека ръка. Засега обаче Пекин и Москва демонстрират забележителна способност да управляват различията си.
Ако тандемът Китай-Русия ще се запази, западните лидери трябва да изградят дългосрочна стратегия, която да спомогне за запазването на мира, като отчете всички последици от необходимостта да се конкурират едновременно с Китай и Русия.
Като начало Западът ще трябва да намери правилния баланс между възпиране и увереност в отношенията с Москва и Пекин, за да избегне опасни ескалиращи ситуации, които могат да възникнат в резултат на случайности, погрешни схващания и недоразбиране. Западните правителства трябва да разгледат ефектите от втори порядък на принудителните икономически мерки, които прилагат спрямо Русия и Китай, и как ответните контрамерки допълнително ерозират структурата на глобализацията. И макар че не бива да толерират руската и китайската дезинформация и опитите за подкопаване на функционирането на международните институции, западните държави трябва да се стремят да направят някои от тези институции, като например ООН и свързаните с нея агенции, отново функционални дори с Пекин и Москва на борда. Когато обмислят как да защитят европейската и азиатската сигурност, да овладеят изменението на климата, да управляват новите разрушителни технологии като изкуствения интелект и да се справят с предизвикателствата пред глобалната финансова архитектура, западните политици вече трябва да се съобразяват с реалността на все по-решителната китайско-руска ос.
Александър Габуев е директор на Центъра "Карнеги" за Русия и Евразия в Берлин
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}