Миграционният пакт изостри битката за поста на Меркел

Конкурентите на Ангела Меркел я настъпиха яко за бежанската й политика

15:22 | 19 ноември 2018 | Редактор : Виктор Стефанов 31 3964 Снимка: AP/БТА

Федералният министър на здравеопазването на Германия Йенс Шпан, един от тримата претенденти за председателския пост в Християндемократическия съюз (ХДС) - управляващата партия на канцлера Ангела Меркел, постави под съмнение необходимостта страната да подпише Глобалния пакт на ООН за миграцията. Шпан предложи въпросът да бъде гласуван на конгреса на партията на 7 и 8 декември, с което вкара темата за миграцията в борбата за лидерското място в ХДС, коментира авторитетното германско издание Der Spiegel, цитирано от "Фокус".

Бежанците

Глобалното споразумение за безопасна, методична и регулирана миграция беше прието по принцип на 13 юли от всички 193 страни, членки на ООН. Окончателното подписване е предвидено да стане на конференция на ООН в Маракеш, Мароко, на 10 и 11 декември т.г. Българското правителство вече обяви, че няма да подпише документа, предимно заради несъгласието на коалиционния партньор "Обединени патриоти".

Йенс Шпан обаче засега изглежда не намира много поддръжници в партията си, а и повечето министри подкрепят пакта. Отлагането на подписването на миграционния пакт би било проява на лидерска слабост, която Германия не може да допусне, заяви председателят на Комисията по външни работи в Бундестага Норберт Рьонтген. Той подчерта, че пактът е "изключително важна първа стъпка за международната общност в контролирането на миграцията". Министърът на икономиката Петер Алтмайер заяви днес пред телевизия ZDF, че е бил "леко изненадан", защото депутатите консерватори вече подробно са обсъдили пакта и масово са го подкрепили.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

С позицията си Йенс Шпан (на снимката) се противопостави на линията на канцлера на Германия Ангела Меркел, която миналата седмица защити договора и предупреди за целенасочени "лъжи и дезинформация", които се разпространяват за него. В страната обаче има политически сили, които му се противопоставят категорично. Сред тях е "Алтернатива за Германия".

Но не само АзГ е против. Депутатът в Бундестага от Християнсоциалния съюз (ХСС) (сестринската партия на ХДС) Петер Рамзауер не подкрепи Пакта за миграцията, тъй като отварял "потока от бежанци към Европа". Той припомни за прага на прием на мигранти в страната.

Снимка: AP/БТА

Генералният секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер (на снимката с Меркел), която също е кандидат за наследник на Меркел в партията, прикани привърженици и критици на пакта към диалог. "Защото трябва да отговорим на въпроса какво трябва да направим", подчерта Крамп-Каренбауер.

В популярно телевизионно предаване третият кандидат за председателския пост в ХДС Фридрих Мерц не атакува директно Пакта, но открито се противопостави на "бежанската" политическа линия на канцлера Ангела Меркел, като определи решението й от 2015 г. за отваряне на границите като "нарушение на закона".

Като допълнение на въпрос накъде ще поведе ХДС Мерц в случай, че бъде избран за лидер, той отговаря: Обратно към правовата държава. 62-годишният адвокат от провинция Саарланд, цитиран от друго германско изданив - Die Welt, призова за "здравословен патриотизъм" и "стойностен консерватизъм". ХДС трябва да се бори за обратното спечелване на загубените избиратели - не само онези, които се насочили към "Алтернатива за Германия", но и към "Зелени".

Какво все пак мисли Меркел за Пакта?

При посещението си в Кемниц на 16 ноември канцлерът призова хората да се противопоставят на омразата и да отхвърлят "лъжите" за пакта на ООН за миграцията, предаде Ройтерс, на която се позова БТА. "Когато има лъжа, ние трябва да я изобличим", каза Меркел. Тя настоя, че пактът за миграцията е в интерес на Германия, защото според нея ще накара африканските и други държави да спрат нелегалната миграция.

"Суверенитетът на страната няма да бъде накърнен по никакъв начин. Ще имаме правото да продължим да творим наши собствени закони", каза Меркел. Тя заяви това в отговор на въпрос защо Германия подкрепя пакта, а други като Полша и Чехия не.

Плакат срещу Ангела Меркел, издигнат от протестиращи в Кемниц

Снимка: AP/БТА

Иначе в Кемниц канцлерът беше посрещната с бурни протести, в които крайнодесните демонстранти скандираха срещу Меркел като "изменник на народа", "върви си" и "Меркел трябва да си върви".

Канцлерът посети източногерманския град (за втори път досега след 2009 г.) повече от два месеца след бурните августовски протести на крайнодесни, предизвикани от убийството на местен жител. Според твърденията то е извършено от двама мигранти.

На Изток са против Пакта

Миналата седмица Естония се присъедини към страните, които отказват да подпишат Глобалния пакт на ООН за миграцията; правителството на балтийската република не можа да постигне съгласие по въпроса. Външният министър Свен Миксер е бил за подписване на пакта, но му се противопоставил министърът на правосъдието Урмас Рейнсалу, който е от консервативната партия "Про патриа". Тя се опасява, че пактът може да стане част от международното право и да ограничи възможността на Естония да определя своята миграционна политика.

"Когато създадохме тази коалиция, ние се съгласихме, че ще вземаме решенията си единодушно. За съжаление днес не можахме да постигнем консенсус", каза премиерът Юри Ратас по-късно.

ДПА отбеляза, че Австралия, Австрия, България, Чехия, Унгария и САЩ също са отказали да подпишат пакта. Отказите си те мотивират главно с това, че договорът не прави достатъчно разграничение между легална и нелегална миграция.

Словения ще подпише, Хърватия - не

Словения ще участва на конференцията за миграцията на 10 и 11 декември в Маракеш, въпреки резервите, които изрази публично преди седмица във връзка с Глобалния договор на ООН за регулиране на миграцията, съобщи на 15 ноември словенският външен министър Миро Церар. Той отхвърли критиките на опозицията, че с предвидената Декларация от Маракеш се премахва разликата между законната и незаконната миграция и се заличава разликата между бежанци и икономически мигранти. Според него Глобалният договор на ООН не създава нито нова категория мигранти, както твърди дясната опозиция в Словения, нито пък миграцията се превръща във въпрос на човешките права, а ясно разделя законната от незаконната миграция.

Хърватският президент Колинда Грабар-Китарович няма да подпише Глобалния договор на ООН за миграцията, съобщиха местни медии. На тяхно запитване президентът Грабар-Китарович буквално заявила: "Бъдете сигурни, че няма да подпиша "Споразумението от Маракеш".

Защо България няма да подпише

Коалиционният съвет на ГЕРБ и "Обединени патриоти" взе решение, че България няма да подкрепи Пакта за миграция.

Ако искаме да се грижим за бежанци от война, имаме конвенция за бежанците на ООН, аргументира решението вицепремиерът, лидер на ВМРО и съпредседател на "Обединени патриоти" Красимир Каракачанов.

"Този глобален пакт за миграция на мен ми намирисва на документ, който ще подготви глобалното преселение на народите", каза Каракачанов и посочи, че вътре има доста обезпокоителни текстове като този, че страната, в която се озоват тези кандидат мигранти, ако те нямат лични документи, е длъжна да им издаде такива. Нали се сещате какво означава, ако в България дойдат 100 хиляди афганистанци, пакистанци, без значение какви, ние трябва да им дадем български лични документи и, ако не ги приемат в някоя от западноевропейските проспериращи държави, тези хора си остават при нас, добави той. По думите му отделно здравеопазване, социално осигуряване, образование за тези хора ще "легне" върху бюджета на приемащата страна. Ако някои от развитите западноевропейски държави имат желание да преселват хора в собствените си страни, да бъдат така добри да организират въздушен транспорт и да ги пренасят от Афганистан директно в Германия примерно", коментира Красимир Каракачанов.

На обвиненията на левицата, че вече сме "вътре", външият министър Екатерина Захариева отговори наскоро, че "на практика пактът цели да спре нелегалната емиграция, не да я узакони, а от БСП се опитват да отклоняват вниманието на обществото от собствените си проблеми и да всяват неоснователни страхове, подвеждайки ги с информацията, че България се е присъединила".

В отговор на запитване на Дарик от МВнР миналия месец заявиха, че "България подкрепя окончателния вариант на проекта, в който са отразени въпроси от първостепенно значение за страната ни: по-ясното разграничение между легални и нелегални мигранти, възможността за търсене на отговорност (включително наказателна) при нелегално преминаване на границата, препотвърждаване на суверенното право на държавите сами да определят кого да допускат на своя територия, отбелязването на негативния ефект от нелегалната миграция".

ИЗБРАНО