05:27 | 03.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Международни кризи, проблеми с пандемията: Сложната 2021 г. за световните лидерки

В Мианма имаше преврат, в Тунис и Хондурас за първи път избраха жени за премиер и президент

08:14 | 28 декември 2021 | Автор: Габриела Големанска, БТА 14 2189 Снимка: БТА

Разделяне с властта, скандали, проблеми, произтичащи от пандемията, международни кризи - 2021 г. бе сложна година за лидерките по света.

2021 г. бе годината, в която Естония се раздели с прагматичната си президентка Керсти Калюлайд и се сдоби с премиерка, залагаща на реформите - Кая Калас от десноцентристката Партия на реформите. Калюлайд, която бе избрана за президент на Естония преди 5 години, стана жертва на своята откровеност и противопоставянето си на предходното коалиционно правителство, в състава на което влизаха и крайнодесните от Консервативната народна партия на Естония.

Ако естонският президент се избираше пряко от народа, Калюлайд щеше да бъде преизбрана. Но изборът се прави от парламента и тази година либералката Калюлайд избра да не се кандидатира за преизбиране, защото си даваше сметка, че няма да събере подкрепа сред депутатите.

Снимка: БТА

Иначе през петте си години на власт Калюлайд показа прагматичен и директен подход и по адрес на Русия. Още в началото на мандата си тя поиска на естонска земя да бъдат разположени американски военни и ракети Пейтриът, за да бъде предпазена Естония от все по-войнствената Москва. Според Калюлайд ако се случи нещо, реакцията от страна на САЩ би била по-бърза от тази на НАТО. Това мнение за заплахата, идваща от Русия, не попречи на Калюлайд да отиде преди 2 години в Москва за среща с руския президент Владимир Путин.

Заради нея Калюлайд си навлече критики от съседните Литва и Латвия, възприели това като вид отстъпление на Естония пред Русия. Визитата бе разкритикувана и от редица естонски политици, които казаха, че програмата й не е била съгласувана с естонското правителство. Калюлайд защити посещението си с аргумента, че много често въпросът за сигурността на трите балтийски страни се обсъжда без тяхното участие.

Тя се обяви срещу принципа за бойкот на всякакви контакти с Русия. За самата среща с Путин, тя каза, че двамата са се изслушали един друг с уважение, призна, че по принцип е трудно да говориш с някого, чиито ценности са толкова различни от твоите и откровено заяви, че в крайна сметка разговорът не е довел до нищо.

С директния си и прагматичен подход, ако беше останала на власт, Калюлайд би сформирала много добър управленчески тандем с премиерката Калас, която е дъщеря на бившия естонски премиер и бивш еврокомисар по транспорта Сийм Калас. Тя дойде на власт през януари с обещанието за "по-зелено" бъдеще на страната, което означава край на инвестициите в индустрията, свързана с изкопаемите горива.

Калас е силен поддръжник на технологичните иновации и противник на пречките пред създаването на иновативни компании. Освен това тя обеща и бракът в Естония да не бъде дефиниран само като съюз между мъж и жена.

Снимка: БТА/АР

Но на първо време задачата на Калас си оставя справяне с коронавирусната криза. Във външнополитически план Калас тези дни се позиционира като един от пламенните поддръжници на позицията, че Русия трябва да плати висока цена, ако предприеме каквото и да е действие срещу Украйна. Неотдавна над 1700 естонски резервисти бяха извикани на военно учение, включващо и инсталиране на ограда от режеща тел по протежение на 40 километра от границата на Естония с Русия. Калас защити тази стъпка в интервю за Ройтерс, като каза, че Естония не иска да се озове в ситуацията на Литва, а да бъде подготвена, ако по някаква причина срещу нея бъде използвано оръжието на миграцията и миграционен поток бъде насочен през Русия към естонската граница.

През юли Партията на действието и солидарността на прозападната президентка на Молдова Мая Санду спечели предсрочните парламентарни избори, а месец след това страната се сдоби и с оглавявано от прозападна премиерка правителство - това на бившата финансова министърка Наталия Гаврилица, която е приближена на Санду.

Снимка: AP/БТА

Така след години на управление на проруския президент Игор Додон, Молдова, която има евроатлантически аспирации, се ориентира към Запада. Но за лош късмет месец след това изтече петгодишен договор за доставка на руски природен газ. И изведнъж Москва започна да изисква от Кишинев да плаща по 790 долара месечно за 1000 кубични метра газ спрямо 148 долара средно през изминалата година.

Молдова изпадна в енергийна криза, обяви извънредно положение, потърси алтернативни доставчици, купи за първи път в историята си газ от Полша. А през това време преговаряше усилено с Москва по ново споразумение за доставки. Накрая то беше сключено, но съгласно новия договор между газовите компании Газпром и Молдовагаз Молдова трябваше да плаща по 450 долара за 1000 кубични метра газ през ноември, а Газпром се сети и за стар дълг в размер на 709 милиона долара. Така се стигна до ново напрежение на газовия фронт, когато Газпром отправи ултиматум за плащане до 48 часа на неплатени фактури за октомври и ноември, или врътване на кранчето. Напрежението поспадна, когато молдовският парламент одобри отпускане на извънредни 74 милиона долара за поисканото плащане от Газпром.

Двете страни се договориха и догодина да има независим одит на натрупания досега дълг на Молдовагаз към Газпром, като след това ще бъдат дефинирани начинът и сроковете за погасяването му. Всичко това беше възприето като наказание от страна на Москва заради избора на прозападна президентка и премиерка в Молдова. Москва отрича и твърди, че става дума само за търговски въпрос.

За президентката на Грузия Саломе Зурабишвили тази година проблемите дойдоха от завръщането след дълги години зад граница на бившия президент Михаил Саакашвили. Той твърди, че се е върнал в Грузия, за да гласува на местните избори през октомври, но според Зурабишвили той го е сторил, за да дестабилизира страната.

Снимка: AP/БТА

Саакашвили бе веднага задържан и пратен в затвора, тъй като докато отсъстваше, бе осъден задочно заради злоупотреба с власт и прикриване на доказателства. Но с такъв известен затворник, който побърза да обяви гладна стачка зад решетките и който не спря да твърди, че делата срещу него са били политически мотивирани, Грузия попадна в полезрението на международната общност.

Зурабишвили трябваше да обещае, че Саакашвили ще бъде третиран като специален затворник, въпреки че и дума не може да става за помилването му. Друг проблем за грузинската лидерка дойде от неотдавнашното искане на руското външно министерство НАТО да оттегли решение си от 2008 г., отварящо вратата за членство в алианса на Украйна и Грузия. В отговор генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Украйна сама избира по какъв път да поеме, че Русия няма дума по този въпрос и че отношенията на Киев с алианса се дефинират от неговите страни членки и от самата Украйна. Случайно или не в този отговор не беше споменато нищо за Грузия.

В останалата част на света новозеландската премиерка Джасинда Ардърн, преизбрана миналата година, се сблъска с вълна от протести срещу продължителните локдауни, наложени заради коронавирусния вариант Делта и трябваше да промени стратегията си и да заговори вместо за изкореняване на вируса за съжителство с вируса.

Снимка: AP/БТА

Появиха се твърдения, че тя планира оттегляне, които тя опроверга. На 9 декември тя доказа усета си за реформи и представи невиждан досега в света план, който ще забрани на следващите поколения новозеландци да пушат. Съгласно плана, който би трябвало да бъде одобрен догодина и да влезе в сила през 2027 г. , хората, които тогава ще са на 14 години, до края на живота си няма на имат възможност да си купят цигари, защото това ще е забранено в страната. Това означава де факто, че през 2073 г., човек, който тогава ще е на 60 години (и който през 2027 г. е бил на 14 години), няма да може да си купи цигари заради доживотната забрана.

В Тайван президентката Цай Ингвен засили през тази година дипломацията на фона на най-високото от 40 години напрежение с Китай. Тя прие делегации от Европейския парламент, от Франция и Словакия, задълбочи връзките с Литва и прати тайванския външен министър на обиколка в Чехия и Словакия.

Снимка: Getty Images

Китай реагира на всичко това остро, припомни целта си да си върне острова и започна да изпраща все повече военни самолети в тайванската въздушна зона за идентификация.

В Мианма на 1 февруари военните свалиха с преврат от власт нобеловата лауреатка за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чжи. През 2015 г. нейната партия Национална лига за демокрацията спечели изборите и тя влезе в управлението на страната, в която военните обаче държаха също властовите лостове. Доказателство за това беше 2017 г, когато военните започнаха операция срещу мюсюлманското малцинство рохинги, дефинирана от международната общност като геноцид. Близо 750 000 рохинги избягаха в съседен Бангладеш от издевателствата в Мианма.

Но изненадващо Аун Сан Су Чжи не осъди открито действията на военните, което пък потресе международната общност и дори се чуха призиви за отнемане на нобеловата й награда.

Снимка: AP/БТА

През 2020 г. партията на Аун Сан Су Чжи спечели отново изборите с голяма преднина и това породи гнева на военните в страната. Така се стигна до преврата, потопил Мианма в хаос и насилие. Аун Сан Су Чжи е държана сега под домашен арест на тайно място. Срещу нея бяха повдигнати множество обвинения - от притежаване на нелицензирано телекомуникационно оборудване, до нарушаване на антиковидните мерки по време на предизборната кампания миналата година, от подстрекаване към нарушаване на обществения ред и бунт чрез разпространяване на фалшиви информации до нарушаване на законите за държавната тайна.

Най-фрапантни бяха обвиненията срещу нея за корупция. Тя беше набедена, че е получила през 2017-2018 г. подкуп от 600 000 долара и 7 златни кюлчета, и че е използвала властовото си положение, за да наеме на по-ниски от пазарните цени имот, в който настанила фондация, кръстена на майка си. Аун Сан Су Чжи отхвърля всички обвинения. По най-тежките обвинения тя може да получи до 15 години затвор. А междувременно избирателната комисия на Мианма започна разследване срещу нея и още 15 политици за изборни измами и в крайна сметка може да се стигне до разпускане на нейната партия. Според военните партията на Аун Сан Су Чжи е отговорна за над 11 000 изборни измами на вота миналата година - нещо, което тя естествено отрича.

В Тунис за първи път жена бе назначена за премиер. Нажла Буден, която е специалист по сеизмично устойчиво инженерство, ще трябва да се справи с трусовете в родината си, предизвикани от решението на президента Каис Сайед да съсредоточи цялата власт в ръцете си, да уволни предишното правителство и да суспендира парламента. Мнозина гледат на Буден като на марионетка на президента, назначена само за да бъдат заглушени обвиненията срещу него в извършване на своеобразен преврат.

Снимка: Getty Images

Хондурас също в края на ноември избра първата жена за президент в историята си. Левичарката Сиомара Кастро, съпруга на сваления през 2009 г. с преврат президент Мануел Селая, сега ще трябва да убеди сънародниците си, че именно тя, а не мъжът й "командва парада". Тя вече се обяви за узаконяване на терапевтичните аборти и на еднополовите бракове - две деликатни теми в Хондурас, където преобладават католиците и евангелистите. Кастро ще трябва да се справи и с престъпността и бедността, заради които Хондурас е неизменен източник на незаконна миграция към САЩ.

Тя обещава и да установи дипломатически връзки с Китай, но това ще постави Хондурас в деликатно положение пред Тайван, защото досега тя беше една от 15-те страни по света, които признаваха суверенитета на острова.