Консерватори срещу либерали: 140 г. от първите избори в България

Как Александър I Батенберг се обърна с молба към Александър II след неудовлетворителния резултат от гласуването

13:54 | 30 септември 2019 | Автор : Лилия Чалева 23 8457 Снимка: Архив

В навечерието на поредните местни избори у нас, историята днес ни връща 140 години назад, когато на 30 септември 1879 година за първи път в България се провеждат истински избори. Това е първата предизборна парламентарна битка между двете водещи политически сили - консерватори и либерали. Битка, която продължава и до днес.

До този момент българите са имали досег с избори само заради участието си в някои административни единици в Oсманската империя, като например меджлисите, вилаетските съвети и прочее. Но най-вече възрожденските българи се доближили до практики, напомнящи парламентарните, при съставянето на българското представителство в Цариград, призвано да защитава общобългарските интереси по всички наболели теми. И най-вече по време на избора и заседанията на Църковно-народния събор, открит почти точно 8 години преди Учредителното събрание - отново през февруари 1871 г. По време на пламенните дебати на този събор за първи път се оформят двете политически течения - консерватори и радикали, които по-късно ще се видоизменят в консерватори и либерали. Така ще се зародят първите български политически партии.

Какво се случва преди 140 г.?

В началото на 1879 г. току-що освободена България прави първите си стъпки като автономна държава. Най-важната е свикването на Учредително събрание, което да приеме основен закон - Конституция. Като приема своя Конституция и дава началото на парламентарния живот в страната, България заявява на света, че вече е самостоятелна и независима и от този момент нататък сама ще чертае съдбините си.

Нa 26 юни 1879 г. в Търнoвo княз Aлeкcaндър І пoлaгa тържecтвeнa клeтвa прeд Вeликoтo нaрoднo cъбрaниe. Вeликитe cили пoтвърждaвaт избoрa и в нaчaлoтo нa авгуcт cултaнът cпoрeд Бeрлинcкия дoгoвoр гo утвърждaвa c фeрмaн зa княз нa Бългaрия.

Победата на крайните либерали при приемането на една твърде модерна за патриархалното и консервативно тогавашно българско общество Конституция е смайваща и е безспорен успех за тяхното крило и парламентарните им остриета, особено в лицето на Петко Каравелов и Петко Славейков.

Млaдият мoнaрх обаче e нeдoвoлeн oт Търнoвcкaтa кoнcтитуция, кoятo oгрaничaвa прaвaтa му. Бoрбaтa мeжду либeрaли и кoнceрвaтoри cъздaвa нecигурнocт в cтрaнaтa. Нa 5 юни 1879 г. Александър Бaтeнбeрг нaзнaчaвa първoтo прaвитeлcтвo, нaчeлo c Тoдoр Бурмoв, cъcтoящo ce caмo oт кoнceрвaтoри. Пaрлaмeнтaрнитe избoри oбaчe пeчeлят либeрaлитe.

Съгласно конституцията, на 29 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 126, с който насрочва избори за народни представители на 30 септември същата година. В изборния ден при ниска избирателна активност от 32,0% либералната партия печели убедителна победа и на 21 октомври народните представители от Първото обикновено народно събрание на Българското княжество се събират в София.

Съгласно установената практика на парламентарна демокрация, князът възлага на лидера на мнозинството да състави правителство. Недоволен от изборните резултати, князът се обръща към руския император Александър II, молейки го за разрешение да разтури Народното събрание. Петербург не се съгласява. И Батенберг предлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на консерваторите - Димитър Греков и Григор Начович, което предварително обрича мисията на неуспех. Първи коалиционен неуспех в историята на България.

В крайна сметка преговорите завършват без резултат. На 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание и съставя правителство начело с епископ Климент Браницки (светското му име е Васил Друмев), в което отново ръководна роля имат консерваторите. То просъществува до март 1880 г., когато се провеждат следващите парламентарни избори, които отново печелят либералите. Едва тогава Батенберг е принуден да възложи управлението на страната в ръцета на либералната партия. Кабинетът е съставен от Драган Цанков и стои начело на управлението на Княжеството до ноември 1880 г. Либералите остават на власт и след правителствената промяна през ноември 1880 г., когато е формирано ново правителство начело с Петко Каравелов.

Кои са либералите и консерваторите в Княжество България

Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879, в което тя има мнозинство, и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. Либералната партия е изключително популярна до разпада си през 1887 г. и става родоначалник на повечето партии в началото на 20 век.

След 1883 г. умерените либерали се отцепват и създават Прогресивнолибералната партия, начело с Драган Цанков. За разграничаване от останалите либерали, те се наричат цанковисти. Възприемат русофилството като основен стълб на идеологията им и допускат допирни точки с консерваторите, като дори съставят коалиционно правителство. В средата на 80-те години на 19 в. от редиците на либералите се създават още две партии — Народнолибералната партия, начело със Стефан Стамболов, и Либералната партия на Васил Радославов (радославистите). През 1894 г. от центристкото крило на Либералната партия се обособява Демократическата партия, начело с Петко Каравелов. След прекъсване партията е възстановена през 1989 г.

Консервативната партия е другото крило в политеческата система на Княжество България, което съществува до около 1884 г. Тя успява да сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Подкрепя преврата от 1881 г. и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.

Още през 1882 г. групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия. След политическата криза от 1886-1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Останалите лидери на Консервативната партия се включват в образуваната през 1894 от Константин Стоилов Народна партия, която включва и дейци на източнорумелийската Народна партия.

Защо либералите (ЛП) печелят в Княжество България

Социалният състав на ЛП е твърде разнороден, но преобладаващо мнозинство имат дребните и средно заможни селски и градски маси, които непосредствено след Освобождението съставляват 80% от българския народ. Макар и многолюдна, състояща се повече от съмишленици, отколкото от членове, ЛП в началния период на своето съществуване е твърде неустойчива като политическа сила. Основна причина за това е именно нейният нееднороден социален състав, различното имуществено положение на прослойките, чиито интереси изразява тя. Още в първите месеци след нейното обособяване като политическа сила започва процес на разслоение сред нейните членове и съмишленици на две диаметрално противоположни посоки: едната — по-малката — към забогатяване и присъединяване към тънкия слой на старите български чорбаджии и богатите градски търговци от времето преди Освобождението; и другата — по-голямата — към обедняване. Тази прослойка малко по-късно ще стане и основният източник на наемните работници в страната.

Друга важна причина, дала своя отпечатък върху по-нататъшния облик на ЛП, е своеобразният развой на политическия живот на страната след закриването на УС. Избраният от I ВНС (1879) княз на България — Александър Батенберг, не е доволен от правомощията, които му предоставя основният закон на Княжеството (конституцията) и не скрива своето отрицателно отношение към либералите — главните «виновници» за нейния демократичен дух. Симпатиите на новоизбрания български владетел са на страната на противоположната политическа групировка — консерваторите, поради което той възлага и формирането на първия български кабинет на един от техните водители — Тодор Бурмов. Правителството на Т. Бурмов просъществува от юли до ноември 1879 г. През есента на с. г. са проведени избори за I OHC. Макар че те са спечелени от ЛП, князът отново поверява управлението на Княжеството на консерваторите.

Князът не крие своето недоволство от управлението на либералите и крои планове да се отърве от тях. Усилията му обаче се натъкват на сериозното противодействие на руската официална политика, която стои зад гърба на либералите. Едва след убийството на император Александър II (март 1881), когато на руския престол се възкачва император Александър III, известен със своите реакционни възгледи, Ал. Батенберг предприема нов сондаж за промяна на вътрешнополитическата насоченост на Княжеството и получава съгласието на новия руски монарх за осъществяване на своите намерения. При такава обстановка, казано най-накратко, на 27 април 1881 г. той извършва държавен преврат и установява т. нар. личен режим, чийто срок по изричното му искане е определен на 7 години. Търновската конституция е суспендирана (отменена), а за да се заблуди общественото мнение у нас и в чужбина, начело на новото правителство е поставен руският генерал Йохан Казимир Ернрот. Кабинетът просъществува от края на април до началото на юли 1881 г., след което е заменен от кабинет без министър-председател (юли 1881-юни 1882). В края на юни 1882 г. князът назначава за министър-председател друг руски генерал — Леонид Соболев (юни 1882-септември 1883).

Веднага след отстраняването им от властта либералите са подложени на преследвания. Техните лидери П. Каравелов и П. Р. Славейков са принудени да търсят спасение чрез емиграция вън от пределите на Княжеството. Установяват се в Източна Румелия и се включват дейно в нейния обществено-политически живот.

Макар че II ВНС, свикано на 1 юли 1881 г. в Свищов, гласува поставените от княза условия и срока за тяхното приложение, предприетите от Ал. Батенберг действия придобиват твърде голяма непопулярност в Княжеството. Скоро и руското правителство се убеждава, че българският владетел е злоупотребил с неговото доверие и заема отрицателно отношение спрямо него. При това положение в Княжеството се създава крайно напрегната обстановка, която заставя княза да се откаже от по-нататъшното прилагане на режима на пълномощията. В началото на септември 1883 г. той прокламира възстановяването на Търновската конституция и насрочва нови парламентарни избори. Те отново са спечелени от ЛП. Князът възлага формирането на новия кабинет на Др. Цанков, очевидно добре информиран за настъпилата идейна еволюция във възгледите на този либерален водител след държавния преврат от 1881 г. И наистина през есента на 1883 г. Др. Цанков е вече с далеч по-умерени разбирания, отколкото във времето непосредствено след Освобождението на страната от турско иго. Сега той не крие своето желание за съвместни действия с консерваторите и привлича в своя кабинет няколко техни представители — Марко Балабанов, Григор Начович, д-р Константин Стоилов, Тодор Икономов и др. Този му акт предизвиква острото недоволство на «крайните» (известни още и като «непримирими») либерали, вървящи след П. Каравелов и П. Р. Славейков. Между двете течения в ЛП започва борба, в която надмощие вземат привържениците на второто. След като ЛП спечелва изборите за IV ОНС (лятото на 1884), за нов министър-председател е назначен П. Каравелов.

Недоволен от своя изборен неуспех, Др. Цанков заедно със своите привърженици се отцепва от ЛП. Това е първото, но не и последно разцепление в тази партия.

След спирането на в. «Целокупна България» през 1880 г. нов печатен орган на ЛП става в. «Независимост», наречен на името на органа на Българския революционен централен комитет, издаван от Л. Каравелов през 1873-1874 г. Той излиза до държавния преврат от април 1881 г. През 1884 г. ЛП започва издаването на нов свой печатен орган — в. «Търновска конституция», просъществувал до 1888 г.

Кой стои зад консервативната партия

Както и Либералната, Консервативната партия води своето начало от течение под същото име, обособило се по време на УС от 1879 г. Негови лидери са д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков, д-р Георги Вълкович, Иван Хаджиенов и др. Към тях се присъединяват и част от висшите духовници в лицето на русенския митрополит Григорий Доростолочервенски, варненско-преславския митрополит Симеон и др.

Социалният състав на КП включва българските чорбаджии от селата и заможните градски търговци. Поради тяхната малобройност в началото броят на привържениците на това течение не е особено голям. Това обаче не пречи на консерваторите да разгърнат активна дейност още на първите заседания на УС. Те се опитват да наложат на Княжеството една «олигархическа конституция». Внесеният от тях проект предвижда установяването на силна монархическа власт, упражнявана от бъдещия български владетел с помощта на тесен кръг от имуществено състоятелни и високообразовани и опитни граждани. Те предлагат и създаването на двукамарен парламент и не крият възгледите си за ограничаване свободата на словото, печата, събранията и сдруженията.

Що се отнася до външнополитическия курс на Княжеството, между водителите на консерваторите няма единомислие. Част от тях, като Гр. Начович, Д. Греков, д-р Г. Вълкович и др., се обявяват за ориентиране на България към сближение със западноевропейските държави и най-вече с Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция и Италия. Другата група, в която влизат епископ Климент, Марко Балабанов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др., се застъпва за насочване на външната политика на Княжеството към Русия. Тази група е доминираща сред консерваторите още по времето на УС.

Консерваторите, както и либералите, също не преустановяват своята дейност след закриването на УС. И те започват издаването на свой печатен орган — в. «Витоша» (1879-1880), а паралелно с него и в. «Български глас», който излиза от 1879 до 1883 г.

Важен стимул за организационното изграждане на КП е непосредственото й участие в управлението на Княжеството още през първите месеци на неговото съществуване. Вече се спомена, че княз Ал. Батенберг поверява образуването на първия български кабинет на един от техните лидери — Т. Бурмов. В него участват и други водители на това течение, като Гр. Начович, Д. Греков и Георги Атанасович.

Консерваторите съставят и втория български кабинет под водителството на епископ Климент.

Както Либералната, така и Консервативната партия се оформя като самостоятелна политическа организация в навечерието на парламентарните избори за I ОНС (есента на 1879 г.). Макар и управляваща, тя претърпява поражение в тези избори и ако отново формира следващия кабинет, това се дължи единствено на личните симпатии към нея от страна на княз Александър Батенберг.

След повторния изборен неуспех през пролетта на 1880 г. Консервативната партия минава в опозиция. Този период от съществуването й не продължава дълго, тъй като извършеният през април 1881 г. държавен преврат отново я изтиква на преден план в политическия живот на страната. Нейни представители участват в правителствата, сформирани през т. нар. режим на пълномощията, както и в създадения по това време Държавен съвет. Вече се отбеляза, че на КП се предоставят няколко места и в кабинета на Др. Цанков, образуван след преустановяването на режима на пълномощията.

Независимо от факта, че до края на юни 1884 г. КП участва в управлението на страната, тя не успява да се разрасне като влиятелна политическа формация. Макар че променя дори името си в Народна консервативна партия, не става привлекателна за широките слоеве в Княжеството. Поради това след изборното й поражение през лятото на 1884 г. започва бързо да запада и още преди съединението на Източна Румелия с Княжество България слиза от политическата сцена. Последният й печатен орган е в. «Отечество», който излиза от 1884 г., но скоро след това прекратява своето съществуване.

ИЗБРАНО