Какво се случва в Габон - един от най-големите производители на петрол в Африка

Свалянето на Бонго от власт слага край на 53-годишната власт на семейството му. Тълпи от хора празнуват в Либървил и други градове. Това е осми преврат в бившите френски колонии през последните 3 години

17:35 | 30 август 2023 | Редактор : Денис Коробко 322 38088 Снимка: БТА/AP

Офицери от армията на Габон се явиха по националната телевизия на страната, за да заявят, че са поели властта и анулират резултатите от проведените в събота избори, на които за победител беше обявен президентът Али Бонго. По-късно военните заявиха, че Бонго е поставен под домашен арест, а един от синовете му е арестуван за държавна измяна. Превратът ще сложи край на 53-годишната власт на семейството му.

Още по темата

Намиращият се на Атлантическото крайбрежие на Централна Африка Габон е един от най-големите производители на петрол в Африка, а близо 90 % от територията на страната е покрита с гори. Тя се присъединява към Общността на нациите през юни 2022 г., като става един от малкото ѝ членове, които не са били британска колония.

Рано сутринта в сряда по телевизията се появиха дванадесет войници, които обявиха, че анулират резултатите от изборите и разпускат "всички институции на републиката". Преди това избирателната комисия на страната съобщи, че Бонго е спечелил малко под две трети от гласовете на изборите, които според опозицията са били фалшифицирани. Ръководителите на преврата добавиха, че границите на страната са затворени "до второ нареждане". Те заявиха също така, че Бонго ще бъде заменен от началника на президентската гвардия генерал Брис Олигуи Нгуема и че някои длъжностни лица ще "отговарят за действията си" след разследване от "компетентните органи".

Това е осмият преврат в бившите френски колонии в Африка през последните три години. Повечето от тях обаче бяха в по-северната част, в региона на Сахел, където ислямистките бунтове доведоха до нарастващи оплаквания, че демократично избраните правителства не успяват да защитят цивилното население.

Френското правителство осъди превземането на властта, като негов говорител призова да се спазват резултатите от изборите. "Франция следи отблизо развитието на ситуацията на място", заяви Оливие Веран.

Сред другите държави, които изразиха загриженост, са Русия и Китай.

Ръководителят на външната политика на Европейския съюз заяви, че един военен преврат ще увеличи нестабилността в Африка. "Ако това се потвърди, говорим за още един военен преврат, който увеличава нестабилността в целия регион, заяви Жозеп Борел на срещата на министрите на отбраната на ЕС в Толедо. - Целият регион, като се започне от Централноафриканската република, след това Мали, после Буркина Фасо, сега Нигер и вероятно Габон, е в много трудна ситуация и, разбира се, министрите ... трябва да се замислят задълбочено за това какво се случва там и как можем да подобрим политиките си спрямо тези страни."

"Това е голям проблем за Европа", каза още Жозеп Борел.

Междувременно френската минна група Eramet, в която работят хиляди хора в Габон, заяви, че е спряла всякаква работа в страната от съображения за сигурност.

Войниците, които обявиха преврата, заявиха, че са от Комитета за преход и възстановяване на институциите и представляват силите за сигурност и отбрана в страната. Един от войниците заяви по телевизионния канал Gabon 24: "Решихме да защитим мира, като сложим край на сегашния режим". Той добави, че това се дължи на "безотговорното, непредсказуемо управление, което води до продължаващо влошаване на социалното сближаване, което рискува да доведе страната до хаос".

След излъчването на предаването в столицата на страната Либревил са се чували звуци от силна стрелба. Според Би Би Си това подсказва, че превратът може би не е "приключил" и ще има съпротива. Местен журналист заяви пред Би Би Си, че големи тълпи от хора са излезли на главната улица на града, за да отпразнуват преврата, но военните са им казали да се приберат по домовете си и да се отдалечат от стратегическите райони. Съобщава се за празненства и в други градове.

Достъпът до интернет беше спрян след изборите в събота от съображения за сигурност, но беше възстановен малко след явното превземане на властта. В сила е и полицейски час.

Както и при предишните общи избори в Габон, имаше сериозни опасения относно процеса на гласуване в събота. Основният кандидат на опозицията Алберт Ондо Оса се оплака, че в много избирателни секции не е имало бюлетини с неговото име, а коалицията, която той представлява, заяви, че имената на някои от оттеглилите се от президентската надпревара все още са били вписани в избирателните списъци.

Групата "Репортери без граници" заяви, че на чуждестранните медии е било забранено да стъпват в страната, за да отразяват вота.

И двете предишни победи на г-н Бонго бяха оспорени от опонентите му като фалшиви. Този път бяха направени спорни промени в изборните книжа само няколко седмици преди изборния ден.

Семейството на Бонго управлява страната от 1967 г. насам. Неговият баща Омар Бонго е бил президент повече от 40 години и многократно е уличаван в корупция. Али Бонго идва на власт, когато баща му Омар умира през 2009 г. През 2018 г. той получава инсулт, който го извади от строя за почти една година и доведе до призиви да се оттегли.

През следващата година при неуспешен опит за преврат разбунтували се военни бяха изпратени в затвора.

Превратите в Африка

В десетилетията след обявяването на независимостта на бившите колонии военните преврати стават често срещано явление в някои части на Африка. След това има период на относителна стабилност, но сега те отново се увеличават.

Превратът в Габон се случи само месец след като военните завзеха властта в Нигер.

През 2022 г. имаше два преврата в Буркина Фасо, както и неуспешни опити за преврат в Гвинея Бисау, Гамбия и островната държава Сао Томе и Принсипи.

През 2021 г. в Африка имаше шест опита за преврат, четири от които бяха успешни.

Миналата година високопоставеният служител на Африканския съюз Муса Факи Махамат изрази загриженост относно "възраждането на противоконституционните промени в управлението".

Държавният преврат може да се определи като незаконен и открит опит на военни или цивилни служители да свалят от власт действащото правителство на определена страна.

Проучване на двама американски учени, Джонатан Пауъл и Клейтън Тайн, установява повече от 200 такива опита в Африка от 50-те години на миналия век насам. Около половината от тях са били успешни.

Общият брой на опитите за преврат в Африка между 1960 и 2000 г. е средно около четири на година.

Пауъл смята, че това не е изненадващо, като се има предвид нестабилността, с която се сблъскват много страни в годините след обявяването на независимостта: "Африканските страни имаха условия, типични за преврати, като бедност и лоши икономически резултати. Когато една страна преживее един преврат, това често означава, че следващият не е далеч".

Броят на превратите намалява в началото на XXI век, но през последните години отново се увеличава.

През 2020 г. е имало само един преврат (в Мали).

През 2021 г. вече е имало пет (в Чад, Мали, Гвинея, Судан и Нигер).

През 2022 г. също е имало пет опита, като два от тях - и двата в Буркина Фасо - са успешни.

Като цяло Африка е преживяла повече преврати от всеки друг континент. От 18-те преврата, регистрирани в световен мащаб от 2017 г. насам, всички с изключение на един - в Мианмар през 2021 г. - са се случили в Африка.

Париж с голяма мрежа на африканския континент

В Габон работят около 400 френски военни инструктори. Те отговарят за регионална операция за военно обучение, като ситуацията в страната не е повлияла на дейността им, предаде междувременно АП.

Става въпрос за представители на ротационните войски на републиката, които в рамките на регионалното сътрудничество обучават военнослужещи в различни страни от Западна Африка, съобщава френският в. "Монд".

Франция има силно военно присъствие в Африка. Тя е единствената бивша европейска колониална сила, която разполага с мрежа на целия африкански континент: редица бази за предварително разполагане, простиращи се от Сенегал до Джибути, включително Габон, Кот д'Ивоар и Чад, както и множество споразумения за военно сътрудничество и външни операции като "Бархан".

От независимостта досега Париж е провел близо 70 военни операции на континента. За много млади африканци подобен милитаризъм е пълен анахронизъм и се равнява на намеса или дори окупация.

В Сенегал, както и в Чад, се наблюдават широко разпространени вълнения срещу френското военно присъствие. През юни миналата година Еманюел Макрон промени конфигурацията на силите, като ги направи по-дискретни и гъвкави. Но това все още не е достатъчно. В Париж не разбират защо общественото мнение е толкова привързано към символиката на това присъствие. В интерес на Франция, която отдавна играе ролята на "полицай" в зоната си на влияние, би било да се откаже от тази посока в полза на по-ефективна икономическа "мека сила", пише френският в. "Поан".

Франция е в центъра на критиките, тъй като плаща цената за 60 години интервенционизъм в Африка, за политическа намеса, често за установяване или поддържане на автократични режими, които отговарят на нейните интереси, за заклеймяващ дискурс за това как трябва да живеят африканците, колко деца трябва да имат, какъв политически режим трябва да приемат и т.н. Под натиска на желанието да създаде "африканци по свой образ и подобие", Франция се държи морализаторски, пише още изданието.

По-малко Франция, повече Русия

Интересно е, че успоредно с нарастването на броя на военните преврати в африканските държави, се засилва и руското присъствие.

Първата страна, в която се появиха първо наемници от частната военна компания "Вагнер", а след това и руски военни специалисти, беше Централноафриканската република през 2018 г., когато президентът Фаустин-Аркандж Туадера се оказа в трудна политическа ситуация. Туадера беше успешно преизбран през януари 2021 г., а руските военни и наемници му помогнаха да запази контрола над по-голямата част от страната.

След Централноафриканската република руски наемници се появиха и в Либия, където гражданската война продължава вече няколко години.

Преди това руските наемници се явяват в Судан, за да помогнат на президента Омар ал-Башир да запази властта си. Но през 2019 г. той беше свален с военен преврат.

По-скоро мимолетно се оказа присъствието на руски наемници в Мозамбик, където те се спряха през есента на 2019 г. в опит да помогнат на местните власти да се справят с ислямистките групировки, действащи в северните провинции на страната на границата с Танзания.

Накрая, през август 2021 г., руски наемници се появиха в Мали, където няколко месеца по-рано беше извършен военен преврат. Появата на руснаците там съвпадна с намаляването на френския военен контингент, действащ в страната в рамките на операция "Бархан".

ИЗБРАНО