На 10 март 2023 г. на сайта на президента на Украйна бе публикуван официалният отговор на Володимир Зеленски на петицията за преименуване на Русия в Московия. По-точно, "росiя" (с едно "с" - според украинските правописни стандарти, с малка буква - ясно защо) в "московия". Петицията се появи на 23 ноември 2022 г. и през февруари 2023 г. събра 25 хил. подписа - след достигането на този праг украинските власти трябва да я разгледат. Зеленски възложи на министър-председателя Денис Шмигал "внимателно да проучи въпроса от гледна точка на историческия и културния контекст и с оглед на възможните международноправни последици".
Руски официални лица като Мария Захарова, Леонид Слуцки и Дмитрий Медведев бяха възмутени от това.
Още на 29 ноември 2022 г. (по-малко от седмица след първото публикуване на петицията) идеята за преименуване на Русия в Московия беше изразена от украинския посланик в ООН Сергей Кислица. Изплувала е и преди, още преди инвазията на Русия в Украйна, например в Лвовския областен съвет. Но никога преди това не беше стигала до нивото на украинския президент.
Интересен е фактът, че "Московия" (или по-скоро "московитите") неотдавна бе спомената от Владимир Путин, докато говореше за опасността от разпадане на Русия: "Аз дори не знам дали такъв етнос като руския народ може да се запази във вида, в който съществува днес. Може да има някакви московци, уралци и т.н".
Московия ли е историческото название на Русия?
Не. По-точно да, но с огромен брой уговорки.
Да започнем с това, че "Московия" и "московити" са латински названия. Те са използвани от чужденци - например от немците-дипломати Зигмунд Герберщайн през XVI век и Адам Олеарий през XVII век. И при двамата обаче се среща и названието "Русия" (в много варианти, включително до Reissen на немски). Но английският търговец Джайлс Флетчър в края на XVI в. е предпочитал "Русия" (Russia).
Най-разпространеното самоназвание на страната предшественик на съвременна Русия по това време е "Московска държава". То е използвано например в Уложението (сборника от закони) от 1649 г. Но също така в него цар Алексей Михайлович е наричан "всея Русии самодержец" ("Всерусийски самодържец").
"Рус" през XVI и XVII в. означава етноконфесионална идентичност, т.е., малко по-простичко - общност на език и вяра. Хората в Москва и Новгород (под властта на московския цар), в Киев, Лвов и Полоцк (при литовските велики князе и полските крале) са били руснаци в смисъл, че са били православни и са говорели един и същ език (говоримите диалекти вече са се разминавали доста, но все още са се смятали за единно цяло; богослуженията са се провеждали навсякъде на един и същ език - църковнославянски).
Академик Дмитрий Лихачов използва за тази етноконфесионална общност прилагателното "руський" (както се е изписвало на староруски), за да я разграничи от националната общност, която възниква по-късно и не съвпада с етноконфесионалната.
От XIV в. московските князе добавят към титлата си "всея Руси" (на цялата Рус). По този начин те (потомците на Владимир Мономах) се провъзгласяват за единствени наследници на древноруските киевски князе и заявяват претенция за власт над цялата руска ("руськая") етноконфесионална общност.
През ХѴ-ХѴІІІ в. между Московската държава и Великото литовско княжество, а след това и Жечпосполита (обединената държава на Литва и Полша) редовно възникват дипломатически скандали заради използването на словосъчетанието "на цялата Рус" във великокняжеската, а след това и в царската титла. Именно дипломатите и публицистите на Жечпосполита измислят названието "Московия", в знак, че не признават претенциите на московските царе за "цялата Рус". "Руските" ("Руськие") земи под властта на литовските велики князе, а след това и на Жечпосполита (основно днешните Украйна и Беларус) са наричани Рус дори на латински (Ruthenia: самоназванието "русини" е леко модифицирано под влияние на съзвучното "рутени" - някакво племе, споменавано от античните автори).
И не поляците са го измислили, а преди всичко руснаците - хора като княз Константин Острожски, хетман на Велика Литва през първата половина на XVI в. Той е родом от Волин, ревностен православен и покровител на Руската църква, говорел е на руски език, а родословието му според него водело началото си от Владимир Святославович (кръстителя на Рус). Нека някой се пробва да се усъмни, че той е руснак! Или че е литовски благородник! Острожски е командвал войските на Великото литовско княжество в няколко войни срещу Московската държава и на надгробния му паметник е наречен "руският Сципион".
Накратко казано, "Московия" е външно неблагожелателно название за политическия проект за "събиране на руските земи" (историографска щампа от XIX в.).
Та коя е истинската Рус - Русия или Украйна
Нито една от тях. "Истинската Рус е Украйна, а Русия е Московия", както и "Истинската Рус е Русия, а Украйна е Малороссия" - нито едно от тези твърдения не е вярно или невярно, те просто са еднакво безсмислени.
Нека уточним - те са безсмислени от историческа гледна точка. От политическа гледна точка те имат много голям смисъл. Основното тук е да не се бърка.
Днес не съществуват онези реалии, които през XVI-XVII в. са се наричали с думите "Рус" и "Московия": съответно етноконфесионална общност на православни, говорещи староруски ("руський") език, и държава, която претендира за династични права върху земите на друга държава. През XVI-XVII в. не са съществували реалиите, които днес се наричат с думите "Русия" и "Украйна" (държави - граждански нации).
Твърденията за "присвояване на историята на Киевска Рус от страна на Московия", както и твърдението, че "руснаците и украинците са един народ", са еднакво проява на презентизъм, т.е. "преобръщане" на съвременните представи в миналото. Казано по-просто, и двете са опити да се нагласи историята така, че да пасва на идеологията" (национална в първия случай и имперска във втория).
Тук обаче има една много важна уговорка: единият презентизъм няма нищо общо с другия презентизъм. Докато руските и украинските политици спореха само на думи за това къде е "истинската Рус", те можеха да бъдат поставени на една и съща основа, като се каже, че едното е митотворчество, и другото е митотворчество. Само че путинският презентизъм и кремълските фантазии за "историческата голяма Русия" се превърнаха в оправдание (поне на едно от тях) за голяма агресивна война.
Ще успеят ли украинските власти да преименуват Русия?
Защо не. Поне в рамките на самата Украйна. Промяната на официалното име на Русия в собствените им държавни документи не е никакъв проблем. Да накарат значителна част от своите граждани да използват новото име е по-трудно, но също така и напълно постижимо.
Още повече, че идеята съвсем не е нова.
В средата на XIX в., етнографът Францишек Духински твърди, че Московия, която нарича себе си Руска империя, е държава на "туранското племе", докато Рус (както той нарича Украйна), заедно с Бяла Рус, Балтия, Новгород и Смоленск са земи на "арийско племе". Духински е роден в Деснобрежна Украйна, родният му език е полски (знае и руски), а се подписва "Киевлянин" ("Duchiński Kijowianin" на полски или "Duchiński de Kiew" на френски). Той настоява, че московитите не са славяни и изобщо са по-близки до китайците, отколкото до украинците и белорусите (разбира се, в неговите уста това е обида).
В началото на ХХ в. историкът Михаил Грушевски, макар да не отрича изначалното родство на руснаци и украинци, смята, че те са били разделени в древността, и отнася Киевска Рус не към общоруската, а към украинската история. Основният му труд се нарича "История на Украйна-Рус". Впоследствие Грушевски оглавява Украинската народна република - един от няколкото опита за създаване на украинска национална държава след революцията от 1917 г.
Вече в постсъветска Украйна историкът Ярослав Дашкевич извежда "московитите" от "полудивия фински народ "моксел" и се възмущава, че те са си присвоили названията "руси" и "великоруси". Дашкевич твърди, че съществува голям заговор за фалшифициране на историята и обосноваване на правата на "московитите" върху историческото наследство на Киевска Рус. Участниците в този заговор уж били Иван Грозни, Петър I и Екатерина II, които наредили да се унищожат автентичните исторически извори и да се създадат фалшификати (по-специално Радзивиловската хроника, за която има цяла отделна теория на конспирацията).
Тук може да се остави настрана въпросът кой от тези автори е бил добър или лош историк. По-важно е, че всички те са били идеолози на националното движение (в случая с Духински то е било повече полско, отколкото украинско). И историческите изводи са били важни за тях не само и дори може би не толкова заради историческата истина (още повече че тя не съществува), а като основа за последващи политически изводи - за украинското национално самоопределение, държавност, отношения със съседните страни и народи и т.н.
Същият е и смисълът на използването на исторически реминисценции от рода на "Московия".
През 2021 г. Алексей Арестович, тогава съветник в канцеларията на президента на Украйна, предложи да се преименува Украйна на "Рус-Украйна", да се нарече войната, която се води от 2014 г., война между Рус и Русия и като цяло в крайна сметка "да им се отнеме [на руснаците] марката "руснаци" ". И Арестович изрично признаваше, че това поне отчасти е тролинг.
Също така през 2021 г., коментирайки статията на Владимир Путин "За историческото единство на руснаците и украинците" (изцяло презънтистка), министърът на културата и информационната политика на Украйна Александър Ткаченко твърди: "Руските царе са започнали да пренаписват историята, когато са дали името "Рус" на своята Московия".
Това, разбира се, не беше твърдение за миналото, а за настоящето и бъдещето. Когато казват "Русия винаги е потискала Украйна" - това всъщност означава "Русия винаги ще потиска Украйна", или по-точно казано - просто "Русия е враг". Това е проекция в миналото на емоция от настоящето.
С други думи, съдбата на идеята за преименуване на Русия в Московия зависи не от "историческия и културен контекст", споменат в отговора на Зеленски на петицията, а от политическата ситуация. И може би още по-конкретно от ситуацията на фронта.
Разбира се, на латвийски Русия винаги е била Krievija, на фински Venäjä. Германия (Deutschland!) се нарича как ли не къде ли не: и Allemagne, и Saksa, и Нiмеччина. И никой не обръща особено внимание на това - защото не помни как е станало.
Но ако Русия в Украйна се превърне в Московия - всички ще знаят много добре чие е решение от 24 февруари 2022 г. е виновно за това.
И нещо любопитно за финал
Мускусната патица (Cairina moschata) се нарича на английски език Muscovy duck, тоест нещо като "московитска патица". Тя е пренесена в Европа от Южна Америка. Не е ясно какво общо има с Московия. Съществуват много версии. Според една от тях през XVI в. тези патици са внесени в Англия от една и съща компания, която е имала монопол върху търговията с Русия - т.нар. Московска компания. Според друга името всъщност произлиза от южноамериканското племе муиска, което англичаните са преиначили в по-познатата "Московия". Според третата, патиците, въпреки названието "мускусни", не миришели на мускус (защо се наричат така, си е отделна загадка), и някой е решил, че moschata няма общо с мускус, а за Московия. И накрая, според четвъртата, през XVI в. за обикновените англичани Московия е била някаква екзотична страна, за която много хора са чували, но малцина са знаели нещо за нея, а названието "московитска" е било маркетингов трик.
Превод Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}