Президентът на Камерун Пол Бия прекарва толкова много време в женевския хотел "Интерконтинентал", че дисиденти редовно се събират в пищната сграда край езерото, за да изразят недоволството си от 40-годишното му управление.

От апартамента си с изглед към прозрачното езеро на швейцарския град Бия има достатъчно време да обмисли вълната от преврати, обхванала Западна и Централна Африка, и да се запита кой може да е следващият.

През последните три години Мали, Гвинея, Буркина Фасо, Чад, Судан, Нигер и сега Габон се сблъскаха с катаклизми, предизвикани от военни преврати, които отстраниха както демократично избрани президенти, така и опетнени семейни династии.

Не е възможно да се каже коя държава - ако има такава - ще я последва, но недостатъците в политическите системи на няколко страни дават представа кои лидери са уязвими, смятат анализаторите.

Бия, който е държавен глава на Камерун от 1982 г. насам и министър-председател преди това, е на първо място в списъка.

"Има непопулярен президент, който е на власт от десетилетия", казва Франсоа Конради, анализатор в консултантската компания Oxford Economics Africa. 90-годишният камерунски президент е "широко смятан за корумпиран" и се говори, че иска синът му Франк да го наследи, което би било непопулярно, допълва Конради.

"Той също така е много стар, а хората около него ограничават достъпа до него и управляват държавата, докато той малко или много отсъства", казва анализаторът. Бия прекарва месеци наред извън централноафриканската страна, като голяма част от времето е в европейското му убежище.

Всеки от неотдавнашните африкански преврати има уникални характеристики, но все по-често се говори за окуражени военни, които осъзнават, че вероятно няма да срещнат ефективна съпротива за действията си.

"Бъдещите лидери на преврати гледат на това като на доказателство за концепцията", казва Кхолуд Хаир, директор на Confluence Advisory, судански мозъчен тръст. "Такива неща се случват и има много малко отпор."

Отстраняването на президента на Габон Али Бонго подчерта този факт. Ръководителят на преврата генерал Брис Олигуи Нгуема не се сблъска с почти никаква вътрешна или международна критика, след като задържа Бонго, негов далечен братовчед, и разпусна правителството му. В понеделник Нгуема положи клетва като временен президент, а краят на петдесетгодишната династия на семейство Бонго беше отпразнуван по улиците на столицата Либревил.

Заплахата от страна на Нигерия да използва сила, за да отмени преврата в съседен Нигер, при който беше свален президентът Мохамед Базум, не беше последвана от военни действия. Още през 2017 г. генералите на Зимбабве не бяха порицани или бяха порицани съвсем малко за отстраняването на Робърт Мугабе.

"Въпросът е само кой ще е "следващият преврат"?", казва Афолаби Адекайоджа, анализатор в мозъчния тръст "Център за демокрация и развитие". "В епохата на противоречиви избори е ясно, че военният и политическият елит виждат алтернативи. Въпросът сега е доколко тези промени са приети, ефективни и устойчиви - за добро или за лошо".

Режимите на Дени Сасу Нгесо, президент на Република Конго, който завзе властта с преврат през 1997 г., на Теодоро Обианг, най-дългогодишният президент в света, който управлява Екваториална Гвинея, след като преди 44 години измести чичо си, и този на Форе Гнасингбе, президент на Того от 2005 г., който наследи баща си след още едно дълго управление, са изложени на риск, ако генералите в техните страни се възползват от народното недоволство от продължителното им управление.

Президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно, който наследи баща си, също е застрашен, смятат анализаторите. Широко разпространено е мнението, че Деби не притежава харизмата и властта на баща си, убит по време на офанзива срещу бунтовници през 2021 г.

Според изтекли документи на американското разузнаване от тази година бунтовническа група, свързана с Централноафриканската република и подкрепяна от руската ЧВК "Вагнер", е подготвяла заговор срещу него. Според анализатори генерал Мохамед Хамдан Дагало, паравоенният лидер, който се сражава от едната страна на гражданската война в Судан, също има намерения за Чад.

Сравнително стабилни западноафрикански демокрации като Сенегал и Кот д'Ивоар се считат за по-малко уязвими. Въпреки това анализаторите твърдят, че недоволството срещу френското влияние в Сенегал, където тази година имаше политически вълнения, и в Кот д'Ивоар, където президентът Аласан Уатара е съюзник на Париж, може да бъде мотивиращ фактор за бъдещи бунтовници.

Много от правителствата, които паднаха по време на преврати, бяха някогашни френски колонии, а лидерите на превратите в Мали, Буркина Фасо и Нигер дойдоха на власт под влияние на нарастващата вълна от антифренски настроения.

Пол Мели, експерт от африканската програма на мозъчния тръст "Чатъм хаус" в Лондон, казва, че уязвимите лидери сега ще обмислят как по-добре да разпределят държавното богатство между други части на елита, за да ги предпазят от подклаждане на бунт.

Понякога обаче дори делът от плячката не е достатъчен. Превратът, при който бяха отстранени Бонго - който Мели нарича "вътрешна работа" - и Базум, беше ръководен от ръководителите на президентската им охрана, чиято основна задача беше да ги защитава.

Има признаци, че посланието е започнало да се възприема. В същия ден, в който габонският президент Бонго беше свален от власт, Камерун извърши значителна промяна във висшия си военен състав. Мнозина възприеха това като сигнал, че Бия се стреми да защити режима си от преврат.

Лице, запознато с политиката на Камерун, отхвърли това предположение и заяви, че промените са били отдавна планирани, но призна, че моментът може да се тълкува като защита на режима.

Подобни превантивни действия напомнят на бъдещите заговорници, че насочването на танкове към президентския дворец крие рискове, тъй като военните са подложени на засилен контрол от страна на лидери, които може би сами са дошли на власт чрез преврат и затова постоянно се притесняват да не бъдат свалени.

Когато през 2019 г. десетина членове на Габонската републиканска гвардия нахлуха в сградата на държавното радио като част от плана за "възстановяване на демокрацията", те бяха бързо парирани от специалните сили. Двама от военните бяха убити, а останалите - арестувани.

Сасу Нгесо в Република Конго е друг лидер, който е поставен нащрек. 79-годишният бивш военен е известен като "Императора" сред африканските лидери заради строгото си поведение и твърдия контрол, който упражнява над страната си.

"Трябва да си смел човек, за да предизвикаш Дени. Той е ужасяващ", казва един анализатор, който често посещава Бразавил, столицата на Конго.

Превод Dir.bg