В обръщение към посланиците на 28 август президентът на Франция Еманюел Макрон защити твърдата си позиция срещу хунтата в Нигер, рискувайки да изглежда изолиран, пише Le Figaro.

За да бъде по-убедителен и да докаже, че действа с еднакъв аршин, Макрон дори приведе пример, в който включи имената на България и Румъния.

Миналата година традиционното годишно обръщение на френския държавен глава към посланиците, силно засегнати от завръщането на войната на континента, постави фокус върху бавното излизане на Европа от безгрижния свят без войни.

През 2023 г. друга криза - тази в Африка, заема централно място в речта на Еманюел Макрон пред представителите на френската дипломация.

С постепенно увеличаващото се противопоставяне с пучистите в Нигер, които настояват за напускането на френския посланик в Ниамей, видимо ядосаният Еманюел Макрон предупреди, че няма да се поддаде на хунтата:

"Въпреки натиска, въпреки всички декларации на нелегитимните власти, френският посланик ще остане в Нигер и политиката на Франция няма да се промени."

Париж няма да признае властта на пучистите и няма да пусне президента Базум, държан като заложник в президентския дворец в продължение на месец, след като беше свален от военните.

"Нашата политика е правилна", заяви президентът. "Заговорниците за преврат нямат никаква власт". И "ако се поддадем на неприемливите аргументи на този бароков съюз между тези така наречени панафриканци и неоимпериалистите, ще живеем в лудница!", заяви Маркон.

"Проблемът на хората в Нигер са пучистите. Не Франция", отсече още френският президент.

Дори ако, признава той, "военният отговор не може да замени политическия отговор", и дори ако трябва "напълно да се преосмисли рамката на това партньорство", Париж не възнамерява да "си събере багажа от Африка". Вместо това, Макрон се е устремил да "продължи по пътя" с нови партньори като Бенин и Кения.

Еманюел Макрон обоснова подкрепата си за сваления президент Базум така: "Човек почтен, демократично избран, смел". И определи задържането му като неприемливо.

"Правилната политика би била да го изоставим? А какво бихме направили, ако подобен преврат се случи в България или Румъния?", посочи Еманюел Макрон.

Критиката е насочена и към Съединените щати, чиято политика спрямо нигерийските пучисти се смята за двусмислена в Париж.

След преврата в Нигер на 26 юли Париж подкрепи позицията на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), която наложи санкции и заплаши с военна намеса за възстановяване на конституционния ред в Нигер. Макрон призовава страните от региона да приложат "отговорна политика".

След Украйна Сахел е поредното напомняне за западните демокрации за степента, до която се променя геополитиката, а с нея и балансът на силите. В уводната си реч Еманюел Макрон напомни още, че международният контекст "става все по-сложен" и "създава риск от отслабване на Запада и по-специално на Европа".

Тази реалност сама по себе си е огромна пречка пред желанието да се преоткрие африканската политика на Франция.