19:32 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Пъпната връв, свързваща Париж и бившите колонии, се къса

Как превратът в Габон поклаща влиянието на Франция в Африка

Скрийншот: YouTube, "Франс 24"

Пъпната връв, свързваща Париж и бившите колонии, се къса

Как превратът в Габон поклаща влиянието на Франция в Африка

16:22 | 2 септември 2023 | Автор: Стефани Бусари, Си Ен Ен 206 18406 Скрийншот: YouTube, "Франс 24"

Когато през 1964 г. президентът на Габон Леон Мба е свален от власт от военни, тогавашният френски президент Шарл дьо Гол реагира и незабавно изпраща френски войски, за да върнат Мба на власт.

Франция

Със своите огромни запаси от желязна руда и други жизненоважни минерални ресурси новият независим Габон е перлата в короната на бившите френски колонии и Дьо Гол иска да защити интересите на Франция.

Близо 60 години по-късно в Габон се извърши нов преврат, но този път няма да има френска кавалерия на помощ, тъй като Франция се примирява с това, че още един близък съюзник е попаднал под военно управление, което според анализаторите е знак за отслабващо френско влияние.

След президентските избори, белязани от нередности и спиране на интернет, Габон стана свидетел на изненадващ развой на събитията. Военни офицери нахлуха в сряда в държавната телевизия на и заявиха, че сега те са на власт, анулирайки резултатите.

По улиците на столицата Либревил отекнаха изстрели, когато армията обяви края на пет десетилетия управление на семейство Бонго. По-късно по улиците се разнесоха възгласи на радост и веселие, докато габонците празнуваха края на династията, която обогати значително семейство Бонго за сметка на гражданите.

По-късно хунтата обяви, че генерал Брис Олигуи Нгуема, за когото се твърди, че е братовчед на Бонго, ще изпълнява функциите на преходен лидер и че властите ще разследват обвиненията срещу сина на президента - Нуредин Бонго Валентин, който беше арестуван заедно с още шест души за "държавна измяна".

Подкрепа на "демократични диктатори"

Макар че международната общност осъди преврата в Габон, той не бе подложен на същата яростна критика като преврата в Нигер миналия месец. Анализаторите твърдят, че времето на Бонго е изтекло.

"Габонците просто искат да сложат край на управлението на една династия, която за пет десетилетия не е подобрила икономическите им условия. Те направиха това чрез вота, но бяха подведени", казва Олуволе Оджевале от Института за изследване на сигурността.

Поразен от инсулт през 2018 г., Бонго беше изправен пред предишен опит за преврат през 2019 г., който той потуши почти веднага, и мнозина смятаха, че живее назаем.

Френският министър-председател Елизабет Борн заяви, че Франция наблюдава преврата в Габон "с най-голямо внимание".

Той представлява предизвикателство за Франция. Досега осем бивши френски колонии в Западна и Централна Африка паднаха под властта на военни управници само за три години, като всяка от тях беше съпроводена с вълна от антифренски настроения.

Мали например прогони френските войски и прекъсна дипломатическите си отношения с Франция. Освен това Мали промени официалния си език от френски в полза на малийските национални езици, в Сенегал също бяха атакувани френските бизнес интереси.

Крис Огунмодеде, анализатор по въпросите на външните работи, който живее в Дакар, Сенегал, заяви пред Си Ен Ен: "Френската политика не е популярна. Има протести и хората нападат френския бизнес, който за много хора тук представлява френски неоколониализъм."

В Нигер на френския посланик е наредено да напусне страната, но той остава на мястото си, тъй като Франция заявява, че не признава властта на пучистите. Големи тълпи в подкрепа на превратаджиите се събраха в неделя край френската военна база в Ниамей, като демонстрантите издигнаха плакати с искане за изтегляне на френските войски.

Развиващият се политически пейзаж разкри уязвимостта на системите за управление, които първоначално са били създадени от колониалните сили.

"Системите на управление, които бившите френски колонии имат и които са били наложени от Париж, вече не са подходящи за целта. В страна като Габон... едно семейство управлява от около 50 години, това всъщност не е правителство, а царство и те не са изключение", казва Огунмодеде.

Този феномен не се ограничава само с Габон, а намира отзвук в цяла Централна Африка, където страни като Конго и Екваториална Гвинея имат самотни лидери, които управляват повече от четири десетилетия. В Камерун Пол Бия, който е на 90 години, е президент от 1982 г. и прекарва времето си между Франция и Швейцария, като почти не стои в Камерун - страната, която трябва да управлява.

Въпреки това западните лидери и по-специално Франция си затварят очите за него и други като него.

Както казва Огунмодеде: "Събитията в Габон, които се случват след преврата в Нигер, хвърлят още един прожектор върху нефункционалните отношения на Франция с бившите ѝ колонии в Африка и вредните начини, по които западната подкрепа за автократите на континента е също толкова вредна за демократичното управление, колкото и военните преврати, на които те твърдят, че се противопоставят."

Тази промяна в африканското политическо съзнание, до голяма степен обусловена от младежката демографска група на континента, стимулира антифренските настроения.

Средната възраст от 20 години в цяла Африка подчертава копнежа за промяна сред младото население, което го кара да търси разнообразни партньорства отвъд историческите връзки с Франция.

"Те не изпитват никаква привързаност към Франция... както техните родители, баби и дядовци. Те не вярват, че Франция трябва да има право на завръщане в техните страни и искат множество партньори, а не само Франция", казва Огунмодеде.

Някои от тези партньори включват Русия, която желае да разшири отношенията си на континента и където някои смятат, че тя надхитря САЩ, тъй като някои африкански лидери все повече приемат Кремъл.

Други се стремят да преодолеят и езиковите бариери. Например Общността на нациите, политическа група от 54 държави-членки, наскоро прие в редиците си Габон и Того - стъпка, която сигнализира за нарастващо желание за асоцииране с англоговорящи държави.

Сложни взаимоотношения

Ролята на Франция в Африка е претърпяла големи промени, но има хора, които твърдят, че Франция никога не е напускала бившите си колонии.

"Съществува усещането, че въпреки че Франция е предоставила независимост ... те все още са свързани с пъпна връв с Франция. Съществува мнение, че нищо не се случва във франкофонските страни без мълчаливото одобрение на Франция", казва Олуволе Оджевале.

Продължаващата промяна в динамиката на властта разкрива и сложността на отношенията на Франция с нейните бивши колонии.

Практиката на "франсафрика" - термин, използван за описание на продължаващите неоколониални отношения между Франция и нейните бивши колонии, затвърждава твърденията за френски контрол върху делата на африканските държави.

"Франсафрика" е средство на Франция да запази неоколониалното си влияние в бившите си колонии и интелектуалната рамка, която е в основата му", казва Огунмодеде.

Например малко неща са предизвиквали повече спорове от централноафриканския франк или CFA - валута, използвана от 14 държави в Западна и Централна Африка, включително Нигер и Габон.

Страните, които използват централноафриканския франк, са задължени да съхраняват 50% от валутните си резерви в Банката на Франция, а валутата е обвързана с еврото. За много африканци тези задължителни депозити се възприемат като остатък от колониалното данъчно облагане.

Макар Париж да твърди, че системата насърчава икономическата стабилност, други твърдят, че тя позволява на Франция да упражнява контрол върху икономиката на страните, които я използват, и да се обогатява с африканското богатство.

Сенегалският икономист Ндонго Самба Сила призовава за премахване на CFA франка.

"За тези, които се надяват да изнасят конкурентни продукти, да получат достъпни кредити, да работят за интеграцията на континенталната търговия или да се борят за Африка, свободна от империалистически контрол, CFA франкът е анахронизъм, изискващ организирано и методично премахване", казва той в интервю за 2019 г.

Франция също така поддържа военни части в много от бившите си колонии и участваше в мащабната операция "Бархан" в Нигер.

Президентът Еманюел Макрон също така наскоро преосмисли новата политика на Франция за Африка и заяви, че военните ѝ бази вече ще се управляват съвместно с държавите.

Иронията е, че при Макрон Франция никога не е била по-склонна да се противопоставя директно на критиките, отправяни към поведението на страната на континента, и работи усилено за преформулиране на отношенията с Африка.

Макрон, който е прекарал известно време в Нигерия като тийнейджър, увеличи помощта, предоставяна на Африка, инициира репатрирането на културни артефакти, взети по време на колониални конфликти, и разшири обхвата си отвъд традиционните правителствени връзки, за да привлече по-младите поколения и гражданското общество.

В края на неотдавнашната си обиколка в Африка през март Макрон се стремеше да промени имиджа на Франция, като подчерта, че иска да работи с Африка при равни условия. "Искаме да бъдем дългосрочни партньори", каза той. "Африка е театър на конкуренцията. Тя трябва да се осъществява в справедливи рамки... Ние имаме своята роля, нито повече, нито по-малко".

ИЗБРАНО