Отношенията между България и Гърция ще останат традиционно добри. Преспанското споразумение няма да бъде развалено. Настъпва горещо лято за гръцко-турските взаимоотношения. Във вътрешнополитически план няма как всичко да потече по мед и масло. Не бих казал, че Кирякос Мицотакис носи харизмата на Алексис Ципрас, тепърва ще видим как ще се справи с всички изпитания, но да не забравяме, че идва на власт, когато Сириза губи доверие.

Това прогнозира в интервю за Dir.bg журналистът Иван Гарелов по повод смяната на властта в Гърция след категоричната победа на Нова демокрация на предсрочните избори.

- Предстои ли коренна промяна на курса на кабинета на Кирякос Мицотакис, каква е вашата прогноза, какво ще бъде отношението към България, Северна Македония и Турция?

- Аз мисля, че в отношенията между България и Гърция новото гръцко правителство няма да внесе никаква промяна към по-лошо. В момента българо-гръцките отношения са на доста добро равнище. Това е един принцип между двете страни, доста отдавна вече извоюван. Независимо от това кой е на власт в Гърция, когато се сменяха на власт по-рано ПАСОК и Нова демокрация. И двете партии развиваха много добри отношения с България, както и страната ни никога не е отдавала предпочитания на едната или другата партия, независимо от техните идеологически близости или различия. По-скоро и сега може да очакваме продължение на същата политика.

По отношение на Северна Македония въпросът е много деликатен, защото до известна степен Нова демокрация дължи своята победа и на отрицателното отношение на значителна част от гръцкото общество към споразумението от Преспа, както и компромиса с приемането на име, в което се съдържа думата Македония. Нова демокрация зае крайно отрицателна позиция и може би това се дължи поне на хората в Северна Гърция, където националистическите настроения са много по-силни. Това е обяснимо, все пак там са граничните райони на Гърция със съседните балкански страни.

Смятам обаче, че независимо от острите нападки на Нова демокрация към споразумението от Преспа и едва ли не някакви намеци, че тя може да денонсира този договор или да иска неговото преразглеждане, да го обезсили и т.н., аз мисля, че това няма да се случи по следните причини: Знаете, че Ципрас направи този компромис със споразуменията от Преспа именно за да може да и да отговори на очакванията на Западна Европа, че Гърция ще играе положителна роля в плановете и идеите за присъединяване на Западните Балкани към европейските структури - ЕС и НАТО. В този смисъл той много разчиташе, че постигайки тези планове и идеи, си изгради отношения и лично персонално към Западна Европа. Помним навремето, когато неговото правителство започна и той имаше крайно отрицателно отношение към кредиторите, Западът беше с много голямо подозрение към него. Предполагаше се, че Гърция може да излезе от ЕС и гледаше на Ципрас като на краен комунист, какъвто той не беше. Сега не мога да си представя, че една дясна партия, консервативна, каквато е Нова демокрация, и която винаги е била прозападна, изведнъж да се изправи срещу Запада в името на някакви патриотични надежди или идеи на една част от гръцкия народ. Това няма да се случи, ще има постепенно хлъзгане и измъкване от проблема, докато бъдат забравени тези обещания.

Най-сложни се очертават взаимоотношенията с Турция, тъй като идва много горещо лято в гръцко-турските отношения. Освен традиционните претенции на Турция към гръцките острови в Егейско море, този път има ново обтягане на отношенията във връзка с шелфа край Кипър, в който бяха открити богати залежи на петрол, на газ. Макар че това е в шелфа на Кипър, член на ЕС, Турция, хващайки се поне за окупираната част на Кипър, също се опитва да извърши проучване на подводното дъно. Това изправи Гърция и Кипър на крак. ЕС подкрепя позициите на Кипър и Гърция. В същото време има една мобилизация на военни части и в двете страни. В Гърция има частична мобилизация. Изпращат се военни кораби и самолети и става малко опасно и напечено. Тук Нова демокрация няма да отстъпи пред своите прозападни позиции, без да допусне да нарасне до опасни граници конфликта с друга страна-членка на НАТО и ще бъде внимателна, предпазлива. Повече ще се позовава на посредническата роля на ЕС за решаването на тези противоречия.

- Във вътрешнополитически план Мицотакис обеща повече инвестиции и работни места. Мислите ли, че това е изпълнимо?

- Тези обещания са точно по посока на това, от което се смяташе, че хората са недоволни при управлението на Сириза - именно за икономическото положение, за данъците и т.н. Но нека не забравяме, че Гърция едва не излиза от третото съглашение с кредиторите. Ципрас, разбира се, ползвайки някои отстъпки, снизходително отношение на кредиторите, направи някои доста сериозни социални промени 13-ата пенсия, намаляване на данъците, на данък доход за редица важни стоки от първа необходимост. Но все пак средната класа, тази която беше неговият крепител и на която се издигна Сириза навремето, тя вече е недоволна от Ципрас. Недоволна е заради новите данъци, които бяха приемани през последните години именно под натиска на Запада. Доста пари бяха похарчени около изборите и Западът ще търси сметка за похарчването на тези пари именно в новото правителство, тях не ги интересува смяната на единия кабинет с другия.

Във вътрешен план трудно ще бъде изведнъж да потече всичко по мед и масло. Гърците са търпеливи, след като са гласували, ще имат търпението да изчакат един по-дълъг период. Но да не забравяме, че Ципрас взе решение да проведе веднага предсрочни избори, след като изгуби местните и евроизборите, които бяха заедно. Той не чака до октомври редовните парламентарни избори, защото си направи сметка, че дотогава неговата партия ще бъде подложена на много жестоки удари и ще се срине нейният авторитет и след като тя загуби евентуално и през октомври, може да загуби изобщо своето място като главен опонент. Целта на Ципрас е да запази силна партията и да я укрепи. За да постигне това, той веднага ще влезе в ролята си на опозиция. Така че за Нова демокрация голямата радост от триумфа ще бъде по-кратка, защото трябва да се справи с решаването на тези проблеми, за които тя пое ангажимент.

- Кой е Кирякос Мицотакис?

- Аз не го познавам лично, познавам баща му много добре. Той даже ме е викал навремето, за да ми даде специално интервю по Македонския въпрос, за да може да излезе то в България, не в Гърция, както понякога постъпват и наши политици. Традицията в Гърция е политиката да се предава в големите семейства от баща на син. Гръцкият парламент е наполовина пълен с хора, които носят големи имена, каквито е имало в гръцката история. Например периода след падането на хунтата 1974 г. две главни фамилии властват в Гърция - това беше Папандреу и Мицотакис. Оставяме настрана голямата личност на Караманлис, който направи твърде много за Гърция, за падането на хунтата, за легализирането на компартията, за приемането на Гърция в общия пазар.

Например Георгиос Папандреу дядото министър-председател, синът Андреас - министър-председател, внука Георгиус Папандреу - министър на външните работи, както и министър-председател за кратко. Фамилията Мицотакис - бащата е голямата личност, той си съперничеше властта с Андреас Папандреу. Когато той почина, неговите наследници - дъщеря му Дора Бакуяни, беше много силна фигура, като се издигна от кмет на Атина, стана министър на външните работи. Тя е ярка личност на политическата сцена. А сега дойде ред и на сина, който си върви с цялата раница, която носи наследство от тази фамилия. Самият той досега не е имал възможност толкова много да се изявява, за да можем да съдим за неговите постъпки. Не бих казал, че той носи особената харизма на Ципрас, но тепърва предстои при тези изпитания да го видим как ще се проявява. Все пак, да не забравяме, че той идва в един подходящ момент на власт, когато правителството на Сириза започва да губи позиции. Има малко аванс и много ще зависи по-нататък да даде плътност и значимост на своето име.