12:14 | 25.09.24

17-11-2017 20-11-2018

12:14 | 25.09.24

"Форин Афеърс": Битката за БРИКС. Защо бъдещето на блока ще определя глобалния ред

Интересът към присъединяване към групата нарасна значително през последните години

Снимка: AP/БТА

"Форин Афеърс": Битката за БРИКС. Защо бъдещето на блока ще определя глобалния ред

Интересът към присъединяване към групата нарасна значително през последните години

10:12 | 25 септември 2024 | Автор: Александър Габуев и Оливер Щуенкел, Foreign Affairs 105 4912 Снимка: AP/БТА

В края на октомври групата държави, известна като БРИКС, ще се събере в руския град Казан за годишната си среща на върха. Срещата ще бъде момент на триумф за нейния домакин, руския президент Владимир Путин, който ще председателства тази среща на все по-силния блок, дори когато води бруталната си война в Украйна. Съкращението на групата идва от първите ѝ пет члена - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, но сега тя се е разраснала и включва Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства. Саудитска Арабия също участва в дейностите на групата, но не се е присъединила официално към нея. Заедно тези десет държави представляват 35,6% от световния БВП по паритет на покупателната способност (повече от 30,3% от БВП на Г-7) и 45% от световното население (Г-7 представлява по-малко от 10%). През следващите години БРИКС вероятно ще продължи да се разширява, като повече от 40 държави са изразили интерес да се присъединят към организацията.

Още по темата

Путин ще може да заяви, че въпреки усилията на Запада да изолира Русия след пълномащабното й нахлуване в Украйна, страната му не само далеч не е международен парий, но сега е и ключов член на динамична група, която ще определя бъдещето на международния ред. Това послание не е просто риторична поза, нито пък свидетелство за умелата дипломация на Кремъл с незападните държави или за прагматичното ангажиране на тези държави с Русия, което е в техен интерес.

Тъй като Съединените щати и техните съюзници са по-малко способни едностранно да оформят световния ред, много държави се стремят да увеличат собствената си автономност, като се обръщат към алтернативни центрове на власт. Неспособни или нежелаещи да се присъединят към ексклузивните клубове на Съединените щати и техните младши партньори, като например Г-7 или ръководените от САЩ военни блокове, и все по-недоволни от подкрепяните от Съединените щати глобални финансови институции, като Международния валутен фонд и Световната банка, тези държави се стремят да разширят възможностите си и да установят връзки с неамерикански инициативи и организации. БРИКС се откроява сред тези инициативи като най-значимата, актуална и потенциално влиятелна.

От основаването на групата преди 15 години много западни анализатори предричат нейния край. Членовете ѝ са много различни един от друг, често са в противоречие по различни въпроси и са разпръснати по целия свят - едва ли това е рецептата за пълноценно партньорство. Но БРИКС оцелява. Дори и след глобалното геополитическо земетресение, предизвикано от нахлуването на Русия в Украйна, и задълбочаването на напрежението между Китай и САЩ през последните години интересът към присъединяването към БРИКС само нарасна, като много развиващи се страни виждат в групата полезно средство за навигация през следващите години.

Но въпреки своята привлекателност, клубът трябва да се справи с една вътрешна пукнатина. Някои от неговите членове, сред които на първо място са Китай и Русия, искат да противопоставят групата на Запада и на световния ред, създаден от САЩ. Присъединяването на Иран, вечен противник на Съединените щати, само задълбочава усещането, че групата сега се нарежда от едната страна на по-голяма геополитическа битка. Другите членове, по-специално Бразилия и Индия, не споделят тази амбиция. Вместо това те искат да използват БРИКС, за да демократизират и насърчат реформата на съществуващия ред, като помогнат на света да премине от отслабващата еднополюсност на епохата след Студената война към по-реална многополюсност, в която страните могат да се ориентират между блоковете, водени от САЩ и Китай. Тази битка между антизападните и необвързаните държави ще определи бъдещето на БРИКС - с важни последици за самия световен ред.

Кремълското "направи си сам"

Срещата на върха на БРИКС в Казан е следствие от дългогодишните дипломатически усилия на Кремъл да превърне тази абревиатура, наречена така за първи път от анализатори на Goldman Sachs, в активна глобална организация. През 2006 г. Русия организира първата среща на външните министри от БРИКС в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН. През юни 2009 г. руският президент Дмитрий Медведев прие лидерите на Бразилия, Китай и Индия на учредителна среща на върха в Екатеринбург. През 2010 г. към групата се присъедини Южна Африка, с което се получи акронимът, известен днес.

Преди петнадесет години световната финансова криза, възникнала в Съединените щати, предизвика интерес към групата БРИКС. Неуспехът на американските регулаторни органи да предотвратят кризата и разкритата неефективност на институциите от Бретън Уудс - без да споменаваме устойчивия впечатляващ растеж на Китай, докато западните икономики изпитваха затруднения - предизвикаха призиви за преразпределяне на глобалната икономическа мощ и отговорност от Запада към развиващите се страни. БРИКС беше най-представителният клуб, който изрази тези настроения. Тогава обаче Москва и нейните партньори работеха предимно за подобряване на съществуващия ред, а не за неговото разрушаване. През 2014 г. БРИКС обяви създаването на Новата банка за развитие (НБР), за да допълни съществуващите международни институции и да създаде мрежа за финансова сигурност, която да предлага ликвидност, ако някой от членовете му изпита краткосрочни затруднения. Тя трябваше да допълва, а не да се конкурира със Световната банка и МВФ.

Русия видя по-голяма цел и стойност в БРИКС след анексирането на Крим през 2014 г., войната в Източна Украйна и последвалите координирани западни санкции срещу Русия. Русия представи срещата на върха на БРИКС, на която беше домакин през 2015 г., като знак, че не е изолирана и че групата може да служи като алтернатива на Г-7 - бившата Г-8, от която Русия току-що беше изхвърлена. Усещането на Кремъл, че БРИКС може да бъде убежище от господстващата хегемония на Съединените щати, само се засили след нахлуването в Украйна през 2022 г.

Връзките на Русия с другите членове на БРИКС - Китай и Индия, позволиха на режима да издържи на западната кампания за санкции. Но санкциите на САЩ срещу Русия все още засягат онези държави, които не възнамеряват да накажат Кремъл за войната в Украйна. Натискът от страна на САЩ например принуди много китайски банки да прекратят транзакциите с руските си колеги през тази година, като по този начин нарушиха схемите за разплащане и увеличиха разходите по транзакциите за руските вносители. Москва с безпокойство откри, че инструментариумът на Вашингтон засяга не само плащанията в щатски долари, но дори и тези в китайски юани. Тези наказателни ограничения се отнасят и за НБР, която Русия се надяваше да послужи като източник на финансиране, след като западните санкции прекъснаха други възможности, но банката на БРИКС замрази всички проекти в Русия.

Независимо от тези усложнения БРИКС все още играе важна роля в развиващата се голяма стратегия на Русия. Преди февруари 2022 г. Москва се надяваше на многополюсен ред, в който Русия може да балансира отношенията си с двете най-мощни държави - Китай и САЩ. Войната в Украйна разби остатъците от прагматизъм във външната политика на Кремъл. Тъй като Путин възприема войната като част от по-широка конфронтация със Запада, сега той се стреми да подкопае позициите на Съединените щати навсякъде, където може - включително като подкопава различни аспекти на действащите глобални институции и като помага за засилване на предизвикателството на Китай към американската хегемония. Този подход може да се види в множество области, включително споделянето на напреднали военни технологии от страна на Русия с Китай, Иран и Северна Корея, усилията ѝ за унищожаване на режима на санкции на ООН срещу Пхенян и неуморното ѝ насърчаване на платежни схеми, които могат да заобикалят инструментите, контролирани от Запада. В изказванията си през юли Путин обобщи дневния ред на руското председателство на БРИКС като част от "болезнен процес" за сваляне на "класическия колониализъм" на ръководения от САЩ ред, призовавайки за прекратяване на "монопола" на Вашингтон върху определянето на правилата на пътя.

В тази борба срещу западния "монопол" Путин определи като най-важна кампанията за отслабване на господството на долара над международните финансови транзакции. Този фокус е пряк резултат от опита на Русия със западните санкции. Русия се надява, че ще може да изгради наистина устойчива на санкции платежна система и финансова инфраструктура чрез БРИКС, включваща всички страни членки. Съединените щати може и да са в състояние да оказват натиск върху партньорите на Русия един по един, но това ще бъде много по-трудно или дори невъзможно, ако тези държави са се присъединили към алтернативна система, в която участват важни партньори на САЩ, като Бразилия, Индия и Саудитска Арабия. Решението на НБР да спре проектите в Русия послужи като силно напомняне, че БРИКС трябва да продължи да се развива, за да намали уязвимостта на своите членове от западните санкции.

Китай начело

Русия може и да е яростният глас, който се опитва да използва БРИКС за създаване на алтернатива на глобалния ред, ръководен от САЩ, но Китай е истинската движеща сила за разширяването на групата. По време на световната финансова криза от 2008-2010 г. Пекин споделяше желанието на Москва да направи БРИКС по-значим. Китай искаше да се позиционира като част от динамична група от развиващи се страни, която се стреми постепенно да промени баланса на световните институции, за да отразява по-справедливо промените в икономическата и технологичната мощ. При управлението на китайския президент Ху Дзинтао обаче Пекин не желаеше да претендира за лидерство в групата, като все още се ръководеше от формулата на Дън Сяопин за "запазване на нисък профил".

Нещата започнаха да се променят скоро след като Си Дзинпин стана върховен лидер на Китай през 2012 г. През 2013 г. Пекин измисли амбициозен проект, който се превърна в инициативата "Пояс и път" - мащабна глобална програма за инвестиции в инфраструктура. Приблизително по същото време Китай помогна за стартирането на регионални финансови институции, в които щеше да има силно влияние: първо се появи НБР през 2014 г., а след това Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, създадена през 2016 г. Китайската народна банка също така насърчава интернационализацията на юана, като разширява използването на китайската валута за уреждане на търговски сделки, разширява националните валутни суапове с други централни банки, за да увеличи глобалната ликвидност на юана, и лобира за включването на юана в кошницата на МВФ със специални права на тираж, което го превръща в единствената неконвертируема световна резервна валута. Чрез НБР, чрез инициативите за използване на местни валути в двустранната търговия и чрез усилията за създаване на пул от национални резервни валути БРИКС играе значителна роля в изграждането на многостранни институции, които увеличават китайското влияние в рамките на настоящия световен ред.

С рязкото влошаване на американско-китайските отношения през последното десетилетие външната политика на Пекин стана по-радикална. Китайските лидери са убедени, че Съединените щати няма да позволят доброволно на Китай да се превърне в доминираща сила в Азия, още по-малко да благоволят да споделят глобалното лидерство с Пекин. Китай вярва, че Съединените щати използват съюзите и институциите, които са в основата на настоящия световен ред, за да ограничат възхода на Китай. В отговор на това Пекин предприе проекти като припокриващите се Глобална инициатива за сигурност, Глобална инициатива за развитие и Глобална цивилизационна инициатива на Си, които оспорват правото на Запада едностранно да определя универсални правила и се стремят да подкопаят идеята за универсални ценности в области като правата на човека. Тези инициативи показват желанието на Китай да изгради друг ред, а не просто да реформира настоящия.

Сега Китай и Русия имат сходни амбиции по отношение на БРИКС, което превръща Путин и Си в мощен тандем. И двамата искат да детронират Съединените щати като световен хегемон и за тази цел Пекин и Москва се стремят да направят алтернативни финансови и технологични платформи, неподвластни на американския натиск. Задълбочаването на мултилатерализацията чрез БРИКС изглежда най-добрият път напред. Подобно на Путин, Си представя тези усилия в морален план. Както той заяви на срещата на върха на БРИКС през 2023 г.: "Ние не разменяме принципи, не се поддаваме на външен натиск и не действаме като васали на други. Международните правила трябва да се пишат и спазват съвместно от всички държави въз основа на целите и принципите на Устава на ООН, а не да се диктуват от тези, които имат най-силни мускули или най-силен глас."

Отвъд реториката Китай, с подкрепата на Русия, води усилията за присъединяване на членове към БРИКС. Пекин застъпваше максималистичен подход, опитвайки се да привлече възможно най-много държави. Той иска да бъде лидер на силен и значителен блок. В резултат на продължителните преговори при закрити врата списъкът на новите членове беше сведен до шест, които станаха пет, след като Аржентина се отказа от ангажимента си да се присъедини след триумфа на либертарианеца Хавиер Милей на президентските избори миналата есен.

Срещата на върха в Казан ще бъде първата среща на разширения БРИКС. Но агресивният стремеж на Пекин да разшири групата и да увеличи ролята си на международната сцена има своята цена. Групата стана по-малко сплотена и по-крехка, не всички държави в нея споделят антизападния дневен ред на Си и Путин.

Търсене на средна позиция

Разривът е очевиден сред членовете основатели на блока. Китай и Русия може да са на едно мнение, но Бразилия и Индия остават до голяма степен ангажирани с провеждането на реформа на глобалното управление, без да се опитват да атакуват международната система в сегашния ѝ вид. Лицата, вземащи решения в Бразилия и Ню Делхи, се стремят да заемат позиция на необвързаност и да намерят среден път между Запада, от една страна, и Русия и Китай, от друга.

И Бразилия, и Индия до голяма степен стоят настрана от войната в Украйна, като не желаят да подкрепят опитите на Запада да изолира Русия, но също така не желаят да застанат на страната на Москва, признавайки, че инвазията е грубо нарушение на международното право. И двете страни се възползваха в икономическо отношение от пренасочването на търговията, причинено от западните санкции срещу Русия. Бразилия купува с отстъпка руски торове, а през миналата година беше един от най-големите купувачи на руски дизел. Индия също купува руски енергийни стоки с отстъпка. Но нито една от двете страни не желае да прекъсне връзките си със Запада или да се присъедини към антизападен блок.

Поради това Бразилия и Индия са предпазливи по отношение на втвърдяването на ориентацията на БРИКС. И двете първоначално се противопоставяха на стремежа на Китай да разшири групата, който Пекин предложи за първи път през 2017 г. под името "БРИКС плюс". Бразилия и Индия се стремяха да запазят ексклузивността на клуба, опасявайки се, че добавянето на още членове към блока ще отслаби собственото им влияние в него. През 2023 г. Китай засили дипломатическата си кампания и притисна Бразилия и Индия да подкрепят разширяването, най-вече като представи съпротивата им като равносилна на предотвратяване на възхода на други развиващи се страни. Индия, която иска да запази собственото си положение в глобалния Юг, се отказа от съпротивата си, като не остави на Бразилия друг избор, освен да се съгласи с разширяването.

Бразилия лобираше срещу добавянето на откровено антизападни държави - начинание, което се провали зрелищно, когато Иран беше обявен за един от новите членове през същата година.

Начинът, по който Китай наложи предпочитанията си на срещата на върха през 2023 г., изненада бразилските дипломати, като потвърди опасенията, че ролята на страната им ще бъде намалена в една разширена група, ръководена от много по-настъпателен Китай. Тези събития породиха опасения в Бразилия, че участието ѝ в БРИКС може да усложни стратегията ѝ за неприсъединяване. Засега все още се запазва широкият консенсус, че членството носи значителни ползи. Бразилия оценява шанса да задълбочи връзките си с другите държави членки на БРИКС и допълнителното влияние, което тя има в преговорите с Вашингтон и Брюксел. Членството в БРИКС също така помогна на страни като Бразилия и Южна Африка, чиято бюрокрация имаше ограничени познания за незападния свят, да се адаптират към многополюсния ред. Освен това то е свързано със значителен брой срещи със Си и други китайски ръководители - предимство, което далеч не е незначително, като се има предвид колко важни са китайските инвестиции и търговия за страните от целия глобален Юг.

Въпреки нарастващото разминаване между ясно изразения антизападен лагер в БРИКС и лагера на необвързаните, всички членове все още са съгласни по редица основни въпроси, които обясняват защо групата е станала жизненоважна за своите членове. Според повечето страни от групата светът преминава от еднополюсност, ръководена от САЩ, към многополюсност, като геополитиката вече се определя от конкуренцията между няколко центъра на сила. Групировката БРИКС, въпреки вътрешните си напрежения, остава ключова платформа за активно оформяне на този процес. Всъщност, погледнато от столиците в целия глобален Юг, многополярността е най-сигурният начин за ограничаване на хегемонната власт, която, без да бъде ограничавана, представлява заплаха за международните правила и норми и за глобалната стабилност. Западните политици често пренебрегват това базово съгласие между страните от БРИКС и ролята, която то изиграва за поддържането на ангажираността на всички членове към групировката от самото ѝ създаване.

Тази споделена перспектива обяснява и защо голяма част от развиващите се страни очакват по-голяма многополярност на световния ред и не копнеят за безспорното превъзходство на Вашингтон или Запада. За много страни присъединяването към БРИКС е сериозно привлекателно предложение. От своя страна Китай и Русия приветстват големия брой държави, които са изразили интерес да се присъединят, включително Алжир, Колумбия и Малайзия.

И все пак всяка страна, която се присъедини към БРИКС, ще трябва да се справи с един ключов въпрос: На чия страна е тя? Дали ще се обединят с Бразилия, Индия и другите неприсъединили се страни или с антизападната фракция, водена от Китай и Русия? Иран, който сам по себе си е парий на международната сцена, ще засили антизападния лагер. Но повечето други страни вероятно ще разглеждат присъединяването към БРИКС като начин да укрепят връзките си с Китай и други страни от глобалния Юг, без да влошават връзките си със Запада.

Саудитска Арабия е ярък пример за това. Въпреки че Рияд остава ключов съюзник на Вашингтон, той се стреми да задълбочи връзките си с Пекин и започна безпрецедентна дипломатическа дейност в региони, където Саудитска Арабия традиционно не играе роля, като например в Латинска Америка и Карибския басейн, придружена от инвестиции в страни като Чили и Гвиана. Правителствата на латиноамериканските държави приемат тези инициативи с една и съща обосновка: в един все по-нестабилен свят, който се движи неуверено към многополюсност, те биха направили добре да разнообразят своите икономически и дипломатически стратегии.

Пукнатини в стената

На Запад някои критици на БРИКС отхвърлят групата като разнороден екип, който не заслужава сериозно внимание. Други смятат, че тя е пряка заплаха за световния ред. И в двете мнения липсват нюанси: появата на БРИКС като политическа група отразява истинско недоволство от несправедливостта на ръководения от САЩ ред и не може просто да бъде отминато. Но поради промените в китайската и руската стратегия, различията в групата също се увеличават, а неотдавнашното разширяване вероятно ще отслаби нейната сплотеност.

Засега Китай и Русия имат предимство във вътрешния дебат за оформянето на бъдещето на БРИКС. Но това може да не е винаги така. Вярно е, че властта в клуба не е разпределена равномерно - китайската икономика е по-голяма от тази на всички останали членове-основатели, взети заедно, но това не означава, че другите членове не могат да се противопоставят на превръщането на групата в блок, ръководен от Пекин и подкрепян от Москва. Бразилия и Индия от години работят зад кулисите, за да смекчат по-настъпателния език на Русия в декларациите от срещите на върха, и Китай също ще открие, че не може да пренебрегне тяхното умерено влияние. Например президентът на Бразилия изрично отхвърля представянето на БРИКС като контрапункт на Г-7 и често заявява, че групата "не е срещу никого".

Бившият главен икономически съветник на индийското правителство Арвинд Субраманян наскоро призова Делхи да напусне групата, тъй като според него нейното разширяване е равносилно на превземане от Пекин и неговата програма. Но Бразилия или Индия все още имат значително влияние в рамките на БРИКС: тяхното напускане би отслабило сериозно цялата група по начин, който не е в интерес на Китай или Русия.

Групата ще трябва да се справи с тези напрежения и противоречия през следващите години. Пропукванията в БРИКС вероятно ще се задълбочат, но е малко вероятно да доведат до разпадането ѝ. Със сигурност групата може да бъде изправена пред съвсем реални напрежения. Технологичното съревнование между Китай и САЩ може да доведе до издигането на цифрова желязна завеса и до появата на две отделни и несъвместими технологични сфери, което ще направи "седенето зад оградата" по-трудно. Намирането на общ знаменател в групировката ще стане по-трудно, особено по чувствителни геополитически въпроси като войната в Украйна. Тези различия могат да намалят влиянието на блока на международната сцена, дори когато усилията му за утвърждаване на алтернативни на щатския долар валути набират сила.

За Съединените щати и другите западни сили динамиката в БРИКС подчертава необходимостта от сериозно отношение към тази група - и към основното недоволство от настоящия ред. Напълно основателно е възходящи сили като Бразилия да търсят възможности и да се чувстват неудовлетворени от начина, по който Съединените щати управляват съществуващата система. Западните сили трябва да се съсредоточат върху това да не влошават нещата, например като се опитват да изплашат средните сили да се присъединят към БРИКС, което намирисва на патернализъм и квазиколониална намеса. По същия начин опитите на Запада да предупреди средните сили в глобалния Юг, че са твърде зависими от Китай, се оказаха неефективни.

Западните държави могат да направят повече, за да не отблъснат онези средни сили, които търсят по-голямо пространство за маневриране, и да гарантират, че БРИКС няма да се превърне в антизападен блок. Те трябва по-ясно да посочат как определени санкции се отнасят към нарушенията на международното право и да се опитат да бъдат последователни в прилагането на тези санкции срещу всички нарушители - не само срещу геополитически противници. Държавите от глобалния Юг искат да избягат от хегемонията на долара, когато виждат как западните държави например замразяват резервите на руската централна банка през 2022 г. в отговор на нахлуването в Украйна, но не получават никакво наказание за подобни незаконни военни интервенции в Близкия изток и Африка. Богатите страни могат също така да бъдат по-добри партньори на по-бедните страни, включително чрез споделяне на технологии и подпомагане на екологичния преход. Западът трябва да положи повече усилия за демократизиране на световния ред, като например премахне анахроничната традиция само европейци да оглавяват МВФ и само граждани на САЩ да ръководят Световната банка.

Такива действия биха изградили доверие и биха подкопали опитите на Китай и Русия да привлекат глобалния Юг към антизападна кауза. Вместо да се оплаква от появата на БРИКС, Западът трябва да ухажва онези държави членки, които имат интерес да се уверят, че групата няма да се превърне в откровено антизападна организация, целяща да подкопае световния ред.

ИЗБРАНО