На 10 май 1924 година главният прокурор на САЩ Харлан Фиск Стоун подписва заповед за назначение, която ще промени историята на страната. 29-годишният Джон Едгар Хувър става новият директор на Федералното бюро за разследване. И остава на "Пенсилвания Авеню" през следващите 48 години, превръщайки тази организация от малка, сравнително слаба част на изпълнителната власт на федералното правителство във високо ефективна агенция за разследване. Време, през което за цяла Америка Хувър и ФБР стават "неразличимо цяло".
Наричат Джей Едгар - "Страшилището" и "Ключарят на Вашингтон" заради маниакалното събиране на информация, но никой освен него не знаел кои точно тайни и за кого са му известни. Заклет консерватор, ерген и тотален работохолик, Хувър никога не ходел при никого - те идвали при него. И повече никой в историята на ФБР не е разполагал с толкова власт като него и никой няма да разполага с такава в бъдеще.
Роден с Новата година
В първите часове на 1 януари 1895 година бебешки плач оглася дома на Анна Мари Шейтлин и Дикерсън Нейлър Хувър във Вашингтон. Новороденият Джон Едгар е четвъртото им дете след 15-годишния Дикерсън младши, 13-годишната Лилиан и родената през 1890 година Сейди Маргарет, която починала на 3-годишна възраст от дифтерит.
Бащата Дикерсън Хувер е началник във федералната агенция по геодезия, а чичото на съпругата му Анна е почетен консул на Швейцария в САЩ. Семейството живее в двуетажна къща на "Сюърд Скуеър" 413 - само на три пресечки от Капитолия, където се пресичат авеню "Норт Каролайна" и авеню "Пенсилвания".
След като завършил гимназия, 18-годишният Джей Едгар започнал първата си работа - в библиотеката на Конгреса. Години по-късно той отбелязва: "Тази работа ми показа стойността на събирането на информация. Даде ми отлична основа за работата ми във ФБР, където е необходимо да се събират информация и доказателства".
Едновременно с работата си в библиотеката, Хувър учи право в Университета "Джордж Вашингтон" и през 1917 г. се дипломира. Въпреки че президентът Удроу Уилсън взима решение САЩ да влезе в Първата световна война, 22-годишният Джей Едгар не заминава за фронта, а става чиновник в архивния отдел на Министерство на правосъдието. Така започва неговото издигане във властта.
Напористият архивар
В своята книга "Джей Едгар Хувър: Човекът и неговите тайни", Кърт Джентри пише: "Той се обличаше по-добре от останалите, леко контешки. Проявяваше изключително внимание към детайлите и изпълняваше и най-малките си задължения с ентусиазъм и старание. Непрекъснато търсеше нови отговорности, с които да се нагърби и с желание работеше извънредни часове".
Работохолизмът на Хувър скоро му донесъл и следващото повишение - отговорник на новия отдел в Секцията за регистрация на вражески чужденци. Там работел по заплетени съдебни дела и водел статистиките на регистрациите.
Две години по-късно през 1919 г. в САЩ настъпила масова истерия след революцията в Русия. Главният прокурор Мичъл Палмър повежда кръстоносния поход срещу "червената заплаха". В Министерство на правосъдието е създаден Главен разузнавателен отдел (GID), който да събира и обработва цялата информация за радикалите, която постъпвала от другите федерални, щатски и местни организации. За началник на новия отдел е назначен Джон Едгар Хувър.
Той решил да използва няколкогодишния опит от работата си като библиотекар в Конгреса за създаването на картотека, където били вкарани не само комунисти и социалисти, но и участниците във всеки антиправителствен митинг, журналисти, писатели, профсъюзни активисти.
През първите три месеца от своята работа Хувър успял да събере около 150 000 имена, а за няколко години утроил броя до 450 000 имена. На базата на събраната информация по-късно по обвинение в антидържавна дейност ще бъдат арестувани няколко хиляди души. Въпреки че по-голямата част от тях скоро след това били освободени, имената им останали в картотеката на младия чиновник, който през 1921 година става заместник-директор на ФБР. Необходими са му само три години, за да се изкачи на най-високото стъпало.
Директорът
"Ще приема работата при определени условия. Бюрото трябва да бъде разделено от политиката и да не бъде замесвано в политическите дела. Назначаването трябва да става по заслуги. Второ, повишения ще се правят само въз основа на доказана кадърност и Бюрото ще носи отговорност пред министъра на правосъдието".
Това са думите на Джон Едгар, когато е извикан в кабинета на главния прокурор Харлан Фиск Стоун, натоварен с отговорността да реформира разкъсваното от корупция Бюро за разследване. Условията са приети и 29-годишният Хувър се заема с "ролята на живота си". За първите 5 години той съкращава 100 агенти, а на останалите налага железни правила на работа. Хувър извоюва разширение на юрисдикцията на бюрото, създава тренировъчно училище, агентите получават право да носят и използват оръжие, създават се криминалистични лаборатории и бази данни с пръстови отпечатъци. Първото и основно правило обаче е - лоялността на служителите е лично към Джей Едгар. Те не се отчитат на главния прокурор или на президента, а единствено на своя директор.
През следващите десетилетия безкрайната амбиция на Хувър превръща бюрото в армия, а самият той упорито изгражда мистичен ореол около себе си, че е несменяем, че ако някой го пипне, ще е по-зле, отколкото да го остави. Изпреварил времето си, той е истински крал на PR-а далеч преди да се роди това понятие. Директорът на ФБР диктува не само на пресата, но и на Холивуд как да се изобразяват гангстерите и агентите, кое е престъпление и кое - наказание, и дори кой актьор е подходящ и кой не.
През 30-те години ФБР играе важна роля за арестуването на множество известни гангстери, а през 1933 г. към бюрото е присъединено и подразделението за контрол на изпълнението на "сухия режим" - създадено специално от Министерството на правосъдието да оказва помощ за реализирането на поправката на конституцията за забрана на продажбата и разпространението на алкохол.
През годините на Втората световна война сферата на дейността и съответно - влиянието на ФБР, се разраства. Заплахата от шпионаж и саботаж дава възможност на агентите на Хувър да следят за различни хора, включително високопоставени чиновници на Белия дом и даже първата дама Елинор Рузвелт. Държавната тайна оправдава тези действия, броят на сътрудниците на ФБР надминава 13 000, секретните досиета набъбват, а във времената на маккартизма това прераства в истинска политическа вакханалия.
Когато 20 години по-късно президент става Джон Кенеди, Хувър за пръв път е уплашен, че ще го уволнят. Но умението му да блъфира го спасява - Кенеди не знае какво знае директорът на ФБР.
А той е на 100% отдаден на работата си и приема лично всеки отказ за сътрудничество или дори за контакт. Показателен е случаят с Мартин Лутър Кинг - твърди се, че той отказал телефонен разговор с Хувър, което кара директорът на ФБР да пусне срещу него цялата машина на бюрото.
Този подход е прилаган към безброй политици, интелектуалци и обикновени американци до степен името на Хувър и до днес да предизвиква противоречиви емоции. През 2001 г. в Сената бе предложено да бъде махнато името му от централата на ФБР, кръстена на него. Предложението бе отхвърлено.
Краят
Рано сутринта на 2 май 1972 година един от служителите на Хувър - Джеймс Крауфорд, пристига в дома му, но разбира, че шефът му все още не е станал. Когато влиза в спалнята на директора на ФБР, той открива тялото му.
Внезапната смърт на Хувър отприщва лавина от спекулации и предположения, но тя утихва също тъй бързо, както и избухва. Аутопсията показва, че Джей Едгар е починал от сърдечна недостатъчност, предизвикана от високо кръвно налягане. Той е на 77 години.
Официалното му завещание обаче отново предизвиква полемики. Хувър оставя цялото си имущество на стойност около 551 000 долара на човека, когото описва като "моето второ аз" - помощник-директора на ФБР Клайд Толсън. Той поема и американското знаме на погребението на Джей Едгар. Двамата мъже не само работят заедно през деня, но също така вечерят заедно, ходят в нощни клубове и прекарват отпуската си заедно.
През целия си живот Едгар Хувър е заклет ерген и някъде от 1940 г. за него започват да се разпространяват слухове, че е хомосексуалист. Досега не са открити сериозни доказателства за това, а изследователите го смятат и за нелогично, тъй като това би било огромен минус за човек, обвил се в истинска броня на недосегаемост.
След смъртта си Толсън е погребан близо до гроба на Хувър в Конгресното гробище.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}