Доц. Ана Кочева пред Dir.bg: Цариброд заличи комунистическото си минало

Западните покрайнини са били и продължават да бъдат част от българската езикова територия, казва eзиковедът от БАН

08:54 | 25 февруари 2019 | Автор : Лилия Чалева 59 6255 Снимка: Личен архив

Виж още "Община Цариброд"/"Општина Димитровград" вече пише на сградата на общината в града

Точно преди седмица на сградата на сръбския град Димитровград бе поставена нова табела, на която пише "Община Цариброд" на български език. На нея има и надпис на сръбски език "Општина Димитровград".

По този повод се е състояла и кръгла маса за използването на традиционната българска норма за окончанията на женските фамилни имена за българското национално малцинство -ова, -ева, -ска.

Снимка: Личен архив на Ана Кочева

За дългоочакваната промяна и българите в Цариброд, разказва доц. Ана Кочева пред Dir.bg.

Доц. Ана Кочева е езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Тя е създател на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход). Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси.

Снимка: Личен архив

- Как се стигна преименуването на сръбския Димитровград в Цариброд?

- Всъщност градът възстанови старото си, изконно име - Цариброд. Сега и двете имена ще бъдат в употреба и с еднаква правна сила, тоест всеки един гражданин, ако пожелае, би могъл да получи официален документ, че е жител на Цариброд.

Нека само да напомним, че Цариброд се свързва с географското, политическо, а и лингвистично понятие Западни покрайнини, където живее компактно българско население от векове, независимо че близо век те са в пределите на Сърбия.

Между 1879 и 1920 година Цариброд е център на околия първо в Княжество, а след това и в Царство България. Има една статистика на населението от 1890 г., където в графата "небългари" на всички села в околията, включително и в града Цариброд, изрично е отбелязано, че няма такива, т.е. цялото население е чисто българско, факт, който не се е променил кой знае колко, като изключим броя на хората. Регионът, уви, се обезлюдява поради редица фактори, от които аз лично бих откроила на първо място недостатъчната грижа и заинтересованост от страна и на двете държави към него.

- Как Цариброд губи името си през миналия век и защо става Димитровград в чест на бившия комунистически лидер Георги Димитров?

- Ще се върна малко по-назад в историята, за да напомня, че Ньойският договор, подписан през 1919 г., изключва района, в който се намира градът, от територията на България и го предава на Кралството на сърби, хървати и словенци. След това, между 1941 и 1944 г. Цариброд отново е в пределите на България, а през 1951 г. е преименуван на Димитровград в чест именно на Георги Димитров.

Различни са версиите за това - според едни Тито предприема този акт в името на комунистическата солидарност, според други - от умиление пред факта, че първата съпруга на Димитров е била сръбкинята Любица Ивошевич, което в крайна сметка няма особено значение. По-важното е, че старото име сега е възстановено и по този начин и връзката с комунистическото минало ще може да се заличи за следващите поколения.

- На вашата езикова карта този регион е отбелязан като български. Пази ли се езикът ни там, какви са особеностите му?

Виж още Доц. Кочева: Многобройни са ”новите Българии” зад граница

- Това е така, защото Западните покрайнини, с центрове Цариброд и Босилеград, са част от българската езикова територия. Цариброд е на 5 километра от границата, предполагам, че почти няма българин, който да не е ходил или минавал оттам и всички знаят, че и до ден-днешен в района се говори български език.

Виж още Езиковед: Прогнозите за смърт на българския са преувеличени

Критериите за отнасянето на тези говори към крайните северозападни български диалекти са единствено лингвистични. Всички те се обединяват в единство въз основа на типични фонетични, акцентни и особено граматични черти: наличие на характерната за българската фонетика ерова гласна ъ: сън, дъжд.

Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на именната им система и въобще аналитизмът на целия граматичен строй.

Докато в сръбски седемпадежната деклинация е добре запазена, в крайните северозападни говори тя е разрушена, така както в целокупния български език. Членната морфема при имената е задпоставена, както и в другите български диалекти... С една дума, българският език е единственият славянобалкански език в света и всичките му диалекти споделят фундаменталните му граматични особености, които имат уникален характер.

- Още нещо се случи в този регион и то е промяната в "Закона за гражданската регистрация", която разреши всички етнически българи да се вписват в регистрите с фамилните си имена с български окончания. Какво е значението на този акт?

- Това са на пръв поглед малки стъпки, но те са с голямо значение, защото възстановяват българския характер на именната система. Досега нашите сънародници в Западните покрайнини нямаха възможност да се вписват другояче в регистрите освен по сръбската именна система, която първо е двучленна (само с лично и фамилно име) и второ не носи маркер за женски род, което е характерно за български език. Тоест женските имена, вместо на -ова, -ева, -ска, завършваха на -ое, -ев... Това не е свойствено за българското езиково ухо, звучи чуждо, небългарско. Отсега нататък тази практика ще се промени и нашите сънародници ще могат да променят имената си в регистрите, т.е. да ги възстановяват.

- Българският посланик в Сърбия заяви, че всичко това, което стана, е закъсняло, но по-добре късно, отколкото никога. Какво още трябва да се прави в този регион, за да се облекчи животът на сънародниците ни там?

- Факт е, този район, както и Босилеградско, впрочем, е изключително изостанал в икономическо отношение, което не е случайно. Местните хора казват, че българските политици трябва контактуват по тези въпроси не толкова с местната власт в Босилеград и Цариброд, а с централната в Белград, която води политиката и сръбско-българския диалог. Той не е лесен, утежнен е от историческото бреме и затова подобни малки стъпки, като тези, за които сега разговаряме, имат много голямо значение. Но, разбира се, те са само началото и трябва да бъдат последвани от инфраструктурни проекти, от инвеститорски интереси в тези райони, от разкриване на работни места... За да не стане така, че близостта на София и българските паспорти ще станат катализаторът за тотално обезлюдяване на българските по език и самосъзнание Западни покрайнини.

ИЗБРАНО