Доклади до президента Удроу Уилсън разкриват нови факти за етническата карта на Македония

Няма никакво съмнение, че по време на Първата световна война американските изследователи откриват множество българи и нито един етнически македонец, разказва пред Dir.bg адвокат Станислав Станев

Снимка: Колаж на Dir.bg

Доклади до президента Удроу Уилсън разкриват нови факти за етническата карта на Македония

11:23 | 16 октомври 2022 | Автор : Лилия Чалева 188 46118 Снимка: Колаж на Dir.bg

Проучване на документи за Първата световна война, изготвени от американската администрация до 28-ия президент на САЩ Удроу Уилсън (1913-1921), разкриват нови факти за политическата картина на Балканите и етническото население на Вардарска, Егейска и Пиринска Македония в онези времена, съобщи адвокат Станислав Станев в интервю за Dir.bg.

Македонският въпрос

Екип изследователи е открил в библиотеката на Конгреса на САЩ множество доклади до президента Уилсън за състоянието и причините, довели до Първата световна война, както и договор между Гърция и Сърбия от 1913 г., подписан в навечерието на Междусъюзническата война.

Документи разкриват недвусмислено, че България е жертва на тази война, категоричен е Станев, който предприема тази изследователска мисия заедно с младия си колега Тодор Рогошев.

Сред документите има своеобразна етническа карта на Македония, с която американското проучване установява какво е етническото население на тази територия.

"Няма никакво съмнение, че към онзи момент американските изследователи откриват множество българи и нито един етнически македонец. Говорейки македонци, те откриват македонци в географския смисъл на думата по същия начин, по който моят дядо е добруджанец, а пък е българин, защото добруджанец е географският смисъл на думата", казва адвокат Станев.

Всички доклади, отнасящи се за България и Балканите, са сканирани и предстои тяхното изследване и съпоставяне на фактите с други неутрални източници, както и предаването им на смесената българско-македонска историческа комисия.

Станислав Станев е практикуващ адвокат, юрист, доктор по Международно право и международни отношения. Във фокуса на научните му интереси са Западните Балкани, включително Република Северна Македония.

- Как се стигна до тази изследователска мисия и откриване на документите в библиотеката на Конгреса на САЩ?

- Всичко започна с моя колега Тодор Рогошев, млад юрист с блестяща кариера по международно право, с когото обсъждахме някои аспекти на Първата световна война, които обикновено се заобикалят от историографията. Обикновено за този период се казва, че България е претърпяла национална катастрофа - определение, което не харесвам, защото то поражда негативни мисли и национални комплекси. Така се стигна и до американския президент Удроу Уилсън, който разпорежда доста сериозно проучване за Европа, включително и за Балканите за периода на Първата световна война.

Причината за това проучване беше популярната информация, че Удроу Уилсън, без някой да го кара и без САЩ да имат някаква изгода от това, се е застъпил за България по време на Парижката мирна конференция от 1919 година, последваща края на Първата световна война, и това води дотам, че България да не изчезне от политическата карта на Европа, както са планирали нашите съседи, замесени във войната.

Решихме да проверим на какво е стъпил тогава американският президент и така открихме, че в библиотеката на Конгреса на САЩ има сериозно количество документи, които са свързани с Първата световна война, включително и с България. Със съдействието на фондация "Българска памет" и нейния председател д-р Милен Врабевски, екип от двама души, в това число и Тодор Рогошев, отиде дотам. Преди това те бяха проучили документите като заглавия, знаеха в кои кутии се намират, а там на място откриха доста интересна информация, която показа, че към онзи момент, когато е приключвала войната, американската администрация е искала да разбере какво точно се случва, за да може да знае как да реагира на предстоящата конференция. По отношение на България има направени доста сериозни усилия, за да се разбере етническа карта на Балканите, включително и особено на географската област Македония - Вардарска, Егейска и Пиринска.

Откритите документи показват, че за Вардарска и Егейска Македония има доста сериозни проучвания. Изследвани са причините дали САЩ трябва или не да обявят война на България, като американската администрация е открила четири пъти повече причини да бъдат добронамерени към страната ни, вместо да бъдат в конфликт с нея. Всичко това вече е сканирано и остава да го преведем и съпоставим с други неутрални източници, за да е в полза за тези български учени, които биха искали да погледнат на историята под един по-различен ъгъл. Т.е. да погледнат малко повече на фактите за сметка на идеологическия план, който съпътства нашата историческа наука от няколко десетилетия.

- Тези документи не са ли проучвани от българските историци досега?

- За тези документи се знае, но на база на това, което пише в учебниците по история и историческите монографии, оставам с впечатлението, че или не са ги чели, или са решили да не им дадат приоритет, за да се следва сегашната линия. Аз лично смятам, че тук няма злонамереност, а по-скоро не разполагат с тези документи.

- Какво конкретно пише в тези документи?

- Единият от документите е етническата карта на Македония, с която американското проучване установява какво е населението на тази територия. Няма никакво съмнение, че към онзи момент американските изследователи откриват множество българи и нито един етнически македонец. Говорейки македонци, те откриват македонци в географския смисъл на думата - по същия начин, по който моят дядо е добруджанец, а пък е българин, защото добруджанец е географският смисъл на думата.

Друга част документи разкрива тайната сръбско-гръцка конвенция от 1913 г., която е сключена с цел да бъде противопоставена на България. И тъй като нашата историческа наука обича да казва, че България е виновна за Междусъюзническата война. Е, тези документи, заедно с книгата "Про България" на българския учител и швейцарец по произход Луи Айер, която също бе преведена и издадена благодарение на д-р Милен Врабевски, доказват, че всъщност нашите съседи са се готвели много преди това за войната и всъщност в случая ние не сме агресор, а по-скоро - жертва.

- Този исторически поглед на войната обаче липсва в нашите учебници?

- За съжаление един мой приятел, който е доста задълбочен геополитик, казва, че учебниците по история на България изглеждат така, сякаш са писани от нейните врагове. Това е от доста време и не знам дали ще се промени и в бъдеще, тъй като не мога да си представя какво би накарало някой учен, който 30 години е твърдял нещо, да почне да твърди обратното.

От документа става ясно, че Сърбия и Гърция възнамеряват да не спазват договореностите с България и конкретно Сърбия, която има сключен международен договор със страната ни, който разделя Вардарска Македония на спорна и безспорна зона, възнамерява да си я задържат независимо, че са поставили под този договор подписа си и самоуважението си. А иначе казано - България е жертва в тази война.

- Кога да очакваме още разкрития от тези документи в библиотеката на конгреса на САЩ?

- Много са документите и ще е необходимо доста време да ги обработим и сравним с други източници, които имаме, защото, за да може да твърдим, че някакъв факт е вероятен, трябва да имаме повече от едно потвърждение за него. Ето, примерът, който ви дадох кой е виновен за Междусъюзническата война, за което е говорено и преди, съвпада изцяло с това, което е открил и пише в "Про България" Луи Айер.

- Кога възнамерявате да предадете тези документи на смесената българско-македонска историческа комисия?

- Това ще стане в най-кратък срок, защото те биха им били от полза, както и за тази част от българските учени, които поддържат обратната теза за вината на България.

- Вярвате ли, че Скопие ще приеме тези нови факти?

- Факт е, че съседите нищо не признават, защото им е по-удобно. Ето и сега, по-удобно им беше да направят този абсурден инцидент срещу българския клуб "Цар Борис Трети", но тук търпи критика и подхода на самата България, защото българският народ има една приказка - "Кучето скача според тоягата". В момента ние стоим и лесно може да се скараме за много неща - за Гоце Делчев, за Цар Самуил и т. н.

Но ако се изследват исторически въпроси, където нито македонската историография е била много обстоятелствена, нито пък българската е вложила кой знае какви усилия, като например за Охридско-Дебърското и Тиквешкото въстание (избухва на 15 юни 1913 г. - ден преди началото на Междусъюзническата война - б. р.)? Мисля си, че тук учените, като не са инвестирали десетилетия от живота си в идеология и пропаганда, може бързо да си стиснат ръцете. Тук ще намерят и общото, защото, това, което говорих за Междусъюзническата война, в този период се случва и Охридско-Дебърското въстание, където хората въстават срещу сръбската агресия именно. И мисля, че лесно бихме могли да стигнем до извода за каква кауза са се борели тези хора и от коя армия са чакали помощ.

- Казвате, че исторически събития, като тези два бунта срещу сръбската окупация в Македония - Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание, могат да отворят очите на наши съседи, но в същото време учредяването на българското сдружение "Цар Борис Трети" в Охрид" предизвика гневни реакции в Скопие. Не беше ли провокативен изборът на наименование?

- Когато някой се стреми да търси провокация, той ще я намери и в името на сдружението. Мики Маус да го бяха кръстили, пак щяха да търсят за какво да се чувстват обидени. Това сдружение го има от доста месеци, само че сега, когато бе направено официално откриване, някой реши да се почувства обиден и да се разсърди. Значи, ако те имаха нещо против, щяха да реагират още тогава. Според мен няма нищо провокативно по отношение на личността на цар Борис Трети. Когато Югославия капитулира пред нацистка Германия, територията на днешна Македония се дава за администриране на Царство България и на фашистка Италия, защото единствената държава, която е била фашистка към този момент, е било Италианското кралство. Град Охрид е трябвало да бъде под окупация на фашистка Италия. И именно настояването на цар Борис Трети води дотам, че Охрид не остава при фашистите, а се връща при българите. Затова има българска администрация, български кметове, даже има една популярна история, известна като "Охридска балада", в която охридските жители спасяват няколко български войничета. Затова аз не намирам нищо провокативно, по-скоро смятам, че трябва малко повече държавата да си обърне внимание, да прояви някаква форма на самоуважение по отношение на РСМакедония, защото ние я дъвчем постоянно, но май сме забравили македонските българи и се сещаме за тях само, когато стане грешка.

И още нещо, аз съм ходил десетки пъти в Охрид - това е град, който се отнася със симпатия към България поради редица причини, включително и икономически, като най-популярната дестинация за голяма част от българските туристи. Мога да ви кажа, че ако отидете да си купите сувенир в Охрид, твърде вероятно е, като ви чуят, че говорите на книжовен български език, да ви кажат цената в лева и да ви върнат в лева. Охрид не може да събере толкова хора за антибългарски протест. Затова тези, които дойдоха пред сградата на българското сдружение "Цар Борис Трети" на официално откриване, са хора, на които някой им плати една екскурзия, за да покрещят, да поквакат, мислейки, че са принцеси, пък си останаха крастави жаби.

- Кой е полезният ход на действие на България по спора ни със Северна Македония?

- За да има адекватно отношение към България, първо страната ни трябва да има адекватно отношение към самата себе си. В РСМакедония често се казва, че в България имало едни македонци, които са изчезнали при преброяването през 1946 г. Тези македонци, за които говорим, че са съществували, но са изчезнали, са хора, които са били репресирани, бити, на много стари воеводи са потрошили костите само за да ги напишат, че са македонци, а не българи. И ми кажете, ние с какви очи да ходим и да спорим в Македония, когато в България има не само град, който носи името на Георги Димитров, който е дал заповедта на тази антибългарска репресия, но имаме и много улици, които носят името на този човек. Затова, както обича на казва моя баща, преди да обърнем внимание на сламката в окото на другия, е добра идея да огледаме гредата в своето.

ИЗБРАНО