Димитър Гърдев пред Dir.bg: А какво става с двустранното споразумение с Австрия?
Шенген третира свободното придвижване на стоки и хора и няма абсолютно нищо общо с миграцията, заяви международният анализатор
Димитър Гърдев е дипломат и политик. Народен представител в XLV и XLVI Народно събрание. Председател на Комисията по външна политика в XLVI НС. Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа. Според бившия депутат и международен анализатор основната заслуга за членството в Шенген е най-вече на онези, които изпълниха условията още преди 13 години. Гърдев постави и въпроса - какво правим сега с австрийското споразумение за връщане на мигрантите, което беше подписано по времето на кабинета "Денков".
- Днес Шенген се превърна от мечта в реалност. Кое изигра решаващата роля за това Австрия и Нидерландия да вдигнат бариерата така единодушно и едновременно?
- България е готова от 13 години. По едно странно стечение на обстоятелствата спиралата отново се завъртя и аз си спомням, че през 2011 г., когато получихме положително становище от тези органи, които дават право - ЕК и ЕП, тогава също Унгария беше председател на Съвета. И виждаме как 13 години по-късно в момента Унгария отново е председател. Най-странното е, че никой не може да обясни защо беше това 13-годишно чакане. Към България бяха поставяни все нови и нови условия, абсолютно извън договора с ЕС, извън процедурите за приемане даже на тези държави, които ни поставяха тези условия.
И тогава, през 2011 г., срещу нас държавите бяха шест. И много по-сериозни, отколкото Австрия и Нидерландия. Тогава бяха Франция, Германия, Белгия, Швеция. Ние успяхме да преодолеем тяхното вето и краткият отговор на вашия въпрос е, че аз не виждам причини, поради които България беше държана извън Шенген, при положение че самата философия на ЕС и с подписването на европейския договор държавите се задължават да приемат няколко неща. Едното от тях е да реализират това Шенгенско споразумение за свободно преминаване на хора, стоки и капитали, защото то е част от общата политика и философия на съюза.
- Да разбирам, че ролята на Унгария за положителния резултат е нещо повече от символична?
- Унгария положи изключителни усилия да постави този въпрос и го вкара в дневния ред на Европейския съвет. И това стана с тяхната активна роля, защото ако не беше вкаран, можеше да продължи и по-дълго.
Сега тук следва важният въпрос - какво става с това двустранно споразумение, което подписахме с Австрия, което не е част от протокола на Съвета. То не е прекратено, то е на референция към него. Защото тогава България пак направи някакви отстъпки по време на правителството на "сглобката", на Денков, да приеме два абсолютно несъвместими въпроса. Шенген, свободното пътуване на хора, стоки и капитали е основна философия на ЕС и тя няма абсолютно нищо общо с миграцията. Миграцията се третира в един друг документ, това е Пактът за миграция и убежище, който беше приет през юни от предишния Европейски парламент и който третира тези въпроси с двегодишен гратисен период.
- Какво става тогава с това споразумение?
- За мен въпросът стои пред този, който е подписал този документ. Какво става с нещо, което нито го има в европейския договор, нито представлява решение на Съвета, а това е някакво двустранно споразумение за абсолютно изключени от Шенген въпроси.
- Тоест, тези, които са го подписали, сега трябва да отговорят какво правим с това споразумение?
- Точно така.
- Знаем, че най-големите ползи от сухопътния Шенген ще бъдат за бизнеса и по-конкретно за превозвачите. Но ще успеем ли да изместим, според Вас, конкуренцията на търговския път от пристанището в Ротердам към Европа?
- Това не зависи от България. Изцяло зависи от товаропотока и стокообмена. Но най-важното е, че тези огромни опашки, тези огромни загуби за нашите превозвачи, това затруднение и за гражданите по време на пътуванията към Гърция през лятото за почивка, ще свърши. България е готова по документи за това от 13 години и то се верифицира не от няколко мнения на някакви политици в няколко отделни държави. Механизмите са свързани с органите, които удостоверяват дали една държава е готова да влезе. На нас ни сепоставяха нови и нови условия и това беше грешка, че ги приехме. Прилагаха се двойни стандарти и нашите тогавашни политици се поддадоха на това.
- Скептиците настояват, че ние влизаме, докато други в ЕС си затварят границите. Това спекулация ли е?
- Много ясна регулация има този въпрос. България сега ще трябва да има шестмесечен мониторингов период, в който ние трябва да правим такива проверки. А всичките останали държави, които въведоха такива проверки, те са свързани с един регламент на ЕС за вътрешната сигурност и те са със срок от шест месеца, като проверките не са с КПП-та и бариери по границите, а по преценка и на случаен принцип. И всяка една държава може да ги налага за срок от шест месеца. Това е страничен въпрос.
- Кой има най-големите заслуги за Шенген?
- Всъщност тези, които изпълниха условията през 2011 г. имаха заслугите и правото, а не тези, които ни докараха до 2024 г., защото България трябваше да отстоява своята позиция, а не да обвързва това право на свободно преминаване на стоки и товари с мигрантския въпрос. Абсурдна грешка!