За щастие, без да се случи подобен абсурд, който не само щеше да доведе до загуба на обществени средства, но щеше да стане и лош знак за бъдещи инвеститори.

Защо държавата няма място в подобна сделка?

На първо място, защото поне у нас нямаме пример за успешно управление на компания с преобладаващ дял на държавата - БДЖ е достатъчен пример. Но имаме много обратни примери, които би трябвало да ни направят предпазливи. Още от зората на демокрацията в България държавните фирми се превърнаха в хранилки на верни хора на властта, независимо от нейния цвят. И тази практика не е отминала и до днес. Достатъчно е да видим как със смяната на едно правителство с друго се сменят повечето от бордовете и изпълнителните директори на държавните компании - например на Летище-София или дори на същия този ЧЕЗ-България, докато държавата имаше квота в управлението му.  Участието в бордове на “наши“ хора се превърна в начин да им се дават едни пари допълнително и тази практика няма изгледи да спре. Така че още една полудържавна или преобладаващо държавна компания е начин за източване на обществени средства и насочването им към частни сметки.

На второ място, държавата в ЕРП означава възможност да се манипулира цената на тока в зависимост от обществените настроения. Защото колкото и да се уверяваме, че КЕВР е независим регулатор, всички си знаем истината. Бившият шеф в ЧЕЗ Баран посочи, че за последните няколко години са се сменили 6 шефове на регулатора и всеки с различна политика и пристрастия към възможностите на комисията. Това означава непредсказуемост на действията на КЕВР и лош сигнал към евентуални бъдещи инвеститори. А и кешовият поток, който генерира ЕРП-то е прекалено голямо изкушение за недорасли политици да решават проблеми от други сфери с тези налични пари, ако държавата има решаващата дума в такава компания. Нека си припомним как Дянков като министър на финансите отклони 1 милиард лева от Здравната каса преди години за други плащания от бюджета. А нуждите от свежи пари в бюджета са огромни - за социалната сфера, за инфраструктурни проекти, за пенсии и т.н.

И накрая, но не на последно място-регулирането на пазара на електроенергия е в правомощията на правителството, на КЕВР и на парламента. Ако искат, властимащите могат да направят така, че интересите на българските потребители да бъдат защитени. Другото е евтин популизъм, който за съжаление е често използван от политическия елит, управляващ страната или кандидат да управлява. В цялата история около сделката с ЧЕЗ лъха именно на такъв популизъм - искаме държавата да е в ЕРП-то или искат гражданите, поне според социологическите проучвания. И държавата обяви готовност да влезе в сделката под този обществен натиск. Но да не забравяме, че ако е имало такова настроение в обществото, то бе породено от куп спекулации и непремерени изказвания на хора на властови позиции и на други, смятащи се за опозиция и оспорващи всяко решение, независимо дали е в интерес на държавата или не.Същите непремерени изказвания и зле обосновани действия преди време поставиха и друга частна компания във военно-промишления ни комплекс под угрозата да бъде национализирана. Но и в този случай това не стана и слава Богу.