Да каним папата като държавен глава е недопустим и тежък дипломатически скандал

Искам да пожелая на целия ни народ светло и тържествено посрещане на Възкресение Христово, заяви епископ Тихон пред Dir.bg

Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Да каним папата като държавен глава е недопустим и тежък дипломатически скандал

11:23 | 25 април 2019 | Автор : Калина Петрова 246 18968 Снимка: Иван Григоров, Dir.bg

Защо православните християни почитат Великден като най-големия християнски празник, какво е посланието в страстната седмица към миряните, какво загуби християнската общност от пожара в "Нотр Дам" и за поредните бомбени атаки в християнски храмове - потърсихме за коментар епископ Тихон Тивериополски. Няма как да пропуснем и темата с очакваното знаковото посещение на папа Франциск.

Папа Франциск в България

- Предстои знаково посещение на папа Франциск, какво очаквате от него, какво очаква църквата?

- Църквата не може нищо да очаква. Сигурно много хора ще се радват да видят папа Франциск. Иначе, както и да разнасят славата на визитата или да ни ругаят, дебело подчертавам, че това е тежък дипломатически гаф от страна както на държавата, така и на Нунциатурата тук в София. Така не се правят посещения. Фактически обвиняват нас (бел. ред. - българските духовници) в нежелание за подобен род посещение, във враждебност и прочие. Държавата го е поканила като държавен глава. Но той не може да пътува по света само като държавен глава, това трябва да е ясно. Ако не й е ясно на държавата, трябваше Нунциатурата да им каже: "Слушайте, ама той е и духовник и влиза в друга каноническа територия". Прежният папа Йоан Павел II, за да дойде в България, държеше да бъде поканен и от патриарха. Този не го направи. С какво сърце ще се изправи пред катедралата на българския патриарх да отправя молитвите си, не знам.

Не искам да взимам на хората този възторг, който те очакват от това посещение. За съжаление, аз си представях негово посещение в България по съвсем друг начин, пък може би и моите събратя. Аз не стоя под подозрение нито че съм голям защитник на Светия Синод, нито пък че съм антикатолически настроен. И дума да не става. Но в случая, според мен, това е един тежък дипломатически скандал или бих могъл да го нарека и гаф. Не бива Св. Синод да научава от пресата за тази покана, а Столична община да изпрати писмо, че ще построи естрада на пл. "Св. Александър Невски" на терен, който е собственост на общината. Ще рече само за сведение, а не за съгласуване.

Папа Франциск

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

- Навръх католическия Великден имаше бомбени атаки в храмове в Шри Ланка с много загинали и ранени, как бихте коментирали?

- Хората вече изгубиха всякакъв респект към чуждата болка, към онова, което другите са направили и дори в такива случаи му се радват. Желанието за унищожение е подплатено от това, че те вече не знаят какво е това болка, хората гледат по телевизията, виждат я в игрите, с които се забавляват. Но съвсем друго е, когато всичко това е на живо. Хора, които нямат нищо или пък са толкова вече обеднели и духовно и интелектуално, те търсят как някак си тази празнина да се запълни и тогава излиза този Херостратовски дух (бел. ред. - Херострат е младеж от Ефес, който изгаря Храма на Артемида в родния си град на 21 юли 356 пр.н.е., който по-късно е признал, че иска името му да се помни от следващите поколения). Такива хора искат да влязат в историята с това, че са разрушили нещо или са предизвикали ужас. Човечеството би трябвало да се замисли какво ли правят хората? Това са неща, които по-рано бяха немислими.

- Какво загуби християнският свят с пожара в "Нотр Дам"?

- Това е труден въпрос дали Християнството е загубило или е спечелило. Християнството колко и да е странно, спечели, защото видя какво е да нямаш "Света Богородица" в Париж. Ние човеците доста често разбираме какво имаме, когато го загубим. Затова и казах - добре е в Страстната седмица да си помислим трябва ли да загубим всичко онова, което са натрупали нашите деди като духовна и религиозна сила и тогава чак да се осъзнаем, че се отнасяме към това наше духовно наследство с престъпно нехайство. А църквата е съградена от човешки ръце. Ето на - събраха пари и ще я съградят отново. Е, няма да е църквата от 1163 година, но все пак ще е един подтик да се каже "ей, когато нещо изгаря, след това може би е добре ние да го възстановим". Не гори ли твърде много нашият "Нотр Дам", отношенията помежду ни, името, което имаме, че сме един честен, трудолюбив, вярващ народ, то гори, изгаря бавно, а никой всъщност не се чувства засегнат за това.

Епископ Тихон Тивериополски

Снимка:Иван Григоров, Дир.бг

- Какво е Вашето послание към миряните за Страстната седмица и Великден? Защо за православните християни като че ли Възкресението се тачи повече и от Коледа?

- В Страстната седмица може би е добре хората да помислят необходимо ли е да падаме толкова дълбоко и безнадеждно в една неморалност, в едно духовно бездействие, за да разберем, че така не искаме повече. Нека си помислят българите трябва ли в Страстната седмица да изживеят още много разочарования, нещастия в личен и в обществен план, че да разберат, че ние искаме някакси другояче да живеем.

Страстната седмица е и времето, когато не обвиняваме другите, а обръщаме поглед към себе си. Много лесно се обвиняват други хора за всякакви престъпления и много трудно решаваме да погледнем към себе си и да видим, че в една или друга форма вършим същото, но там не казваме и една дума. Редно е, когато човек иска да върви към светлина, към по-добър живот и към щастие, да се попита, "а заслужавам ли го всъщност?". Молбите към Господа са нещата, които ние не заслужаваме. Те биват пак чути, Той е снизходителен баща и ни дава много радости независимо, че ние отвръщаме с разсейване в последващото време.

Но добре е да се види, че в края на един такъв очистителен за душата и за обществото период е винаги едно тържество, което при нас е фактически тържеството на Възкресението Христово. Казва се, че Христос е дошъл на Земята, за да изкупи човешките грехове. Това е и вярно, и невярно. Христос е дошъл на Земята да ни изкупи от първородния грях, т.е. дошъл е да ни изкупи от невъзможността съвсем да очистим себе си. Когато имаш един натрупан първороден грях, мъчно се преодолява. В нашата история натрупваме несправедливост след несправедливост, било то към хора, обществени групи, било то да речем към целия народ. И след това се чудим как да се оправят всички тези неща. Преди всичко Христос ни е дал способа, рецептата как ние да направим нашия живот по-праведен, за всички ни добър и угоден на Господа. На Господ не му е много важно дали ние му угаждаме непрекъснато, то е важно за самите нас, защото последствията са съвсем други. И когато ние ползваме тази рецепта, тя се настанява бавно и сигурно и в обществото, и в семейството, и в човешките отношения. А тя е една - обичайте се един другиго, защото любовта не е зла, не търси своето, не е онази, която гледа само себе си. Тя е, която прощава, която е с онези всички качества, които ние искаме за себе си, да дадем и на другите.

За това Христовото Възкресение в православието се счита за най-почитания празник. В Западна Европа всички говорят за Коледа, но въпреки че я празнуваме тържествено, ние сме съсредоточени към проблема, че трябва някак да възкръснем от греховете си, от обстановката, в която сме. И това възкресение е еднакво за всички - за тези, които са се борили за него, както и за тези, които са го презирали. Дори и да приемаме, че единственото отношение помежду ни, което носи нещото добро - това е почитта, уважението на човешкото достойнство и любовта към другия. Като искам да отбележа, че християнската любов не означава, че трябва да бъдем абсолютно безкритични, че с нас всеки може да прави всичко и ние трябва винаги да прощаваме като християнини. Ние трябва да прощаваме всекиму вътре в нас в сърцето си. А нему ще покажем, че сме му простили едва когато той е осъзнал, че е извършил нещо нередно и когато е поискал и прошка. Накрая още веднъж искам да пожелая на целия ни народ, на всички, където и да са те по света, светло и тържествено посрещане на Възкресение Христово.

ИЗБРАНО