02:31 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

02:31 | 27.07.24

Българите в чужбина - близо или далеч? Проф. Ана Кочева пред Dir.bg

И как една кулинарно-езикова "софра" събра сънародниците ни в Германия

Снимка: Личен Архив на Ана Кочева

Българите в чужбина - близо или далеч? Проф. Ана Кочева пред Dir.bg

И как една кулинарно-езикова "софра" събра сънародниците ни в Германия

11:28 | 5 февруари 2022 | Редактор : Лилия Чалева 54 7677 Снимка: Личен Архив на Ана Кочева

На фона на стряскащите данни на НСИ от преброяването, че населението ни се е стопило с над 800 000 българи за последните 10 години и вече наброява 6,5 млн. души, отправяме поглед към българите зад граница, които не фигурират в тази цифра. Според статистиката 47% е делът на миграцията в този демографски срив, останалото се дължи смъртността.

Виж още Доц. Кочева: Многобройни са ”новите Българии” зад граница

Но българите по етнически произход в чужбина надхвърля днешната статистика. Знаете ли, че 15 милиона са българоезичните хора в света, а колко близо и далеч са българите в чужбина днес? - отговорите ни дава проф. Ана Кочева от Института по българские език към БАН.

Виж още От картата на българските диалекти: Пуна вуна буе. Що е то?

Картината на българските емигранти е различна от тази през 90-те, казва проф. Кочева в интервю за Dir.bg. По думите й се наблюдава своебразен ренесанс към родното, расте и броят на завърналите се в България.

Професор д-р Ана Кочева е изтъкнат езиковед от БАН - диалектолог и специалист по история на българския език, ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Тя е създател на "Карта на българския език на ново място по света", която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната "Карта на диалектната делитба на българския език", автор на книгата "Смесеният език на виенските българи". От две години осъществява най-крупното екипно диалектно изследване на българската езикова територия през 21 век чрез уникална интерактивната кулинарна езикова карта на България. Потомка на Миладиновския и Хаджовския род от Македония Ана Кочева е един от най-добрите наши експерти в областта на историческите и езикови теми свързани с Р Северна Македония.

- Стряскащи данни изнесе НСИ от преброяването на населението на България. Ваше изследване обаче сочи, че 15 милиона са българоезичните по света. Доколко това ни дава оптимизъм?

- Нека да уточня, че аз боравя с термина българоезични (емигранти/имигранти) и това са всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. Проблемът с броя на българите става все по-сложен, поради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, започнало още на старо място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите.

Виж още Наши учени извършват най-мащабното проучване на българските диалекти през 21 в.

Въпросът за българския характер на езика, говорен до и след това откъсване, обаче е ясен и не подлежжи на доказване, независимо от чуждите народностни етикети, които се лепят към него. Етническите българи и на старо, и на ново място, дори и тогава, когато престанат да се чувстват българи под влияние на чуждите (национални, политически, идеологически и културни) пропаганди, в крайна сметка си остават българоезични, а с това продължават да бъдат обект на изследване от нас както заради езика, така и заради новите му форми, ако такива са били създадени с цел да бъде външно прикрит истинският му иманентен характер.

От друга страна, трябва да се отбележи и още един факт - езикът има подчертано поколенчески характер. Докато у първото преселено поколение в новата страна употребата му е редовна, то у втората генерация, т.е. децата на същите родители, тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен.

- Миналия месец вие направихте първата премиера зад градинаца на новия том на сборника "Българите в чужбина - толкова близо, толкова далеч". Избрахте Германия, където се намира една от най-старите и най-големи български диаспори в Европа. Има ли промяна в нагласите им към България?

- Да, тази поредица "Българите в чужбина - толкова близо, толкова далеч" се превърна в истинско явление в научното и общественото пространство както у нас, така и сред различните български общности зад граница. Третият том е разделен на две части - първата включва литературно-есеистични текстове от автори, някои от които професионално пишещи хора, макар и зад граница. Втората поставя акцент върху академико-изследователския поглед по най-актуалните проблеми за българите в чужбина, а съвсем обяснимо присъства и една нова тема - за това как се отразява на живота, обучението и дейностите на българите глобалната пандемия от COVID-19.

Напоследък расте и броят на завърналите се българи, много от тях млади, вече образовани навън, които решават да работят в България и ако преценят, че средата е подходяща и ги задоволява, те биха се задържали в родината. С други думи, от всички нас зависи да подобряваме средата и да създаваме условия тази тенденция да не се окаже временна.

Запазването на българската идентичност и на българския език в другоетнична среда продължава да бъде не само централна тема в текстовете, но и в разговорите на сънародниците ни в чужбина. Чрез него се пази и идентичността, и българският етнопрофил, осъществява се възпитанието в родова памет и в почит към общото ни минало. Това действително се промени през последното десетилетие.

В началото на прехода българите навън дори предпочитаха да не общуват твърде много помежду си, някои избягваха да афишират националността си. Откакто обаче България е страна - членка на ЕС, това се промени, вероятно и защото придобихме европейско самочувствие. Може да сме българи, но сме и европейци. А и в Европа вече доста по-добре се ориентират "де е България", дори чисто географски.

Днес има много по-силна потребност от "живеене" и в българската общност, от проява на съпричастие, покрай децата - ангажимент към българските училища, към сдруженията, потребност от четене на български медии в чужбина, дори понякога само заради логистична подкрепа по повод на битови въпроси. Така че аз имам наблюдения, че картината е значително по-различна днес отколкото през 90-те години на миналия век, когато започнаха първите преселения.

Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на най-новите издания на БАН

Снимка: Личен Архив на Ана Кочева

- Вие сте и автор на изследването на говора на българите във Виена. Каква е историята на българи, избрали да живеят в Германия и Австрия и доколко силна е връзката им с родината? Какво може да мотивира младите да се завърнат в България?

Виж още От езика на виенските българи: половин кѝло пàприкашòтен

- Това е една от относително старите ни общности. Българи "откриват" Австрия още през ХІV - ХV век, когато напускат своята опустошена от османците родина и търсят спасение в свободни европейски страни. Виена става едно от най-желаните места за учене на млади българи още през Възраждането, а през ХVІІІ-ХІХ век тя се превръща в предпочитано средище за български търговци, които извършват не само успешна търговия между Средна Европа и Отоманската империя, но и подпомагат развиването на културно-просветна и издателска дейност на наши творци. По същото време по тези места пристигат и българските градинари. Именно тук едно от положителните преносни значения на етнонима българин е "добър производител на зеленчуци, майстор градинар". След Освобождението Виена все така остава притегателен център за български студенти. В най-ново време българската общност в австрийската столица нараства стремглаво. Ако през 90-те години на миналия век приблизителните данни сочат около 6 000 българи, през 2005 г. те са вече над 30 000, а в настоящия момент вече надхвърлят 50 000 (последните цифри са по самопреценка на сънародниците ни). Нарастват и институциите, поддържащи българския език, сдруженията и организациите на българите, както и медиите, които те създават. В съвременната интернет среда те се появяват (и изчезват) много динамично и, макар и дублирайки функциите си, играят ролята на свързващо звено както между сънародниците ни в Австрия, от една страна, така и между тях и близките и приятелите им в България, от друга. Тези наши сънародници никога не губят връзката с България, фактът, че всъщност те са доста близо, също играе роля. Интересуват се от събитията тук, медиите на българите във Виена отразяват всички новини. Напоследък расте и броят на завърналите се българи, много от тях млади, вече образовани навън, които решават да работят в България и ако преценят, че средата е подходяща и ги задоволява, те биха се задържали в родината. С други думи, от всички нас зависи да подобряваме средата и да създаваме условия тази тенденция да не се окаже временна.

Снимка: Личен Архив на Ана Кочева

- В Берлин представихте и друг ваш труд - Интерактивната кулинарна езикова карта на България, която осъществява най-крупното екипно диалектно изследване на българската езикова територия през 21 век. Каква бе реакцията на българите там?

- Така е, задграничната си премиера направи и "Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия", а интересът към нея беше огромен, защото езикът, а в конкретния случай диалектите, както и кулинарията, събират на една софра, метафорично казано, сближават, правят общности и прибавят към идентичността. Беше наистина вълнуващо, когато гледаха някои от видеоматериалите от картата, защото виртуално се пренесоха в някои непосещавани от тях български краища. Така че едновременно попътуваха, чуха интересни диалекти и се зарекоха да приготвят някои от гозбите, които представяме на картата.

Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на итерактивната кулинарна езикова карта

Снимка: Личен Архив на Ана Кочева

- Доколко този уникален начин за съхраняване на българските говори показва силата на българския език да ни сплотява и съхранява като народ и нация?

- Напълно! Нека не забравяме, че интерактивната кулинарна карта е преди всичко лингвистична, тя покрива цялото българско историко-географско землище, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Оказа се обаче, че картата показва и светоусещането на днешния българин от малките населени места, неговия бит, запазени традиции, песни, носии. В някаква степен тя се превърна в истинска аудиовизуална енциклопедия на българските диалекти и кулинарни традиции, които най-здраво пазят идентичността ни и ни дават поводи за гордост, които напоследък станаха доста дефицитни.

ИЗБРАНО