Доц. Ана Кочева от Института за български език при БАН дава отговорите в най-новата си книга "Смесеният език на виенските българи" .

Това е уникално и цялостно изследване на промените на българския език в една от най-старите ни диаспори, което ни доближава и обединява с тях.

"Българските имигранти в Австрия са близо 50 000 души. Те са една малка част от 15 млн. българоезични наши сънародници по моята карта "Българският език на ново място по света”,  но имат своята езикова специфика", разказва авторката в интервю пред Дир.бг.

Тя е направила над 100 интервюта с наши имигранти във Виена от първо, второ и трето поколение, които показват редица любопитни факти, описани в книгата.

- Как се стигна до написване на книгата и голяма ли е българската диаспора в Австрия?

- Книгата има своята сериозна история, 10-годишна, и това е така, защото емпиричните проучвания на терен изискват време и натрупване на материал. През 2007 г. в Института за български език направихме проекта „Българската общност в Австрия“, в който участват и колеги от Института за етнология и фолклористика на БАН, а от австрийска страна партньор ни беше Балканската комисия в тяхната академия.

Когато пристигнахме във Виена при първото си проучване, бяхме изненадани от големината на българската общност, както и от способността й да се организира. Същевременно броят на българите в Австрия непрестанно се увеличава, днес те вече надхвърлят 50 000 по самопреценка на сънародниците ни там.

А преселническите вълни са няколко – първите българи се заселват по тези земи още през 14-15 век, по-късно през Възраждането много млади българи откриват Виена като център за обучение, а търговците ни предпочитат столицата на Австро-Унгария, за да правят сделки и да развиват предприемачество. Това и до днес е така.

Приблизително по същото време тук се заселват и българските градинари. Както вече отбелязах в издадената от Института за български език при БАН моя карта „Българският език на ново място по света“ от всички български имиграционни вълни на Европейския континент най-голяма си остава т.нар. имиграционна вълна на българските градинари.

Нашите забележителни майстори на зеленчукопроизводството се появяват в различни времена на всички континенти по света и оставят трайни следи с резултатите от дейността си и благодарствени спомени в съзнанието на местните хора, но най-дълготрайна и резултатна е тяхната работа тъкмо в Централна и Източна Европа.

Именно тук едно от положителните преносни значения на етнонима българин е "добър производител на зеленчуци, майстор градинар". Така е в Унгария, Чехия, Полша и Австрия.

Наследниците им днес са високообразовани членове на австрийското общество. В това общество днес нарастват институциите, поддържащи българския език, сдруженията и организациите на българите, както и медиите, които те създават.

В съвременната интернет среда те се появяват (и изчезват) много динамично и, макар и дублирайки функциите си, играят ролята на свързващо звено както между сънародниците ни в Австрия, от една страна, така и между тях и близките и приятелите им в България, от друга.

- Какво представлява смесеният език на българите във Виена?

- Отговорът на този въпрос няма как да е еднозначен, но най-общо казано, това е междинен език у българите имигранти или техните наследници, които живеят в двуезична среда.

Много езикови стихии оказват влияние върху него - от една страна книжовният немски, както и разговорният, от друга - книжовният български (чрез медиите и институциите, поддържащи българския език във Виена) и разговорната му форма.

Характерна черта на устно-разговорната форма на смесения език е, че във фонетично и граматично отношение той има по-стабилен характер, а в лексикално отношение – вариативен характер.

При „кръстосването“ на български и немски черти в смесения език в областта на фонетиката и граматиката връх вземат българските черти, а в лексиката – немските особености.

В речта на българите навлизат масово много германизми, но те търпят български граматични влияния, напр. членуват се: Отивам в хайм-а (общежитието), да се замелдна (впиша) във вартелистето (списъка на чакащите).

Примери от този тип са масови. Превключването от единия език на другия обичайно става след думи, които аз наричам сигнализатори, те дават сигнал, че ще има промяна и са напр. имена, свързани с количествени изражения: Минах на зеленчукова диета. Вчера голямо количество зеленчук купих: половин кѝло пàприкашòтен, кѝло томàтен, клàйне шпинàт унд к’ỳрбис.

Названията на тези зеленчуци (чушки, домати, спанак и тиква) са добре известни и в български, но честото им купуване именно на австрийския пазар след имена за мерки води до тяхното автоматизиране.

Или пък след българската и немската форма Виена//Wien и след нейните производни Виенски//Wiener, напомнящи за небългарска действителност, често се появяват германизми (в непосредствено и в по-далечно съседство):

Във Виена посещавам кондиторàите, защото съм по сладкото. Нашите сладки са прекалено сладки; Във Виена има девет бецѝрка; Виенските кафета са пълни с рèнтнери, поръчват си àйсшоколàде или кèнхен кафе и стоят с часове и мн. др.

- Колко поколения българи в Австрия сте изследвали и какво ви изненада при срещите си тях?

- Направила съм над 100 интервюта с българи от всички генерации, но най-интересни са сънародниците ни от първа генерация, които са пристигнали във Виена, поназнайвайки малко немски, или пък са започнали да го учат на място. При второ и трето поколение, за съжаление, българският вече е в отстъпление, защото австрийското училище и среда доминират при двуезичието.

Едни от най-интересните изводи, които могат да се направят обаче, са свързани с факта, че превключването от български на немски зависи не само от езиковата компетентност, но и от психофизическото състояние на информантите.

Самите те казват, че смесването на форми от двата езика в тяхната реч се получава, когато са много изморени и са престанали да се самоконтролират на какъв език говорят: „Тогава по-лесно е да кажеш каквото най-напред ти дойде наум, без да търсиш думата дали е немска или българска“.

Във връзка с умората е свързан и проблемът за това на какъв език се сънува или се говори насън.
След интензивна работа извън къщи (на работа), когато цял ден се е говорило на немски, насън информантите твърдят, че продължават да „мислят на немски“. Когато са си почивали и през деня са говорили само на български вкъщи (при българските бракове) и „насън разговаряме на български“.

- А когато изразяват емоции?

- По различен начин се използва немската и българската лексика за изразяване на емоции. Мъжете българи употребяват повече български ругатни (които са и обективно повече на брой от немските). За тях немските са едва ли не недостатъчни и безобидни, затова ги заместват с далеч по-силни и цветисти български.

Жените българки бързо се приобщават към немската експресивна лексика за изразяване на положителни емоции. В тяхната реч, дори когато говорят на български, се появяват облици като: Fantastisch! ‘Фантастично’, Wunderbar! ‘Удивително’, Toll! ‘Страхотно’, Herrlich! ‘Прелестно’, Prӓchtig! ‘Великолепно’, Perfekt! ‘Перфектно’, Prima! ‘Идеално’, Supper! ‘Супер’, Sehr net! ‘Много мило’ и още мн. др.

За изразяване на отрицателни емоции (болка, страх, уплаха) жените българки във Виена в повечето случаи се връщат към „детската“ и „религиозната“ българска лексика: Майко, мила, много ме боли ръката! Света Богородичке, помогни ми! Боже, няма ли край! Господи, Боже, налей му малко акъл в главата!

- И какъв е крайният извод по отношение на езика на българите във Виена?

- Макар и разнолик, смесеният език е несъмнен факт, документиран с внушителен в количествено отношение езиков материал – той има преимуществено българска фонетика и българска граматика).
Смесена (българо-немска) е най-вече лексикалната система. Заради това с пълно право може да се твърди, че той е смесен български език на българските имигранти в Австрия.

Премиерата на "Смесеният език на виенските българи" се състоя преди дни и вече е на книжния пазар.

Вижте снимки >>>

Доц. Ана Кочева е родена в София. Завършва Немската езикова гимназия и СУ "Св. Климент Охридски". Работи в Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език при БАН, където защитава докторската си дисертация "За народната основа на старобългарския език", издадена като монография (2012 г.).

Специализирала е два пъти в Института по славистика в Залцбург, Австрия, където е водила и семинарни занятия за студенти. Била е Хумболтова стипендиантка в Института по славистика в Марбург, Германия. Там работи по темата за българо-немските езикови контакти и написва книгата "Немски лексикални елементи в българските говори" (2004 г.).

Била е и стипендиантка на фондация "Херти", отново в Славистичния институт, Марбург. Член е на екипа, създал и работил по интердисциплинарния проект "Българската общност в Австрия" - лингвистично, етноложо културноантроположко изследване".

Съставител и автор е в международния сборник "Българската общност в Австрия. Т.1". (2011 г.) и автор в "Българската общност в Австрия. Т.2" (2016 г.). Работи по проектите Европейски лингвистичен атлас и Български диалектен речник.

Член е на екипа на проекта "Традиции и устойчиви тенденции в развоя на един архаичен български говор - говора на с. Еркеч, Поморийско", който приключва с колективния труд "Еркеч - паметта на езика" (2012 г).

Съавтор е на "Карта на диалектната делитба на българския език" (със студия), която има вече две издания (2014 г. и 2016 г.) и дигитален вариант. Автор е на Карта "Българския език на ново място по света" (със студия) (2016 г.), която предизвиква огромен обществен интерес у нас и по света.

Изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини, Р Македония, Албания, организирани ежегодно от Фондация Българска памет.

Научните интереси на А. Кочева са в областта на българската диалектология, лингвистичната география, лексикографията, историята на езика, социолингвистиката, българо-германските езикови връзки. Освен посочените монографии тя е автор и на повече от 100 научни студии, статии и рецензии, участва в многобройни национални и международни конференции и форуми у нас и в чужбина