Акад. Петрунов: БЦЖ може да е полезна срещу COVID-19, но вече е късно да се имунизираме

Много е важно хората да разберат това - за създаването на клетъчен имунитет са нужни от 5 до 9 месеца, не можем да очакваме бърз ефект, предупреждава имунологът

Колаж: Дир.бг/iStock by Getty Images/Guliver Photos

Акад. Петрунов: БЦЖ може да е полезна срещу COVID-19, но вече е късно да се имунизираме

17:56 | 7 април 2020 | Автор : Калин Каменов 102 16511 Колаж: Дир.бг/iStock by Getty Images/Guliver Photos

Академик Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България с широка международна известност. Обърнахме се към него по повод това, че БЦЖ ваксината може да се окаже нашата имунна защита срещу коронавируса. Както каза преди дни проф. Тодор Кантарджиев - член на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, че "ние, българите, сигурно сме най-бецежираната нация в света, а това може да ни помогне много в борбата със световната пандемия".

Извънредна обстановка

Ето какво сподели пред Dir.bg. акад. Петрунов.

- Академик Петрунов, в последните дни се заговори повече за ваксината БЦЖ, която е против туберкулоза и е част от нашия имунизационен календар. Може да се окаже, че нейното укрепващо въздействие върху имунната система влияе добре в справянето ни с коронавируса. Как гледате на това твърдение?
- Мисля, че подобно твърдение е много основателно. БЦЖ ваксината, освен нейното основно действие, което е насочено към туберкулозния микробактерии, тя има много мощно общо имунно стимулиращо действие. Това е ваксина, която се очаква да даде ефект и в случай на заразяване от коронавирус. Казах, че при нея има въздействие върху имунната система чрез засилване на фагоцитозата, засилване на отделянето на интерферон, стимулиране на цитотоксичните бичфоцити - говорим за засилване на вродения имунитет. Това е нещо отдавна доказано. Още в средата на миналия век един от най-големите имунолози в света - проф. Чейс от САЩ, бе сред първите, който установи това. Той обяви, че БЦЖ ваксината има стимулиращо действие върху клетъчния имунитет. На този ефект ние определено можем да разчитаме. И още нещо. Ясно се вижда, че тези страни, в които населението е ваксинирано с БЦЖ, минават по-леко през каронавирусната пандемия. Това важи за страни от Източна Европа, където населението вече повече от 50 години използва БЦЖ ваксина. Общата тенденция и това, което се отбелязва, е, че в тази страни смъртните случаи са по-малко и всичко протича по-леко. Според мен имаме основание да смятаме, че използването на БЦЖ ваксината вече дълги години ни е създала по-активен клетъчен имунитет. Със сигурност самият механизъм за коронавирусната инфекция тепърва ще се анализира и уточнява, но към момента можем да кажем, че има данни, че БЦЖ ваксината може да ни е полезна в този случай.

- Нека обясним - как работи БЦЖ ваксината?
- БЦЖ ваксината, за да създаде клетъчен имунитет, трябва да минат 5-6-8, че дори и 9 месеца. Това е много важно да се знае. Няма никакъв смисъл да се имунизираме сега с БЦЖ. Много е важно хората да разберат това. Подчертавам го. БЦЖ не е ваксина, от която да очакваме бърз ефект. Така че няма смисъл да го правим. Ваксината стимулира онези клетки, т.н. цитотоксични лимфоцити, които имат свойството да унищожават чуждите антигенни агенти в организма ни. Става въпрос за бактерии, за вируси, за генетично чужди за организма ни тела. Но за да се стимулират цитотоксични лимфоцити, за да могат те да имат своето действие да разрушават тези чужди за организма ни агенти, на тях им е необходимо време - до 9 месеца, примерно. Така че да си мислим да се имунизираме сега, е погрешно и няма никакъв смисъл. Изобщо хората да не си го мислят. Това е моят съвет.

- Оказва се, че много страни в света са изключили БЦЖ ваксината от своя имунизационен календар. С какъв мотив са направили това?
- Мотивът е много прост. В по-богатите страни, в по-добре развитите страни, проблемът с туберкулозата не е толкова сериозен. Там заболеваемостта е много по-ниска в сравнение с част от източноевропейските страни, в сравнение с Африка, Южна Америка, Азия и т.н. В страните, в които туберкулозата е на ниско ниво, не смятат, че тя е обществено значимо заболяване и поради тази причина не предприемат превенция. Тук искам да кажа, че българската БЦЖ ваксина е може би най-добрата в света. Държавната фирма БулБио, която израсна от Националния център по заразни и паразитни болести, я произвежда вече повече от 80 години. В момента ние изнасяме БЦЖ ваксина в над 100 страни в света. И в страните, които я използват, аз приемам това за правилно. Ние, в България, продължаваме да я използваме. У нас се намали една от реимунизациите, което не е фатално. Важното е, че всяко дете в България след раждането се имунизира с БЦЖ ваксина.

- При коронавируса виждаме, че в крайния стадий на заболяването се засяга белият дроб. Какъв е механизмът, при който БЦЖ ваксината може да се окаже благоприятен фактор и да не позволи това да се случи?
- В случая говорим за доказани научни данни. БЦЖ ваксината стимулира фагоцитозата, стимулира т-клетките в белия дроб, стимулира цитотоксичните лимфоцити, които се намират не само в белия дроб, а в целия организъм. По този начин значително намаляват възможността на коронавируса да се свържат с клетките в белия дроб и да предизвикат всички тези нежелани реакции, които наблюдаваме. Това са доказани факти, няма никакво съмнение. Още повече, че БЖЦ ваксината се използва също така много успешно и при определени злокачествени заболявания. Пак по същия механизъм на стимулиране на имунната система, стимулиране на естествените защитни сили на организма. При лечението на един карцином на пикочния мехур БЦЖ ваксината е с доказано добро действие, точно като имуностимулатор.

- Как гледате на ситуацията в страната и разпространението на коронавируса? Как се справяме?

- Министерството на здравеопазването се справя много добре. Ние започнахме с мерките сравнително доста по-рано от други страни, които са доста по-напреднали от нас в областта на медицината. Смятам, че резултатите към момента при нас са много успешни. Разпространението ще продължава, разбира се. Ние се намираме още в средата на кривата, далеч сме от пика, но е факт това, че смъртността у нас значително се разминава с това, което наблюдаваме в други страни.

Визитка

Академик Петрунов е бил дълги години директор на НЦЗПБ - от 1993 г до 2010 г. Завършил е Медицинския факултет в София през 1960 г като първенец на курса. Специализирал е алергология и имунология в Чехословакия, Англия, Франция, Холандия и САЩ. Създател е на първата в България лаборатория по алергия, в която се разработиха и внедриха широко в практиката повече от 200 вида алергенни препарати за специфична диагностика и лечение на алергичните заболявания, с които се сложиха основите на съвременната клинична алергология у нас. Член е на редколегията на "Списание на БАН.", на "Clinical Application of Immunology", на "Biotechnology and Biotechnological Equipment", на "Allergy, Hypersensitivity and Asthma" и др. Той е един от първите носители (1995 г ) на почетния знак на БЛС, като през 2004 г беше обявен за "Лекар на България" , а през 2006 г - за "Лекар на годината". Носител е на орден "Кирил и Методий". През 2006 г получи най-високото отличие на БАН - Почетния знак "Марин Дринов" на лента "за големите му фундаментални и научно-приложни постижения в областта на алергологията и имунологията", а през 2007 г година стана носител на наградата на името на Проф. К. Чилов " за "Съществен принос в развитието на българската медицина". От 2004 г е избран за член-кореспондент, а от 2008 г за академик на Българска академия на науките. През 2009 г получи от италианския Президент ордена "Звездата за сътрудничество с Италия".

ИЗБРАНО