2 години от инвазията: Най-важните битки на украинска земя

Снимка: iStock by Getty Images/Getty Images/ISW

2 години от инвазията: Най-важните битки на украинска земя

Окопната война и фронтални атаки ще продължат, докато една от страните не се сдобие с голямо количествено преимущество

10:08 | 24 февруари 2024 | Автор : Стоян Гогов 167 6454 Снимка: iStock by Getty Images/Getty Images/ISW

В ранните часове на 24 февруари 2022 година започна най-кървавият конфликт в Европа от началото на този век. Две години войната между Русия и Украйна продължава да се ожесточава, а броят на жертвите надхвърля стотици хиляди. Докато траят бойните действия, е невъзможно да видим пълния размер на щетите.

Изгледи войната да отстъпи място на дипломацията са по-малки от всякога. А до момента картината рисуват не преговорите, а точно бойните действия. Ето и най-важните битки за двете години война на украинска земя.

Първа фаза: Щурмът към Киев и падането на Херсон

Минути след речта на руския президент Владимир Путин, в която той обяви "специална военна операция" за "демилитаризиране и денацификация" на Украйна към Киев полетяха ракети.

В първия ден на войната руските спец части превзеха летище Хостомел, намиращо се в покрайнините на украинската столица. Бронираните сили на Москва навлязоха северно от Беларус, окупирайки печално известната АЕЦ Чернобил и осъществявайки сухопътен коридор в посока на Хостомел.

Седмица по-късно руските сили забуксуваха в предградията на Киев. В посока на украинската столица се формира 64-километровата руска колона от бронирана и моторизирана техника. Тя не успява да се разгърне.

Месец след началото на войната Русия изтегли своята армия от предградията на украинската столица.

Ситуацията в южно направление бе много по-трудна за Украйна. Русия успя да превземе серия от градове без реална съпротива. На 2 март 270-хилядният Херсон се превърна в първия голям град, превзет от руснаците. Москва успя да окупира Запорожката АЕЦ - най-мощната атомна електрическа централа в Европа.

През първия месец на войната Русия успя да превземе по-големите части от Херсонска и Запорожка област в Южна Украйна. Силите на Москва обаче не успяха да продължат в посока Миколаев и Одеса. Киев успешно защити своето черноморско крайбрежие, а асиметричните му тактики парализираха дейността на руския Черноморски флот.

Кървавата обсада на Мариупол

Половин милионният Мариупол винаги е имал важно значение. От създаването си той е основната логистична връзка между Азовско и Черно море. Без превземането му, Русия не би могла да има сухопътен коридор към Крим. Още преди началото на войната, Украйна поддържа силно военно присъствие в града.

В края на февруари Русия съсредоточи 15-хилядна армия в посока на Мариупол. В началото на март градът бе обкръжен. Близо 8 000 украински войника отказаха да се предадат и продължиха съпротивата. Така започна първата голяма градска битка във войната. Руските сили напредваха бавно и с цената на много жертви.

Огромният завод "Азовстал" с площ на малък град и неговите дълбоки тунели се превърнаха последния джоб на съпротива за украинците.

"Адът слезе на земята в "Азовстал", заявява Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол.

Заводът е обкръжен, а върху него ежедневно се изсипват запалителни бомби и снаряди. Украинските сили издържат почти месец с постоянно намаляващи запаси от муниции, храна и вода. Обсадата приключва на 20 май, с предаването на близо 1700 души. И до днес не е ясно колко са тези, останали завинаги под унищожения мегазавод.

Първата украинска контраофанзива

До края на пролетта Русия се е изтеглила от Киев, но е превзела по-голямата част от Херсонска и Запорожка област, осъществявайки сухоземен коридор към Крим. Москва контролира напълно и Луганска област, както и не малка част от източните околности на Харков. Фронтът изпада в стагнация.

Междувременно Украйна започва да получава съществени военни помощи и да организира своята армия за първата си голяма контраофанзива. Тя стартира в края на август 2022 година. Силите на Киев се концентрират в направление към Херсон. Обстреляни са мостовете над Днепър, по които руските части в града се снабдяват. Докато вниманието на Москва е концентрирано в запазването на града, който е официално анексиран, Украйна прави изненадващ удар в посока Харков.

В началото на септември с почти светкавична скорост Украйна превзема градовете Купянск и Изюм. За няколко дни Киев успява да отвоюва обратно над 6000 квадратни километра. Това става причина в края на септември Путин да обяви спешна мобилизация на 300 000 войника. Тяхното привикване и обучение тече бавно и не може да спре натиска над Херсон.

В средата на октомври Русия нарежда евакуацията на цивилните от града. Няколко седмици по-късно руските войски напускат града и околностите му. Чрез оттеглянето си Русия губи около 40% от Херсонска област. Москва губи своя плацдарма си от десния бряг на Днепър. С това изчезват и шансовете Русия да превземе Одеса или Миколаев. Загубата на Херсон е удар по репутацията на Путин, който казва само месец преди освобождението на града, че Херсон ще бъде "завинаги част от Русия".

С това приключва първата украинска контраофанзива и първата фаза от войната.

Месомелачката Бахмут

Бахмут е град-крепост, а фортификациите в него са изграждани в продължение на 8 години. Макар местността да няма стратегическо значение, тя стои на първата отбранителна линия на Украйна в Донбас. Битката за Бахмут започва в средата на 2022 г., а към края на годината това е единственото място, където руските сили са в атака. Окопната война около населеното място трае близо 5 месеца. С края ѝ започва и кошмарът. От руска страна най-тежките боеве са изнесени от ЧВК "Вагнер". Използвани са наказателни отряди, съставени от затворници, като задачата им е да щурмуват най-трудните зони. Украйна е представена от генерал Сирски, които се съпротивлява до последния войник.

Целият град сринат до основи. Битките се водят в руините на панелните жилищни комплекси и останките от индустриалните зони. Руските сили напредват бавно, а шефът на ЧВК "Вагнер" - Евгений Пригожин обвинява руският министър на отбраната в умишлен саботаж. Според него Сергей Шойгу е наредил на частната армия да не се предоставят муниции. Фактът, че Бахмут никога не попада под обсада допълнително утежнява ситуацията за Русия. Въпреки това въоръжените сили на Москва постигат бавен, но методичен успех.

Битката за Бахмут продължава от 1 август 2022 до 20 май 2023. Това я прави най-дългата в модерната военна история след Битката при Вердюн през 1916 - та година. Според различни оценки загиналите от двете страни са общо почти 100 000, а ранените поне още толкова.

Втората украинска контраофанзива и "Цар Окоп"

Успешната първа контраофанзива на Украйна мотивира Киев да си постави по-амбициозни цели за 2023 година. Ентусиазмът е подсилен и от бавния напредък на Русия в Донбас и според някои "пировата" ѝ победа в Бахмут.

Плановете на Украйна са да прекъсне сухопътния коридор към Крим и да обкръжи полоустрова. За целта е събрана впечатляваща ударна група от 12 бойни бригади. Числеността на една от тях е 5000 войника. За атаката са отделени стотици танкове и бронирани машини, като в това число влизат и доставените американски 100 броя M2 Bradley, 100 машини Stryker и 32 броя немски танкове Leopard-2.

Плановете за контраофанзивата изтичат в интернет в началото на април 2023 година. Руската подготовка за украинското настъпление в Запорожието на практика започва много по-рано - още с обявяването на мобилизацията през септември 2022 г.

Русия изгражда три мащабни отбранителни линии, наречени "Цар Окоп". Те включват минни полета, анти-танкови заграждения и стотици километри окопи.

Контраофанзивата започва на 4 юни, а само два дена по-късно е взривена стената на язовир Нова Каховка на Днепър. Русия и Украйна взаимно се обвиняват за това. Пресушаването на язовира обаче не променя оперативната обстановка. Според западните военни анализатори Доналд Хил и Том Купър, руското производство на дронове е нанесло сериозен удар върху атакуващите украинци. До края на лятото някои украински бригади губят над 50% от бойните си машини. Според западни анализатори, украинците са губят 518 превозни средства, а руснаците около 600. Загубите на Москва обаче са много по-лесни за попълване, защото фабриките ѝ за бронирани машини са поставени във "военен режим".

Силите на Украйна се оказват недостатъчни. За 5 месеца на тежки боеве те превземат едва 14 села и не успяват да преминат първата линия на руските фортификации. Минималната цел - превземането на град Токмак - не е постигната.

Падането на Авдеевка

От началото на войната на Русия против Украйна фронтът около Донецк е най-статичен. Причината за това е, че Киев подготвя своите укрепления в региона още от 2014 година. Авдеевка на практика е предградие на 1-милионния Донецк, а боевете там се водят още от началото на войната. Придвижванията на фронта обаче се мерят с метри. Неуспехът на втората украинска контраофанзива създава благоприятна възможност за Русия. Москва гледа на превземането на Донбас като на стратегическа цел, а Авдеевка е с по-голямо значение от Бахмут.

През есента на 2023 година Русия успява да осъществи пробив през отбранителните линии около града. Част от това се дължи на изненадващите "тунелни" тактики, вдъхновени от Първата световна война и конфликта в Газа.

Russian forces detonated a tunnel bomb underneath Ukrainian trenches in Avdiivka front. Infantry later stormed the area and captured the entire position.

The Russian sappers dug a 170m long tunnel and planted 500kg explosives before detonating it. These are some WW1 tactics pic.twitter.com/Q1Eu9P0dtF
— Verum Reports (@VerumReports) November 23, 2023

След пречупването на южната отбранителна линия около Авдеевка, следват удари от север и изток. Руската армия изглежда си е взела поука от Бахмут и решава да не щурмува фронтално града. Вместо това тя се концентрира към ключовите му логистични точки.

В началото на 2024 година северната индустриална част е почти отрязана от града. Руснаците достигат до основния път, по които се снабдяват украинските сили. Киев сменя главнокомандващия украинската армия генерал Залужний, с генерал Сирски. Последният обещава да превърне Авдеевка в "нов Бахмут" и праща елитни части, които да подсилят отбраната на града. Оперативната ситуация обаче е различна, а единственото, което елитните украински части могат да направят е да подсигурят безопасната евакуация на останалите украински войници.

Падането на Авдеевка е най-голямата руска победа от превземането на Бахмут през май 2023 година. Битката показва и какво можем да очакваме през започващата трета година на войната.

Ключовите битки, които предстоят

С малки изключения фронтът се запази изключително статичен през 2023 година, като към днешна дата Русия контролира малко над 160 хиляди квадратни километра от територията на Украйна. Падането на Авдеевка обаче отваря пътя на руската армия към Константиновка, а след това към градовете-крепости Славянск и Краматорск. Превземането на тези три точки ще гарантира руския контрол над Донбаска област. Москва разглежда тази цел като стратегическа.

Постигането ѝ обаче е изключително трудно заради наситения с укрепления и населени места терен. Ако има нещо, което може да пречупи гръбнака на някоя армия, това са градските боеве.

Засега инициативата е в руска страна. Москва продължава с натиска си по цялото протежение на фронта. Според някои анализатори векторът на руската атака може да се промени в посока на Запорожието или Харков. Ако отправим поглед към минали конфликти в района, ще открием че това отново преследва за цел по-лесното превземане на Донбас.

Сигурно е, че Киев ще опита да реализира трета контраофанзива. Някои твърдят, че тя отново ще започне през лятото, а други, че ще е през 2025 г.

Украйна е успяла да запази около 50% от потенциала събран за последната атака в Запорожието. Противно на някои изявления, военните доставки за Киев не са намалели. Наскоро ЕС и САЩ подписаха пакети за милиарди долари помощи към Украйна. Скоро ще бъдат получени самолети F-16, а сдобиването с далекобойни ракети е все по-вероятно. Прекъсването на сухоземния коридор към Крим продължава да е стратегическа цел за Киев.

Една от предпоставките за успешна украинска контраофанзива, е свързана с това дали Москва ще изтощи силите си в Донбас.

Изгледите са войната да не приключи през 2024 година. Получена разузнавателна информация от германския вестник Bild, сочи че Русия планира да води военни действия до 2026 г. Анализите на престижния Институт за изучаване на войната (ISW) потвърждават тази информация.

"Както и по време на Първата световна война сме достигнали технологично ниво, което ни вкарва в патова ситуация", заяви преди време украинският генерал Залужний. Тогава той обясни, че дълбоки промени по фронта могат да се постигнат или с бърза и мащабна мобилизация или с нови и по-способни оръжия. Засега обаче силите са изравнени, а Москва и Киев не изглеждат готови на компромиси, които да отворят пътя на дипломацията.

ИЗБРАНО