Преди Вежди Рашидов да влезе в историята като най-възрастния народен представител, който по традиция ще открие 48-ото Народно събрание, правим ретроспекция назад в годините кои са били доайените, имали честта да ударят първия звънец от демократичните промени насам.
Традицията всеки нов български парламент да бъде откриван от старейшината по възраст сред депутатите датира от самото учредяване на институцията и се съхранява до днес. Спазват я и всички 13 Народни събрания от началото на Прехода.
Трима от доайените са имали шанса да го открият по два пъти - д-р Владимир Абаджиев от СДС, съпартиецът му Светослав Лучников, социалистът Стефан Данаилов и икономическият експерт на "Има такъв народ" Мика Зайкова.
Всички те, временните председатели на НС, се сменят на стола на трибуната заради неумолимия ход на времето, но клетвата, която приканват да произнесат новите депутати, е една и съща:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се".
До един хората, които орисват новите депутати в българските парламенти, в своя сюблимен миг, когато цялата нация ги гледа, отправят мъдри думи към единение на партиите и народа, и пожелават ползотворна работа на депутатите. Често единението впоследствие остава само пожелание, но това не пречи на всеки от онези, които бият първия звънец на новия парламент, да заложат на надеждата.
На 10 юли 1990 г. това прави 81-годишният поет, учител и общественик Йосиф Петров, преминал през комунистическия лагер Персин. На него се пада да открие 7-ото Велико народно събрание на тържествена сесия във Велико Търново, в сградата на Учредителното събрание. Аристократичният интелектуалец с папийонката очертава главната му цел - изработване и приемане на нова българска Конституция на мястото на старата от времената на БКП.
Йосиф Петров: Седмото ВНС е повикано от историята да излее темелите на новата българска държава
"Щастлив съм, че на мен се пада високата чест тук, в старопрестолния град Велико Търново да открия първата сесия на Седмото Велико народно събрание на нова България. Това ВНС е повикано от историята да излее темелите на новата българска държава. То е призвано да изработи основния закон - Конституцията, която Конституция да бъде отправната точка към създаването на една нова, свободна, независима, демократична и правова българска държава, с един свободолюбив, трудолюбив и благоденстващ български народ. Задача, колкото отговорна, толкова и благородна. Задача трудна, но постижима. Към нас са устремени днес милиони погледи, мисли и надежди. На нас разчита цял един народ. Затова нека се покажем достойни следовници на бележитите наши предци, законодатели, които преди 111 години на същото това място създадоха забележителната Търновска конституция, която блести с крилато свободолюбие и светъл демократизъм. Още веднъж - добре дошли и ползотворна работа!"
Владимир Абаджиев: Българският народ, съобразно процесиите в Източна Европа, избра промяната
На следващата година депутатът от СДС Владимир Абаджиев, тогава 72-годишен, застава на трибуната точно в 10.14 ч., за да удари звънеца на 36-ото НС - на 4 ноември 1991 г. Пожеланието му към депутатите е в унисон с граничното време след смяната на Тодор Живков и след изработването на нова Конституция.
Словото звучи така, сякаш го произнасят днешните политици и не му личи патината на времето, белязано от падането на Берлинската стена и "желязната завеса", Още тогава обаче в речта на Абаджиев доминират думите "промяна" и "икономически растеж", които не излязоха от обръщение и през настоящата 2022.
"Българският народ с чувство на историческа отговорност, съобразно с процесите на промяна в Източна Европа и света, на настоящите избори избра промяната. Пред нас сега са проблемите на България, проблемите на прехода от икономическата към духовната разруха, която тоталитарната власт ни остави.
Ние трябва да приемем законите, които да доведат до развитието и усъвършенствуването на демократичните институции, за създаване на общество, в което свободата на всеки гражданин трябва да бъде гарантирана и достойнството му защитено. Ние трябва да създадем законовите рамки за ускоряване на икономическия растеж, за отприщване на толкова потиснати инициативи, за пробуждането на толкова потиснати съзнания, които да проправят пътя към действителната промяна", казва най-възрастният депутат.
Следва задължителният призив към единение, който ще отправят след него и всички следващи доайени на Народното събрание.
"Ние представляваме един народ, който изживява еднакви тревоги и храни общи надежди. Независимо от различните си възгледи и вяра, хората в тази страна имат еднакъв стремеж към свобода и достойнство, еднаква жажда за правда и братство - всички те са с едни и същи мечти за преодоляване на човешките страдания и за създаване на максимални възможности за всеки. Всички те са с поглед към едни и същи върхове - икономическото и духовното възраждане на България. Ние сме длъжни да отговорим на тези тежнения и стремежи в името на общите ни ценности за демокрацията и вярата ни в щастливото бъдеще на българския народ. Бъдещето ще бъде такова, каквото го създадем. Нека съградим общество на свобода и демокрация, прогрес и благополучие!", пожелава той на депутатите миг преди клетвата. Негово е правото да открие и следващото, 37-о Народно събрание - на 12 януари 1995 г.
Светослав Лучников: Ние не сме вече рая покорна...
Две години по-късно, на 7 май 1997-а, друг представител на на СДС - юристът Светослав Лучников, открива следващото 38-о Народно събрание. Макар и обикновено, то е различно, мнозинството вече е на демократичните сили, а минути по-късно Йордан Соколов ще седне на трибуната вече като постоянен председател на НС. В президентската ложа седи първият демократично избран президент Петър Стоянов със съпругата си Антонина. Лучников подчертава историческия момент - че смяната на властта е осъществена без кръвопролития и отчита дължимото на БСП, върнала мандата, и на прясно избрания президент на СДС Петър Стоянов.
"Печалната привилегия на възрастта ме удостоява с високата чест да открия първото заседание на Тридесет и осмото обикновено Народно събрание. Макар че се нарича обикновено, това събрание всъщност е съвсем необикновено. За първи път отблизо 120-годишната парламентарна история на нашата страна, извънредни парламентарни избори се провеждат не по волята на държавния глава, не по решение на правителството, не поради неспособност на Народното събрание да излъчи правителство, а по настоятелната воля на самия народ, на неговата младеж, на неговите синдикати. (Ръкопляскания от СДС, НС, ОНС и БББ) Тази воля, окрилена от възрожденската песен "... Ние не сме вече рая покорна...", беше неудържима. Тя премина в гражданско неподчинение, тя заплашваше с гражданска война може би. И тук трябва да отдадем заслуженото на господин президента на републиката ("Браво!" и ръкопляскания от СДС, НС и ОНС) и на ръководството на управляващата тогава Българска социалистическа партия (единични ръкопляскания) за проявената висока държавническа отговорност, която ги накара да се подчинят на народната воля и да предоставят на българските граждани правото сами да решат кой да ги управлява в бъдеще".
Следват бурни аплодисменти. Лучников на свой ред отправя апел към единение над партийните цветове. Корупцията и борбата с нея още тогава та до днес е лайтмотив.
"На първо място, българският народ иска повече морал, повече почтеност, повече прозрачност в действията на всички власти в страната. Той настоява най-после общонародният интерес да бъде поставен над всякакви политически предубеждения, над всякакви партийни пристрастия, над всеки групов и личен егоизъм. На второ място, целият български народ без изключение желае да се мобилизират всички сили на държавата и на обществото в безпощадна и непримирима борба срещу всякаква престъпност и срещу всякаква корупция".
Словото е белязано от сянката на МВФ и валутния борд, както и от новия път, който поема държавата - към евроатлантизма.
"...нашият народ вече явно показа, че подкрепя решителните усилия на президента на републиката за приобщаване на страната към европейските и евроатлантическите общности, което приобщаване всъщност означава преутвърждаване на историческото място на България сред европейската цивилизация.
Лучников пожелава на народа да има много силна и много авторитетна власт, но пожелава в същото време тя да бъде "безупречно демократична".
"Всеки помисъл да се посегне на демократичността на българското устройство, всяко залитане към някаква форма на авторитаризъм би означавало голяма опасност нашата страна да се самоизолира отново от общността на цивилизованите страни", предупреждава Лучников...", е финалният призив в речта на Лучников.
Само мандат по-късно на Лучников му се налага да преживее емоции в другия край на спектъра - негова е тежката участ да открие парламента, в който СДС вече са загубили мнозинството, и да оповести депозираната оставка на кабинета на Иван Костов при откриването на 39-ото НС на 5 юли 2001 г., когато НДСВ е помело старите партии с пълна мощ.
Лучников: Свиркането, тропането, викането, хулиганското поведение - вън от НС
И във втората си реч за откриване на парламент Лучников отбелязва исторически прецедент - че за първи път новото НС започва след изпълнен четиригодишен мандат.
"Позволете ми да отбележа, че това обикновено Народно събрание стана необикновено още преди да започне своята редовна работа. То е необикновено, защото за пръв път едно Народно събрание е избрано след като предхождащото го завърши докрай своя четиригодишен конституционен мандат. (Оживление.) То е необикновено и затова, защото излъчи едно мнозинство от политическо движение, което се създаде два месеца и десет дни преди провеждането на законодателните избори.
Аз си позволявам да пожелая на новото мнозинство и на правителството, което то ще излъчи, да осъществи приемственост във властта, приемственост, която е толкова необходима за успешното провеждане на демократичния процес у нас и от липсата на която приемственост напоследък страната претърпя доста много беди. Под приемственост аз разбирам усвояване и продължаване на всичко положително, направено от досегашната власт, като в същото време смятам, че трябва да се направи пълно разграничение между грешките и недъзите на досегашното правителство, които доведоха до неговата смяна.
Аз няма да се спирам на отделните моменти на тези постижения и недъзи. Позволявам си обаче да спра вниманието ви върху един недъг, който е свойствен за работата на Народното събрание. Той се изразява в прогресивното намаляване на доверието в Народното събрание като основна институция на нашата парламентарна република. Според данните на последните социологически проучвания от първото тримесечие на тази година по-малко от 20 на сто от гражданите на тази страна одобряват работата на Народното събрание".
Проблемът с рейтинга на парламента е константна величина от тогава до днес. А Лучников не подминава и депутатската дисциплина.
"Най-после искам да спра вниманието ви върху това, че работата на Народното събрание е под непрекъснатия поглед на нашата общественост. Нашите заседания се предават по радиото, а много често се показват и по телевизията. Затова всяка проява на недисциплинираност, всяка проява на невъзпитание, всяка проява на липса на култура се забелязва и отвръща хората от нас. Най-после ние трябва да разберем, че свиркането, тропането, викането, хулиганското поведение не са доводи в една културна атмосфера на цивилизовано Народно събрание. Затова аз ви призовавам, имайки предвид тези особености на нашата работа, да си поставим като първа, неизменна и постоянна задача възвръщането на доверието на обществеността към Народното събрание", казва депутатът от СДС, дал името си на закон.
И изчита писмото на Иван Костов с оставката на правителството.
Коста Цонев: Нека да изхвърлим думичката "враг"! Тя винаги ми напомня за диващина
Минава още един пълен четиригодишен мандат, за да дойде редът на актьора Коста Цонев, тогава вече избран за "царски" депутат от НДСВ, да открие парламента като доайен на 40-ото НС на 11 юли 2005 г. Получава се парадокс - не един, а двама са народните представители, които са най-възрастните - 76-годишният Коста Цонев е единият, а другият е писателят Дончо Цончев, депутат от БСП и негов връстник. В словото на Цонев личи и каузата на тогавашното мнозинство - да бъдем приети в ЕС на 1 януари 2007 г.
"Може би е случайно, а според мен е знаменателен фактът, че двама културни дейци радетели на духовност, патриотизъм и родолюбие, са най-възрастните в тази зала. Затова ми позволете от мое име и от името на писателя Дончо Цончев да кажа няколко слова пред вас и пред българския народ.
Уважаеми дами и господа, колеги! Моментът за Отечеството е извънредно важен. Отговорността за всичко, което ще се случи през тези идващи четири години и което ще определи бъдещето на нацията и държавата, ляга на нашите плещи. Нека приемем доброто, цивилизованото и разумното, което са сторили тези преди нас, и да продължим в посоките, които са полезни за България! Нека да изхвърлим думичката "враг"! Тя винаги ми напомня за диващина. Ще бъдем опоненти, разбира се, това е в реда на нещата. Ще се водят със сигурност спорове и полемики, в някои случаи остри. Няма в света парламент, който да е композиран по принципа на Моцарт за нотите. Той още от малък твърдял, че да се получи идеална хармония е много лесно достатъчно е да събереш и подредиш звуците, които се обичат. Ние тук 240 души, няма как да се обичаме, но сме задължени по един приличен, наистина цивилизован тон при всичките ни дебати, взаимоотношения и всякакви възникващи ситуации, този тон да бъде най-добрият. Можем го и такова трябва да бъде лицето на един европейски парламент в ХХI век!
... Всеки народ по някакъв начин идва от изначалния мрак космически, пещерен, душевен, но винаги е имало личности, както културни и властови структури, които са извеждали своите народи от мрака. Нека и ние опитаме по този начин, за да излезе лицето на България такова, каквото го искаме светло и чисто. Светлината е магическа дума. "Светлина, повече светлина!" е казал поетът.
Беше около Великден, когато разбрах, че аз ще бъда може би най-възрастният в състава на този парламент. Така и стана. Още тогава по Великден, си пожелах не ние тук, а народът да каже "България воскресе" и не ние тук, а Европа и светът спонтанно да отвърнат "Воистина воскресе"! И това се оказа най-великата от мечтите ми. Дай, Боже, да доживеем този ден и да се поздравим на 1 януари 2007 г. с влизането ни в Европейския съюз!"
Проф. Андрей Пантев: Пожелавам за пръв и последен път да произнасяте думи, казани от някой друг
Денят е 14 юли - датата на Френската революция, когато един уважаван историк от левицата трябва да спази традицията и като старейшина по възраст да удари звънеца на първото заседание на 41 НС. Годината е 2009-а, а ораторът е Андрей Пантев. Професорът не подминава празника на Франция, за да го обвърже символно с темелите на световната демокрация. Неговата реч е може би най-дългата за годините на Прехода.
"Използвам това обръщение и за нещо друго: днес е 14 юли, националният празник на една страна, която има исторически приоритет в развитието на политическа демокрация в света. Една значителна част от моделирането и развитието на модерния свят се дължи на идеите на французите. Да им честитим този празник и се надяваме, че в някои отношения цялото човечество е френско!
Господа министри и най-вече народни избраници! Намираме се в особена зала, събрани по особен повод и сме в особено душевно и духовно състояние. Тази зала е наречена още от Захари Стоянов свещена. Още тогава, когато в старопрестолния ни град Велико Търново преди 130 години се бяха събрали избраници и представители, те изпитваха онези тревоги и надежди, някои от които се сбъднаха като тревоги, а някои като надежди не се сбъднаха.
Тази зала, колкото и свята да е тя, преживява различни епизоди от българската социално-политическа история. Имало е случаи на безумни решения, придружавани с аплодисменти и викове "Ура!", имало е изрази на противен водевилен единодушен вот, представящ се за народно представителство, но е имало опиянение, имало е позитиви, имало е съзидание. Така че в тази зала, в която сега почтително сте седнали, минава като на филмова лента цялата българска политическа история с нейните крушения и триумфи, с нейните разочарования и победи. Може всичко да се е случвало, дами и господа, в тази зала остава един-единствен факт - парламентът легитимира законовите рамки на държавата и нацията. И в това отношение ние можем да се чувстваме силно поласкани - не казвам горди, защото гордостта е лош съветник - от самото ни присъствие в тази зала.
... Една нова дума, почти магическа, вече влиза в нашия политически речник. И прави чест на господин президента, че той е един от първите, който я въведе и употребява. Думата е приемственост.
Приемственост. Често пъти се питам какво тръгна накриво в нашата национална съдба? Защо загубихме ХХ век след тъй бляскаво начало в началото на същия век? Има много елементарни обяснения: съюзници-разбойници, самоцелна злоба към българската изключителност, договорите в Берлин и Ньой, разговорите в Ялта и Малта. Но нито един от тези отговори не съдържа себеукор и онова тъжно обстоятелство, че най-сетне липсата на приемственост - разбирай - едно поколение, партия, институция, режим, философия, идеология, която идва на власт, за да потвърди своя триумф, разрушава онова позитивно, което вече е създадено.
... В този ден, в това присъствие ние нямаме никакви основания да се оплакваме, че сме българи. Всичко мина про леге артис, всичко мина с една не много изискана, но лоялна партийно-политическа борба. Изключенията потвърждават правилото.
Това означава, дами и господа, че вече значимостта на една страна, държава, нация не се маркира и не се индикира с територии, с пристанища, с договори, дори и с тръбопроводни канали. Тя се индикира със способността на едно представителство като вашето, нашето, моето да отдели хубав живот на обикновения човек.
... Ако отново започнем да си прехвърляме злобни шегички по площади и улици, ако отново се замеряме с костите на нашите прадеди - това беше изпробвано и до нищо не доведе. И знайте, че когато хвърляте кокал на свой мъченик, оттам може би ще полети не по-малко достоен мъченически и геройски кокал, колкото и грозна да е тази дума.
... Често срещам една дума във вашия и моя словесен речник - криза. Кризата не е алиби, кризата не е извинение, ако се влоши животът на обикновените хора. Но има и нещо друго, което само за минута искам да ви кажа: често пъти излизането от една криза, по-точно методиката на излизането от една криза - финансова, стопанска, икономическа и пр., може да бъде по-опасна отколкото влизането като социално-политически ефект. Защото изходи от една финансова криза, политическа криза и пр. има разни. Да се надяваме, че няма да бъде онази, която ще се окаже по-опасна от самото влизане в кризата.
Така, спазвайки регламента на това предварително мое приоритетно слово, за жалост дължащо се само на моето кръщелно свидетелство, ви пожелавам да помните, че политиката не решава проблеми. Политиката предотвратява проблеми.
... Затова бъдете добри - това вече се отнася за всички, поздравявайте се любезно в кулоарите, пийте кафе заедно, не бъдете мили един към друг само когато сте в командировка в чужбина, ръкувайте се с политическия си опонент, особено ако ви е приятел, дори и наоколо да се навърта партийният ви бос.
... Вие не забелязахте, дами и господа, но аз завърших. Сега настъпва най-вълнуващият момент - полагане на клетва. Пожелавам за пръв и последен път да произнасяте думи, казани от някой друг, освен ако не полагате и следваща клетва в следващо Народно събрание".
Стефан Данаилов: Ние всички отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим
Следващото Народно събрание, 42-ро поред, има честта да открие най-обичаният социалист сред актьорите и най-добрият актьор сред депутатите - Стефан Данаилов. Денят е 21 май 2013 година, няколко месеца след мащабни протести и пълни площади, завършили с подаването на оставката на кабинета "Борисов"1.
"Сериозно или на шега се оказа, че аз съм най-възрастният народен представител и това ми дава правото и отговорността да се обърна към Вас с надеждата да съм добър орисник за бъдещето на нашата съвместна работа... За мен е голяма чест и радост да говоря пред Вас в навечерието на най-светлия български празник - Денят на славянската писменост и българската култура и наука.
... Казват, че най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли. Аз вярвам, че именно мъдростта на народа ни ще помогне да мобилизираме и обединим мислите си в името на възраждането на неговото заслужено самочувствие.
В тази сграда, украсена с историческия девиз: "Съединението прави силата!", в трудни и добри времена българските народни избраници неведнъж са показвали, че съдбата на България е била водеща в техните решения. Историята на всяко възраждане в обществото е едно мъчителство. Трудното раждане на този Парламент доказва, че сме занемарили много от принципите на така жадуваната демокрация и вече не можем да отлагаме общественото лечение. Длъжни сме честно да погледнем истината в очите и спешно да предложим най-важните стъпки по пътя на националното спасение.
Ние всички отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим. Отговаряме за възстановяването на общественото равновесие не само пред тези, които ни дадоха доверието си за Четиридесет и второто Народно събрание, а най-вече пред тези, които излязоха на площадите, за да извикат с пълен глас, че са загубили доверие въобще в демокрацията; пред тези, които не отидоха да гласуват, защото са изгубили вяра в силата на държавата да гарантира конституционните права на своите граждани, и те се оказаха повече от тези, които гласуваха. Тяхното внушително недоверие или безразличие към институциите е най-страшната оценка за смисъла от нашата работа.
Животът ме е научил, че ако се опитваме да пренебрегнем истината за нещата около нас, рано или късно плащаме висока цена. Крайно време е да обединим воля и знания около най-неотложните обществено спасяващи проблеми и да ги решим, пренебрегвайки своята политическа противопоставеност, личностна нетърпимост и непримиримост в името на един по-добър ден за България.
... Толкова много работа ни чака, че нямаме време за разтакаване и спорове. Грешките вече са направени и тяхното преодоляване не търпи отлагане", приканва Стефан Данаилов.
Стефан Данаилов: С надеждата този път да съм по-добър орисник
И въпреки апела му за поуки и единение, обединението не е налице, протестите продължават и по-малко от година ии половина след първото му слово за откриване на парламент, на Ламбо му се налага отново да застане на трибуната с реч за новото, 43-то НС - на 27 октомври 2014 г. Словото му е двойно по-кратко от първия път - дали заради загубена вяра, но Стефан Данаилов отново припомня девиза за "Съединението" и отново призовава към единство политическите сили. Ламбо си пожелава този път да ориса по-качествено новия парламент.
"Уважаеми дами и господа, сериозно или на шега се оказа, че аз отново съм най-възрастният народен представител и това ми дава правото и отговорността да се обърна към Вас с надеждата този път да съм по-добър орисник за бъдещето на нашата съвместна работа...
Пъстър е букетът от партии, които изпратиха свои представители в тази зала. Много и различни са посоките на посланията, с които убеждавахме своите избиратели. Въпреки това много се надявам, че мъдростта на народа ни ще ни помогне да мобилизираме и обединим мислите си в името на възраждането на неговото заслужено самочувствие.
Трудното раждане на този парламент доказа, че сме занемарили много от принципите на така жадуваната демокрация и вече не може да отлагаме лечението на българския обществен живот. Длъжни сме честно да погледнем истината в очите и спешно да предложим най-важните стъпки по пътя към националното спасение. Така крачка по крачка да се опитаме да върнем доверието на хората, за да активираме тяхното участие в обществените процеси.
Много хора все още очакват от нас промяната, която им обещавахме всички...
Дами и господа, ако в сърцата ни е останала дори и капчица кръв, вярна на Кубратовия завет "Съединението прави силата", трябва да обединим разум и сили, защото нищо не е по-важно от добруването на нацията ни и само общите ни усилия могат да дадат плодове за нейното бъдеще."
Тома Томов: Затворете очите си, погледнете със сърцата си към Оборище - където е заченато възкресението на българската държава
Още един депутат от левицата има задачата да открие Народно събрание - то е току след Великден, а отговорността се пада на имения журналист и анализатор Тома Томов на 19 април 2017 г., когато удря звънеца на 44-ото НС - с мнозинството на ГЕРБ и коалиция, в чийто състав АБВ с Георги Първанов, Реформаторският блок на Радан Кънев, Атанас Атанасов и Христо Иванов, който става министър на правосъдието, както и с подкрепата на Патриотичния фронт в лицето на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов.
"Възрастта ми дава няколко минути право да Ви помоля - затворете очите си и погледнете със сърцата си. Представете си на каданс как целият този декор около Вас изчезва - колоните, лампериите, кристалните полилеи, банките и подът под краката Ви дори. През кладенеца на времето отиваме там, където е наченато възкресението на българската държава и Бенковски излиза от Панагюрище на 14 априлий начело на десетки конници, които бляскат с оръжията си. През урви и пропасти само по една-две хайдушки пътеки може да се достигне до това чудно място, наречено Оборище. Строги стражници питат: "Кой живей?" и отговорът е: "Да живее България!", а след третата стража тъмнината е все по-гъста и пътеката все по-тънка, и води все по-надолу в усоето, към дъното на един кратер, из който ще изригне страховита лава.
И изведнъж там, в дълбокото, където чернее като в рог, от огньовете и фенерите се издига голямо светливо кълбо и гледката е грандиозна, величествена, феерична като в античен театър. Първото законодателно българско Народно събрание! ... Те не мислят за кариера, не сключват сделки, не правят компромиси, защото няма баланс между свободата и робството, между правдата и неправдата, дали клетва пред Бога и пред народа с едно желание - да положат живота си за свободата на България. Нищо повече и нищо по-малко!
... Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде. Висока летва - те са ангели, а ние - техните наследници. Не знае милост Захари Стоянов.
И тук ще се отклоня от текста. Аз вярвам. Христос Воскресе. Наистина Възкръсна. Има видим, има невидим свят. И в този голям невидим свят тези български ангели, които си дадоха живота, те буквално сега гледат нас. Те ревностно искат ние да успеем, да не се спънем, да не се провалим..."
Мика Зайкова: Не забравяйте кой и за какво Ви е изпратил тук! Народът ни изпрати с една поръка - промяна
Минават още четири години, белязани от поредните протести, и на трибуната вече е 80-годишната Мика Зайкова от изгрялата с гръм и трясък нова политическа сила "Има такъв народ", помела партиите на статуквото на изборите. Светът е в лапите на COVID-пандемията и последвалата икономическа криза. Датата е 15 април 2021 г., а на старта е най-краткотрайното Народно събрание за Прехода - 45-ото, приключило скоростно заради отказа на ИТН да излъчи кабинет.
"Моля за усмивки и за радост!", призовава икономическият експерт на "Подкрепа", вече в качеството си на икономически експерт на ИТН. "Нека народът да види, че народните представители в Четиридесет и петото народно събрание са хора с добро настроение и имат хумор", добавя Мика Зайкова. "Дами и господа, неумолимият ход на времето и датата в моя акт за раждане ми дадоха привилегията да открия Четиридесет и петото народно събрание, за което съм много щастлива, и дано да съм добра орисница!", пожелава си тя.
"Вече 1300 години на този горещ кръстопът българите се борят за нашата красива и прекрасна земя като една човешка длан, за да я има България и за да пребъде във вековете. Много от нашите предци и сънародници са умирали с усмивка на уста за свободата на тази прекрасна страна. Аз съм сигурна, дами и господа, че и съвременните българи биха жертвали живота си, за да я има България. Да, България е минала през много трудни премеждия, съдбовни битки, събития, но винаги е възкръсвала, дами и господа, защото нашият мъдър народ винаги е намирал правилния път към възкресението.
И сега България се намира в изключително тежка ситуация, както и целият свят. Знаете, има световна пандемия. Ние сме в подстъпите на икономическа криза, и то световна, но България може да бъде утежнена и с една социална криза. Нашият народ много пъти ни е казвал къде грешим - Вие, старите управници, и ние, уж бъдещите нови управници, много пъти е казвал истината - дали на протести, дали на референдум, дали на избори, но на 4 април той ни изпрати тук, в тази зала, с една-единствена поръка: промяна! Промяна, дами и господа! Тази промяна, която ще извади България от всички последни места в Европейския съюз, защото аз, надявам се и Вие, искате да видите в очите на българите щастието от това да не сме най-бедни, да не сме най-нещастни, да не живеем най-малко и за най-голямо съжаление - да не сме най-безпросветни.
.... Независимо от това, че сме различни, независимо от това, че имаме различни политически убеждения, мисля, че имаме една-единствена цел, а това е просперитетът на България и нейното достойно място в европейското семейство. Аз съм сигурна, дами и господа, че всеки един от Вас ще даде максимума от своите знания и умения, за да постигнем тази цел. Мисля, че нашите предци са ни дали и формулата за постигане на тази цел, тя е изписана в завета им на фасадата на тази сграда: "Съединението прави силата". България и интересите на народа са над всичко! Не забравяйте кой и за какво Ви е изпратил тук!"
Мика Зайкова: Конфронтацията и омразата са път за никъде
Само три месеца по-късно - на 21 юли 2021 г., на Мика Зайкова й се налага за втори път да се качи на трибуната, за да каже на депутатите от 46-ото Народно събрание: "Очаквам от вас работа!"
"За втори път ми се пада честта като най-възрастен народен представител да открия Четиридесет и шестото обикновено народно събрание. Това е привилегия не само на възраст и опит - това е привилегия, която аз уважавам много, и съм много щастлива, че съм сред Вас.
Първото нещо, което искам да Ви кажа, е, че се надявам да видя усмихнати лица и готовност от всеки от Вас да сподели своите знания и умения в полза на България. Суверенът, нашият народ, ни избра и аз разчитам на неговата мъдрост, дами и господа. Ето защо искам да Ви призова към нещо - нека да бъдем добри, нека да бъдем усмихнати, нека да бъдем конструктивни и да работим за мечтата на този народ за просперираща България, за един народ, който има достоен живот и е достоен член на Европейския съюз.
Иска ми се да споделя с Вас поуките, които би трябвало да си извадим от резултатите от изборите. Нашият мъдър народ ни каза нещо много важно - то е повече от едно: първо, народът ни каза, че не иска да живее повече така, че иска промяна. И това излезе от резултатите от изборите, когато всички партии на промяната повишиха своя резултат. Това означава, че народът ни гласува сериозно доверие, а това е и отговорност, дами и господа - представители на партиите на промяната. Аз също така разчитам на разума на колегите, които са били вече в този парламент доста пъти, които познават процедурите и които наистина искат да работят за просперитета на България.
Второто важно нещо, което суверенът каза, е, че не дава мнозинство на нито една от партиите. Тоест каза ни: дами и господа, работете заедно, за да осъществите мечтата на България. А мечтите трябва да се сбъдват, дами и господа.
...Така че имаме много работа. Имаме страшно много работа!
Затова искам да Ви помоля да не забравяте какво ни е поръчал суверенът, да се стегнем и да започнем да работим - да структурираме Народното събрание, да си изберем правителство, което е най-важното! Разберете: явно е, че суверенът не е дал на никого болшинство; явно е, че правителството може да бъде правителство в малцинство - по-важните, дами и господа, са приоритетите на това правителство и политиките, чрез които то ще осъществи тези приоритети. Затова аз разчитам на Вашата висока интелигентност, разчитам, че всичко, което знаете и можете, всички Вие ще го дадете, за да се сбъдне мечтата на България."
Мика Зайкова подчертава, че "Европа няма да ни остави", и напътства депутатите, да се съсредоточат какво ще правят със средствата от Плана за възстановяване и развитие. "Важното е какво ще направим с тези средства - първо, да не ги откраднем и, второ, те да бъдат вложени ефективно, ефективно!", поръчва Зайкова, а година и половина по-късно средствата още не са дошли.
Депутатката от ИТН отправя пореден апел към разум и диалог.
"Разберете, конфронтацията и омразата са път за никъде. И най-тежкият диалог има позитивни резултати, стига тези, които разговарят помежду си, да имат обща цел, а общата цел е България. Не забравяйте, и миналия път Ви казах, кой Ви е изпратил тук и защо Ви е изпратил!"
Силви Кирилов: Свободата не е да правиш каквото искаш, а да не правиш това, което не искаш
Неин съпартиец е следващият най-възрастен депутат, който ще открие следващото 47-о НС на 3 декември 2021. Лекарят Силви Кирилов застава на трибуната, за да удари първия звънец в пленарната зала само пет месеца по-късно.
"Днес сме свидетели на необикновена ситуация - липса на доверие в институциите и политическата система. В обществото няма усещане за справедливост и законност. Бедността е ежедневие и засяга все повече сънародници от различни слоеве на обществото. Около два милиона български граждани са извън страната. Повечето от тях са млади хора, студенти, млади специалисти в отделни области, натрупали професионален опит и знание.
Дами и господа, много съм радостен и щастлив да видя толкова млади хора в състава на Четиридесет и седмото народно събрание. Аз вярвам в младите, защото те носят нов поглед, нови идеи, много енергия, свои цели, идеали и очаквания. На тях бих искал да напомня думите на двама велики мислители и философи. За свободата - "Свободата не е да правиш каквото искаш, а да не правиш това, което не искаш." И за истината - "Истината първоначално е отричана от всички, после е допускана за възможна от част от хората и накрая е приета от всички, защото е истина."
Време е да загърбим нашите лични и частнополитически различия в името на националните и обществените интереси. Време е да си спомним, че волята и желанието за промяна, дори да са общи, правят нещата възможни, но не ги правят лесни. Прозрачността в действията на политическите сили и спазването на дадените обещания, политическата коректност ще възвърнат доверието в държавността..."
Към отговорност и оправдаване на доверието на българите, и загърбване на различията в името на общата кауза, призовава на финала на словото си поредният доайен на НС, а най-вероятно същия апел ще отправи и следващият, Вежди Рашидов, чието послание към 48-ия парламент предстои да чуем. А подобно пожелание, само по себе си, означава, че предишните пожелания на предишните 13 временни председатели на български парламенти още не са се сбъднали.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}