23:16 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

100 години, 6 месеца и 2 дни: Хенри Кисинджър напусна света, който създаде (снимки)

Като личност от подобен мащаб, мненията за гуруто на американската дипломация и ролята му бяха и са противоречиви

Снимка: Getty Images

100 години, 6 месеца и 2 дни: Хенри Кисинджър напусна света, който създаде (снимки)

12:48 | 30 ноември 2023 | Автор : Аделина Томова 185 23934 Снимка: Getty Images

100 години, 6 месеца и 2 дни. Толкова бяха отредени на американския политик, историк и политолог Хенри Кисинджър на Земята. И навярно неслучайно му беше отпуснато толкова много време - той е един от хората, които имаха огромно влияние върху политическия и обществения живот по целия свят. Никой наш съвременник няма по-голям опит в международните отношения - първо като изследовател на дипломацията от 19-и век, после като съветник по националната сигурност и държавен секретар на САЩ, а през последните 46 години като консултант на президенти и премиери.

Виж още Светът загуби легендарния дипломат и Нобелов лауреат Хенри Кисинджър

Навярно няма знакова личност по света в десетилетията от последните два века, която да не се е срещала с Кисинджър - от Уилсън до Тачър и Блеър, от д`Естен до Саркози, от Пеле и Лейди Даяна до Опра Уинфри...

Хенри Алфред Кисинджър, роден като Хайнц Алфред Кисингер, е от германско-еврейски произход. Роден е на 27 май 1923 г във Фюрт, Бавария, който по това време част от Ваймарската република, в религиозно еврейско семейство. Фамилията Кисингер произлиза от името на германския град Бад-Кисинген.

Снимки от забележителния живот на Кисинджър ВИЖТЕ ТУК >>

През 1938 г., когато е на 15 години, семейството на бъдещия световен топдипломат бяга от нацистките преследвания, като за кратко емигрира в Лондон, Англия, преди да пристигне същата година в Ню Йорк.

18 февруари 1985 г. - Хенри Кисинджър в компанията на лидера на Консервативната партия на Великобритания Маргарет Тачър по време на среща в Лондон.

Снимка: Central Press/Hulton Archive/Getty Images

Виж още Кисинджър: Сериозна грешка бе в Европа да се допуснат толкова много хора с различна култура и религия

Кисинджър получава американско гражданство през 1943 г. Служи в армията от 1943 г. до 1946 г., като участва в сражения и разузнавателни акции по време на операцията в Ардените. Участва и в денацификацията в следвоенна Германия.

Завършва Харвардския колеж на Харвардския университет през 1950 г. като бакалавър по хуманитарни науки със summa cum laude ("с най-висока похвала").

През 1952 и 1954 г. Кисинджър получава съответно степените магистър по хуманитарни науки и PhD (доктор по философия) там. От 1954 г. до 1969 г. е преподавател в същия университет.

От 1952 г. до 1969 г. е директор на организирания от него и поддържан от ЦРУ Международен харвардски семинар, чиято цел е да обединява млади лидери от цял свят за борба против комунизма в условията на Студената война.

15 септември 1972 г. - Една от емблематичните снимки на Хенри Кисинджър, Заснета е на летище Хийтроу в Лондон.

Снимка: Evening Standard/Hulton Archive/Getty Images

През 1955 г. е съветник в Оперативния координационен комитет, подчинен на Съвета за национална сигурност на САЩ, създаден от Айзенхауер през 1953 г и закрит от Кенеди през 1961 г.

През 1955-1956 г. Кисинджър е директор по изследванията в областта на ядрените оръжия и външната политика в Съвета по международни отношения в Ню Йорк. Резултат от тази му дейност е книгата "Ядреното оръжие и външната политика" (1957 г), която го прави световноизвестен.

Виж още Кисинджър на 100: Сегашните лидери не могат да изпитват границите, трябва да го разберат

През 1956-1958 г. работи във фондацията на братята Рокфелер като директор на Проекта за специални изследвания.

През 1958 г. в Харвард се създава Център за международни отношения, на който Хенри Кисинджър е заместник директор до 1960 г. Центърът подготвя професионалисти, които изпълняват сложни сложни политически и дипломатически мисии.

Работи за редица правителствени агенции, сред които Съвета за национална сигурност (1961-1962) и Държавния департамент (1965-1968).

В края на 1968 г. новоизбраният президент Ричард Никсън го номинира за свой съветник по националната сигурност.

Кисинджър се заклева като държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. Продължава да заема и длъжността съветник по националната сигурност през целия мандат на Никсън.

10 юли 1972 г. - Хенри Кисинджър и президентът Ричард Никсън разговарят с Марион Уейн, известен още като Джон Уейн - уестърн звездата на американското кино

Снимка: Getty Images

При Джералд Форд остава на поста държавен секретар.

В периода 1969-1977 г. Кисинджър играе главна роля във външната политика на САЩ. В този период той е в центъра на преговорите на САЩ със СССР, КНР, Япония, Израел, Египет, Северен Виетнам и други държави. Именно Хенри Кисинджър инициира политиката на разведряване, която допринася за отслабване на напрежението в американско-съветските отношения.

С Михаил Горбачов

Снимка: Charles Eshelman/Getty Images

Организира и сближаването между САЩ и Китай, като е важен фактор в преговорите с китайския премиер Чжоу Енлай в 1971 г. Те завършват с формирането на нов антисъветски американо-китайски блок.

През 1973 г. Кисинджър получава Нобеловата награда за мир за ролята си в подписването на Парижкото мирно споразумение, което трябва да сложи края на войната във Виетнам.

Януари, 1973 г. - Американският държавен секретар Уилям Роджърс подписва мирния договор за Виетнам в Париж. Присъстват още Нгуен Дуй Трин, министър на външните работи на Северен Виетнам, министърът на външните работи на Южен Виетнам Тран Ван Лам, Хенри Кисинджър (който наследява на поста държавен секретар именно Уилям Роджърс) и виетнамският политик Ле Дък Тхо (псевдоним на Фан Дин Кхай).

Снимка: Keystone/Getty Images

В края на 2001 г. оглавява Комисията по разследване на терористичните актове от 11 септември 2001 г. за две седмици и половина.

След като напуска правителството, той създава Kissinger Associates - международна геополитическа консултантска фирма.

В края на 2001 г в течение на две и половина седмици оглавява Комисията по разследване на терористичните актове от 11 септември 2001 г.

На 25 септември 2007 г заедно с няколко други бивши държавни секретари подписва писмо до Конгреса да не се приема резолюция за геноцида над арменците.

Автор е на над дузина книги за история на дипломацията и международните отношения.

3 септември 2014 г. - Четирима главни секретари - Хилъри Клинтън, Мадлин Олбрайт, Хенри Кисинджър и Джон Кери, правят церемониална първа копка за изграждането на Центъра на дипломацията в сградата Хари С. Труман на Държавния департамент във Вашингтон. Изграждането на музея и образователен център цели да "демонстрира начините, по които дипломацията има значение сега и е имала значение през цялата американска история".

Снимка: Chip Somodevilla/Getty Images

Като личност от подобен мащаб, мненията за гуруто на американската дипломация и ролята му бяха и са противоречиви. Към края на дните си Кисинджър попадна в "черните списъци" на украинския сайт "Миротворец". Но това не го спря да изразява свободно мнението и прогнозите си, дори и на пръв поглед неудобни. Едни от последните сред тях гласяха: "Моята основна позиция беше да не се отваря НАТО за Украйна, а дебатът за [разширяването на] НАТО беше основна грешка, тъй като постави под въпрос възприятията за Русия из основи. Много руснаци, включително и либерални руснаци като Солженицин, който беше голям противник на съветската система, смятат, че Украйна е особен случай. Никога не съм срещал руснак на ръководна позиция, който да не вярва в това. [НАТО] взе парче от доминираната от Русия Европа и не го остави там, а го тласна към постоянно военно приспособяване със съвместни планове с други държави. [НАТО] го преследваше идеологически, защото в изявленията, публикувани след това, казвахме, че всяка страна, която отговаря на нашата вътрешна структура, може да се присъедини към алианса. Всяка страна в Кавказ или Централна Азия. Това превърна сигурността в проблем. Не казвам, че това оправдава руските действия, които се опитаха да върнат на Украйна статута на сателит, или използваните средства. Преди кризата написах статия, че Украйна трябва да бъде мост, а не аванпост", заяви през май тази година Хенри Кисинджър, след като бе взет на мушка за изказванията си по темата Русия-Украйна.

Виж още Разочарован от Байдън, Китай се обръща към "стари приятели" като Кисинджър

И още думи, които не се приеха еднозначно от масовата публика: "Възстановяването на връзката на Русия с Европа [е важно]. Ако Русия не е в Централна Азия като действаща велика сила, тя ще стане отворена за гражданска война от сирийски тип; всички тези многобройни конфликти, които сега са отчасти сдържани, защото са неудобни за Русия, тогава ще бъдат отворени до известна степен за Турция, Иран, със сигурност за Китай, като Индия ще бъде много амбивалентна по отношение на всичко това.

Теоретично може да се каже, че ако Русия и Китай разделят развиващия се свят помежду си, това ще им даде още по-голямо влияние. А доколкото и двете страни смятат, че САЩ ги заплашват, и търсят възможности да изолират Китай, както може би смятат, че сме постъпили с Русия, те ще бъдат по-съгласувани.

Но те не са естествени съюзници. В руската и китайската история не може да се открие нито един лидер, който да се е застъпвал за това политиката му да се основава на съюзи помежду им, при всички сътресения, които и двете страни са преживели. Разбира се, през голяма част от историята Китай е бил твърде слаб за подобна роля."

17 март 2015 г. - Хенри Кисинджър се среща с китайския лидер Си Цзинпин в Голямата зала на народа в Пекин.

Снимка: Feng Li - Pool/Getty Images

"На Путин трябва да се кледа като герой на Достоевски, а не като на Хитлер", добави интересен нюанс в портрета на риския президент Хенри Кисинджър.

В последните си дни, в които не спираше да обикаля света, да се среща с лидерите му и да изнася лекции, той не спести своите критики и по отношение на европийската, и в частност германската, политика спрямо бежанците: "Беше сериозна грешка да се допуснат толкова много хора с напълно различна култура, религия и концепции, защото това създава група за натиск вътре във всяка страна, която прави това", заяви 100-годишният бивш американски дипломат в интервю за германската телевизия "Велт".

Роденият в Германия Кисинджър, който бяга от нацистите със семейството си през 1938 г. и става архитект на американската външна политика по време на Виетнамската война, каза, че това е "болезнено", в отговор на въпрос за това, че е видял араби в Берлин да празнуват след нападението над Израел.

"Откритият акт на агресия" на "Хамас" трябва да бъде посрещнат с "някакво наказание", заяви Кисинджър, като същевременно предупреди за възможността за опасна ескалация в региона.

"Има опасност близкоизточният конфликт да ескалира и да привлече други арабски страни под натиска на общественото им мнение", предупреди Кисинджър, като посочи поуките от войната от Йом Кипур през 1973 г., по време на която арабска коалиция, водена от Египет и Сирия, напада Израел.

Също така е "възможно" Израел да предприеме действия срещу Иран, ако смята, че Техеран има пръст в извършването на нападението, добави бившият висш дипломат.

Хенри Кисинджър разговаря с израелския лидер Ицхак Рабин във Вашингтон. В ролята си на американски държавен секретар Кисинджър помогна за договарянето на мирни споразумения между Израел, Египет и Сирия през 70-те години на миналия век.

Снимка: Owen Franken/Getty Images

В по-общ план Кисинджър заяви, че продължаващата агресия на Русия в Украйна, съчетана с нападението на "Хамас" срещу Израел, представлява "фундаментална атака срещу международната система".

През май "гуруто на дипломацията" цитира Кант, който казва, че мирът ще настъпи или чрез човешкото разбирателство, или чрез някаква катастрофа. "Задължение на сегашните лидери е да го постигнат. Това е безпрецедентно предизвикателство и голяма възможност. Ние сме в началото на това предизвикателство, но в момента не отговаряме на изискванията му", казва в заключение американският политик.

Хенри Кисинджър не доживя мирните дни на света, в чиято политическа и социална архитектура участваше дълги десетилетия. Дано самият той почива в мир...