"За или против абортите": Безумният дебат

Дори в един перфектен свят, тях пак ще ги има

16:48 | 14 февруари 2019 | Автор: София Мартинова 243 9644 Снимка: Shutterstock

Баба ми Тина, Бог да я прости, беше правила 18 аборта. Не 18 спонтанни аборта, а 18 преднамерени, умишлени, небогоугодни аборта. Поради спецификата на времената, абортите не са се правели в медицински заведения, а по домовете на леко квалифицирани акушерки с подръчни материали. Под сурдинка, защото е срамно. От уста на уста. "Знам една леля Ваня, която ги прави тия неща у тях".

Споменавам този далеч не единствен случай, не за да влизаме в глупавия наратив "Тя баба ти само киноа е яла", а за да стане ясно, че няма закон, църква или обществено мнение, което да задължи една жена да износи и роди дете, което не иска. А относно причините да не го иска: те много често са качествено различни от коравосърдечност и компулсивно желание да се убиват проектобебета.

Виж още Църквата срещу стратегията за детето: Приема шамарите, но не и абортите

И те не се променят във времето: липса на пари, неувереност в способността да се отгледа детето така, както му се полага, несигурност в бъдещия баща, съмнения за нормалното развитие на бебето пр.

В този смисъл наново актуализираният дебат на тема "За или против абортите", който беше повдигнат от БПЦ и разнесен от кой ли не в социалните мрежи и медиите, е абсолютно безпредметен и излишен. Нали разбирате, ако не стане по единия начин, ще стане по другия.

Цялата омраза, която се изсипа през последните дни по "абортаджийките" въведе един тон, който предполага, че за жените абортът е нещо като ходенето на фризьор или шопинга в мола. Небрежно действие, което се случва между следобедния коктейл и приготвянето на вечерния джолан с картофки. А това не може да е по-далеч от истината.

Вероятно има и такива случаи, да, вероятно има жени, които, лишени от всякаква сексуална култура и женска чувствителност, приравняват аборта до пиенето на хапче за спешна контрацепция. Но повярвайте, масата не е това. Жената, която отива в клиниката, за да направи аборт, в огромния процент от случаите, е тревожна. Притеснена. Тъжна. Уплашена. И дори когато знае, че взима правилното решение, тя е натоварена с два, двайсет или двеста вагона вина. Тя се чувства виновна, че тези няколко клетки, които живеят в матката й, този околоплоден сак, който може да се превърне в бъдещия деветмесечен дом на бъдещото нейно дете, ще бъдат унищожени. Но за да го направи, тя е взела това решение и предвид това, че то засяга нейното тяло, нейното семейство и нейния живот, то е неприкосновено.

Виж още Позицията на църквата за абортите и наказанията на децата била неофициална

Презумпцията, че женската утроба принадлежи на някой друг, а не на самата жена, е отвратително нацистка и опасна. Няма свободен човек по смисъла на всички права и свободи, с които се ползваме в съвременния свят, който да няма контрол върху собственото си тяло. Контролът върху чуждото тяло се случва само в ситуации, които трудно бихме нарекли уважителни към човешката свобода: при ефективен затвор, мъчения, изнасилвания пр.

Що се отнася до одобрението на църквата, тя загуби правото си да заклеймява аборта със същото заявление, в което се произнесе против въвеждането на сексуално обучение в училищата. Тази средновековщина, която твърди, че подобен предмет ще разврати децата, е същата като онази, която халюцинира агресивни, азербайджански гейове, които идват на тълпи в шарени камиони, за да превърнат децата на България в ДЖЕНДЪРИ.

В аборта няма нищо хубаво. Напротив. Това е акт на унищожаване на нещо, което потенциално може да се превърне в дете. В следващия Айнщайн, ако щете.

Но забраняването или дори "само" общественото стигматизиране на абортите няма да ги предотврати. По същия начин, по който спорадичното отравяне на кучета по улиците няма да реши проблема с бездомните кучета.

Виж още Митрополит Гавриил пред Dir.bg: Ще имаме ново становище, този път официално

Единствено превенцията може да намали абортите: образованието, говоренето у дома, свалянето на табуто от темата за "птичките и пчеличките", стремежът към добри условия на живот, възпитаването на самоуважение у жените, което да не им позволява да попадат в клопката на мъже-насилници, мисленето, информираността. И дори когато в един утопичен социум всичко това е налице, пак ще има нежелани бременности. Както в един съвършено спазван правилник за движение по пътищата пак ще има катастрофи. Защото схващането, че светът трябва да бъде перфектен и на хората ни се полага да живеем в безметежно щастие и да ни се случва само добро, е наивно и невярно. Je suis désolé.

Тази агресивна вълна срещу жените, които са приключили една нежелана бременност, няма да ги накара да се чувстват по-зле от самия факт, че когато са видели позитивния тест за бременност, са изпитали ужас, а не радост. Спокойно, те са достатъчно наказани. А хейтенето по жените, които планират да приключат нежелана бременност, няма да ги убеди да дадат живот на едно дете, за което няма място в техния свят.

Виж още Галина Лачева към противниците на абортите: Крадци на женски животи!

И така трябва да бъде. Защото децата заслужават да дойдат при нас желани, искани, обичани и не на последно място уважавани, още от първия им ден. Заслужават да заемат едно психично пространство, което е отворено за тях, а не да се появят в среда на страх, подозрение и съжаление. Съответно среда, която може да стане отровна за тях - защото майката ги е изтикала насила от принадлежащата на обществото "своя" утроба, но в живота й те са се оказали пречка.

И колкото и народът да си разнася и да си дъвче любимата фраза "Ти го роди, пък ние ще го отгледаме", всяка майка знае, че в часовете след раждането, в цялата емоционална каша от еуфория, страх, облекчение, щастие и ужас, тя е сама.

Затова решението й дали да роди трябва да бъде не одобрявано, но със сигурност уважавано. Или най-добре: да не се обсъжда, защото просто си е нейно.

ИЗБРАНО