Преди няколко дни Светият синод на Българската православна църква публикува становище, с което настоя за промени в Националната стратегия за детето, обявявайки се против въвеждането на "забрана за телесно наказание на деца" и настоявайки за забрана за абортите. В позицията се казваше: "Никаква причина, освен най-тежки и необратими заболявания на майката като остро изразена олигофрения, придружена с инвалидност и фатална недостатъчност на органните функции (непозволяващи пълноценното износване на дете), или напр. малформативни отклонения при самия плод като аненцефалията (заченато дете без глава), които правят по-нататъшния му живот и развитие невъзможни, не може да оправдае разрешеното от държавата и планирано унищожаване на детски живот в утробата на майката с голям риск за нейния живот и третирането на убитите деца като "болничен отпадък". Но след негативната обществена реакция, вчера официалното съобщение беше свалено от сайта на БПЦ и беше обявено, че това било мнението само на Ловчанския митрополит Гавриил. В публикуваната от него позиция обаче се казва, че всички членове на Синода са получили становището по-рано и никой не се е обявил против. Вчера той коментира специално за Dir.bg, че Църквата ще излезе с официално становище, но със сигурност няма да промени мнението си за едно - абортът е смъртен грях. Днес потърсихме мнението на една жена, преживяла сексуално насилие.

Галина Лачева е завършила английска филология, феминист и активист на международното движение за еко-социална справедливост Food Not Bombs (Храна, не война). Има дъщеря.

- Г-жо Лачева, точно преди година написахте писмо до премиера Бойко Борисов, с което го призовахте да преосмисли решението си правителството да не внесе в парламента Истанбулската конвенция. Тогава го призовахте да чуе настоящите жени, жертви на насилие, и да не допуска нови. Сега се оформя нова полемика, която също засяга правата на жените - да могат ли свободно да правят аборт. Появиха се крайни мнения, според които абортите трябва да бъдат забранени, защото са грях, и че жената няма право да се разпорежда с утробата си, понеже "не е нейна". Практически всяка жена, която е правила аборт, беше обвинена в убийство. Вие реагирахте остро във Фейсбук срещу това. Защо, според Вас, тази теза е толкова вредна?

- Интересно е, че споменавате призива ми към премиера и обществеността като цяло жените-жертви на насилие да бъдат чути, защото към днешна дата продължаваме да не бъдем чувани. Ако изобщо някоя от нас се осмели да извиси глас, ако изобщо й бъде предоставена трибуна или успее да си я извоюва сама, то 1- или микрофонът ще остане невключен и изслушването ще бъде формално, протоколно, 2 - или посланието на жената ще бъде заглушено я от конспирации за нашествие от ирански травестити, я от първостепенната важност на разрушаването на нечии домове в отмъщение за побой над командос, за разлика от къде-къде по безинтересното убийство на жена от ревност или неправомерното освидетелстване на жена-жертва на сексуално посегателство, 3 - или жената ще бъде обвинена, че привличайки вниманието към проблема за насилието към жени, отклонява вниманието от проблема за насилието към мъже, 4 - или споделеното от жената ще бъде тотално изопачено и яхнато в името на политическия популизъм, религиозния фундаментализъм, избиването на комплекси, паразитиращата сензационна журналистика и пр.

При това се базирам на конкретни примери от реалността. Приликите с нея не са никак случайни. А споменах сензационната журналистика изрично, защото едно от основните огнища на пламналия тези дни пожар по отношение щенията за забрана на абортите дойде именно от неин представител, главен редактор на една от най-популярните, уви, медии в страната. Не знам защо до момента избягваме назоваването на имена. Иде реч за оспорването на човешки права от овластена позиция. Всеки уличен в това следва да бъде разобличен поименно. В случая това е Борислав Зюмбюлев, с когото, куриозно, сме се срещали пред телевизионните камери преди около пет години във връзка с това, че подопечната му медия ме покани за първото интервю, в което излязох с историята си за преживяно от мен брутално сексуално насилие.

Как се съвместяват уж заклеймяването на посегателството върху утробата на една жена и концепциите, че нейната утроба не е нейна? Ключовата думичка тук изглежда е "уж". Защото не иде реч за заклеймяване, а за присвояване. На утроби от безутробни таблоидни персонажи. Не умножих Борислав Зюмбюлев в множествено число за акцент, а защото имам и други като него предвид. Отново изхождам от действителността, от собствен опит. Преди години историята на изнасилването ми беше употребена по подобен начин от виден разбирач на женските права - Мартин Карбовски. Конкретно на въпроса защо тезата, че утробата на жената не е нейна е изключително вредна - защото ставаме свидетели на лансирането й не от Филанкишията в глуха, провинциална кръчма, а от значима медийна трибуна. Ставаме свидетели на злоупотреба с четвъртата власт, в ущърб на правата на жените. За пореден път...

- Въпреки, че становището на Светия синод се оказа неокончателна чернова, по всичко личи, че това е преобладаващото мнение сред клира. Как мислите - има ли право някой, даже да е Църквата, да се намесва и да решава толкова важен въпрос не само за жените, а и за техните семейства, и то в днешния цивилизован свят?

- Как да ви кажа, аз съм все пак от "джендърите", тоест от онези, които по професия са длъжни да знаят що е то джендър, и че не произлиза от думата джандем, както твърдяха същите синодали, докато официално анатемосваха всички поддръжници на Конвенцията на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие, за превенция и защита без никаква дискриминация. Сега пък за абортите се пишат за компетентни! Тези хора излизат от Средновековието без елементарна грамотност в сферата на съвременните социални науки - социология, психология, медицина, филология, човешки права. Какво са тези сфери, пред силата на злоупотребата с религиозна власт! Особено когато тази злоупотреба е подплатена със злоупотреба с политическа власт! Интензивното взаимно опрашване на уж светия синод с главата на уж светската държава, петте милиона прясно разписана допълнителна субсидия, в името на уж разделението между светска и религиозна власт... Не воля, а алчност за власт е това. Богопомазана, видите ли. Как да не реагира рязко човек?!

- Споменахте, че като съвсем млада сте преживяла жестоко насилие, за което имахте силата да разкажете - групово изнасилване. Случва се някои жертви на сексуални посегателства да забременеят. Според радетелите на идеята за забрана на абортите явно и в тези случаи жената не трябва да прекъсва нежеланата и насилствена бременност. Какво бихте казала на тези хора с думите на жертва?

- Какво ще им кажа? Анатема, крадци на женски животи! Анатема на патриаршията и патриархата ви!

- Един от аргументите срещу абортите е, че все повече и по-млади жени прибягват до тях, и то без медицински или други причини. Вие помагате на бедни хора, които очевидно имат нужда от подкрепа. Как обаче може реално държавата и цялото общество да помогнат по-малко момичета изобщо да забременяват непланирано и да стигат до аборт? Проблем, който може би не е толкова явен, колкото бездомниците по улиците, но очевидно реален...

- Държавата явно не може да помогне. Държавата може само да поддържа политическите, икономическите и социалните неравенства и да пречи на обществото да се самоорганизира, да разпределя солидарно ресурси за превенция и хуманно преодоляване на всички видове проблеми от обществена значимост, включително свеждането на нежеланите бременности до минимум, осигуряване неприкосновеността на собственото тяло, защитата от насилие без дискриминация, изключването на злоупотребяващите с власт от вземането на решения и т.н. Разковничето е доста по-дълбоко и се отнася към наличието на фундаментални, системни дефекти.

Галина Лачева заедно с колегите си от благотворителната инициатива

Снимка: Официален профил във Facebook