Чуйте статията:

Устойчивото и зелено бъдеще на европейските градове не може да бъде постигнато за една нощ, нито пък чрез един-единствен инструмент - то изисква дългосрочна визия, съчетана с бързи действия, смесено стратегическо финансиране и изграждане на цялостни иновационни екосистеми на местно ниво.

Около тази теза се обединиха участниците в панелната дискусия "Изграждане на градовете на утрешния ден - добри практики за устойчивост и устойчиво развитие", която е част от форума Green Transition Forum 6.0 - най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация.

GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се провежда от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи.

В дискусията, модерирана от Йонек Поле, член на Европейския комитет на регионите, участваха Васил Терзиев, кмет на Столична община; Марку Маркула, член на общинския съвет на Еспоо, Финландия, заместник-председател на Европейския комитет на регионите; Ива Петкова, директор на дирекция "Развитие, зелено финансиране и комуникации" във Фонд ФЛАГ и София Пападоянаки, проект LIFE SIRIUS.

Снимка: BulFoto

Столичният кмет Васил Терзиев очерта дългосрочната визия на местната администрация, разделяйки приоритетите на две основни категории - фундаментални нужди (вода, въздух и зелени системи) и качество на живот. Той обърна специално внимание на факта, че промяната на философията на градското планиране е ключът към това хората да изберат да останат в града.

Терзиев подчерта изрично нуждата от скорост и ефективно партньорство.

"За да бъдем бързи, трябва да синхронизираме всичко - от дългосрочната визия на европейско ниво до националното и градското. След това трябва да изградим процеси, хора и финансиране, за да дадем резултати. В противен случай просто ще проведем поредната хубава дискусия, а нещата ще си останат същите", заяви категорично кметът на София.

Снимка: BulFoto

Според него инвестициите в зелените системи и ограничаването на автомобилния трафик са задължителни стъпки, но истинският двигател на промяната е другаде. "Няма възможност без образование, без иновации. Разрешаването на множество проблеми едновременно започва с образованието и гражданското участие", допълни Терзиев.

Европейският поглед върху системната трансформация бе представен от Марку Маркула, заместник-председател на Европейския комитет на регионите и член на общинския съвет на финландския град Еспоо.

Той обърна внимание на предизвикателството пред местните власти да се ориентират в огромния обем от нови европейски директиви и закони.

Снимка: BulFoto

Според него решението се крие в изграждането на базирани на местно ниво иновационни екосистеми, в които градовете си сътрудничат тясно с индустрията, университетите и изследователските центрове.

"Това е ключът - трябва да надградим уменията. Не става въпрос само да въведем нова технология или да убедим компаниите да разработят решения с така наречения "положителен отпечатък", които другите да използват. Трябва наистина да помислим за тази екосистема. Новата роля на града не се изчерпва само с градските служители и политическите лидери, тя обхваща цялата общност", обясни Маркула, поставяйки фокус върху ученето през целия живот като фундамент на зеления преход.

Реализирането на тези мащабни концепции обаче изисква сериозен финансов ресурс и правилно структуриране.

Директорът на дирекция "Развитие, зелено финансиране и комуникации" във Фонд ФЛАГ Ива Петкова бе категорична, че градовете вече не могат да разчитат само на безвъзмездни средства. Тя посочи като изключително успешен опитът с финансовите инструменти за градско развитие и инвестиционните платформи, които намаляват риска на проектите, привличат частни капитали и изграждат реален инвестиционен капацитет в българските общини.

Снимка: BulFoto

"Вярвам, че нито устойчивостта, нито зеленият преход могат да бъдат постигнати за една нощ. Всичко това изисква дългосрочно мислене, стратегическо планиране и структурно финансиране. Бъдещето е в смесването на различни източници на финансиране, но това трябва да се прави стратегически. Комбинацията от смесено финансиране - грантове, заеми и техническа помощ, както и изграждането на капацитет, особено за зелени инвестиции и инвестиции в климата, е от изключителна важност", обясни Петкова.

На ниво конкретни иновации и практическо приложение, София Пападоянаки от проекта "LIFE SIRIUS" даде примери за това как градовете могат активно да управляват, а не просто да наблюдават екологичните си проблеми.

Нейната визия е свързана с вземането на решения, базирани на данни в реално време, и превръщането на научните достижения в работещи инструменти.

Снимка: BulFoto

"Можем да имаме дългосрочно планиране, но трябва да имаме и краткосрочни действия. Градовете днес са на първа линия в борбата с климатичните промени и се сблъскват с предизвикателствата на замърсяването на въздуха и ефекта на градския топлинен остров. Цялото научно знание, с което разполагаме от институтите и университетите, трябва да бъде трансформирано в практически инструменти, за да бъде полезно за всички граждани", заяви Пападоянаки, давайки пример с внедряването на "джобни градини", зелени покриви и системи за ранно предупреждение.

Модераторът на дискусията Йонек Поле обобщи духа на панела, припомняйки, че местните избрани представители са тези, които прилагат Зеления пакт на практика и гарантират, че хората ще искат да останат в техните градове.

Снимка: BulFoto

"Водим двойна битка. Трябва да сме сигурни, че приоритетът на европейско ниво остава в полза на Зеления преход и декарбонизацията до 2050 г. Не е моментът за пауза, трябва да продължим напред. Втората битка са финансовите средства. Трябва да имаме Многогодишна финансова рамка, която отговаря на всички приоритети и нужди на гражданите", заключи Поле.