Да караш на инат: изводи от една анкета на Дир

Да се движим със скоростта на трафика, а не според капризите ни. Не може човек сам да решава кога ще бърза и кога ще кара бавно, за да прави напук на другите шофьори

Снимка: Shutterstock

Да караш на инат: изводи от една анкета на Дир

11:05 | 14 юни 2018 | Редактор: Виктор Стефанов 39 11306 Снимка: Shutterstock

Взимаме този коментар като отправна точка към резултатите от нашата анкета: Кои правила за движение по пътищата нарушавате най-често?

Войната по пътищата

Зададохме този въпрос, тъй като според официалните данни 95% от катастрофите са по вина на водача. Дали обаче вината на водача означава непременно неспазване на правилата за движение? В повечето случаи на катастрофи - категорично да.

Виж още Кои правила за движение по пътищата нарушавате най-често?

Скоростта

Този "наркотик" съблазнява най-често шофьорите (почти 2/3) да не спазват ограниченията. Като добавим утежняващите фактори като липса на ясна маркировка и модерни камери, както и възпитание (някои му казват манталитет), високите скорости са водеща причина за смъртоносни произшествия.

Ето как се разсъждава (надолу са използвани цитати от форума към анкетата): "Почти никога не спазвам ограничението в скоростта. Не че имам "Ферари" и карам с 250, 300, даже имам бавна кола. Самите ограничения са безумни. Ако се спазва ограничение от 30 или 50 км в час в населено място или 100-120 на магистрала, в по-голяма част от случаите ще причиниш ПТП, отколкото да го избегнеш. Още повече за какво има такива ограничения, след като 80 процента от колите не ги спазват."

Друг аргументира защо не спазва ограничението с конкретни примери:

Ограничение 90 км по хубав междуградски път. Обикновено скоростта е около 100 км/ч на всички коли, без джигитите. На междуградски път, при пресичане, има най-често ограничение 50 или 60 км/ч. Там се намалява, но не се кара с 50-60 км/ч. Пътят Бургас-Созопол. Четирилентов качествен път. По цялата му дължина ограничението е 80 км/ч максимална скорост. Всички карат с около 100 км/ч (без джигитите). Само с тези няколко примера показвам, че поради многото неправилни ограничения, ние шофьорите, вече не ги спазваме, нямаме респект към тях.

По-добре да са за препоръчителна скорост, тогава щели да се спазват.

Като капак трети констатира, че "знаците, регулиращи скоростта, са адекватни за москвичи и жигулита, а не за новите автомобили. Ако някога на плавен завой скорост от 50 км/час е подходяща за москвича или жигулата, то сега ограничението за скоростта трябва да е 70-80 км/час - заради новите автомобили".

Никой обаче не се намесва да каже, че по-високата скорост (дори с онези уж незначителни 10-20 км) намалява времето за реакция на шофьора и за спиране, ако се наложи.

Така въпросът далеч не опира само до автомобила, а главно до шофьора, който например прави завоя или натиска газта.

Предимството и уважението

Напук на констатацията на МВР, че отнемането на предимство е сред водещите причини за катастрофи, в нашата анкета сякаш всички пропускат движещите се по пътя с предимство (99%).

По този повод цитираме следното: "чувствам се ЗАСТРАШЕН! От шофьори-нарушители, които карат бързо, не спазват дистанция, не дават мигачи, отнемат предимство и влизат в насрещното движение. Всеки ден съм изложен на опасност да бъда убит, а Държавата няма грижа за живота на хората. КАТ се появяват само за да броят труповете".

В същото време едва 2% си признават, че спазват забраните (със знак или маркировка) за изпреварване.

Прав е да се чувства застрашен, след като някои "умишлено се заяждат като описват "бесни змиорки", вмъквайки се между останалите в колоната, при това без да си хабят мигача. Тези типове се стрелват да изпреварят "опашката", за да спрат ефектно пред червения светофар като първа писта и да спестят 15 секунди или бясно натискайки клаксона се опитват да се втъкнат между останалите, сякаш не знаят, че цялата опашка ги мрази и иска да им гледа сеира как ще се оправят с насрещните".

...А само 3% си признават, че "изпреварват" отдясно опашката от коли на ляв завой например, като пренебрегват непресечената линия.

"Само така получават обществена значимост от начина, по който шофират. Единственият начин да се наложат в общественото пространство и околните да ги забележат, е да правят напук и да излагат на опасност чуждия живот и собственост" (да добавим - и своя, разбира се).

Няма как да знаем отстрани дали такива шофьори карат пили алкохол или дрогирани - в анкетата ни такива са малко над 1%. По всяка вероятност има и такива.

Добре е да изтъкнем, че даването на предимство не се изчерпва само с формалното спазване на знак Б1, а и със спазване на предимството на пешеходците, когато го имат, и със зачитането на маркировката на платното, указваща ни къде да се движим (когато я има и когато се вижда).

Ами знакът "Стоп"?

Ако съдим по отговорите в анкетата, едва 5.4% не спазват изискването да се спира задължително пред знака "Стоп". Всеки шофьор и пешеходец обаче би оборил такъв резултат. У нас просто никой (или почти никой) не спира на "Стоп", освен ако има опасност да блъсне друга кола или човек. Тоест знакът се е превърнал във втори Б1. В други страни обаче (като Канада например - под анкетата имаме коментар от там) знакът е сред най-респектиращите - спира се дори изобщо да не се вижда никакво возило или пешеходец.

Коланите

Близо 10% не поставят колани, макар навред да се алармира, че поставянето на колан и от седящите на задните седалки спасява живот. Всеки 10-и обаче явно смята, че "непоставянето на колан не трябва да се наказва, защото не създава опасност за другите участници в движението. Единственият смисъл е да се създаде корупционна среда и дискомфорт у водачите. Това безумно изискване трябва да се премахне!"

МВР отговаря научно на въпроса за коланите така:

"По време на катастрофа правилно поставените колани разпределят силите на внезапното забавяне на тялото върху по-големи и здрави части на тялото, като например гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му. Разликата между разстоянията за спиране на обезопасен и необезопасен пътник е съществено. Най-често това е разстоянието между живота и смъртта."

За финал препоръката на здравомислещ човек: "Автомобилът не е само превозно средство, а е една доста опасна машина, която не е самоходна и всеки трябва да осъзнава отговорността си, като се е осмелил да я ръководи".

ИЗБРАНО