Търсеният проф. Пламен Моллов отрича да се крие от антикорупционната комисия

Изнасянето на услуги към частни оператори, се практикува в целия ЕС, каза бившият шеф на БАБХ във връзка със скандала около лабораторията на "Капитан Андреево" за контрол на вноса

Снимка: БТА

Търсеният проф. Пламен Моллов отрича да се крие от антикорупционната комисия

20:03 | 15 юни 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 31 3134 Снимка: БТА

Депутати от антикорупционната комисия в парламента поискаха МВР да съдейства Пламен Моллов да дойде в комисията и да разкаже предлагал ли е подкуп на настоящия директор на Агенцията по безопасност на храните Христо Даскалов. Във вторник, 14 юни, Моллов не се яви на планираното изслушване в комисията.

Още по темата

Председателят на комисията Михал Камбарев ("Продължаваме Промяната") заяви, че комисията ще използва всички инструменти, за да направи това изслушване.

Пред БНТ обаче в сряда, 15 юни, Моллов, който е бивш шеф на БАБХ, а сега е ректор на Университета по хранителни технологии, каза, че търпеливо е изчакал, за да установи докъде ще стигне тази кампания и изрази мнението си, че са били минати всякакви граници.

"Не съм се крил - напълно съм изумен, че цялата държавна машина е впрегната срещу един нормален човек. По отношение на изслушването в антикорупционната комисия - тази сутрин говорих с нейния председател, беше спокоен и уважителен разговор, в който изясних личните причини, по които нямаше как да присъствам вчера на заседанието и изразих моята пълна готовност следващата седмица след понеделник, който и ден и час посочат, да се явя пред комисията и да кажа всичко, което мога да кажа", обясни проф. Моллов.

Във връзка с това дали е оказвал натиск върху шефа на БАБХ проф. Христо Даскалов, Моллов отговори, че много внушения, обвинения и квалификации са били направени в последните дни спрямо него. "Това е един опит за политическа публична дискредитация, който има за цел да отклони вниманието от това, че управляващите влизат от криза в криза и не могат да се справят. Аз съм много удобна мишена."

На въпрос дали е предложил подкуп на Христо Даскалов, Моллов отговори, че "вече има досъдебно производство и специализираните органи ще установят истината". Поводът да се срещна с Христо Даскалов беше идеята ми да организираме обучение на служителите в БАБХ, твърди Моллов.

Пари не съм носил, категоричен беше той по повод скандалния запис в публичното пространство. Допълни, че фактите по случая са обект на следствена тайна, която не може да разкрива.

Във връзка с конфликта около лабораторията за контрол на вноса на стоки през ГКПП "Капитан Андреево", Моллов, отбеляза, че изнасянето на услуги към частни оператори, се практикува в целия ЕС. И даде пример с министерството на транспорта и летището, където има частни оператори.

Виж още Мирослав Найденов: Лабораторията на "Капитан Андреево" се ползва в политическата битка

"Държавността на "Капитан Андреево" никога не е изчезвала. Там, целият контрол минава през служители на Гранична полиция, на Митници, на БАБХ. Лабораторията е просто един изпълнител", обясни Моллов. На въпрос дали печалбата е била 5000 лева на час, той заяви, че това може да се каже, след като бъде направен анализ.

Числата, които чух в медийни публикации, нямат нищо общо с това, което аз си представям. Нямам точна информация, но тарифите за контрола и анализите се определят от МС с постановление, така че държавата или си свършва работата докрай, или не.

Проф. Моллов заяви, че не е разговарял за фирмата с директора на БАБХ проф. Христо Даскалов, а за негови притеснения относно ангажираността му в работата в агенцията.

Той коментира и въпроса дали фирмата на границата има нещо общо със сочения за "подземен бос" Христофорос Аманатидис - Таки.

"Всяко твърдение може да бъде вярно или невярно. Аз не мога да кажа."

Моллов отказа да каже реален ли е записът от разговора му с проф. Даскалов, като се аргументира с воденото досъдебно производство, "което не позволява конкретни внушения и факти да се коментират".

Онова, което може да се случи в антикорупционната комисия, има две теми. Първата е внушенията, които изискват специализираните органи да се произнесат дали твърденията са верни или не. Втората е професионалният разговор, който си мисля, че ще бъде по-удачен в комисията по земеделие, смята Моллов.

ИЗБРАНО