Само преди три дни на Никулден и празник на банкерите България подписа меморандум за разбирателство с ЕК и еврогрупата. Важна стъпка, която позволява на страната ни да сече евромонети, щом получи одобрение за членство в еврозоната. Това е втората знакова стъпка за страната ни след 2020 г., когато България бе приета в чакалнята на еврозоната. Работата по членството в еврозоната е била неизменен ангажимент за всички правителства и институции след 2007 г.

Началото на финалната права започна през 2018 г. и искам специално да благодаря на ръководството на БНБ за успешната работа през изминалите четири години. Днес е времето да кажем, че на този етап България е единствената държава в ЕС, която успя да пречупи възходящата крива на инфлацията през последния месец. Това беше отчетено от европейските ни партньори. Започвам с тези факти, за да насоча вашето внимание към практическия контекст, в който се провежда тази конференция.

Това заяви вицепрезидентът на България Илияна Йотова по време на организираната от Dir.bg, КРИБ и Агенция за насърчаване на МСП финансова конференция "България в Еврозоната - предимства и възможности".

Готовността на страната ни да се присъедини към валутния съюз представят в откриващия панел още управителят на БНБ Димитър Радев, вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов и министърът на финансите Росица Велкова-Желева. Модератор е Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ.

ВСИЧКИ СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Бившият финансов министър Милен Велчев е един от участниците във форума

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Йотова благодари още на ръководството на БНБ, че не допуска политическа намеса при вземането на решения, свързани с влизането на България в еврозоната и направи паралел с решението от вчера, което остави България извън Шенген.

"Благодаря ви, колеги, за тази експертност и за това, че не допускате грубата политическа намеса. Както впрочем преди години стана с обвързването на членството ни с Шенген с един съвършено друг механизъм, какъвто е механизмът за проверка и сътрудничество. Само по себе си това изместване обезсмисля силата на договорите и на собствените ни решения, след като всеки път, пренебрегвайки условията и критериите по договорите, ние се опитваме да вкарваме нови такива. Води до двойни стандарти. Политическото говорене за еврото поставя хората в още по-объркана позиция. Нека се чуват по-силно експертите, които най-добре ще ни обяснят позитивите и негативите и ще ни подготвят за очакваното.", заяви тя.

Вицепрезидентът специално отбеляза и работата на служебното правителство в една изключително сложна и трудна ситуация, все още недоизлекували раните от страшната пандемия към тях се прибавиха и предизвикателствата на военния конфликт в Украйна.

"Конференцията се провежда сега в знаковата 2022 г., когато се навършват 20 години от най-мащабната парична обмяна в света и значимо събитие в Европа. На 1 януари 2022 г. евробанкнотите и монетите бяха въведени за население около 308 милиона души от 11 държави. Днес страните, приели еврото са вече 19, с население над 340 милиона души, които говорят на над 20 езика. Еврозоната е дом на над 5 процента от световното население. 20 години е много сериозен период, който дава възможност да се претеглят позитивите и рисковете", изтъкна Йотова.

Кирил Домусчиев и Сергей Станишев по време на изказването на вицепрезидента Илияна Йотова

Снимка: Николай Илиев

По думите ѝ през последното десетилетие Европа се е сблъскала с няколко последователни и много тежки кризи с големи социални последствия, последните от които бяха ковид пандемията и войната в Украйна.

"Всичко това постави еврото на изпитание. Общият паричен пазар също е пред изпитание, продължават въпросителните и пред бъдещето на европейската икономика. Сътресенията са очаквани и дават повод на радикални партии да всяват страхове у гражданите на Европейския съюз (EС)", заяви Йотова. Според нея обаче негативните оценки за еврото идват от невъзможността на ЕС да се справя с кризите, така както очакват европейските граждани, а те искат по-сериозната и резултатна намеса на европейските и националните институции.

"Еврото устоя на всички кризи през последните 20 години. Анализите са особено необходими днес на България, за да бъдат предотвратени грешките в бъдеще. Една голяма грешка съпътства България в процеса за присъединяване към еврозоната. И това е липсата на информираност, защото това е най-хранителната среда за съмнения и отхвърляне. Последното изследване в България сочи, че 56 процента от гражданите имат сериозни съмнения в еврото. Тези цифри говорят едно - чака ни много работа, за да изясним на българите всички въпроси", отбеляза Йотова. 

Николай Василев и Сергей Станишев

Снимка: Николай Илиев

Според вицепрезидента няма нищо лошо в това гражданите да се съмняват и да питат, важното е какви отговори ще получат.

"България в еврозоната ще завърши пълноправното ни членство в европейското семейство. Това ще ни позволи да бъдем субект в политиките, а не обект. Това ни дава възможност за участие в срещите на еврогрупата и за реакции при кризи. Преди около 15 г. се заговори за това как да се реформира така, че всяка следваща криза да бъде предотвратена и да има резултатна реакция. Членството в еврозоната ще донесе по-голямо доверие в страната", категорична бе Йотова.

Илия Лингорски и вицепрезидентът Илияна Йотова

Снимка: Николай Илиев

Тя обаче допълни, че не трябва да се гледа на еврото като цел, а като на инструмент. 

Хората имат право да знаят, честно и реалистично, имат нужда от повече публично говорене и достъпно обяснение, каза още вицепрезидентът.