Това предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Според ДПА обаче финансовите министри не са преодолели разногласията как да бъдат затегнати правилата, за да не се повтарят кризи като гръцката.

Президентът на Европейския съюз Херман Ван Ромпой съобщи в комюнике след заседанието на работната група на финансовите министри, че е постигната значителна степен на съгласие между министрите, че когато е възможно, механизмът за взимане на решения за санкции срещу страните, нарушили бюджетната дисциплина, трябва да бъде по-автоматичен. Когато е възможно, решенията за санкции в бъдеще ще се взимат въз основа на правилото за мнозинството с обратен знак, което ще затрудни евентуално блокиране на такива решения. Това означава, че ще е необходимо мнозинство от държави, които са против санкциите, за да не бъдат въвеждани, за разлика от сега, когато за въвеждане на санкции е необходимо мнозинство от страни, които ги подкрепят, посочва АФП.

Формулировката на Ромпой за съгласието обаче е неясна и зле прикрива оставащите разногласия  между министрите за степента на автоматичност на санкциите, отбелязва АФП.
"Според нас политическата власт, политическата оценка трябва да останат в играта. Политиката не бива да абдикира в полза на експертите", заяви френската министърка на финансите Кристин Лагард .
 
За разлика от нея Германия и Европейската централна банка оказаха натиск преди срещата не само да се въведат строги санкции, но и да се прилагат много по-автоматично, отколкото досега, посочва АФП.

Не е съвсем ясно и как санкциите ще засегнат България. Глоба от 350 млн. евро, или 1% от БВП, потенциално заплашва България, пише в. „Труд". Наказанието може да бъде наложено, ако страната ни наруши изискването бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП. За тази година дефицитът у нас ще е 3,8%. Санкции се предвиждат за всички държави, които не отговарят на списък от показатели, свързани с конкурентоспособността на икономиката, както и ако не поддържат бюджетната дисциплина.