11:32 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

България и еврозоната: Думата имат четирима финансови министри (видео)

Конференцията на Dir.bg събра настоящия финансист №1 Росица Велкова, предшествениците й Пламен Орешарски, Владислав Горанов, Милен Велчев, както и бившия зам.финансов министър Любомир Дацов. Участва и председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

България и еврозоната: Думата имат четирима финансови министри (видео)

18:50 | 9 декември 2022 | Редактори : Надежда Христова, Радостина Димитрова, Ива Капкова 100 18117 Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Четирима финансови министри събра на едно място конференцията "България в Еврозоната - предимства и възможности", организирана от Dir.bg, КРИБ и Агенция за насърчаване на МСП.

Пътят към Еврозоната

Служебният министър на финансите и национален координатор по подготовката на Република България за членството в Еврозоната Росица Велкова още в откриващия панел на форума очерта свършеното от служебното правителство през последните месеци, всички предприети стъпки от българските институции и резултатите от тях за ускоряването на процеса по присъединяването ни и подсигуряването на планираната дата за членство в Еврозоната - 1 януари 2024 г.

"Изключително силен и необходим знак към българските граждани и европейските ни партньори за това, че приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. се определя като национален приоритет, е приетото на 27 октомври 2022 от НС решение, с което се възложи на българските правителства оттук насетне да ускорят преговорите с европейските институции и държавите членки от Еврозоната, и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото, за да се спази определената от страна на България целева дата", каза националният координатор за въвеждане на еврото.

"Това е сериозна стъпка към осигуряване на приемственост, на стремежа и работата на България за приемане на еврото, тъй като решението ангажира както сегашното служебно правителство, така и предстоящите редовни правителства. Тази историческа стъпка беше изключително важна и ценна, защото даде необходимата легитимация и увереност на екипите на МФ и на БНБ пред европейските ни партньори. Значим и видим резултат от това е подписаният на 6 декември в Брюксел Меморандум за разбирателство с държавите членки на Еврозоната и Комисията за започване на производство на евромонети и за подготвителните задачи преди началото на производството", посочи още настоящият финансов министър.

Росица Велкова припомни, че подготовката ни за членство в Еврозоната се организира и координира от Координационен съвет със съпредседатели министърът на финансите и подуправителят на БНБ. Съветът се подпомага от 8 междуведомствени работни групи. Активните действия по техническата подготовка започнаха още през месец май с приемането от МС на Националния план за въвеждане на еврото в България.

Предстои до края на годината да бъде разработен и Закон за въвеждане на еврото в България, съобщи Росица Велкова.

"Законът ще регламентира обществените отношения, свързани с приемането на еврото като официална валута в страната", обясни тя.

"Целта със закона за въвеждане на еврото е да се установи процедура за въвеждането, курса на преобразуване, извеждане на лева от обращение, начинът и срокът за замяна на пари в брой, правилата за превалутиране на цени, заплати, социални помощи, мерките за защита на потребителите, санкции и други", обясни министърът на финансите.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

До края на годината ще бъде подготвена за стартиране и комуникационната информационна кампания, която ще се проведе през 2023 г.

"Целта на кампанията ще бъде предоставяне на точна, достъпна, ясна, разбираема,навременна и всеобхватна информация за всички практически аспекти, които ще обхване законът за въвеждане на еврото. Фокус на капанията ще бъде и разясняването на всички възникнали въпроси и преодоляване на негативните нагласи и страховете у българските граждани от покачване на цените, промяна в доходите, инфлацията от приемането на еврото", заяви Росица Велкова.

Министърът на финансите призова парламента да изведе в дневния си ред и да гласува свързаните с влизането ни в Еврозоната закони. Росица Велкова изреди и кои са те: промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Кодекса за застраховане, Търговския закон и Закона за БНБ.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Колегите й, бивши финансови министри, имаха възможност да изтъкнат предимствата на преминаването към европейската валута по време на третия панел, където се дискутираха перспективите за финансова стабилност и икономически растеж в еврозоната. Един след друг аргументите си за плюсовете от заменянето на лева с еврото изтъкнаха министър-председателят на Република България (2013-2014) и министър на финансите (2005-2009) Пламен Орешарски, министърът на финансите (2014-2020) Владислав Горанов, Любомир Дацов, зам.-министър на финансите (2001-2005), финансовият министър (2001-2005) Милен Велчев и председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев. Модератор бе Николай Василев, управляващ партньор на "Експат Капитал", вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003).

Горанов, Орешарски, Велчев и Дацов бяха категорични, че влизането в Еврозоната ще допринесе за благосъстоянието на българите и икономическото развитие на страната.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

"Имаме всички изгледи да се присъединим към Еврозоната след около десетилетие и половина отлагане по незнайни причини. Но това не е най-важното - пред страната ни се открива възможност за нова позитивна стъпка към пълноценна интеграция в европейската общност, възможност за социално-икономически напредък след повече от десетилетие застой. Приемането еврото не ни прави автоматично по-богати, но ни предоставя възможност да станем такива, ако я искаме, разбира се", заяви Пламен Орешарски. И припомни: "За крайните песимисти относно еврото ще припомня, че още през 1997 година приехме неформално еврото, като въведохме валутния борд и установихме за резервна валута германската марка - разбирайте еврото".

Орешарски се върна назад във времето със спомена за "самоцелните и технически критици" за извършената преди около четвърт век деноминация на българския лев, като сред инициаторите за това е бил и самият той. "Тогава някои страхове, подобни на сегашните, се пропукаха и разсеяха поради отлично извършената подготвителна работа, дано и сега е така", посочи бившият премиер. Той отправи призив към властите да разработят и предложат мерки и политики за подобряване на конкурентната способност на икономиката ни. "Това е истинският отговор на предизвикателствата, които идват с членството ни в Еврозоната", подчерта още Орешарски.

"България ще забогатее през следващите години, това няма да се дължи само на влизането ни в Еврозоната, защото процесът на реална конвергенция няма да бъде спрян. По-важният въпрос е - колко бързо ще забогатяваме и влизането ни в Еврозоната ще ни даде възможност да забогатяваме по-бързо", заяви Милен Велчев. Той дори призна, че още няма ясен отговор на това защо не се присъединихме заедно с Хърватия към Еврозоната още в началото на 2023 г.

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

"За предимствата от влизане в еврозоната може да се говори много, но аз мога да спомена по-скоро някои предизвикателства за следващите месеци и години, които не са свързани толкова с влизането в еврозоната, колкото с политическия контекст. Виждате, че във всеки един момент, когато държавата изпадне в политическа криза, основни фундаменти и ценности се разпадат много бързо. Затова изпуснахме момента да се движим със стъпките на Хърватия, а започнахме година преди тях. Ние много трудно се обединяваме, дори за много важни теми. Но добрата новина е, че по темата с еврото може да се напредва в правилната посока дори във време на политическа криза", заяви Владислав Горанов.

Снимка: Николай Илиев

Бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов пък предупреди: "Еврозоната не е лекарство, тя е възможност".

"Ако знаеш какво правиш - тя може да бъде трамплин. А ако си безразличен, негативен или незнаещ, нищо няма да се промени в ситуацията. Знаем ли и адекватни ли сме на предизвикателствата, които съществуват в момента? Защото, ако ние не сме адекватни, няма да взимаме правилните политически решения и след година или две", заяви финансистът.

Дацов открои два основни въпроса, които са предизвикателство спрямо приемането ни в еврозоната - критерият за инфлацията и критерият за дефицита. "Правенето на една такава политика в момента и разбирането как трябва да се прави е основополагаща. Имаме рядката възможност трите основни институции, които се занимават с макроикономически прогнози, да говорят на един език. Ако върнете назад във времето, няма много такива моменти, в които да сме единни и да не се критикуваме. А сега Централната банка, фискалният съвет и самото Министерство на финансите говорят в един глас - и той е, че ако искаме да преборим инфлацията, която видимо в момента е големият икономически проблем, трябва да действаме в една посока", добави Дацов.

Снимка: Николай Илиев

Председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев пък препоръча да се помисли как парите да имат по-голяма покупателна способност и обърна внимание на нелоялните търговски практики. Последните, по думите му, от страна на некоректните търговци, въвличат и коректните да навлязат в сивия сектор.

"Животът ме е научил на едно - цената на една стока е такава, каквато някой ти я плати. Може би важният въпрос е как да не се повишават цените - това в номинално изражение е трудно да бъде спряно", каза той. По думите му нелоялните търговски практики за продажба на стоки и услуги са основен пазарен проблем, който изкривява целия пазар и е предпоставка за повишаване на цените. "Ако големите търговски вериги, който осигуряват малката и средната потребителска кошница на потребителите, използват тези нелоялни практики, това въвлича сред себе си целия пазар, защото малките търговци ще са принудени да повишат и те цените", обясни Алипиев.