08:12 | 08.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

2 ON AIR

Пандемията "Когнитивно нетърпение"

То ни прави кукли на емоциите - емоции, които другите могат да манипулират по желание

Снимки: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Пандемията "Когнитивно нетърпение"

То ни прави кукли на емоциите - емоции, които другите могат да манипулират по желание

15:49 | 17 август 2022 | Автори : Даниел Ненчев, Милена Николова 21 3963 Снимки: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Най-вероятно няма да прочетете тази статия докрай. Нито ще изслушате аудиото в нея. И вие ли проявявате "когнитивно нетърпение"?

TRENDY

В свят на непрестанно разсейване и на безконечен скрол и слайд за още и още информация, "когнитивното нетърпение" е един от най-често срещаните синдроми при съвременния човек. Колко често прекъсвате четеното или гледаното от вас заради нещо "по-интересно"? Когато информацията се превръща в самоцел, познанието, оказва се е неизпълнима цел. А когнитивното нетърпение е път към сигурното оглупяване.

Колко дълго можете да работите без да влизате в социалните мрежи? Способни ли сте да изслушвате, да чувате и да разбирате събеседника си, без да го прекъсвате? Колко дълго можете да съсредоточите вниманието си без да бъдете разсейвани?

Неспособността да се запази вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е онова, което професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Този професор осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, защото нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет.

Той въвежда определението "Когнитивно нетърпение", което се отнася до неспособността да се обърне внимание за времето, необходимо за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите идеи.

"Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е често, че можем да го класифицираме като "проклятието на нашата прекалено свързана ера". Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното. И на следващия ден той дори не го помни". По темата пише и Джудит Лордес в сайта "My Health Growth ".

"В епохата на хипер-свързаността цари тревожност - пише Лордес. - И за да укрепи своето господство, не се поколебава да унищожи спокойствието, така необходимо, за концентрация и рефлексия. Ако не можем да бъдем спокойни, ако имаме усещането, че изпускаме нещо или че нещо друго може би е много по-интересно, не можем да се концентрираме".

Виж още Оптимус - как ще ни помага роботът на Илон Мъск

Ние плащаме с цената на нашето внимание. Тази цена е толкова висока, че подтиква психолога Даниъл Голман да твърди, че сме изправени пред "опасен кръстопът за човечеството", защото без внимание губим способността си да мислим и да вземаме автономни решения. "Вниманието, във всичките му измерения, представлява умствена ценност, която, въпреки че е малко призната (и понякога е подценявана), оказва силно влияние върху начина, по който се движим през живота".

В подкаста на Dir.bg "Trendy" психологът Даниел Троев казва, че не осъзнаваме цялата вреда, която когнитивното нетърпение нанася. "Заради това състояние - спираме да бъдем саморефлексивни. Самокритичността и самоосъзнатостта отиват назад, защото за тях е необходимо да можем да запазим вниманието си, върху това, което преживяваме".

Той цитира изследване, според което 7 от 10 човека работят или си почиват на два екрана. И ставаме по-отпаднали, раздразнителни и неспособни за извършване на важни ангажименти. А при претоварването със задачи и тревожност, ние ставаме слепи за действителността, според специалиста.

Какво да се прави, за да превъзмогнем всичко това?

Виж още Науката като повод за оптимизъм

"Усилието да присъстваме в ситуацията е точно обратното на пасивното приемане на информация", казва Троев. Всички техники за наблюдаване на дишането, на тялото, за т.нар. "майнфулнес" - помагат. Но, когато сме идентифицирали проблема, трябва да си поставяме цели и така да обучим мозъка си да извършва по-задълбочени задачи. Така ще бъдем по-устойчиви, по-щастливи и уменията за емоционална регулация ще се повишат. "Когато сме импулсивни и сме в когнитивно нетърпение - за нас става по-трудно да се контролираме. В този смисъл, отлагането на възнаграждението е една от ключовите ни способности".

Изслушайте аудиото!

Как се отнема вниманието ни

Даниъл Голман нарича когнитивното нетърпение състояние на "непрекъснато частично внимание". Това би било нещо като ступор, предизвикан от бомбардирането с данни от различни източници на информация. На практика ние се излагаме на толкова много информация, че просто не можем да я обработим адекватно, така че отдаваме само частично внимание на всеки стимул, било то четене, гледане на филм или разговор.

Виж още Какво е Хюман Дизайн и кои сме ние в него?

Тази бомбардировка с информация неизбежно генерира небрежни преки пътища, което означава, че развиваме по-малко ефективни навици за внимание и въпреки че сме привидно присъстващи и фокусирани, в действителност нашето внимание е толкова разпиляно, че не можем да разсъждаваме върху онова, което четем или слушаме.

Проучване, проведено в университетите в Абърдийн и Британска Колумбия, разкрива, че когато четем, нашият ум обикновено блуждае между 20 и 40% от времето. В един разговор се случва същото нещо, така че не е странно, че по-късно не можем да си спомним голяма част от казаното, защото сме пропуснали важни части от него.

Виж още Вар срещу VR, арт от ЯМР, Биофийдбек и Shapeshift Talks

Голман обяснява, че "Колкото по-разсеяни сме по време на изграждане на нишката на разговора, и колкото повече време е минало, докато осъзнаем, че сме били разсеяни, толкова по-голяма ще е празнината, а впоследствие, повече ще са нещата, които ни убягват".

Опасността от когнитивното нетърпение не се свежда до обикновена забрава, последиците от него отиват много по-далеч. За да ги разберем, трябва да разберем как работи вниманието.

Висше внимание и нисше внимание: Двупосочен път, който е бил блокиран

Виж още Tik Tok - световна глупост или остров на съкровищата

Нашият мозък има две отделни психични системи, които функционират относително независимо. Има първично внимание, което работи зад кулисите, неволево, което ни предупреждава за опасности и поема контрола, когато изпълняваме повтарящи се задачи; когато работим на автопилот. Има и друго - вторично внимание. То е волево и има рефлексивен характер.

Когнитивното нетърпение засяга точно горното внимание, което засилва нашето самосъзнание и способностите за критическа мисъл, обмисляне и планиране. Когато преминем от един стимул към друг, това привлича вниманието ни само към онова, което считаме за опасно или което има голямо емоционално въздействие. От 20-те заглавия, през които се движат очите ни, само това, което генерира емоционален резонанс, ще привлече вниманието ни.

Виж още Как да балансираме в свят на агресия

Проблемът е, че тази тенденция ни прави много уязвими, защото когато един стимул предизвиква интензивна емоционална реакция, може да се осъществи емоционално отвличане, което означава, че "Нашето внимание се стеснява, фокусирайки се върху онова, което ни тревожи, докато нашата памет се реорганизира, благоприятствайки нарастваща памет, свързана със заплахата, пред която сме изправени [...] И колкото по-интензивна е емоцията, толкова по-голяма е нашата фиксация. Емоционалното отвличане е, така да се каже, лепилото на вниманието", според Голман.

С други думи, отдаването на когнитивното нетърпение отнема от нас контрола и способността да мислим и решаваме автономно. Това ни прави кукли на емоциите, емоции, които другите могат да манипулират по желание. Без способността да се обръща внимание, ние сме лесно податливи, защото се превръщаме зомбита, които работят с автопилот.

Какво като знаем да четем, ако не мислим за съдържанието? Какво като прекарваме часове с приятел, ако не обръщаме внимание на това, което ни казва? Какво като сме "информирани", ако не можем да мислим критично по отношение на новините?

Размяната на вниманието ни с ефимерната и често несъществена информация, която ни залива отвсякъде, просто не си струва.