Коментари - Стачкуващи миньори пребиха до смърт зам.-министър в Боливия | Днес.dir.bg

Единствения реален вот в тази епоха на тотална манипулация, репресия и контрол може да се упражни с оръжие в ръка. Вземи нещо по-яко от восък за прикрепване на перата си, сине Дедалов, че падането на всички ни ще е от високо;-).

Швеция, Австрия ... има доста само в Европа.

Те да му мислят, ний сме си добре! Демокраия на корем - до 2030г., трябва да сме 4млн. "български граждани", от които 3.5 напети "роми", 0.4 с "турско самозънание" и 0.1 "разни".

Веганството уврежда мозъка. Не знаеш ли за връзката между глюкозата и серотониновите нива;-)? --------------------- Още в началото на 80-те години на миналия век Боливия изпада в тежка икономическа криза - инфлацията достига хиляди проценти на година и това дава повод на управляващите да я поставят под опеката на Международния валутен фонд (МВФ). От този момент нататък страната е принудена ултимативно да изпълнява неговите неолиберални рецепти: да отвори пазарите си за свободен внос на стоки и трансфер на капитали, да приватизира всички доходоносни отрасли от икономиката си, да извърши масови съкращения на работници и служители, и да намали с 25% заплатите им, с което Боливия се превръща в страна на свръхевтина работна сила. След този остър завой надясно в духа на неолибералните доктрини на МВФ приходите на държавата рязко спадат, а дълговете й съответно нарастват, достигайки днес 7 млрд. долара, което е 40% oт БBП и 3.5 пъти повече от общия експорт. За кратко време Боливия се превръща в най-бедната държава на Южна Америка, въпреки несметните богатства, които крие в недрата си. Тези богатства десетилетия наред се ограбват от чуждестранни корпорации в сътрудничество с местни продажни правителства на бялото малцинство. Тоталната приватизация доведе до скок в цените и на жизнено необходими стоки и услуги. След отдаване на водоснабдяването в столицата Ла Пас и в другия голям град, Кочабамба, на британската компания "Бехтел" и на френската "Суец" само за 3 години цената на питейната вода скочи с 600% и тя се превърна в недостъпен за много хора лукс. Години наред тези компании трупаха за сметка на населението огромни печалби, докато накрая, през 2000 г. обстановката се взриви и се стигна до т.нар. водни бунтове в бедните предградия на столицата. Белите управляващи бяха принудени да анулират договорите с двата чуждестранни гиганта. Постепенно под натиска на създаденото през 1999 г. Движение за социализъм (MAS - Moviemento a socialismo) Боливия започна да се отърсва от сковаващата схватка на МВФ, на транснационалните корпорации и на местния клептократичен "елит". Ръководител на Движението за социализъм е профсъюзният активист Ево Моралес, който е и един от съинициаторите на Световните социални форуми. Самото Движение за социализъм не е класическа партия, а по-скоро обединение на локалните социални движения и инициативи. Основните му политически искания са: свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията, пропорционално включване на индианското мнозинство в политическото управление на страната, отказ от прокламираната от САЩ Общоамериканска зона за свободна търговия (FTAA), експулсиране на чуждестранните компании от снабдителните сектори и облагане с минимум 50% данък на печалбите от добива на нефт. По-далечна цел е ренационализиране на природните ресурси в интерес на цялото общество. Самият Ево Моралес уточнява идеите си по следния начин: "Много от транснационалните компании действат по силата на незаконни или противоконституционни споразумения, извършват контрабанда, не плащат данъци. Ние ще искаме спазване на законите, но главно залагаме на национализацията на основата на диалога и договарянето. ... Те (концерните) преди 15 години ни казваха, че частната икономика ще реши проблемите на страната ни с корупцията и безработицата. Но годините минаваха и ние затъвахме все повече в корупция и безработица. ... Частният сектор не може да реши проблемите на страната. ... Времето на неолибералния икономически модел е изтекло. ... Ние сме избрани, за да премахнем несправедливостта, неравенството и подтисничеството, за да променим нашата история. ... Борбата, която започна Че Гевара, ще я довършим сега ние!" Моралес неприкрито преследва смяна на курса на икономическата политика на страната. Едни от първите мероприятия след номинирането му за президент бе посещението в Куба и Венецуела, 50 %-ното намаление на заплатите на всички висши чиновници и политици, увеличаването на експлоатационните налози за чуждестранните компании, премахването на неолиберални декрети от 1985 г., с които бе ликвидирана защитата на заетите от произволни съкращения и отворен вътрешния пазар за неограничен внос на стоки. ---

Лумпените пишат, гадовете управляват...

Бъркаш нещата. Не Демокрацията, а информацията те отвращава. Ако хората на четяха "вестници" нямаше да видиш разлика в хората преди и сега. Дори е достатъчно ти само да не четеш. Примерно убийствата преди 1989 г. са 2,4 на 100 000 души, сега са 1,6 на 100 000 души, ама тогава не четеше за тях, докато сега те заливат отвсякъде, а за капак дори си измислят допълнително "страшни" истории.

Ти май все чакаш някой друг да ти свърши работата! Като си толкова ербап, отвличай министри и ги пребивай. Да видим до къде ще стигнеш.

няма да ни стигнат миньорите,много министри има не за съд а за трепане,трябва да си внесем миньKGBори.

То и при шмпанзетата е така. Хващат някое и го пребиват от бой без да знаят дори защо. Виждам че те са ти идеала.

Специално в Боливия, без да претендирам за изказване със степен на сигурност като от последна инстанция, преди години бяха изхвърлени няколко западни /американски/ корпорации, практически поставили страната на колене. Оттогава същите колониални държави търсят начин да се свали правителството и да се променят нагласите у народа /тълпата/. Помните ли стачката на превозвачите в Русия? ФСБ успя да я тушира, като в процеса изкара наяве кои хора са стояли зад нея. Не казвам, че хората нямат справедливи искания, но в детската си късогледост не виждат, че други разпалват и насочват техния гняв и впоследствие се получава "от трън, та на глог" /като Украйна след Майдана/.

Защото си абсолютно прав.

Комунизмът беше по-малка злина от сегашната демоНОкрация.

Аха, като във Венецуела да се трепат от глад. И как сами си определят бъдещето, къде става това в която и да е комунистическа държава, бе кретен нещастен? Квото каже партията това е, ако не си съгласен разстрел на място.