Коментари - Свободата остава завинаги на Шипка! | Днес.dir.bg
Коментари
Днес полагаме венец на знайните и незнайни войни оставили костите си по нашите земи за освобождението на България. Всеки да има такава кауза. Бог да ги прости и благослови.
След намесата на "освободителите" Балканите стават барутен погреб, а Българите прусаците на Балканите - това е истината!
Този форум доказва че освобождението от Русия е спорен факт
е факт, но според личните интереси на предците е спорен. който не е доволен - имаме свобода на религията, да я сменя.
за недоволните от освобождението и рипащи срещу руската империя потомци на бившите поданици на султана?
По добре да бяхме останали в Османската империя обединени от Българската екзархия и конституция отколкото "освободени" и България разпокъсана на пет парчета и раздадена на съседите! Най голямата наглост е че ни карат да ги наричаме освободители и се сърдят като деца като им кажеш истината
Е, можехме да останем разбира се. Сега щяхме да говорим турски и да развяваме турското знаме. А в София и Филибе (Пловдив на турски) щеше да има огромни паметници на Мустафа Кемал Ататюрк. Но можеше и по тоя вариант. Какво ни пречеше да живеем като турци в една по-голяма Турция? Разбира се вместо Българска екзархия щяхме да имаме районно мюфтийство, огромен брой джамии и останки от разрушени църкви. Плюс валия на "Дунавския вилает" със главен град на Вилаета Русчук (Русе на турски). Но пък щяхме да бъдем обединени около джамиите и мюфтиите.
Моля ти се, иди се гръмни. Не само не познаваш историчеките факти, но и си глупав трол. Кой разпокъса Санстефанска България на части, това поне знаеш ли, малоумника. Как се раждате такива, не знам.
Това е вярно, но само частично! Да наистина беше по-добре да останем единен и целокупен български народ, обединен в Екзархията(по голяма от всякакви Санстефански Българии) и която още не беше под схизма ,когато Цариград беше най-големия български град, а ние все още бяхме доминиращия етнос на Балканите. НО...ние сами дръпнахме дявола за опашката, като вдигнахме въстания за кефа на масонските ложи(наречени тайни революционни комитети) и по този начин предизвикахме Русия да хукне да ни освобождава и спасява от озверелите анадолски !
Те, Англия, Франция и някои други държави, никога, ама никога не са имали колониална политика и не са владеели територии и други народи. Русия имала имперски амбиции, а другите нямали такива - те били винаги за справедливостта и свободата на народите. Жалкото е, че не почитаме паметта на жертвите, на обикновените хора, загинали в тия събития без да мислят за някакви свои интереси, от най-морална човешка гледна точка. Това е толкова отчайващо и показателно какви хора сме станали днес.
не казва за англичани, французи и вся остальная, че са по-добри... Но и те не претендират да са направили нещо за нас. Докато при Руската империя съществува това противоречие - от една страна претендират да са ни освободили, а от друга - ни задължават да се подчиняваме на тяхната политика. Защо изгониха Княз Александър I Батенберг, племенник на императора, посочен ни от него за владетел? Между другото също герой от Руско-турската война, но нему не дължим благодарност, нали? Скараха ни се за финландските доброволци, че сме им благодарили. Защо? Колко от руските войници са дошли наистина доброволно? Та те самите са били роби в своята страна. Просто искаме истината. А иначе поклон пред всички сражавали се за свободата ни войници!!!
за това, че в нашите земи християните са предпочитали смъртта пред приемането на чуждата вяра. добре са били наложилите фесовете, въртящи в ръце броениците чорбаджии. тях не са ги измъчвали, напротив. нещо ми се губи религиозната страна на игото. защо така?
След намесата на "освободителите" Балканите стават бартен погреб - това е истината!
Поклон пред загиналите и останали завинаги в земята на България воини!
По добре да бяхме останали в Османската империя обединени от Българската екзархия отколкото "освободени" и България разпокъсана и раздадена на съседите!
Е, можехме да останем разбира се. Сега щяхме да говорим турски и да развяваме турското знаме. А в София и Филибе (Пловдив на турски) щеше да има огромни паметници на Мустафа Кемал Ататюрк. Но можеше и по тоя вариант. Какво ни пречеше да живеем като турци в една по-голяма Турция?
Разбира се вместо Българска екзархия щяхме да имаме районно мюфтийство, огромен брой джамии и останки от разрушени църкви. Плюс валия на "Дунавския вилает" със главен град на Вилаета Русчук (Русе на турски). Но пък щяхме да бъдем обединени около джамиите и мюфтиите.
Руската комплексарщина кара българите да са постоянно благодарни за руско осанската война при която Русия свобождава 1/3 от Българските земи а останалите раздава на Трция, Румъния и Сърбия
Русия ни дава земи по големи отколкото сме притежавали през 1396 г. но твойте приятели Англия, Германия и Франция не позволяват да има такава огромна България и я окастрят отвсякъде. Това го знаеха и децата едно време. Сан стефанския мирен договор е унищожен от западните държави за да няма голяма и велика православна държава на Балканите. Русия ако е искала да ни защити сан стефанския договор е трябвало да се бие с цяла европа. .
Удивително да четеш какви имперски амбиции имала Русия, с което искат да омаловажат руски жертвите както и съдбоносното решение на руската власт. Разбира се, че Русия мала амбиции, а и трябва да ги има - това е държавническо поведение. Руската власт да не е луда да тръгне е така без да има изграден план и цели и да има материални и хорски загуби без да получи срещу тях изгода за държавата си. Но... Защо ли остава без внимание много важен и решаващ факт, а именно: в Русия се надигна вълна от МАСОВО народно възмущение и състрадание, към българи-едноверци и искане към власт българи да бъдат спасени. Затова в руската войска е имало доброволци дори от аристократически семейства и интелигенция - лекари и мед.сестри. Камо ли прости руски войници, които не мислили с категория на геополитика, а тръгнали въодушевени и показали сила на духа и мъжество не по заповед, а по вътрешна убеденост .Това е свойство на руски войник Войник - победител. Но как това ще разбере един негодник? И още: Русия не беше подготвена за война, тъй като тогава извършвала военна реформа и е била по-лошо въоръжена от турската армия, която получила английско съвременно въоръжение. Жалко, но за това сега искат (не толкова успешно) да потулят руските жертви и значението им за българската свобода, тъй като са отишли тези български герои, които не оставили потомство с този благороден генетичен материал - база за формиране на хора с чест и достойнство.
освободи България ние също казваме че сме били под турско рибство нищо че в османската империя е имало много други народи и турския е бил един от тях.Но звучи много красиво да се каже че финландци са ни освибождавали. За да се омаловажиролята на рунаците. Финландците са участвали с един полк с духова музика. и са били съвсем малко
Другите народи може да са били равноправни но не и българите защото не са имали право и задължение да служат в армията на падишаха, за разлика от Руската империя където всички народи са служили в армията и затова е имало финландци и поляци.Румъния участва официално и получава Добруджа.
И все-пак Русия ни е освободила ! Това е истината ! И много се радвам, че нейните имперски амбиции са съвпадали с жаждата за свобода на нашия народ !
Отговаря един руснак който е живял 8 години в България - Пенсията ми през 2012г беше 430 евро, през 2014 стана на поовина, а сега взеам рвностойност в евро 170 евро за това продавам прекрасния си имот.
То и много османски войници са умрели при освобождението на България нищо че са били против Русия тогава са се защитавали от агресора
осводи България я освободи точно Русия а не украинци, фини и индианци. Руската империя обявяяа войната а не чукчите ескимосите или някой друг народ който е живял в тази империя. Както и ние когато сме побеждавали в битките при клокотница или през 1световна и балканските войни казваме че България е победила а не изреждаме кои са били в нашата армия-арменци, цигани, турци евреи, кумани. Украинците и финландците пръста нямаше да си помръднат за нас ако не беше руския цар да заповяда обявяването на войната.
Пластмасата се разгражда, в зависимост от вида, си до 10 000 години. Изключение правят разни торбички, които се разгражт за сто. Уважаеми истински патриоти(не тези странни хора в парламента), нека си почистваме след нас! Има нужда. Това е свято място и то го заслужава. А и където и да сме в планината - там няма сметоизвозване. Нека всеки си вземе боклука в торбичка и да си го свали от планината и изхвърли. За да ни е приятно и следващия път, когато заведем децата си там. А не, гледайки торбичките, фасовете и купчините боклук, да псуваме наум такива като нас самите... Поздравявам с 3-ти март всички българи, които още се именуват такива! Поздравявам Ви с празника, честващ деня на Нашето освобождение от турско иго! Да прощаваме, но да не забравяме! И политкорекността да не противоречи на истината!
Евалла на турците, наскоро ходих до Истанбул и видях колко много са постигнали в сравнение с българите. Жалко за българите.
На 19 февруари 1879 година, на веселието по случай откриването на Учредителното събрание, княз Дондуков-Корсаков запитал шеговито нашия екзарх Антим I: - Е, Ваше блаженство, как мислите – България вече свободна ли е? Дядо Антим отговорил още по-шеговито: - Ваше сиятелство, вие ни освободихте от турците, но си мисля: а кой ще ни освободи от вас? Голям смях паднало…
Днес е Националния празник на България и всеки който клевети де юре и де факто нарушава конституцията.
Прочетох текста и е много интересен, но не разбрах в какъв контекст го казваш и на кого благодариш за оригинала но иначе е поучителен, защото много неблагодарници тук изкривяват и омаловажават фактите.
1. Българската екзархия през 1875г вече е доказала, чрез референдуми българските земи 2. Българите сами вдигат въстание през 1876г срещу фалиралата Османска империя и дават 30 000 жертви. 3. Световната общественнст е възмутена от зверствата на башибозука и органзира Цариградската конференция в защита на християните. Основната идея на Цариградската конференция е да реши етническите и национални проблеми на Балканския полуостров по дипломатичен път и под контрола на Великите сили. 4. Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария. Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“ 5.Лондонският протокол е споразумение между Великите сили, което се опитва да уреди по мирен начин изострянето на Източната криза и проблемите с Османската империя от 1875-1876 г. 6. На 29 март / 10 април 1877 г. Високата порта отхвърля протокола като вмешателство във вътрешните ѝ работи. Отказът на Високата порта да приеме протокола става повод за избухването на Руско-турската война! 7.Цариградският договор (на руски: Константинопольский договор) от 27 януари (8 февруари) 1879 година възстановява мирните отношения между Руската и Османската империя, прекъснати от войната през 1877-1878. С него се потвърждават условията на Санстефанският предварителен договор заедно с измененията от Берлинския конгрес на Великите сили, които разделят Северна и Южна България на, съответно, васално княжество и автономна област и оставят Македония в османските предели. Договорът натоварва Османската империя със задължението да плати военно обезщетение на Русия в размер на над 802 милиона златни франка.[1] Част от този дълг (125 милиона лева) е опростена през април 1909 в замяна на съгласието на Турция да признае независимостта на България без териториални и финансови компенсации.
Доста алабалистика се изписа до тук,реално има три причини за избухване на Руско-Турската война. 1.Русия търси реванш от Турция за Кримската война и последвалия неизгоден Парижки мирен договор от 1856г.В който е записано-''Черно море става неутрална територия, затворена за военни кораби, а по неговите брегове се забранява изграждането на укрепления и разполагане на въоръжени сили. Обявява се свободно плаване по р.Дунав под контрола на международната комисия. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция." 2.Българския въпрос-След потушаването на Априлското въстание загиват 30 000 жени,деца,старци и мъже над 200 селища са опожарени.Вълна от протести залива европейския и руски печат.В подкрепа на българите се обявяват-Макгахан,Дарвин,В Юго,Иречек,Достоевски... Одеското българско настоятелство,заставя правителството на Русия да преосмисли поведението си спрямо Портата. 3.Убийството на Султан Абдул Азис,на негово място е поставен Абду Хамид II.Така властта преминава в ръцете на младотурците,които по това време са водени от реформатора Митхад паша. пп. Важно е още да се знае че на 8 юли 1876г. в Райнщад се провежда среща между императорите на Русия и Австро-Унгария.Те се споразумяват че дори Русия да претърпи пълно поражение от Турция територията на Сърбия трябва да бъде гарантирана и че трябва да се търси независимост за България,Румъния и Албания.Франц Йосиф изказва позиция че ако е невъзможно да се постигне независимост за всички,то България и Албания ще трябва да останат в Османската империя,но със статут на автономни провинции.
Това че България няма да е свободна без Русия е глупост. Цариградската конференция ясно начертава границите на две автономни княжества в рамките на българската Екзархия, разделени по меридиана. В това начертание няма предвидено да се дава Северна Добруджа на Румъния, Нишко на Сърбия, Македония и Тракия да останат в Османско. Именно желанието на Русия да се докопа до проливите и нежеланието на Англия да допусне това е причината този план да не се случи! Трето, съгласно Сан Стефанския договор Русия практически окупира заетите през войната земи и си осигурява лелеяния достъп до проливите, като за наша сметка дава територии на Румъния и Сърбия, като от Румъния си взима Южна Бесарабия, без румънците да искат да им се случи това, ама кой ги пита. Берлинският конгрес и неговите решения не са срещу българите, а срещу явния мерак на руснаците да не се махнат от тук. Така, че в резултат на руската политика българите са тройно прецакани: 1. Не им се дава автономия в рамките на Екзархията 2. Изконни български територии стават неделима част от други национални държави и са загубени завинаги 3. Българската територия е разпокъсана и националното обединение на българите така или иначе си остава фикция, като ни докарва три национални катастрофи!!!
Много украински, румънски, финландски войници са оставили костите си в България ама на никоя от изброените не им минава през акъла да натякват постоянно на българите че са ги освободили!
Защото те не са участвали във войната по собствено желание. Държави като Полша, Финландия и Украйна тогава не са съществували. И техните войници участват във войната по заповед на руския император, като част от руската армия. Реално те не са изгарял;и от желание да воюват за свободата на някаква си България, а са се били по заповед и по принуда.
Слушай сега, историко! Румънсщият крал от кумова срама сана едта д ужина към рускиге войски и та се разполага та втора линия окопи край село Гривица! ..Там , я паднал някой снаряд, а -не.. А до украинсщкте мангали - имало е такива войници от територията на Покрайната .. ама те ка ки на руския цар! Имало е финланци, поляци- това са били военнопленнизи от войните им с Русия . Командването ги включва във войната и служат в обоза, като при сражения са им раздавали оръжие да се защитават . Никакъв героизъм, ...прозата та войната!
Да си спомим и помним тези, които ни помогнаха да сме народ с държава и то прекрасна! Поклон!
Добре че знаете всичко за Оскарите ама нищо не знаете за историята и затова лъжата и неблагодарността имат почва в либералната сороска демокрация.
Колко трябва да сте изперкали и оскотели, за да висите тук като паяци и да пишете срещу Русия на този ден!!! Жалки, подли, елементарни идиоти - за жалки центове от Козяк са готови да убият и Родата си!!!
къде бехте преди 11 ноември многознаещите? да бехте лаяли тогава. а не да пишете вместо турско робство присъствие. пък и въобще - като на чорбаджите толкова им е пречило временното руско управление - да са спретнали едно въстание, за да се върнат под османско управление.
това си го преписал от български сайт. Това е вярно. Но аз съм чел оригинала на Достоевски от руските архиви които са публикувани в руски сайт. И там след тези свои думи за България казва и много други. Както например че данъците са били непосилни за българите а турците са могли да убият безнаказано българин просто ей така. Това е бил красивия жувот тогава у нас за който съжаляваш антибългарино
Помните ли, господа, как еще летом, еще задолго до «Плевны», мы вдруг вошли в Болгарию, явились за Балканами и онемели от негодования. То есть не все, это первым делом надо заявить, даже далеко не половина, а гораздо меньше,— но всё же вознегодовавших было значительное число и раздались голоса. Голоса корреспондентов из армии и потом тотчас же голоса в нашей прессе, особенно в петербургской. Это были горячие голоса, убежденные, полные самого добродетельного негодования… Всё дело вышло из-за того, что обладатели голосов этих шли, как известно всему миру и особенно нам, спасать угнетенных, униженных, раздавленных и измученных. Еще до объявления войны я, помню, читал в самых серьезнейших из наших газет, при расчете о шансах войны и необходимо предстоящих издержек, что, конечно, «вступив в Болгарию, нам придется кормить не только нашу армию, но и болгарское население, умирающее с голоду». Я это сам читал и могу указать, где читал, и вот, после такого-то понятия о болгарах, об этих угнетенных, измученных, за которых мы пришли с берегов Финского залива и всех русских рек отдавать свою кровь,— вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных! «Да как они смеют!» — загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. «И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косятся!..» И поднялись голоса. Послушайте, господа, как вы думаете: вдруг вы получаете или фальшивую или ложно понятую вами телеграмму о том, что близкий вам человек, друг или брат ваш, лежит больной, где-то там ограблен, или под вагон попал, или что-нибудь в этом роде. Вы бросаете все дела ваши и мчитесь к несчастному брату,— и вдруг ничего не бывало: вы встречаете человека, который здоровее вас, сидит за столом и обедает, с криком 347 зовет вас за стол и хохочет о фальшивой вашей тревоге, – о вышедшем qui pro quo. 1 Любите вы иль даже не очень любите этого человека, но неужели вы рассердитесь на него за то, что его не ограбили и что он не попал под вагон? Главное за то, что у него такие красные щеки и что он так исправно ест обед и пьет вино? Ведь не правда ли, что нет? Напротив, ведь вы порадоваться еще должны, что он жив и здоровее вашего. Ну, конечно, по человечеству немножко и рассердитесь,— но ведь не за то же, что ему не перерезало колесами ноги? Ведь не пойдете же вы сейчас из-за стола писать об нем корреспонденции и анекдоты, чернить его характер, подмечать невыгодные черты… Ну, а ведь про болгар это делали. «У нас, дескать, и зажиточный мужик так не питается, как этот угнетенный болгарин». А другие так вывели потом, что русские-то и причиной всех несчастий болгарских: что не грозили бы мы прежде, не зная дела, за угнетенного болгарина турке и не пришли бы потом освобождать этих «ограбленных» богачей, так жил бы болгарин до сих пор как у Христа за пазухой. Это и теперь еще утверждают. Я только с той стороны говорю, что нашу «деликатность» перед Европой и наш просвещенный европеизм мы-таки умеем иногда наверстать по-своему у себя дома, где Европа не видит уже нас и не смотрит, да и по-русски не понимает. А Болгария — это ведь дома. Мы их освобождать пришли, значит, всё равно что к себе пришли, они наши. У него там сад и имение, так ведь это имение всё равно что мое; я, конечно, не возьму у него ничего, потому что я благородный человек, да, правда, и власти не имею, но всё же он должен чувствовать и навеки быть благодарным, потому что раз я к нему вошел,— всё, что у него есть, это всё равно, что я ему подарил. Отнял у его угнетателя турка, а ему возвратил. Должен же он понимать это… А тут вдруг его никто и не угнетает — какая обидная неприятность, не правда ли? А какое лакейство вместо просвещенной-то деликатности, не правда ли? И какой смешной случай! Это самое комическое из наверстаний своего «у себя дома» за тяготу неловкого мундира европейской деликатности, в котором мы щеголяем перед Европой. Самый лакейский случай случился с этими пылкими господами и застал довольно 1 недоразумении, путанице (лат.). 348 многих из нас совсем врасплох. Это уже посерьезнее, чем врасплох подать пальто англичанину. Потом всё обнаружилось, и истина открылась многим из вознегодовавших, хотя не всем, до сих пор не всем. Обнаружилось, во-первых, что болгарин ничем не виноват в том что он трудолюбив и что земля его родит во сто крат. Во-вторых, в том, что и «косился», он не виноват. Взять уж одно то, что он четыре столетия — раб и, встречая новых господ, не верит, что они ему братья, а верит только, что они ему новые господа, да сверх того еще боится прежних господ и тяжело про себя думает: «А ну как те опять вернутся да узнают, что я хлеб-соль подносил?» Ну вот от этих-то внутренних вопросов он и косился — и ведь прав был, вполне угадал, бедняжка: после того как мы, совершив наш первый, молодецкий натиск за Балканы, вдруг отретировались,— пришли ведь к ним опять турки и что только им от них было — теперь уже достояние всемирной истории! Эти красивые домики, эта посевы, сады, скот — всё это было разграблено, обращено в пепел и стерто с лица земли. Не десятками и не сотнями, а тысячами и десятками тысяч истреблялись болгары огнем и мечом, дети их разрывались на части и умирали в муках, обесчещенные жены и дочери были или избиты после позора, или уведены в плен на продажу, а мужья — вот те самые, которые встречали русских, да сверх того и те самые, которые никогда не встречали русских, но к которым могли когда-нибудь прийти русские,— все они поплатились за русских на виселицах и на кострах. Их прибивали мучившие их скоты на ночь за уши гвоздями к забору, а наутро вешали всех до единого, заставляя одного из них вешать прочих, и он. повесив десятка два виновных, кончал тем, что сам обязан был повеситься в заключение при общем смехе мучивших их, сладострастных к мучениям скотов, называемых турецкою нацией и которыми столь восхищались потом иные из деликатнейших барынь наших… NB. (Кстати, еще недавно, уже в половине ноября, писали из Пиргоса о новых зверствах этих извергов. Когда, во время горячей бывшей там стычки, турки временно оттеснили наших так, что мы не успели захватить наших раненых солдат и офицеров, и когда потом, в тот же день 349 к вечеру, опять наши воротились на прежнее место, то нашли своих раненых солдат и офицеров обкраденными, голыми, с отрезанными носами, ушами, губами, с вырезанными животами и, наконец, обгорелыми в сожженных турками скирдах соломы и хлеба, куда они предварительно перенесли живых наших раненых. Репрессалии, конечно, жестокая вещь, тем более, что в сущности ни к чему не ведут, как и сказал уже я раз в одном из предыдущих выпусков «Дневника», но строгость с начальством этих скотов была бы не лишнею. Можно бы прямо объявить, вслух и даже на всю Европу (пруссаки наверно бы сделали так, потому что они даже с французами так точно делали по причинам в десять раз меньше уважительным, чем те, которые имеем мы против воюющих с нами скотов),— что если усмотрятся совершённые зверства, то ближайшие начальники тех турок, которые совершили зверства, в случае взятия их в плен, будут судимы на месте военным судом и подвержены смертной казни расстрелянием. Это, может быть, и имело бы некоторое влияние на офицеров и пашей турецких. (NB. Мне кажется, всегда можно бы было узнать, сейчас или потом, кто из турецких начальников командовал, например, атакой у Пиргоса.) Такой сюрприз, вместо рессорных экипажей, может быть, вразумил бы многих из них. Теперь же этот самый «начальник», попавшись в плен и видя, как его встречают после зверств его, прямо воображает, что он безмерно выше «поганого русского». Европейской деликатности нашей и страху нашему перед Европой, поверьте, этот турок никогда не поверит, да и не поймет этого вовсе, да и не вообразит этой причины вовсе. Деликатный страх перед Европой есть чисто русское дело и изобретение и не может быть понят никогда и никем. А потому, «если ты так кланяешься мне», рассуждает турецкий начальник, «после того как я, может быть, брату твоему родному вчера еще нос отрезать позволил, то, значит, ты сам чувствуешь себя передо мною низшим, а меня, высшим перед собой человеком. Но точно так и должно быть, по воле Аллаха, и нет тут ничего удивительного! » Вот что должен думать про себя пленный турецкий паша и непременно так думает.) Таким образом, когда вознегодовавшие на болгар за то, что они хорошо живут, дожили до печальной с ними 350 развязки то поневоле поняли, что болгарская жизнь в сущности всего только одна декорация, что все эти домики и садики, и жены, и дети, и несовершеннолетние мальчики и девочки в этих домах — всё это в сущности принадлежит турку и берется им, когда он захочет. Он и берет и в мирное время берет, и во время процветания берет, берет и деньгами и скотами, и женами и девочками, и если сверх того всё продолжало оставаться в цветущем виде, то это потому только, что турок не хотел разрушать вконец такую плодородную ниву, имея в виду и впредь почерпать с нее. Напротив, дозволял временем и местами полное процветание, именно для того, чтоб в свое время почерпать и почерпать… Теперь, конечно, турки рассвирепели и истребляют Болгарию вконец. Они жалеют, что не истребили вовсе. Если мы возьмем Плевно и замедлим двинуться далее, то турки, видя, что, может быть, придется проститься навеки с Болгарией, истребят всё, что только можно в ней истребить, пока есть еще время. Замечательны два мнения: у нас утверждают мудрые до сих пор, что без вмешательства русских болгарин жил бы как у Христа за пазухой и что русские — причина всех его несчастий. А вот известный своими прекрасными и обстоятельными статьями с поля битвы, из нашего лагеря, англичанин Форбес, корреспондент газеты «Daily News», кончил тем, что высказал наконец всю свою английскую правду откровенно. Он искренно признает, что турки имели «полное право» истребить всё болгарское население к северу от Балкан, в то время, когда русская армия перешла через Дунай. Форбес почти жалеет (политически, конечно), что этого не случилось, и выводит, что болгаре должны быть обязаны вечною благодарностью туркам за то, что те их тогда не прирезали всех поголовно, как баранов. Вспомнив наше русское мнение о «болгарине как у Христа за пазухой» и сопоставив его с мнением Форбеса, можно прямо обратиться к болгарину с таким увещанием: «Как же ты после того не у Христа за пазухой, если тебя поголовно всего не прирезали?» Но странно тут и еще одно, и в глаза бросается, и в истории останется: «Неужели, в самом деле, такое право турков может так спокойно и безмятежно признавать столь образованный, как Форбес, член столь просвещенной и великой нации, как Англия? Неужели это последние цветы и плоды английской цивилизации?» Но, заметьте себе, он, конечно, бы так не выразился, если б 351 вместо болгар дело шло о французах или об итальянцах. Он потому только выразился так, что это были всего только славяне-болгары. Какое же после этого у них у всех в Европе родовое, кровяное презрение к славянам и славянскому племени! Считаются всё равно что за собак! Допускается возможность и разумность прирезать всех до единого, всё племя, с женами и детьми. И заметьте еще (это очень важно), это не граф Биконсфильд говорит: тот может выразить такие же разбойничьи и зверские убеждения, принужденный к тому политикой, «английскими интересами», а ведь Форбес — частный человек, не государственный, на которого соблюдение интересов Англии во что бы ни стало и чего бы ни стоило не возложено, да еще человек-то какой: честный, талантливый, правдивый, гуманный, по прежним письмам своим. Тут именно, именно причиною какая-то западно-европейская гадливость ко всему, что носит имя славянства. Этих болгар можно заваривать кипятком, как гнезда клопов в старушечьих деревянных кроватях! Нет ли тут именно какого-нибудь инстинкта, предчувствия, что все эти славянские восточные племена, освободясь, займут когда-нибудь огромную роль в новом грядущем человечестве, вместо сбившейся с правого пути старой цивилизации, и станут на ее место? Сознательно западные люди, конечно, это не могут теперь представить и допустить даже, точно так же как нельзя им представить гнезда клопов — за что-то высшее и грядущее сменить их. Но тут Россия, тут, очевидно, поднята идея совершенно новая, всем на соблазн, на гнев и удивление, тут показалось уже знамя будущего, а так как Россия не «гнездо клопов», как для них болгары, а гигант и сила, не признать которую невозможно, и так как Россия тоже славянская нация, то как, должно быть, эти западные люди ненавидят теперь и Россию в сердцах своих даже инстинктивно, безотчетно, радуясь всякому ее неуспеху и всякой беде ее! Именно тут инстинкт, тут предчувствие будущего…
Паметникът на връх Баба в местността Баба над село Буново. Паметникът е за загиналите през декември 1877 година над 840 руски войници и български опълченци, участвали в Руско-турската война. Те измръзват, затрупани в снега при преминаването на Стара планина. Войските са водени от ген. Виктор Дандевил.
На шипка българското опълчение печели първата битка с османлиите
"Навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”"
както си му е редът.
На кого трябва да благодарим днес? На ЕС? На САЩ? На евроатлантическите ценности? На НАТО? На кого?
Покрай Националния ни празник, думата ми е за медиите, за ролята им във възпитанието на младото поколение. Защото освен училището, медиите, особено електронните, имат важна роля във формирането на истинския патриотизъм, а не на патриотарството! Какво гледам днес - Националната ни телевизия, с всичките си канали, на връх празника излъчва разни концерти с разни приятни ,предимно фолклорни и тук-там, възрожденски песни. Няма нито един документален филм за ...Руско-турската Освободителна война! От филмите - ще се излъчат "Под игото", "Съдията", "Възвишение". Добре, все филми за нашите възрожденски борби, за нашите герои дали живота си за свободата на Отечеството. НО!... Трети март е апогеят, заключителната, дипломатическа фаза от Руско-турската война. Апогей, увенчал нашите земи с независимост и СВОБОДА! С цената на много животи, и не щеш ли... не само на български комити, но и на мноого хиляди хора,дошли от далечни земи, за да умрат за нас. Тези земи,не щеш ли се оказали в Русия. Е, можеше да е Германия, Франция или Англия, но докато западняците проливат сълзите си за кланетата в Батак, то руският народ принуди Царят си да обяви война на Османската империя и проля кръвта си за нас! Та, ако човек гледа нац. ни телевизия, ще разбере едно - НИ ЧУЛ, НИ ВИДЯЛ! Някой, някога ни бил освободил, ама кой е бил този, младите хора няма как да разберат или да се развълнуват! Някак си, неудобно е да се говори за този, който ни освободи, нито дума,нито ..."кадър" за освободителите ни! Някак си, сякаш родния "елит" се срамува да отрони думите -Русия дойде и ни освободи от турско робство. Затова пък има филм за финландците, така де, нека младите знаят, че Финландия премина Дунава и всъшност войната е "Финландско-турска Освободителна" : ) Има и за Уилям Гладстон. За руските генерали обаче- нито дума. Единственият американски журналист, писател и общественик, който истински обичам, чийто паметник днес стои в Батак е Джанюариус Макгахан. Човекът който потресе Света с дописките си за зверствата в Батак и Перущица. Близък приятел на Михаил Дмитриевич Скобелев, Макгахан е поканен да отрази Третия щурм на Плевен. Горкият Плевен, покрай Шипка, на всяко честване, почти не се говори за него - ми там е нямало опълченци, разбираш ли. И така,след обяд на 12 септември, 1877 г., някъде около 15ч., Макгахан заедно с други журналисти наблюдава щурма. Така е било тогава - аристокрацията гледа с бинокли и пие шампанско, а простолюдието или "низшите чинове", атакуват. Позволена им е една привилегия - да умрат с музика.Толкоз. Макгахан си спомня - "От огромния Кришински редут бълваха огън хиляди пушки и дузина оръдия. Всичко бе обвито в бял барутен дим. Руските полкове /Суздалски, Владимировски, Равелски/ се вдигнаха на последен, отчаян щурм, начело със Скобелев. Тези БЕЗУМЦИ изправени се хвърлиха срещу редута и огромният облак барутен дим ги погълна. После се чуваха само изстрели. Адът бе слязъл на земята..." В този следобед, между 15 и 18 ч. на 12-ти септември,за свободата на България загиват 4 000 от тези"безумци". Безумци, за които днес в медиите нито дума,за които сякаш не е удобно или политкоректно да се говори. Безумци,чиито гробове днес са в "Долината на сълзите". Може да я посетите в подножието на Плевенската Панорама. Достойно е да се гордеем с нашите възрожденски революционери и да показваме филми за тях. Но е срамно да се забрави саможертвата и подвига на толкова воини от руската императорска Дунавска армия. Да допълня - По другите "национални" телевизии,довечера в чест но Трети март ще дават такива забележителни филми като "Патриотът" с Мел Гибсън и Железен човек 2. Толкоз. Без коментар. България, 2019г. Честит Трети март, от мен, като човек и българин, дълбок поклон на всички, които проляха кръвта си,за да бъдем свободен народ. Всъщност, все се питам - а дали ДНЕС заслужаваме свободата си?? ....
Не си вале а си Шестьорка. Запомни, на този свят никой не се е бил за чужди интереси. Всички войни са за пари. Русия е накаран насила, дължи днешните $150 млд. на Ратшилд. Ротшилд до днес е собственика (Лукойл) на каспийския нефт. Султана не дава първия нефтен коридор Баку-Батуми-Варна-Русе-Виена. МЕНДЕЛеев открива процеса на Крекинга по поръчка на Ротшилд. Директор на рафинерията в Баку е "шведа" Нобел. Оттук са кървавите пари за Нобеловите награди. Руско турската война се води НА ДВА ФРОНТА, чуждопоклоннико. На КАВКАЗ и Балкатите. Защото нефта трябва да премине през тези ТЕРИТОРИИ. На Кавказ Русия е тотално разбита и загубила войната. Дори арменците не се включват към Русия. Цял Кавказ единно воюва срещу Русия. На страната на Турция. Ако не беше героизма на Опълченците на Шипка....днес Крим и Приднестровието щяха да са турски и да няма Нобелови награди. Веднага след войтата, 1878г, руския инженер Шихов построява първия НЕФНОПРОВОД от находището до рафинерията в Баку. Така потичат първите в света петродолари. Железницата Варна-Русе не е построена за радост на раята и кеф на ханъмите на султана а с еврейски капитали прокарващи Първия Нефтокоридор в света. Априлското въстание е Холокоста-Жертвоприношението на българите в прокарването на този Нефтокоридор. Вълчан Воеводата изпраща делегация до руския император с обещание да плати ДВОЙНО на руските войници и армия за да помогнат да се освободи България. Руския отговор е НЕ. Затова до днес се търси съкровището на Вълчан Воеводата - злато способно двойно да позлати руската армия.
Дежурните платени русофоби и днес са на линия .-Кога ако не днес? .Ама поне днес не трябваша да пускате на екран най злостните хулители на Русия . Възмутих се искрено, когато по БНТ срещу известна историчка и уважаван професор Нина Дюлгерова бяха изтъпанчили Иво Инджев ,който със злоба и хъс оплюваше Русия . А водещият завърши с думите -Май освободителите не са били съвсем освободители . По СКАТ пък бяха пуснали за диалог един отявлен русофоб газовика Васил Филипов,който ни обясни колко гадни и лукави са руснаците. Спрете ги -ПОНЕ ДНЕС-НЕ!
Ама Русия се била борила за имперските си интереси!Смех,БРАТ-ЧЕТ.....А за какво друго да се бори? Против земното притегляне, и против глобалното затопляне ли?Как пък чак именно след руско-турска война се възроди българската държавност?Защо не се възроди България след някоя от другите войни, които е водила за 500 години Османската империя, в това число и с европейски държави? Не е като да не е губила империята и сражения, и войни.Честит празник, българи! Нисък поклон на руските-войни освободители! Чест и почит за всички загинали български опълченци, руски, украински, румънски, и фински войници от императорската армия на Н.В. Александър II Освободител!
При Плевен огромните жертви са заради дивотията на руското комадване. Плевен е превзет едва когато сменят командването и за командващ е назначен германец - Едуард Тотлебен.
Добре бе Ото ама самите руски войници не са виновни дори така да е било, но ние днеска полагаме венец на знайните и незнайни войни положили костите си по нашите земи. До паметника на Шипка има гроб на загинал руски княз дали не беше на осемнадесет години дете.Бог да ги прости и благослови.
ЙОСИФ Гурко с 20000 солдата се разкарва като гащат петел из Тракия. Без стратегия, като басмач. Когато съплеменникът му професор от Сорбоната СОЛОМОН ЛЕВИ паша излиза насреща с 60000 аскер ЙОСИФ Гурко бяга. Целият Подбалкан и Стара Загора са изклани поради некадърността на руския щаб. Не-случайно Вазов рецитира за опълченците на Шипка: На вашата сила царят (руския) повери прохода, войната и себе си дори. Ако опълченците не спират СОЛОМОН ЛЕВИ паша на Шипка, Русия е била загубила войната и дори Крим.
А много интересно какво ли са правили през това време нашите опълченци. Зяпали са разоряването на Стара Загора и нищо не са направили по въпроса. А уж опълченците "освободиха" България. Та те дори един град, Стара Загора не можаха да спасят, та камо ли цяла България да освободят. Представяте ли си какви кланета щеше да има из цялата страна, ако руските войски се бяха изтеглили зад Дунав? Нямаше да остане жив българин, който да бъде освобождаван занапред. Подобно на арменците в Анадола.
Боевете са били през лятото. През зимата руското командване зарязва войската на върха без никакъв смисъл и войниците измират от измръзване и глад. Повече войници на Шипка са умрели през зимата от студ и глад отколкото в боевете през август.
Шипченска битка е през август 1877 и тука някои многознайковци гадно и долно клеветят и бъркат с прехода към София, който е бил през много тежката зима.Това лято отбелязахме 141г. от епопеята на Шипка.При отстъплението си турците масово са клали народа и жестоко са опожарили Стара Загора, който е един от най големите български градове тогава.Евреите помагали на турците тогава.Сори.
"братята" сърби кой им обеща да опират в Черно море и кой ги научи да ни наричат татари
колко жертви са дали те в същата война? поинтересувай се и за румънците.
сръбски: 718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени и получиха Западните покрайнини, а Легията на Раковски не се ли би за тях и не я ли предадоха, а Сръбско-българската война защо водиха?
за инфото. кафа от тая тема, аман от злоба. да си се беше разширила османската империя до берлин - и толкова. нищо, сега си получиха чалмосани и чаршафосани.
Хубаво че САЩ е спаси България от Турция.
Първите възстания срещу османското робство са регистрирани още през 1415,1428,1431,1472 г в Горна Тракия. Потушени с масови кланета и намалили населението с около 20%.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}