Коментари - Свободата остава завинаги на Шипка! | Днес.dir.bg

Хубавото е, че все пак, Dir.bg не го усуква, а казва направо: -...ДНЕС ВСЕКИ БЪЛГАРИН ПОЧИТА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК - ДЕНЯТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО. Защото, от известно време, някои платени предатели на БЪЛГАРЩИНАТА, "съвсем случайно" изпускат най-важното, а именно, че на един цял народ, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД, ЗА ЦЕЛИ ПЕТСТОТИН ГОДИНИ, МУ Е ОТНЕТА СВОБОДАТА , НЕ ОТ НЯКОЙ ДРУГ НАРОД, А ОТ ТУРСКИТЕ ПОРОБИТЕЛИ. ХВАЛА И ЧЕСТ НА ДОСТОЙНИТЕ БЪЛГАРИ, КОИТО НЕ ЗАБРАВЯТ ИСТОРИЯТА.

Все повече ще се убеждаваме, че свободата е само там!?

Много странно е да напишеш, че "3 ти март не е време за уроци по родолюбие!" Бравооооооооооооооооо

Страшна и покъртителна е била гледката в Батак и много други места; „Навред ужаси, ужаси и само ужаси”- пише очевидецът Макгахан.

Няма тояга която да избие от главата на българина любовта към Русия и руския народ.

Като гледам историята на българите виждам че не са победили на Шипка а битката продължава .българия никога не е спечелила нищо.приказват за свобода а не знаят какво е свободат

Руските тролове ни вгорчават всеки национален празник с малоумните си пропаганди с надежда за копейки. На московските им поръчители пожелавам да видят поне ден политическа свобода, че да си имат поне бегло понятие какво пропагандират , че са подарили на 300 окупирани от тях народи. Някак нелепо е да подаряваш нещо , което ти самия нямаш . Ама свободата иска мъжество, не лигава и безволева прислуга на Бащицата, който ги праща курбан по прищевките си.

ПОКЛОН ПРЕД РУСИЯ!!!! СЛАВА НА НАШАТА ДВОЙНА ОСВОБОДИТЕЛКА!!!!! ВЕЧНА ДРУЖБА С РУСИЯ!!!!

Ало, соросоидчетата, Трети март отмина. Хайде да се успокоите сега. Съберете сили, че ви чакат нови прояви на глупостта. Поздрави на господаря ви от мен. Сигурно е гледал на Трети март развените български и руски знамена по многохилядните празненства.

Ние Не Може да разберем ТОВА ВРЕМЕ. След 5 Века Робство. ПЕТ ВЕКА. И как Красавецът, Интелигент Англел Кънчев е захапал дулото на Револвера. Да бъдем Истински ХОРА, това е Завещанието.

Privet ot Velika Turtsiya.A koga şte se çevstva osvobojdenieto ot rusko robstvo.

Интересното е че няма "подарени" държави, както пробутва сганта на грузинци, арменци, азери. То и тука е нямало да има "подарена" държава, ако не е бил Берлинския конгрес, изгонил руските войски от България. 3-ти март 1918 г по същата логика освобождаваме Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения, Азербейджан и вероятно още някои народи от Руско робство, ама като гледам те не празнуват този мирен договор като нас. Завоевателна война, намерила си добро оправдание и благословията на великите сили. При Съединението, Росия изисква от Турция да ни нападне и да възстанови решенията от Берлин, но за ужас на путлерастията точно Англия заплашва Турция и тя отказва, но пък Сърбия подкокоросана от Русия си ни напада. Русия никога не е еискала силна България, а разпокъсани територии и поводи за окупация и по лесно прилапване. Дори нагло настояват да се включиме към Руската империя, но Стамболов и Батемберг отказват и стават най-омразните на Императора. На всичко отгоре и скъсват всякакви дипломатически отношения през 1885 г след отказа и опита за русофилски преврат.

Кога ще бъде включена в учебниците ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ на България: Примерни въпроси: -кой точно уби Апостола ни, -кой награди с високи постове ,тези които свидетелствуваха срещу Апостола, -кой насъска Сърбия да ни нападне след Съединението 1885г. -кой финансира и организира ВСИЧКИ проруски метежи,атентати и заговори в България. -кой и защо съсече Стамболов, -кой организира атентатът в църквата “Св. Неделя”- 1923 г., -кой насъска през войните съседите ни срещу нас, -кой и защо отрови Борис-III, -кой имаше изгода Царство България да е без върховен водач при окупацията ни на следващата 1944г, -по чия заповед и защо беше избит българският интелектуален елит и хиляди невинни българи, -кой и къде изнесе златният резерв на България и открадна пенсионните фондове на милиони български граждани, -къде все още е архивът на Третото Българско Царство,защо не ни е върнат, -кой целенасочено разруши българската индустрия, смаза българския национален дух и превърна България от цветуща средноевропейска страна (избирана от хиляди европейци- австрийци, унгарци, французи, германци, белгийци,италианци,румънци,сърби и т.н., пожелали и получили българско поданство, защото са видели по-добри възможности за бизнес и живот в Царство България) в един потънал в разруха концлагер, където със сетни сили оцелява физически и духовно най-бедното население на Европа!? -кой праща и ДНЕС агенти на ГРУ да тровят с БОВ българи на българска територия, -кой иска да унищожи ВПК на България в угода на русия

Американският президент Уудро Уилсън спасява България от унищожение на 27. 11. 1919 год. ! Планът на гръцкият премиер – Елефтериос Венизелос, шовинист и българофоб да унищожи България, рухва. Той предлага държавата ни да бъде поделена между Гърция, Сърбия и Румъния. Един ден преди годишнината от тежкия за България Ньойски договор, (27. 11. 1919 год.) е моментът да си спомним за един човек, който е помогнал за оцеляването на България като държава. Първата световна война е най-големият военен ужас, преживян от човечеството към онзи момент. Почти всички участници в нея, вземат оръжието заради имперските си амбиции – да завладеят повече. Почти, защото България влиза във войната само с единствена цел – да освободи поробените си братя, които все още страдат по чужда асимилационна власт. Именно тази хуманна причина е обяснението за небивалия ентусиазъм, който събира под българските знамена 800 000 войници. Той е обяснението и за бляскавите военни победи по всички фронтове. За съжаление на България, обаче, победата не е за справедливата кауза, а при враговете. Родината ни се оказва в изключително абсурдната ситуация да загуби войната, въпреки че е спечелила всички битки. И както обичайно се случва, победителите започват да делят плячката, мотивирани не от справедливост, а от желание да заграбят повече. Както винаги, победените са осъдени да пият от горчивата чаша на унижението, да затаят злобата и да се готвят за реванш. Тази война обаче е белязана и с нещо различно и положително. Американският президент Уудроу Уилсън. Той е убеден пацифист и като такъв още преди края на войната започва да призовава тя да приключи по такъв начин, че победителите да не изпият кръвта на победените. Неговите призиви предизвикват искри на надежда у загубилите войната и досада у победителите. Гръцкият премиер – Елефтериос Венизелос, шовинист и българофоб, чийто дивизии са победени от българската войска при Дойран, като премиер на страна-победител има план, с който държавата му да направи решителна крачка към мечтаното възстановяване на Византия под гръцки скиптър. Той предлага България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) и Румъния. Френският премиер Клемансо, като церемониалмайстор на оркестъра на победителите приема този план и го предлага за одобрение. Съпротива не се е очаквала от никой, тъй като всяка от победените страни е имала твърде много грижи за собственото си оцеляване, а през цялата си история, човечеството е показало, че победителите не ги интересува какво ще стане с победените. Очаквало се този план да бъде одобрен и от САЩ и Президент Уилсън. Този път обаче е малко по-различно. Американската делегация, водена от президента категорично не приема плана на Ванизелос и идеята една държава да изчезне от лицето на земята. Уилсън предлага програма за справедлив и траен мир в Европа, известна още като “14-те точки”. На предложението на Венизелос, Уилсън заявява: “По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало”. “Плана Венизелос” рухва (“Плана Венизелос” е създаден в Москва) Категоричността на американската декларация е шамар в лицето на алчните ни съседи и Русия – вечния враг на България. Президента на САЩ, Уудро Уилсън на 27.11.1919 год. на практика спасява съществуването на България като държава. Днес името на този президент не говори почти нищо на българите, а информацията за него, дълбоко укривана тайна от българските комунисти – слуги на Москва, е оскъдна и невярна. Уудроу Уилсън, двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ е пацифист, който е направил неоценимо много за да я има днес България и името му трябва да бъде извадено от мъглата на забравата. Поклон пред паметта на Президент Уудроу Уилсън !

Много е тъпо и жалко когато някои се връзват на пропагандата и манипулациите, че някои други, други държави и уоравленията, императорите и диктаторите им ги е грижа за нас, за това как живеят точно българите, и че толкова го взимат присърце, ме дори са готови да умрат за нас и свободата ни! Много е тъпо и жалко! То нашите политици не ги е грижа за нас и как живеем, и всичкк го знаем и виждаме непрекъснато, някой тръгнали да ни убеждават, че други ги е било еня! И после тези същите се обиждат когато им казва някой, че са прости и дебили!!!

Слава на българските и руски герои! Надявам се отоскорцени да е умрял вече, както и другите, изповядващи евроатлантически и демократични ценности!!! Лека нощ!

Стадото смени един тиранин с друг И блее доволно Вече 140 години

че ни дари държава която не заслужаваме

Поклон на апостолите на българската свобода.

Плюс и минус, натискай-не натискай = никаква реакцията на броячите. И това е вече пълна лъжа и манипулация на ДИР

Питайте киргистанците и поляците, където ген. Гурко е бил генерал-губернатор, за любовта на киргистанците и поляците към Русия. Единствено в България се разказва баснята, как една империя от "братски" чувства е тръгнала да "освобождава" народ, на който до днес изкривява историята му. Защо Русия отказва помощ на Вълчан Воевода, който дава ДВОЙНА цена за руската армия? Къде беше Русия, когато газеше през българите за да създаде Гърция през 1828г? Защо тогава Русия вкара в затвора руския капитан Георги Мамарчев(чичото на Раковски) за вдигането на Велчовата завера? Къде беше Русия, когато създаваше Сърбия с ДВЕ БЪЛГАРСКИ ЕПАРХИИ - Негованската и Нишката? Защо тогава Русия не "освободи" България? Защо Русия "освободи" България, когато на Ротшилд бе нужен нефтен коридор от Кавказ през Балканите до Виена? Защо кавказките народи не празнуват 3-ти март като национален празник - войната се води на Кавказкия и Балканския фронтове? Защо само в България има чуждопоклонници....

Интересно че американския посланик го немаше на Шипка да интерпретира какво е ставало преди 141 години.

Дължим ли вечна признателност на спасителите си или (не)? В живота, когато някой изпадне в нужда, беда, опасност (риск за здравето, живота и имота му) често някой се намесва и му се притича на помощ, за да го избави от това настоящо или предстоящо нещастие. Само че, когато някой се дави или е в горяща къща и бъде спасен, обикновено нещата приключват с момента на спасението. Често избавените желаят някак да се отблагодарят на избавителите и ги канят на гости или им предлагат награда (пари, символичен подарък или нещо друго). Случва се избавителите им да приемат посещение и гости или да завържат контакт с тях (приятелство и нещо повече в отношенията между спасителя и жертвата, както при случая с трагедията с катастрофиралия автобус с Български ученици в бивша Югославия, преди повече от десетилетие, когато мюсюлманин-спасител от съседно село се залюби с избавеното Българско момиче и се ожениха). Всичко това обаче става единствено и само по добрата воля на спасения, а не по задължение. Етиката, боравеща с идеални категории налага скромно и непретенциозно отношение от страна на спасителя, притекъл се на помощ. Нещо повече: истинските и качествени хора на честта обикновено отказват всякакво възнаграждение или заплащане за хуманния акт, който са направили. За тях е достатъчно удовлетворението, че един живот, здраве, имот или достойнството на човешко същество са били спасени от намесата им. На такива хора дори е неудобно да се срещат със спасените от тях, по причина на това, че последните винаги ще се отнасят с признателност, благодарност, а това често притеснява хората, за които скромността е добродетел. Крайно неуместно, не етично и безотговорно обаче е избавителят да напомня, да натяква постоянно, нежели да изисква благодарност и признателност от тези, които някога е спасил. Такъв човек има сериозни проблеми с възпитанието, ценностната си система или е с отклонения на психическо ниво.

от кого са ни освободили руснаците и всички които са се били за нашата свобода, от кого - никъде не прочетох.

На 70 години станах и разбрах, че има музей Шипка-Бузлуджа. Добре, че имаха комунята там учредителен конгрес, а ако нямаха щеше да има само музей Шипка и то не съм сигурна дали щеше да има. Като няма Бузлуджа - няма музей

Нека 3 март обедини българите и всички проговорим с езика на мъдроста защото българите са мъдър народ! 3 март трябва да обедини Политиците и различните етноси а не да ги разделя Твърдението Русия ни освободи турците са лоши, създава разидинение на Нацията

Горд съм, че съм българин! България, моята древна и млада страна! Страната, която обичам. Тя има славна и героична съдба. Това е страна, която е създала славянската цивилизация. Без победоносната битка край Ахелой никой сега нямаше да пише на кирилица. От 635 година България е част от картата на Европа. Горд съм, че толкова години тя се е съхранила, развивала се е и не се е предала. В началото на втората половина на IX век учениците на двамата братя – Кирил и Методий, създават азбука на българския език -Климент, Наум и Ангеларий. Създаването на азбуката повлиява на живота не само на българите, но и на всички славянски народи. Има ли по - български и по-вълнуващ празник от 24 май? Горд съм, че преди толкова векове при цар Борис I в България е прието християнството като една обединяваща всички българи религия. Горд съм, че съм българин, защото моята страна не склони глава в продължение на цели пет века и не се предаде. Българският народ премина през “огън и вода”, защото обича свободата. За нея, свободата, хиляди дадоха живота си, бориха се и бранеха честта на Родината. Прекланям се пред подвизите на Ботев и Левски, Бенковски и Захари Стоянов! “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” Този стих свидетелства за непокорството на българина, за чуството му за лично достойнство. Моята страна – България – е един земен рай. Така е наречена в химна ни. Никъде другаде по света няма толкова красиви планини, тучни ливади с лъкатушни реки и плодородни поля! Никъде няма толкова красота, колкото по нашето Черноморие. Горд съм, че живея в България! Обичам страната си, обичам и нейния народ – народ достоен за уважение, гостоприемен и сърдечен, толерантен към всички хора по света, независимо от тяхната вяра, език или цвят на кожата. Харесвам китните селца, сгушени в полите на Стара планина. Чувствам се българин, когато посещавам възрожденските градчета, музеите на героите и писателите. Ако можех да избирам, пак бих избрал да живея тук. Моята родина е малка по площ, но за мен е незаменима. Съвременна България се изгражда от достойни хора, вече сме член на Европейския Съюз и НАТО. Вярвам, че това ще помогне на страната ни да преодолее изоставането си поради комунизма, който ни сполетя. Всеки ден чуваме за изстрели, за боклуци, за лоши пътища. Чувствам се радостен, че много българи се трудят за напредъка на родината ни. Горд съм и заради постиженията на днешните българи – научни открития, спортни успехи , награди за музика и филми у нас и в чужбина. Какво ги е тласнало към напредък? Сигурно не само талантът, волята и трудът, но и онова чувство, че са част от един надарен народ – горд съм, че и аз принадлежа към него!

Навремето някой „неизвестен извършител“ в сянката на мнигото пари умело провокира и раздуха междучовешката омраза - антисемитизма, като друг „известен извършител“ я приложи в действие по времето на Втората Световна война. А някой спомня ли си една фраза превърнала се в лозунг на човеколюбието : „Хора, обичам ви, бдете!“, а спомня ли си някой изобщо чия беше тя? Няма да Ви мъча – това е възглас на чешкия журналист, публицист и общественик Юлиус Фучик. . . И остана глас в пустиня с всички изввестни последствия. Сега може би същите тези сили подмолно раздухват друга човешка омраза – русофобията, месец след месец, година след година ерозират истинските човшки ценности. Всъщност крайната мишена и преди и сега се оказва една и съща: тагава се наричаше антикомунизъм а сега се нарича русофобия. Явно е, или по-скоро добре замаскирано е, че насоченото човекомразство изобщо няма връзка с някаква политическа идеолигия. Толкова по-жалко е когато хора като Соломон Паси и Елена Поптодорова, чиито родове знаят що е то да бъдеш преследвана плячка са се захванали с новата стара машината раздухваща също такава човеконенавистна омраза. . . . и пак няма кой да чуе зова: „Хора, обичам ви, бдете!“ Какво общо с темата за Свободата и с Българщината има това ли? Общото не е любовта, ако щете любов и прошка даже и към турците с които, от всички нас зависи дали ще живеем като добри комшии, общото е отровата на ОМРАЗАТА. Омразата, която погубва човешкото в нас. Омразата, която всички ни ще затрие и ще превърне Земята ни в пепел. . .

Както е известно , опълченците се бият за родината, а руските войски са мобилизирани да стават курбан за мерака на царя им за проливите . За нашите революционери Раковски , Ботев, Левски, Каравелов , както многократно са писали, да попаднем в руската тюрма е равносилно на това да си останем в Анадола , затова техните сподвижници следват завета им и Стамболов и Захари Стоянов и българските войски правят всичко , за да следват завета им да не попаднем в азиатския зандан и пращат руските генерали и мекерета им да си ходят на майната при Бащицата си . Това е истинското Освобождение.

Най-после фаталната минута наближи. Побеснелият Сюлейман, който искаше да превземе този ден Балкана, хвърли в боя всичката си войска и заповядал атака по цялата линия. Барабаните и тръбите пак екнаха. Зловещото "Аллах! Аллах!" пак зацепи въздуха и свирепите и побеснели низами се спущат като вихър от всички страни към позицията. Нашите ги посрещат със залпове, но какви са те? Нещо като честа стрелба, откривана тук-таме из окопите. Стоманената и кръгла батареи престанаха да стрелят... Нямаше гранати, нямаше патрони... Виждаше се, че скоро позицията ще падне в неприятелските ръце... Работата на косъм виси... Но и в тази минута нашите храбреци не се уплашиха. Те почнаха да се кръстят, братски да се целуват и да се кълнат, че ще с пушка в ръка да измрат. А турците, като чер облак, който предвещаваше буря, бяха опасали върха и се готвеха да се нахвърлят със стихийна сила и да сметат всичко пред себе си... Но някакъв глас се разнесе: - Търкаляйте камъни, хвърляйте труповете на убитите, блъскайте с каквото можете! И цял облак се изви от камъни, трупове и части от счупени пушки и се изсипва върху главите на тържествующите турци... Така опълченци и Орловци срещнаха атаката и я отбиха. Турците, уплашени от решителността на тая шепа юнаци и смаяни от това невидяно чудо, отдръпнаха се назад, спряха се близо до окопите и откриха пак убийствен огън. Напразно бяха виковете и крясъците на турските офицери, които, за да изпълнят заповедта на побеснелия Сюлейман, тикаха напред низамите. Но те не се мръдваха... Най-после, привечер, нов юруш се поде от дивите орди. Турските гъсти колони като стихия се понесоха напред. Но от окопите на нашите нищо не се чуваше. Защитниците с настръхнали коси, с пушки впити в ръце, чакаха последната си минута, за която скъпо ще отплатят. В това време, когато турците бързаха да нанесат смъртния удар на шипченските защитници, в тила откъм шосето, което иде от Габрово, гръмна бурно, гръмовито "Ура! Ура!" и дружни залпове се разнесоха към дясното крило на позицията... "Помощ! Помощ ни пристига!", се зачу откъм кръглата батарея, поде се от близките окопи и се предаде по цялата линия... Турците видяха, че ще им се изплъзнат шепата герои из ръцете и затова пак се хвърлиха на юруш, но напразно. Всичко бе вече свършено... Те бяха сметени надолу от хвърлилите се на тях със страшна сила, окуражени защитници и турците - смаяни и уплашени - отстъпват, бягат да се спасят... Така се свърши тая славна отбрана.

Знаете ли че при Елена руските войски са разбити още в Балкана и започва страшна сеч на населението по махалите. Голямата река протекла кървава има и такава народна песен много е тъжна. Града се изпълнил с бежанци които бягали към БОАЗА но от единия край турците колели със страшна сила. По късно Руската армия си връща позициите и така града е един от малкото освободени два пъти. ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ. Моля ви не ме апострофирайте просто замълчете.

Бурята премина... Стрелбата от турската верига, която се поотдалечи, уредне. Но ето почва пак отново да се учестява и гъстите орди лазят към окопите. Ето пак забръмчават куршумите като рояк пчели. Неприятелските топове пак започват често да изпращат своите смъртоносни бомби и гранати. Нова буря наближава... Ето пак, започват да бият барабаните, пак се хвърлят ордите като бесни със своя рев "Аллах! Аллах!", а в отговор екват дружните залпове на опълченците, които опръскани с кърви, като лъвове се нахвърлят върху им. Турците падат и мрат. Долините се обърнаха на салхана (кланица - бел.ред.), кръвта блика, шурти, а барабаните и тръбите непрекъснато свирят за нови юруши. До обяд вече шест атаки са отбити и всичките се свършиха като първата. Противникът потърпе големи загуби, но и нашите не бяха малко, а до мръкване има още време. Кой знае колко ли юруша ни очакват още!... Подир обед турските атаки продължаваха пак и то още по-решителни, още по-ожесточени. Положението на нашите ставаше все по-лошо и по-лошо. От една страна нам се привършиха патроните, оставаха по 10 на пушка, а от друга - самите пушки се бяха развалили, половината от тях не можеха вече да стрелят. Освен това, след всяка атака редовете на защитниците все повече и повече намаляваха, помощ не пристигаше, а на турците постоянно идеха все нови и нови подкрепления. Липсата на патрони и постоянното им пестение окуражаваше противника, който, след отблъсването му с щикове и камъни, залягаше близо до окопите и ни нанасяше големи загуби. Към 3 ч. след пладне работата се още повече влоши: половината от защитниците лежаха ранени и убити, гранатите са на привършване, а патроните съвършено намаляха. През това време няколко турски табора сполучват да се промъкнат и да излязат на шосето около тилното укрепление. Часът към 4 положението на защитниците почна да става критическо. Почват да се чуват гърмежи в тила на опълченците и всички помислихме, че толкова очакваната помощ вече е пристигнала... Всъщност работата не излезе така. Оказа се, че турците бяха успели да пресекат пътя и малко им оставаше да свият огнения кръг... Всички чакахме със замирание на сърцето развръзката на кървавата борба. Всички чакахме последната минута на живота си, но всички бяхме решени да го продадем твърде скъпо...

11 август. Съмна се. Настъпи денят на опасния бой, денят, който щеше да реши изхода на тридневната отбрана на шипченската позиция. Към 4 ч. сутринта от околните върхове - Малуша и Бедек, кълба от дим се извиха, раздаде се гръм, след него втори, трети... и в скоро време зареваха неприятелските топове, които изсипваха цял поток гранати. Нашата артилерия им отговори и по този начин се завърза доста енергична канонада. След малко се откри силна оръжейна стрелба и Балканът пламна пак... Не се мина много време и гъстите неприятелски колони, предшествани от вериги, почнаха да се спущат от Лисата гора, а други - по гребена, успореден на шосето и разделен от последното с дълбок дол. Едновременно с това настъпваха колони откъм Врането гнездо. Оттам едни колони се спущаха по склона по посока към левия фланг на позицията, а други към тила ѝ. Турците почнаха да извършват приготовленията си да нападат от всичките страни и да нанесат смъртния удар. Бурята наближаваше... В скоро време турските вериги, последвани от гъсти колони, почнаха да се катерят към пункта на атаката. Нашият огън се усили и редовете на противника се косяха - турците падаха като снопове и се търкаляха надолу из доловете. Но ето, раздаде се татък към стоманената батарея сигналът за атака и се подзе от всички барабанчици и сигналисти. Забиха и засвириха 600 барабани и тръби, под звуковете на които турските колони като буря се понесоха напред и се нахвърляха върху нашите окопи със своя вик "Аллах! Аллах!", който въздуха разпра. Атакуват от фланговете, атакуват отпред, изгората, по урвите, по канарите и от всяко място - цели 50 табора бесни низами... И ето ги, те се вече приближиха до нашите окопи. Но и нашите подръжки, готови с пушки в ръце, по заповед се нахвърлят срещу неприятеля и го накарват да се обърне в бягство. Бягат пак надолу, като подплашено стадо овци хилядите турци и в бягството си завличат своите задни редове.

Шипка е мястото, гдето българинът показа пред целия свят, че трябва да живее свободно. Значението на Шипка е грамадно! На везните на опълченската храброст беше сложена съдбата на по-нататъшните действия на русите в България. Защото, паднеше ли Шипченският проход в ръцете на турците, успееше ли Сюлейман паша да се прехвърли през Балкана и да се яви в тила на руските войски - с това пропадаше вече войната, а заедно с нея се решаваше не само съдбата на България (нейното освобождение), а и на цялото южно славянство. Ето защо, цял свят, приятел и неприятел бе приковал своя поглед върху кървавата трагедия, която предстоеше да се разиграе в дивния балкан на Шипка и очакваше да види резултата на тая страшна борба между славянството и османлиите.

На 17/29 април 1877 г. главнокомандващият Руската дунавска армия Великият княз Николай Николаевич издава заповед за създаване на българско опълчение. Хиляди доброволци веднага заминават за Бесарабия и Влашко. Сформират се 6 опълченски дружини, наброяващи 7444 бойци и 81 офицери. Със свои и дарени пари те купуват 12 оръдия, 20 хиляди пушки и 1 милион патрони. За командир на Първото българско опълчение е назначен ген. Николай Г. Столетов.

Тука по форумите разни гарги и скорци два пъти не казват едно и все се извъртат и оплитат в лъжи.

истината е че цялата тежест на войната е на руските войници а няколкостотин опълченци само са за да се каже че и ние българите рамо до рамо сме воювали. Дали с опълченци или без тях руската армия е щяла да победи защото са знаели как се воюва с по силен враг. Имали са военни академии които са бълвали ненадминати пълководци. Затова през 1812 Париж след като е окупиран от руски войски разбира най накрая с кой си е имал работа

Ех, мужиците , ние се се освободихме, кога ще дойде и вашия ред да се освободите от Бащиците , които ви сдават от ръка на ръка като вещево имущество и ви правят курбан за прищевките си.

Никой няма право да петни паметта на Ботев и Левски или на Бенковски пък дори и да си мисли че е хан тервел както се е представил.

А знаете ли защо старата главна на Плевен, дето сега се казва Васил Левски, непосредствено след освобождението се е казвала Осман паша? Някой път ще ви кажа но не сега.

Да Ото, макар и немец, си прав . На Кючук Ишилтепе, нашите не издържат на натиска и се разбягват,та се налага трима руски офицери да ги връщат на позицийте, а д-р Везенков вдига всички ранени които могат да се бият и така спасяват положението. И въобще от тридневните боеве бълг. опълчение дава 500 жертви, а руските са 3 500! При последната офанзива през септември-още 1000 руски войни(бълг.опълчение,тогава няма на Шипка)

През лятото в боевете на Шипка руснаците официално дават 3100 убити и 520 убити опълченци. През зимата на Шипка от студ и глад съвсем безсмислено загиват над 4500 руснаци. Опълченците попърдат на топло в Габрово.

че толкова измет ще има някога в България. Да викат че руснаците ни поробили а под турско сме били единни и трябвало да не се освобождаваме. Как ли не ви знам кои сте да ви приветствам с една лопата между очите

Ама къде се скриха патриотите? Няма ни Дундьо войводи,ни атакисти,ни патриотични фронтоваци. И защо никой не споменава от какво сме се освободили? Беше турско робство,после стана османско иго,сега... Чудя се,дали президентът ще бъде също така" политкоректен".

Факт е, че третата българска държава ни е подарък от Русия. Подарък, който простите булгаристанци не могат да оценят. Грешките и безхаберието на руското комадване също са исторически факт. Факт е, че руснаци и турци при Плевен и на Шипка са се сражавали с безпримерен героизъм. Редно е да се поклоним пред смъртта и на руските и пред турските войници. Сражавали се храбро и достойно и при Плевен и на Шипка. А омразата и измишльотините да забравим.

Някои да има чувството,че България е свободна страна???

Да наистина беше по-добре да останем единен и целокупен български народ, обединен в Екзархията(по голяма от всякакви Санстефански Българии) и която още не беше под схизма ,когато Цариград беше най-големия български град, а ние все още бяхме доминиращия етнос на Балканите. НО...ние сами дръпнахме дявола за опашката, като вдигнахме въстания за кефа на масонските ложи(наречени тайни революционни комитети) и по този начин предизвикахме Русия да хукне да ни освобождава и спасява от озверелите анадолски !

Дир не стига че пуснахте антинародни тролове, не стига че манипулирате лайковете ами триете всяка българска мисъл както и турците не са трили така.

Бългаските опълченци участват в боевете едва 3 /три/ дни/21,22,23 август/ и дават всичко на всичко 500 убити. Като на 23 август в решителният момент отстъпват Кючук Йешилтепе и се разбягват по пътя за Габрово. На 24 август са изтегление в с. Зелено бърдо до Габрово като безполезни. Решителните битки водят руси и турци като двете страни дават около 10 000 убити а войниците на двете армии руската и турската проявяват безпрмерно мъжество и героизъм. После булгаристанци си присвояват заслугите.

полагаме венец на знайните и незнайни войни положили костите си по нашите земи...Бог да ги прости и благослови.