Представяте ли си, че група руснаци, живеещи в България си основат гражданско сдружение "Йосиф Сталин", или група албанци от италиански произход - сдружение "Бенито Мусолини", или етнически немци в Полша - сдружение "Адолф Хитлер"? Свършиха ли имената на велики българи та трябваше да кръстят сдружението си на австрийско-италианския фашага Борис 3?

ИСторията си е история. Пак ще питам и тук, що тия от БЮРОМ скачат на българите? Що не скачат на италианци, на немци или на японците?

“ Американският президент, който спаси България от Васил Димов - 27.05.2019, 06:20 На снимката: президентът на САЩ Удроу Уилсън Странно нещо е човешката памет. Уж запазва важното, ама май не е съвсем така. Оказва се, че и тя, както волята, подлежи на обработка, сломяване и подчинение. В случая с паметта обаче не става дума за това какво търпиш и какво отстояваш, както при волята, а какво помниш и какво забравяш. Избирателно. Така в българската национална памет е останал запечатан изопаченият спомен за Царя Освободител и братска Русия, въпреки че след Освобождението от нея май идват само неприятности. И до днес много хора в България се самоопределят като русофили и гледат на изток с влажен поглед, в който обаче припламват искри с облясък от пушечни изстрели, ако някой каже нещо срещу Матушката. Те бранят паметниците на окупационната Червена армия и същевременно, колкото и да е противоречиво, се легитимират като патриоти. Ако попиташ тези патриоти, че и не само тях, кой е Удроу Уилсън, те почти сигурно не знаят, или ако знаят, няма да са наясно каква точно връзка има той с България. Нямаме негови паметници, освен един новооткрит барелеф в Пловдив, а и не се очаква да има – та какво чак такова отношение може да има 28-ият президент на САЩ към историята ни? Наистина никакво, извън факта, че е спасил България от фактическо унищожение. Това, разбира се, е нещо незначително на фона на океана от братска обич, който залива родината откъм изток, но все пак нека да разкажа набързо и за дребната услуга, която Удроу Уилсън е направил на България, като я е предпазил от преразпределение между комшиите при преговорите за Ньойския мирен договор. Роденият през 1856 година Томас Удроу Уилсън е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ. Преди да бъде избран на поста е доктор по история и политически науки в Университета „Джонс Хопкинс“, и професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет. От 1902 г. е президент на Принстънския университет. През 1912 г. е избран за губернатор на щата Ню Джърси (1911 – 1913). Известен е със създаването на ефективно антитръстово и антимонополно законодателство, подкрепя даването на избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения, със закон повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници, укрепва и разширява армията и флота, като събира за това средства от нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата. Напредничав човек изглежда според делата си, човек с модерно и хуманно мислене. Той е вторият демократ, който изкарва два последователни мандата в Белия дом, а през втория от тези мандати след тежки колебания САЩ влизат в Първата световна война. Как е протекла и свършила войната за България знаем, интересното във връзка с президента Уилсън е какво се е случило на мирните преговори след това. На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен новоизбраният министър-председател Александър Стамболийски от БЗНС подписва под натиск смазващият за България Ньойски мирен договор. Той определя отношенията между нея и страните от Антантата и поставя края на участието на страната ни в Първата световна война, като променя и границите й. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г. Според договора България трябва да предаде на кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. Това е национална катастрофа за България, но тя щеше да е нищо, ако се бе осъществил планът на Гърция, подкрепен от Сърбия и Румъния, за разделяне на победената българска държава на три „автономни“ области, съответно подчинени на трите съседни страни. Именно това практическо ликвидиране на страната е предотвратено от президента Уилсън на конференцията в Париж. Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори през 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели. САЩ не успяват да наложат своето виждане по този въпрос, защото губят твърдата подкрепа на Италия. Президентът обаче е безкомпромисен докрай спрямо домогванията на гръцкия премиер Елевтериос Венизелос, сръбския премиер Никола Пашич и румънския премиер Йон Братиану за разкъсване на България. Уилсън е категоричен и заявява, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. Президентът е срещу отмъстителното отношение към победените народи и се аргументира, че то ще доведе до нова война в бъдеще /както и става/. Той настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия-Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това Уилсън напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. В резултат от преговорите България губи територии, но поради твърдата позиция на администрацията на Удроу Уилсън загубите са намалени, а ликвидирането на българската държава е предотвратено. Ньойският договор налага брутални репарации и тежки съпътстващи условия на България. Както вече знаем от историята обаче, тя успя да премине през този период и да се възстанови като водеща страна на Балканите до идването на Червената армия, която я освободи от нейната независимост. На 23 април тази година най-накрая откриха един барелеф на Удроу Уилсън. В Пловдив се сетиха, че все нещо му дължим за дребната услуга, която ни е направил, та го увековечиха, макар и скромно. Дето се вика – малко, но от сърце.”

“ Когато Червената армия "освобождаваше" България 13.05.2017 Групови изнасилвания, грабежи и убийства на мирни хора - престъпленията на войници от Червената армия в края на Втората световна война надхвърлят всякакви човешки представи. Жертвите им са между 2 и 4 милиона души. В края на Втората световна война Червената армия извършва нечувани престъпления срещу населението не само в Германия и нейните съюзници, но и в страните, станали жертва на нацистката агресия. Така например чудовищно голям е броят на изнасилените жени и деца - често убивани, садистично осакатявани или оставяни да умрат от кръвоизливи след груповите пиянски гаври на съветски войници, офицери и дори генерали. По оценки на някои историци, само в Германия има 2 милиона такива случая. Като прибавим към тях и убитите или осакатени след грабежи, депортации или просто за отмъщение граждани, броят на цивилните жертви на загубилите човешки образ „освободители“ със сигурност нараства поне двойно. Да се направи сравнително точна статистика на извършените от Червената армия престъпления е невъзможно. И до днес всички намиращи се в Централния архив на руското Министерство на отбраната информации, доклади и анализи с данни за криминалните деяния на служили в армиите на СССР и Руската федерация войници, офицери и генерали са абсолютно недостъпни и забранени за разгласяване. Това твърди историкът Алексей Тимофеев в едно от изключително редките изследвания по тази тема в съвременната руска историография, озаглавено „Образът на червеноармееца-освободител на Балканите“. Интересът на автора към полуострова не е случаен: в края на лятото на 1944 г. именно Румъния и България, а впоследствие и голяма част от Сърбия, попадат под ботуша на съветската окупация. Защо изнасилваха и „братушките“? Реклама Случилото се в трите балкански държави е ужасяваща прелюдия към започналите три месеца по-късно масови зверства срещу цивилното население в Източна Прусия и Полша, завзети от Червената армия през зимата на 1945 година. Отказът на руските военни архиви да предоставят данни за извършените от руски войници военни престъпления кара изследователите да съдят за мащабите им единствено по оскъдните данни за потърпевшите, запазени от поддържаните тогава от Москва марионетни режими в балканските столици. Частушки в Берлин - съветски войници празнуват победата във войната По поръчение на диктатора Тито, през 1955 година югославската УДБА разкрива част от извършените от съветски военнослужещи тежки криминални деяния на територията на страната в края на 1944 и началото на 1945 г.: 1219 изнасилвания и 359 опита за изнасилвания; 111 изнасилвания, завършили с убийства и 248, завършили с опити за убийство; 1204 случая на грабежи, придружени с осакатявания на жертвите. Но щом „братският“ сръбски народ, който винаги е бил верен съюзник на Русия, е преживял подобна кървава вакханалия във времето, когато на територията на Югославия е имало 300 хил. съветски войници, какво ли се е случило в България, считана от Кремъл за „враг“ и държана под окупация цели три години от 600 хиляди руски войници, макар царска България да е забранила изпращането дори на доброволци на Източния фронт? Войници или мародери? Американският журналист Чарлз Лениъс, който е пряк свидетел на окупацията на България от Червената армия, пише, че информациите за брутални престъпления на „освободителите“ по пътя им към София и редица трагични инциденти - след грабежи и мародерства на съветски войници с насочено оръжие - бързо принуждават българските селяни да дават безпрекословно всичко, което униформените „братушки“ им поискат. Известно е и отчаяното писмо на марионетния премиер Г. Димитров до Сталин, в което се изброяват конкретни примери за извършени тежки престъпления и съдържащо молба към Кремъл да се намеси и спре убийствата, изнасилванията и грабежите на безцеремонните окупатори. В шуменското село Дивдядово съветски мародери убиват най-възрастния комунист в България. Междувременно са известни десетки случаи на изнасилвания и убийства на монахини или случайно срещнати жени и момичета. Паметникът на Съветската армия в центъра на София Според шефа на Държавния архив Михаил Груев, много от най-тежките престъпления са описани в доклади до изцяло доминираната от съветското командване Съюзна контролна комисия в София. В отговор на непрестанните молби за мерки срещу неконтролируемите мародери и насилници от Червената армия, шефът на комисията ген. Бирюзов „успокоява“ с официално писмо от април 1947 г. подвластното му правителство в София. Той пише, че заради военни престъпления срещу цивилни българи, през 1946 г. са наказани 17 съветски войници със затвор между 1 и 3 години. По мнение на редица историци, унизително нищожното възмездие се дължи на два основни фактора – страхът на българите да подават оплаквания срещу жестоките и отмъстителни окупатори и на възприетата в Червената армия практика да бъдат наказвани с разстрел за „съчувствие към врага“ малкото военнослужещи, които са протестирали или са се опитвали да възпрепятстват груповите изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани. Престъпление и наказание Не всички набези на „двойните освободители“ завършват щастливо за извършителите. В своето изследване за облика на червеноармееца на Балканите, историкът Тимофеев пише и за инциденти, приключили твърде зле за мародерите. На 14 септември 1944 г. при грабежи в складовете на пристанище Бургас, тълпа от червеноармейци се натъква на големи количества спирт. Без каквато и да е проверка за годността на плячката, тълпата се нахвърля като обезумяла върху трофейната течност. Резултатът от двудневния запой с метилов алкохол на близо 200 бойци и командири от Червената армия са 42-ма починали и шестима ослепели бойци, а останалите са хоспитализирани с тежки отравяния. Всъщност това са и единствените „герои“, загинали в „двойното“ освобождение на България. Жертвите обаче не са напразни: покрай погребенията е оформено и първото съветско военно гробище на „падналите“ червеноармейци за освобождението на братския български народ от фашизма и капитализма. Реклама РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА БЪЛГАРИЯ | 16.04.2016 1 Как беше създаден митът за "двойната освободителка" Русия Николай Цеков НАЧАЛО | 29.08.2012 2 Червената армия: падението след победата БЪЛГАРИЯ | 27.02.2013 3 "Героят" от Лайпциг НАЧАЛО България Европа От света © 2023 Дойче Веле Десктоп версия Защита на личните данни За нас”

30 дни арест за заподозрения за нападението на Християн Пендиков Решението е взето от съда в Охрид и по искане на компетентния прокурор, който е внесъл предложение за определяне на мярка за неотклонение на 24-годишния Илия Спасески от Охрид, заподозрян в престъпление тежка телесна повреда. Все още се водят процесуални действия за другите двама, присъствали на място. Делегацията на ЕК в Скопие поискаха от властите да разследват случая.

Някой от коментиращите виждал ли е циганският турски фейс на пребития "българин"? А няйой да е виждал армебо-циганският фейс на Борис Трети,който ни вкара в двойна руско-немска окупация? Защото аз мога да разбера и подкреоя на Изконна Македонска Българска Зеня Български Културен Клуб,само ако той носи имената на Тържествувал в Културно отношение Бългаарин,но не мога да се съглася с имената ба цигани като Сакскобурготите или Карагьоргиевите от сръбско.Присто съм Българин и ни най-малко мангал.Понятно е.Защо Сакскобурготски,след като инициира геноцида срещу Народът Български бе признае своята мерзост мангасарска ?

Никога Издрис Трети не е бил Цар на Българите ! Никога Издрис Трети не е бил избиран за Цар от Българският Народ ! Беше подлият немски масон Бисмарк,който наложи циганският род на Сакскобургота.Ето затова ни бият в Македония,защото не почитаме сами себе си!!!