Коментари - ”Кремиковци” няма шанс | Днес.dir.bg

Другарко Караджова, така ти диктува да говорите и действате шефа ти , бат Боко Вмирисов,който тук гони лични бизнес интереси.Отдавна се е полакомил от 100 000 дка безценна българска земяу върху която е построен Кремиковци и се кани неговата банка СИ банко да го вземе и си построи бизнес център. Въобще не го еня нашия псевдодържавник какво ще стане с българската икономика без собствен метал и без производствата с които е свързана нуждата от метал! Стига манипулации и фалшификации ЛАКЕИ НА ОЛИГАРХИЧНИЯ КРЪГ СИ БАНКА!!!!

Толкова лъжи на едно място и Гьобелс не е слагал, колкото си сложил ти бе Паблито. ЩОМ ИСКАШ ФАКТИ ЕТО ГИ:Тайните фалити на комунизма-Кремиков заводът в Кремиковци да е построен за развитието на металургията в България, икономическите загуби от него за държавата, социалните и екологичните последствия са толкова големи и продължителни, че той се превръща в унищожителен пример за безумната политика на комунистическото управление. Историята започва през 1954-1955 години, когато български геолози откриват край тогавашното село Кремиковци находище на желязна руда - сидерит, барит и олово. След историческият Априлски пленум на ЦК на БКП се заговаря за металургичен комбинат. По искане на Тодор Живков Хрушчов изпраща съветски специалисти. Те обаче заключават, че става въпрос за комплексна руда, за която нямат технология, и предлагат, ако се строи завод той да е само за валцуване на стомана, като СССР ще доставя стоманени блокове. Българската страна не се съгласява и впоследствие при всички посещения на високо равнище се настоява за строителството на завод с високи пещи за добив на чугун и стомана. Тодор Живков е убеден от тогавашният министър Георги Павлов и поставя въпроса лично пред Хрушчов въпреки несъгласието на други специалисти и на председателя на комитета по планиране Руси Христозов. От СССР се изготвя проект за завода, който е представен в българското Политбюро на ЦК на БКП и е одобрен. По време на обсъжданията някои български специалисти и част от съветските се аргументират, че продавайки добитите в завода барит и олово ще се покрият всички производствени разходи и добиването на желязо ще бъде безплатно. Впоследствие се оказа, че баритът не е търсен продукт на световният пазар, а оловото не може да се отдели и финансовите резултати не се потвърдиха.Фактическ металургичният комбинат започна да работи като нерентабилен, което положение и до ден днешен не е променено посочва Огнян Димитров, който е заместник председател на Държавния планов комитет през 50-те години на миналия век, отговарящ за капиталното строителство. Високата цена на взетото политическо решение се обуславя от провежданата от Тодор Живков политика на скок в икономическото развитие. Затова и първоначалните срокове за изграждането на комбината са значително съкратени, а изготвеният план е заменен с такъв за ускорено изграждане на комбината. В пълен разрез с утвърдената Технико-икономическа документация мощностите са сериозно завишени, без да се помисли и провери как това ще се отрази на обвързването, между отделните цехове и на обезпечаването им със суровини. както и върху резонния въпрос за икономическата рентабилност. Още преди заводът да е напълно завършен, се оказва, че мощностите му не могат да бъдат напълно натоварени поради липса на суровина, а някои от отделните производства, като това на чугун например нямат пазар и в СИВ. На сигналите на различни специалисти за възможните неблагополучия от разрастването на тази гигантомания Тодор Живков не обръща никакво внимание. Комбинатът е открит през мсец ноември 1963 година като едно от новите големи завоевания на социализма. Самият Тодор Живков казва след промените от 1989 година Спомням си, че когато се обсъждаше въпросът за Кремиковци ние имахме първоначална идея производството му да не надхвърля 500 000-600 000 тона годишно, но Хрушчов каза: Вие какво искате да правите - чайник или металургичен завод!? И досега няма технология за преработка на рудата добивана в Кремиковци. Тодор Божинов зам. министър-председател посочва :Класическата технология при Кремиковци не може да се използва за преработка на кремиковската руда. Тя е с ниско метално съдържание 30-32 % желязо, докато тази технология за производство може да се влага за руди със 70 и над 70 % желязно съдържание. В по-късния етап се установява режим, при който кремиковската руда е само 25 % от суровината която се преработва в Кремиковци, а 75 % са вносна руда от СССР и други страни. На практика това означава, че разчетите за ефективност на Кремиковци не са се потвърдили в производственият процес. От 2 200 000 тона само 500 000 тона са от наша руда. Оскъпяването на продукцията е предизвикано преди всичко от големите транспортни разходи. Така например през 1984 година товарите от бургаското пристанище до Кремиковци са около 1 800 000 тона коксуващи се въглища и 1 500 000 тона стомана на блокове, тоест общо 4 300 000 тона са превозени от Бургас до Кремиковци или 18 % от товарите на ж.п. транспорта в България през 1984 година са за Кремиковци.