тъпо соросоядско печлеме))))

РУСКАТА БОМБАРДИРОВКА НА Варна Е САНКЦИОНИРАНА ЛИЧНО ОТ ИМПЕРАТОР Николай II И Е ОДОБРЕНА ОТ ФРЕНСКИЯ ПОСЛАНИК В Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог!!! ТОВА СЕ ПРИЗНАВА ОТ СЪВРЕМЕННИ РУСКИ ИСТОРИЦИ И Е ДОКУМЕНТИРАНО СЪС ЗАПИС В ДНЕВНИКА НА М. Палеолог СЛЕД РАЗГОВОРА МУ С РУСКИЯ ИМПЕРАТОР НА 10.10.1915г. От този запис става ясно, че ФРЕНСКИЯТ ПОСЛАНИК В Русия МОЛИ ИМПЕРАТОРА ДА ДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА БОМБАРДИРАНЕТО НА Варна и Бургас!!!! И Николай II СЕ СЪГЛАСЯВА, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия. На 14.10.1915г., КОГАТО ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ ПРАЗНУВАТ Петковден!!!!!! ЕСКАДРА ОТ РУСКИЯ Черноморски флот АТАКУВА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА СТОЛИЦА Варна!?!?!?!?! МОМЕНТЪТ НЕ Е ИЗБРАН СЛУЧАЙНО!!!!! БОМБАРДИРОВКАТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА, КОГАТО БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ УСПЕШНО НАСТЪПВАТ СРЕЩУ СРЪБСКИТЕ В Моравско и Македония И ВЕЧЕ ОСВОБОЖДАВАТ ТЕИ ИЗКОННИ БЪЛГАРСКИ КРАИЩА!!!! ЗАТОВА РУСКАТА (ПОДЛА, В ГРЪ - БРАТЯ, А! - бел. моя) БОМБАРДИРОВКА ПРЕДСТАВЛЯВА ПОДЪЛ УДАР В ГРЪБ, НАНЕСЕН ОТ КОВАРНИЯ НИ,,ОСВОБОДИТЕЛ!?!?!?!?!?!

Рано сутринта на 14.10.1915г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът не бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война. Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба , руските хидроплани поемат обратен курс. Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на руския Черноморски флот Императрица Мария, Св. Йоан Златоустъ, Св. Панталеймонъ, Евстафий, Кагуль и Память Меркурия. Те са въоръжени с мощните 305- и 203- мм. оръдия. С ТАЗИ ВНУШУТЕЛНА МОРСКА СИЛА РУСКИЯТ БОЕН ФЛОТ АТАКУВА НИЩО НЕПОДОЗИРАЩАТА НИ МОРСКА СТОЛИЦА ВАРНА!?!?!?!?!

Пълни разкрития - Бившият Министър на Отбраната на Канада Пол Хелиер youtube. com/watch?v=gaOFPQJ6RFk

Да направим сравнение...1986 Г---РУСКИ МОДЕЛ 1.Основни фондове/после приватизирани/---110 млрд.лв. 2.Население----8,9 милиона 3.Работни места-----4,2млн 4.Инвестиции/български/---8,9млрд.лв. 5.Външен дълг------5,5млрд долара 6.Национален доход/БВП/---80МЛРД.ЛВ 7АРМИЯ,ОБРАЗОВАНИЯ,ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,ПОЧИВНО ДЕЛО,СПОРТ,КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ--на световно равнище 8.Бедни ---2% 2016Г.---АМЕРИКАНСКИ МОДЕЛ 1.Население---7млн 2.Работни места--2,5млн. 3.Чужди инвестиции---600млн.евро 4.БВП------88МЛРД.ЛВ 5.Брутен външен дълг---35млрд.евро 6.Субсидии!!!!!-------2млрд.лв 7Незаконен износ на капитали---4млрд.евро/законен не знам ,колко 8.Милиардери---5,милионери--10 000 9.Емигранти----2млн 10.Бедни---70%

Сред изчезналите безследно през есента на 1944 е и Стоян Славейков-внук на поета.

Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. ВПОСЛЕДСТВИЕ В ОБЕКТ НА АРТИЛЕРИЙСКИЯ ОБСТРЕЛ СТАВАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДА И ОСОБЕНО ГЪСТО НАСЕЛЕНИТЕ МУ КВАРТАЛИ!?!?!?!? ТОЗИ МОМЕНТ ОБИКНОВЕНО СЕ СКРИВА ОТ БЪЛГАРСКАТА И РУСКАТА ИСТОРИОГРАФИИ, КОИТО В ПЪЛНО СЪЗВУЧИЕ ПОМЕЖДУ СИ ОБЯВЯВАТ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ БОМБАРДИРОВКАТА НА Варна С ... НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА НЕМСКИТЕ ПОДВОДНИЦИ!?!?!? ВСЪЩНОСТ ТЪКМО НЕМСКИТЕ ПОДВОДНИЦИ НЕУТРАЛИЗИРАТ ЕФЕКТА НА РУСКАТА АТАКА, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ!!!! РУСКИЯТ АРТИЛЕРИЙСКИ ОБСТРЕЛ НА Варна ПРОДЪЛЖАВА час и 7 минути!!!!! ТОЛКОВА ВРЕМЕ СНАРЯДИТЕ СЕЯТ СМЪРТ И РАЗРУШЕНИЕ!?!?! КЪЩИТЕ НА ВАРНЕНЦИ ЗАПОЧВАТ ДА Е РУШАТ ПРЕД ОЧИТЕ НА СМАЯНИТЕ И ИЗНЕНАДАНИ ТЕХНИ СОБСТВЕНИЦИ И ОБИТАТЕЛИ!!!! СРЕД ТРЯСЪКА НА ЕКСПЛОЗИИТЕ СЕ РААНАСЯТ ПИСЪЦИ НА ОТЧАЯНИЕ И БЕЗСИЛИЕ, НА КОИТО НИКОЙ В ТОЗИ МОМЕНТ НЕ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ!!!! ИЗВЕДНЪЖ ....КАНОНАДАТА СПИРА И РУСКАТА ЕСКАДРА ЗАПОЧВА СКОРОСТНО ДА СЕ ИЗТЕГЛЯ!!!ЗАСЛУГАТА ЗА ТОВА Е НА ДВЕТЕ НЕМСКИ ПОДВОДНИЦИ UB7 и UB8. КОГАТО ПО БЕЗЖИЧНИЯ ТЕЛЕФОН ТЕ РАЗБИРАТ ЗА ЗАПОЧНАЛИТЕ БОМБАРДИРОВКИ, ТЕ НЕЗАБАВНО СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ ВАРНЕНСКИЯ ЗАЛИВ И АТАКУВАТ РУСКИТЕ КОРАБИ С НЯКОЛКО ТОРПЕДНИ УСТРОЙСТВА. Тогава UB 7 и UB 8 АТАКУВАТ ЕСКАДРАТА, КАТО ОТ UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер ИЗСТРЕЛВАТ ТОРПЕДО ПО ЕДИН ОТ ЛИНЕЙНИТЕ КОРАБИ - ,,Пантелеймон. ПОСЛЕДВА ВЗРИВ, ВЕРОЯТНО НЕ В КОРПУСА НА КОРАБА...

Тогава UB 7 и UB 8 АТАКУВАТ ЕСКАДРАТА, КАТО ОТ UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер ИЗСТРЕЛВАТ ТОРПЕДО ПО ЕДИН ОТ ЛИНЕЙНИТЕ КОРАБИ - ,,Пантелеймон. ПОСЛЕДВА ВЗРИВ, ВЕРОЯТНО НЕ В КОРПУСА НА КОРАБА, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля. Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в своите териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14.10.1915г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата , те са посрещнати от намиращите се там варненски граждани с ,,Ура и бурни ръкопляскания. Какви са пораженията от руската морска атака?

КАКВИ СА ПОРАЖЕНИЯТА ОТ РУСКАТА МОРСКА АТАКА? На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце. Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града , разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. ЕПИЗОДЪТ С ОКЪРВАВЯВАНЕТО НА Варна ОТ РУСКИТРЕ САМОЛЕТИ И КОРАБИ ОСТАВА ЗАВИНАГИ В СЪЗНАНИЕТО НА ЖИТЕЛИ НА ГРАДА, НО ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ,,БЕЗСЛЕДНО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ИСТОРИЯ СЛЕД 9.09.1944г. И ДОРИ И В НАШИ ДНИ!!!! Русия СТРЕЛЯ СРЕЩУ СЪЗДАДЕНАТА ОТ НЕЯ България САМО ЗА ТОВА, ЧЕ ПОСЛЕДНАТА СЕ СТРЕМИ ЕДИНСТВЕНО КЪМ ОБЕДИНЕНИЕТО НА СВОЯТА НАЦИЯ!?!?!?! - пише в. Балкански куриер след бомбардировката на Варна. След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника Св. Александър Невски в София в Св. св. Кирил и Методий! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число и опозицията) и правителство. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име Св.св. Кирил и Методий. Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски обаче отново връща руското име на храма, в унисон с пълното отрицание на политиката на правителството на Васил Радославов, довела до национално обединение на България, признато и от Русия чрез Брест-Литовския мирен договор от 3.03.1918г.

Морската война продължава и през следващата 1916г. УДАРЪТ СРЕЩУ ВАРНА ПРИНУЖДАВА КОМАНДУВАНЕТО НА Българските военноморски сили ДА МИНИРАТ АКВАТОРИЯТА НА Варненския залив!!!! Тази задача е изпълнена от флотска единица с командир лейтенант Кирил Минков. И ТОВА ДАВА РЕЗУЛТАТ!?!?!? През февруари 1916 г. Русия ПРЕДПРИЕМА НОВ ОПИТ ЗА НАНАСЯНЕ НА АРТИЛЕРИЙСКО-АВИАЦИОНЕН УДАР СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА БАЗА!!! ВРАЖЕСКОТО РУСКО МОРСКО КОМАНДУВАНЕ ПЛАНИРА ДА СТОВАРИ ВЪРХУ ВАРНЕНСКОТО ПРИСТАНИЩЕ В ГРАДА СМЪРТОНОСЕН АРТЕЛЕРИЙСКИ ЗАЛП ОТ НОВИЯ СИ ЛИНЕЕН БОЕН КОРАБ "Императрица Екатерина Велика" (въоръжение 12x305-мм, 20x130-мм и 5x75-мм оръдия) И ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА ДА НАНЕСЕ И АВИАЦИОНЕН УДАР С ВОДОСАМОЛЕТИ, БАЗИРАНИ НА АВИОТРАНСПОРТИ. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб "Императрица Екатерина Велика", ескадрените миноносци тип "Новик", "Счастливый" и "Пылкий", авиотранспортите "Император Александр I" и "Император Николай I", миноносците от по-стар тип "Лейтенант Пущин", "Живой" и "Капитан-лейтенант Баранов". Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването на контраадмирал Покровски. КОГАТО ТЯ ПРИБЛИЖАВА Варна, МИНОНОСЦИТЕ "Лейтенант Пущин" и "Живой" СЕ ОТКЪСВАТ НАПРЕД ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ОБСТАНОВКАТА! ПОПАДАТ ОБАЧЕ НА МИННОТО ПОЛЕ!!!! Лейтенант Пущин Е ПОРАЗЕН ОТ МИНА, КАТО КОРПУСЪТ МУ Е ПРЕЧУПЕН НА ДВЕ И ПОТЪВА, ЗАГИВАТ 80 ДУШИ, А 15 СА ПЛЕНЕНИ!!! 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски. Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси.

Успелите да се спасят руски моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. ТОВА Е ПЪРВИЯТ БОЕН ТРОФЕЙ, КОЙТО ВЗЕМА България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие'' през 1912г. през Балканската война. Ескадреният миноносец ,,Живой, който плава след ,,Лейтенант Пущин има по-голям късмет. Живой", бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. После командирът на "Живой" е осъден заради своите действия. Но да се върнем на поразения руски миноносец. "Лейтенант Пущин" (бълг. "Пушчин") е спуснат на вода през 1904 г. в гр. Николаев (Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. Първоначалното му име е Задорный", което през 1907г. е сменено с Лейтенант Пушчин". Приема името на е морския офицер, участник в Руско-турската война (1877 - 1878)., командир на миноноска. До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това - като ескадрен миноносец. През 1910-1912 г. Лейтенант Пушчин" е основно ремонтиран с обновление на артилерията и парните котли. ,,Лейтенант Пушчин" е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия. Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер Гьобен" и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набези пред българското черноморско крайбрежие.

тия изроди американски що народи са избили, това Хитлер е като момченце с къси панталонки по сравнение с тях, отделно дето и той е тяхно изчадие щото са го финансирали заедно с Бенк Оф Инглънд - има хубави статийки в Гардиън по темата от 50 до 100 милиона индианци са ликвидирани - коренно население чиито земи днес имат за свои такива приятели" не ни трябват - само платени българофоби-сородомити нещо се опитват да пропагандират за топла връзка с кръвопиеца Чичо Сам ама на всеки нормален българофил му е ясно че тия ще ни видят сметката - армията ни ликвидираха, нахлузват ни разни марионетни политици и сега се готвят да ни нахлузят бежанци и содомия като държавна политика

Най големият износител на насилие в света е моята държава.Аз не мога да мълча ! Мартин лутър Кинг

заплаха е САЩ откакто се превърна във фалирало гето със 70 млн.гладни чакащи по два пъти в месеца за купони в соц.службите, където почти 1/3 от населението няма достъп до здравеопазване, нацията с най ниско ниво на образованост /40% от тинейджърите така и не завършват ср.образование/, нацията където вече дори белите са със силно намалена продължителност на живота поради алкохолизъм и наркомания произтичащи от безизходицата в която живеят.Има 1 % олигархична върхушка която контролира всичко но достъпът и до световните ресурси е вече силно ограничен.Оттам идва истерията нарежима управляващ т.н.държава САЩ.

Според теорията на Маркс, капиталистическата система неизбежно ще доведе до обедняване на масите, тъй като световното богатство ще се концентрира в ръцете на един ограничен и алчен елит. Това, от своя страна, ще предизвика икономически кризи и изостряне на конфликта между богаташите и работническата класа. "Акумулирането на богатства на единия полюс означава същевременно акумулиране на мизерия, агония, робство, невежество, жестокост и умствена деградация на другия полюс," пише Маркс.

Дойде време за Военен Трибунал над Предателите и Изменниците на Православна България и Братска нам Русс! Бърз процес и смъртни присъзи за Костофф,Желю,Ф.Д.,СаксКобургов,Милен Велчев,Паси,Меди Доганов,Ебем Етем,Местан,Касим Дал,Боко .Агент Буда,Първанов-Агента Гоци,Цзъчко Крадецо,Сашо Апашо,Фидоскага свиня,станиШЕФ серГЕЯ,Вагинин,Сталинка,Ирина Бокова,Аньо Маангалов,Ангел Найденов,Веселин Близнаков,Ноев,Николай Цонев........списъка на осъдените чраз Обесване е дълъг,Мамицата ви Фашистка-Прочие Доле НАТО,Долу САЩ,Долу ЦРУ,Вън Американските военни бази от Родината на Ботев и Левски.....Амен!

ПОТОПЯВАНЕТО НА РУСКИЯ ЕСКАДРЕН МИНОНОСЕЦ Лейтенант Пущин, ПОТЪНАЛ СЛЕД ВЗРИВЯВАНЕТО МУ ОТ БЪЛГАРСКА МИНА на 25.02.1916 г. В НАШИ ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ НА ПОДХОДИТЕ КЪМ Варненския залив ПРЕДОТВРАРТЯВА ПОРЕДЕН РУСКИ АРТИЛЕРИЙСКИ ОБСТРЕЛ СРЕЩУ ВАРНА!?!?!?!?!?!?!?!?! За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца (Шумни, Строги и Смели) и мобилизираният търговски кораб Борис на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на Лейтенант Пушчин са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга. ПО ТОЗИ НАЧИН Е ОСУЕТЕНА ПЛАНИРАНАТА ОТ КОМАНДУВАНЕТО НА РУСКИЯ Черноморски флот БОМБАРДИРОВКА НА Варна. Заслуга за това имат и германските хидроплани, които предприемат въздушно нападение срещу корабите от ескадрата. Това са водосамолет N 507 с екипаж младши подофицер Улбрих - пилот, и вицефелдфебел Винике - наблюдател,който в две поредни атаки от височина 450м. хвърля по 5 бомби по ескадрените миноносци и постига попадение в юта на един от тях. Есминците от руската ескадра са атакувани три пъти последователно и от водосамолет N 534 с екипаж мичман I ранг Ринсберг - пилот, и старши подофицер Витман наблюдател. Те хвърлят 9 бомби. Отново един е улучен в юта. Точното бомбопускане предизвиква пожар на бака на друг от тях. Според други наши архивни източници авиационните бомбардировки ПРИЧИНЯВАТ ПОЖАРИ НА ДВА РУСКИ БОЙНИ КОРАБА!!! ДВА ЕСКАДРЕНИ МИНОНОСЕЦА НА ПРОТИВНИКА СА ТОЛКОВА ПОВРЕДЕНИ, ЧЕ СЛЕД КАТО ДОСТИГАТ ДО Одеса, СЕ НАЛАГА ДА БЪДАТ ОТКАРАНИ НА БУКСИР ЧАД ДО Николаев ЗА РЕМОНТ. ПО ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ТЕЗИ АТАКИ НА ГЕРМАНСКИТЕ ХИДРОПЛАНИ СРЕЩУ РУСКАТА ЕСКАДРА ЩЕ ОСТАНАТ СКРИТИ ЦЕЛИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!!!! ПОЧТИ ВЕК ДЪЛБИНИТЕ НА Черно море ЩЕ СКРИЯТ И СЛЕДИТЕ НА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ВОЕННОМОРСКИ ТРИУМФ!!! ЧАК ПРЕЗ 2010г. ПОТОПЕНИЯТ ПРЕЗ 1916г. В БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ РУСКИ БОЕН КОРАБ ,,Лейтенант Пушчин'' Е ИЗВАДЕН ЗАЕДНО С НЕГОВОТО ОРЪДИЕ!?!?!?!?!?!

Те и г-н Саддам и г-н Кадафи бяха на ход,а къде са те сега?

ПОЧТИ ВЕК ДЪЛБИНИТЕ НА Черно море ЩЕ СКРИЯТ И СЛЕДИТЕ НА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ВОЕННОМОРСКИ ТРИУМФ!!! ЧАК ПРЕЗ 2010г. ПОТОПЕНИЯТ ПРЕЗ 1916г. В БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ РУСКИ БОЕН КОРАБ ,,Лейтенант Пушчин'' Е ИЗВАДЕН ЗАЕДНО С НЕГОВОТО ОРЪДИЕ!?!?!?!?!?! То е 75-мм. от френската фирма Кане, произведено в Обуховския стоманолеярен завод, специално за нуждите на руския военноморски флот. Теглото на оръдието, заедно с щита с дебелина 19 мм. е 2555 кг. Стреляло е с бронебойни снаряди с тегло 4, 9 кг.,чиято далекобойност достига до 6405 метра, но също и с фугасни снаряди (7869 метра далекобойност). Най-голяма дистанция на стрелбата се получава при употребата на зенитен снаряд - 8967 метра. През 1916г., ЗА ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ РУСКИТЕ АТАКИ, България СЕ СДОБИВА С ПОДВОДЕН ФЛОТ!?!?!?!?! РУСКАТА ВОЕННОМОРСКА ЗАПЛАХА УСКОРЯВА СЪЗДАВАНЕТО МУ!!!След руската бомбардировка командването на българския военен флот, начело с артилерийския инженер подполковник Константин Кирков, започва сформирането на екипаж за подводница Екипажите на немските подводници започва обучението на български моряци. На 25.05.1916г. в тържествена обстановка немската подводница UB 8 е включена в състава на българския военен флот.Тя получава тактически 18. Така се появява българският Подводник УБ-18. Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. по това време в света има само 11 държави, чиито военноморските сили притежават подводници. България се нарежда до такива сили като Великобритания, САЩ, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.

,,Подводник 18" принадлежи към класа на най-малките германски подводници със 128 т. надводно и 142 т. подводно водоиз местване. Над вода максималната й скорост е 6 възла, а под вода - 5,3 възла. Ниската й скорост обаче е причината тя да бъде използвана предимно за нуждите на бреговата охрана или да носи дозор на определена позиция. Въоръжението й се състои от два 450 мм. торпедни апара та и четири торпеда (две в апаратите и две запасни), 47-мм. оръдие (според някои източ ници оръдието е 37 мм.) и една картечница Максим" (обр. 1908 г.). Със заповед по Флота 66 от 25.05.1916г. за първи командир на българската подводница е назначен морският офицер лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Никола Тодоров, родом от Шумен. Тази длъжност той изпълнява до 9.05.1917 г. Първите си бойни задачи ,,Подводник 18" изпълнява на 4 и 5.07.1916 г. между нос Шабла и Мангалия, след което се редуват системно действия в западната част на Черно море - от нос Инеада до пристанището на Кюстенджа. За охрана на добруджанското крайбрежие подводницата крайцерува от 2 до 6.09.1916г. На 7.09.1916г. Балчик и Каварна СА ОБСТРЕЛЯНИ ОТ РУСКИТЕ КОНТРАМИНОНОСЦИ Быстрый" и Громкий" . СТАВА ЯСНО, ЧЕ САМО С ЕДНА ПОДВОДНИЦА БРЕГОВА ОХРАНА НЕ МОЖЕ ДА ИМА! Тогава българското правителство прави постъпки и за закупуването на базиращата се в Евксиноград UВ-7. За съжаление на 26.09.1916г. тя се натъква на мина в открито море и потъва с целия си екипаж. Тогава българското подводно плаване дава първата си жертва - командированият на германската подводница младши подофицер Стоян Георгиев Пешев от с. Арчар, Видинско. По време на своето крайцеруване от 8 до 11.10.1916г. между Кюстенджа и Мангалия екипажът на ,,Подводник 18 ИЗВЪРШВА И ПЪРВАТА БОЙНА ТОРПЕДНА СТРЕЛБА (в подводно положение) В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ!!!! Позицията за атака на руски контраминоносец е неудобна, но лейтенант Н.Тодоров решава да рискува. От контраминоносеца своевременно откриват торпедото и успяват да се отклонят от него.

Следва масирана бомбардировка срещу 18, при това само на 14 метра дълбочина, но подводничарите ни оцеляват и записват своето бойно кръщение. Най-разпространената версия за неуспеха на атаката е тази, че: ...в същия момент, когато се даде торпедни ят изстрел, предпазителите на морегледа [перископа б.а.] прегоряха, самият мореглед остана да стърчи над водата и това стана причина да се издаде присъствието на подводника. Едва сега противникът забеляза насочения му удар и успя да се отклони". Най-подробно описание на бойната дейност на подводник N 18 под български флаг е направено от Вълкан Вълканов, според когото от септември 1916 до септември 1917 г. екипажът е извършил 7 бойни похода в северна посока, в това число и в румънски води, и два в южна посока - пред Бургас и Созопол, във връзка с очаквани руски нападения. Първите български подводничари щурмуват минни полета, извършват разузнаване под носа на противника край Кюстенджа, преследват неприятелски кораби от различни класове. В.Вълканов твърди, че последният за 1916 г. поход, този на 13 декември към Балчик, осуетява поредната бомбардировка от руски кораби на този наш град. Според руско-румънското споразумение флотът на Русия има за задача да охранява добруджанското крайбрежие, да атакува отделни брегови обекти, да защитава морските комуникации и да оказва артилерийска подръжка на сухопътните сили. Като база на руския флот е избрано пристанището на Кюстенджа, където в началото на август 1916г. под командването на контраадмирал Патон акостира руски отряд кораби в състав: 1 линеен кораб, 6 торпедоносеца, 2 подводници, 8 миночистача, няколко стражеви катера и отряд морска авиация.

Руският флот успява да постигне надмощие над българо-германските сили по море. За тази оценка говори факта, че за защитата на Балчик и Каварна 3-та Българска армия разчита предимно на полева артилерия. Действията на нашия флот са затруднени и поради минирането на акваторията между Варна и Балчик. При натъкване на подводни мини в Батовския залив е потопен миноносеца Шумни, а Строги и влекачът Варна са повредени. По-късно в същия залив е потопена и една миночистачна лодка, а лейтенант Кирил Минков загива. Една от германските подводници също е взривена от мина при Аладжа манастир. Бързото отстъпление на сухопътните войски допълнително затруднява действията на руския флот, а след напускането на Кюстенджа левият румънски фланг окончателно загубва връзка с руския флот. Така през Първата световна война руският флот в Черно море успява да вземе предимство над българския, поне до изоставянето на Кюстенджа от руско-румънските войски. България противодейства на руските атаки най-вече чрез огъня на бреговата артилерия и с действията на българо-германската авиация. Успехите на бреговата артилерия и хидросамолетите са най-големи при отблъскване на бомбардировките над Балчик и Каварна. Балчик е един от главните обекти на руските военноморски атаки срещу България. Атакуван е цели три пъти - на 7. IX., 9.IX. и 13. XII.1916г. Балчик е освободен без бой на 5.09.1916 г. чрез стоварване на морски десант от миноносците, командвани от началника на отряда капитан-лейтенант Рашко Серафимов. Отчитайки важността на Балчик за продоволственото снабдяване и изхранване на 3-та армия (тук се намира една от най- големите и модерни мелници на Балканите), руското морско командване решава незабавно да го атакува. Но на 7.09.1916 г. рано сутринта градът е бомбардиран от два руски ескадрени миноносеца Быстрый и Громкий от втори дивизион на минната бригада. Разрушени са корабните съоръжения, голямата мелница, пристанищните постройки са обхванати от пламъци.

ВОЙНАТА В Добруджа ВЕЧЕ Е ИЗГУБЕНА ЗА Русия, НО ТЯ ВСЕ ПАК ТРЪГВА ЧРЕЗ ФЛОТА СИ ДА НАКАЗВА България И ДА СИ ОТМЪЩАВА!?!?!?!?!?! ПРАВИ ГО ДЕН СЛЕД КАТО Централните сили ОТПРАВЯТ СВОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА МИР!?!?!?!?!?! ================== СЕГА ПРЕДЕЛНО ЯСНО ЛИ Е И НА ПОСЛЕДНИЯ НАИВНИК И НЕВЕЖА КАКВА ТОЧНО РОЛЯ Е ИГРАЛА "ОСВОБОДИТЕЛКАТА: НИ РУСИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И ДЕСЕТИЛЕТИЯТА НИ - КАКВА ФАТАЛНА ЗА БЪТЛГАРИЯ, НЕБЛАГОДАРНА РОЛЯ Е ИГРАЛА ТЯ ЗА РОДИНАТА НИ, ЗА БЪЛГАРИЯ!?!?!?! И то като ПОСЛЕДОВАТЕЛНА И УСТОЙЧИВА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ ЗАВОЕВАТЕЛНА И МРЪСНА, КОВАРНА ПОЛИТИКА СРЕЩУ НАС И СУВЕРИНИТЕТА И ТЕРИТОРИАЛНАТА НИ ЦЯЛОСТ!!!! На 9.09.1916 г. бомбардировката отново се повтаря. Тези удари са твърде чувствителни за Балчик - потопени и повредени са плавателни съдове, разрушени са пристанищни съоръжения, прекъснати са важни съобщителни връзки. Най- жестоката руска бомбардировка над Балчик е предприета на 13.12.1916г. Войната в Добруджа вече е изгубена за Русия, но тя пак тръгва чрез флота си да наказва България и да си отмъщава. Прави го ден след като Централните сили отправят своето предложение за мир. Руският отговор е внушителната морска атака срещу българския град Балчик. Сутринта на 13.12. 1916 г. отряд бойни кораби в състав крайцерът Память Меркурия и ескадрените миноносци Громкий и Счастливый приближават Балчик. Флагманският кораб Память Меркурия се намира между двата ескадрени миноносеца. Той има водоизместване 7428 т. Теглото на бронята му е 765 т. (11,4% от водоизместването). Въоръжен е с 30 оръдия, от които главен калибър - 16-152 мм. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Негов командир е капитан I ранг Александър Гад, доказал в редица бойни походи на дело, че е сред най-добрите и най-решителните морски офицери от руския черноморски флот.

Двата бойни кораба, съпровождащи руския крайцер, са ескадрените миноносци Громкий и Счастливый. Артилерийското им въоръжение се състои от 3-102 мм. (главен калибър) и 2-47 мм. зенитни оръдия (от 1916 г.). На борда им са монтирани пет двутръбни торпедни апарата. Te са сред най-силните в света кораби от своя клас. Трите неприятелски бойни кораба имат ценно предимство. Това са точните оптически прицели за корабните оръдия от всички калибри. Бреговата батарея, защитаваща Балчик, е известна в изворовия материал и като Света Троица. Така се нарича съществуващият тогава манастирски параклис край с. Галата, където тя е разположена преди преместването си в Балчик. Състои се от две 100 мм Д-50 морски оръдия, производство на френската фирма Шнайдер. Далекобойността им е 8 км. В това отношение оръдията от главния калибър на неприятелския крайцер и съпровождащите го есминци ги превъзхождат. Теглото на един снаряд от оръдията на батареята е 22 кг., а техническата скорострелност е един изстрел в минута. Личният състав на батареята включва 37 души. Силите са неравни. Руското превъзходство е смазващо, особено в огнева мощ. Само флагманският кораб "Память Меркурия" е в състояние за минута да изстреля снаряди, с общо тегло, надвишаващо 70 пъти, това, с което българската бреговата артилерия може да му отвърне. Общата огнева мощ на трите руски кораба превъзхожда тази на българската артилерия 100 пъти! В 8 .23ч. Память Меркурия,който е на 6 км от брега, открива залпов огън по Балчик. В 8.25ч., когато неприятелските кораби преустановяват приближаването си и градът е обект на ожесточена бомбардировка, 100 мм. батарея открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 м. Той започва да се отдалечава с пълен ход, докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние. Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него до 10.50ч., когато противникът се отдалечава към нос Калиакра.

Героят от морския бoй при Балчик капитан Георги Радков Бойците от личния състав не са участвали в морски бой. Нейният командир капитан Георги Радков е едва на 27 години, но има богат боен опит, натрупан в три поредни войни. Макар и да е служил в продължение на една година (1914 г.) в бреговата артилерия, той също като своите подчинени няма практически опит във воденето на морски бой. Въпреки това при отразяване на руското нападение българските артилеристи демонстрират много добра бойна подготовка. Чрез максимално напрежение на силите те се опитват да компенсират, доколкото е възможно, малката скорострелност на оръдията. Благодарение на бързите си действия бреговите артилеристи успяват при техническа скорострелност 1 изстрел в минута да постигнат бойна скорострелност 40 секунди за изстрел. По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда (обикновени гранати - 130, бронебойни гранати - 44, и шрапнели - 12). В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4-5 снаряда. В интервала 9 ч. 10 мин. - 9 ч. 16 мин. той е поразен от 2-3 снаряда, а между 9 ч. 40 мин. и 9 ч. 50 мин. в него попадат още два. Противникът признава високите качества на българските артилеристи. В редица руски публикации се отбелязва, че 100 мм. брегова батарея стреля добре. При много трудни условия - руските снаряди избухват на метри от батареята, артилеристите ни проявяват нечувано мъжество - успяват да произвеждат по 1 изстрел на всеки 40 секунди. В 9 ч. и 42 мин. три български снаряда улучват руския крайцера. С точната си стрелба бреговата батарея привлича огъня на противника върху себе си. Водейки артилерийски двубой с руския флагмански крайцер, тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача - да нанесе максимални поражения по сградите на Балчик. Точните попадения на бреговата батарея предизвикват взрив на кърмата на крайцера, което кара руската флотилия да се оттегли.

Флагманският кораб "Память Меркурия" е атакуван и бомбардиран успешно и от морската авиация (от германски и български летци), след което противникът е принуден да се оттегли. В отблъскването му участва и единствената ни подводница UB-18. В крайна сметка обаче решаваща се оказва ролята на бреговата артилерия. Проявявайки героизъм и с риск на живота си артилеристите на капитан Г.Радков предпазват Балчик от пълно разрушение. В това се изразява и подвигът на артилеристите на кап. Г.Радков, чието име остава също десетилетия наред забравено в българската история. Причината - убит след 9.09.1944г. от комунистическия Народен съд. През 2007г. доблестният български офицер е посмъртно амнистиран, а днес централният площад в Балчик, носи името "Капитан Георги Радков". Паметникът, в чийто център е монтирано 100 мм Д-50 оръдие система Шнайдер напомня за подвига на героите артилеристи от 1916г. Действията на защитниците на Балчик в края на 1916г. само ограничават ефектът от тежката руската бомбардировка. При третото му обстрелване на 13.12.1916г. Балчик е почти изравнен със земята, убити са доста негови жители. Разрушенията са големи, защото той е амфитеатрално разположен и при това гъсто застроен. Поради това всеки изстрелян руски снаряд носи смърт и разруха. Двама известни български писатели оставят покъртителни свидетелства за Балчик след руската му бомбардировка. Поетесата Доре Габе посещава града няколко месеца след руската атака. Впечатлението й от видяното е тягостно. Сравнява града с гробище и потресена възкликва: Мъртвият Балчик.

Ето и нейното свидетелство: Вечер. Нито един фенер. Из улиците няма жива душа. Слаба бледнина от хоризонта показва пътя. Висока порта, а над портата - къща Ето ни горе, в стаи, които не гледат към морето. Само в тях се пали свещ и само в тях се живее вечер в Балчик. Разправяха ни как неотдавна ги изненадало морето, как са бягали като стадо към гробищата, зад баира - сипели се гранати връз града, сякаш самото море ги изригало. Писък на малки деца, премръзнали ръчици, полумъртви от ужас майки, бащи, безпомощни пред своята разпиляна сред опасности челяд. Когато настане вечер, от черната паст на морето сякаш гледат тайнствени топовни гърла. То ги дебне. То е техният черен враг, техният изневерил приятел - и те се крият от него, боят се него. Още е в кошмарен сън Балчик. Писателят Стилиян Чилингиров споделя следното: Човек би помислил, че влиза в мъртвия град, макар никога невидян, но много познат нам от приказките. А по всичко личи, че тук някога е кипял живот, който е бил с пулса на едно достойно за завиждане охолство. Къщите, някои от които поглеждаха страшно през своите изпочупени прозорци или болезнено показваха голите стени, полуразрушени от неприятелски гранати, най-ясно свидетелстваха за това. Балчик е бил малък, но заможен град Но не ще и съмнение, в мирно време градът е бил по-угледен и по-приятен. Тогава много къщи, сега запустели и празни, са били обитавани от работливи стопани, в много от тях е кънтял непрестанно писклив хор от детска глъч, в много от тях се е живяло и мечтало. А днес: разкъртени стени, пробити покриви, разрушени комини и ужасът на едно запустение. Животът е спрял, за да живее войната. Последиците от руските бомбардировки на Балчик са дълготрайно отрицателни. Според иследователите на миналото на Балчик разрушаването на града от руския флот спира неговия стопански възход и обуславя в определена степен последвалото икономическо западане на града.

Каварна също не е пощадена. Градът е атакуван от руския боен флот на 7.09.1916г. веднага след бомбардировката на Балчик. От 6 ч. и 8 мин. до 6 ч. и 30 мин. са бомбардирани градът и житните магазии, разположени на брега. Повредени са 4 мауни (големи лодки) и една магазия. В сравнение с Балчик Каварна има късмет. По-слабо е ударена от неприятеля. Пораженията и щетите са доста по-малки. По наблюдение, проведено от ескадрените миноносци, е разрушено пристанището и са унищожени два пристанищни крана Но и това не е всичко в морската война на Русия против България. През 1916-1917г. са регистрирани и много други руски военни набези, съпроводени с опити за обстрелване на обекти по добруджанското крайбрежие, които обаче са парирани от българската брегова охрана. Варна става първият български град, подложен на нощна бомбардировка В края на февруари и на август 1916 г. руският черноморски флот предприема опити за нападение срещу Варна, използвайки корабната си авиация. Те са отбити от германските хидроплани, намиращи се във Водосамолетна станция България, при което неприятелят търпи доста загуби в жива сила и бойна техника. По това време морската авиация на руския флот, действащ в Черно море, включва 45 водосамолета. Корабната авиация е на борда на авиотранспортите Император Александър I, Император Николай I и Алмаз, включени в състава на крайцерската бригада, базирана в Севастопол. Те са първите авионосци в Черно море. През септември 1916г. бреговия авиационен отряд на старши лейтенант Виктор Утгоф получава заповед да атакува Варна. В състава му са включени 8 водосамолета, базирани на брега на ез. Сингол, на 8 км. северно от Кюстенджа. На 11.09.1916г. излитайки от ез. Сингол и зареждайки с гориво и бомби в Мангалия, 6 от 7-те излетели водосамолета с настъпването на нощта достигат до града и хвърлят 54 бомби.

Руската бомбардировка на Варна е извършена през нощта, от 21,15 ч. до 21,50 ч. с цел париране на възможностите за ответно противодействие. Въпреки това руските водосамолети, осветени от прожектори са посрещнати от българската отбрана със шрапнелен, картечен и пушечен огън. Архивните ни документи свидетелстват, че два от тях са повредени от стрелбата, като единият пада край Калиакра, а другият достига до Мангалия. Първият е изхвърлен на брега край носа и части от него са пренесени във Варна. Вторият каца край Мангалия и според разказа на местни жители е пренесен по суша до руската водосамолетна станция Текир гьол (на брега на ез. Тузла). Тези факти доказват, че при отразяването на руския авиационен удар противосамолетните български батареи са били доста ефикасни. Подводниците и хидропланите цел на неприятелския въздушен удар, остават невредими. Победоносното българско настъпление и превземането на Мангалия в средата на септември 1916 г. осуетяват подобни полети. Има още една любопитна подробност за руските военни бомбардировки. Варна е бомбардирана на Петковден , а Балчик на Андреевден (13 декември). За руските военни моряци този ден има символично значение, защото на Андреевден е патронният празник на руския флот (с патрон Св. Андрей Первозванный). ТОВА Е УНИКАЛЕН ФАКТ!!! ,,Братска Русия ВМЕСТО ДА ПРАВНУВА, ТРЪГВА ДА ВОЮВА ПО МОРЕ НА ПРАВОСЛАВНИ ПРАЗНИЦИ ПРОТИВ България! Подобно съвпадение доказва, че неприятелят грубо потъпква християнските норми и порядки и пренебрегва общоприети традиционни духовни ценности. Парадоксално е, че тези действия са извършени от военноморския флот на страна, възприемана навсякъде като исторически стожер на Източноправославната религия. Отгоре на всичко с морските си атаки срещу незащитени български градове Русия НАРУШАВА И ПРИНЦИПИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО!

Същото се случва и след 1989 год., но само че този път сме окупирани от американците и се извършва по съвременните методи! Ако костовистите са избили 2500 души чрез народният съд, и още толкова са изгнили в затворите, то сегашните изроди изгониха 3 милиона българи, ограбиха държавата и народа си, и само Лесото/ кралство в Африка/ ни води по смъртност... Що никой не пише за това, а?!... Пълна демагогия

Отгоре на всичко с морските си атаки срещу незащитени български градове Русия НАРУШАВА И ПРИНЦИПИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО! Съгласно IX-та Хагска конвенция относно бомбардировките от морски сили във време на война от 1907 г. бомбардирането на неотбранявани пристанища, градове, села, жилища или сгради е забранено. Международното право забранява и безсмисленото разрушаване на градове или други населени места и унищожаването на неприятелска собственост, ако това не е предизвикано от военна необходимост. Решаващи за изхода на войната в Добруджа обаче са действията на сухопътния фронт. Нека видим как Русия и Румъния се съюзяват против България. В началото на 1916 г. в плановете на Антантата Балканският фронт постепенно се превръща в първостепенен, защото става ясно, че на основните фронтове съюзниците от Централните сили трудно могат да пробият. При евентуален успех на Балканския фронт съглашенските войски целят да прекъснат пътя на Германия на Изток. Така и въпроса за привличането на Гърция и Румъния отново придобива стратегическо значение. След неуспешната англо-френска офанзива на Западния фронт, по р. Сома (юли 1916 г.), по всички фронтове се преминава към позиционни бойни действия. При това положение съглашенското командване възприема идеята за настъпление на Балканския фронт. То трябва да се осъществи, чрез съвместни действия на силите на ген. М. Сарай от юг в Македония и на руската армия от север. За да се изпълни обаче този план, е необходимо Румъния на всяка цена да се привлече на страната на Антанта. Още през септември 1914 г. Румъния започва преговори и с двете коалиции. Тя обаче не бърза да влезе във войната. ,,Брусиловият пробив на руската армия на Източния фронт през лятото на 1916г. натежава в избора на румънските управници.

На 17.08.1916 г. в Букурещ се подписва Конвенция между Румъния и Антантата. Конвенцията задължава Румъния да нападне Австро-Унгария и да прекрати всякакви отношения с враговете на Антантата срещу бъдещи териториални придобивки и военна помощ. От развитието на тези събития става ясно, че конфликтът между България и Румъния към лятото на 1916 г. е бил просто неизбежен. Договорите и споразуменията между България и Централните сили и по-късно, тези между Румъния и Антантата въвличат двете съседки във война. С войната между България и Румъния на Източния фронт се разкрива нов подтеатър на военни действия - Добруджанският. За Българската армия това ще бъде нейният втори фронт след Солунския в Македония. На 27.08.1916г. Румъния обявява война на Австро-Унгария. На следващия ден Германия, а на 30.08.1916г. и Турция, обявяват война на Румъния. Последна прави това България. На 1.09.1916г. България СЕ ВКЛЮЧВА В АНТИРУМЪНСКАТА ВОЙНА С ЦЕЛ ДА СРАЗИ КОВАРНИЯ СЪСЕД, ДА ОСИГУРИ ПОСТИНГАТОТО С ТОЛКОВА ЖЕРТВИ ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ДА ОСВОБОДИ ОТ РОБСТВО НАШИТЕ БРАТЯ В Добруджа - четем в Манифеста на цар Фердинанд. Целта е една - освобождение на Добруджа от румънска власт и обединението й с България. Така българското участие във войната против Румъния се явява продължение на усилията на Българската армия за реализация на идеята за Целокупна България. В края на 1915г. след блестяща кампания Сърбия е сразена и Македония е освободена. През 1916г. идва редът и на освобождението на Добруджа. Добруджанската кампания на Българската армия започва на 1.09.1916г. оенните действия между силите на двете противникови коалиции се развиват на Добруджанския военен театър, а Добруджанската операция (1.09. 1916 - 5.01 1917) е част от стратегическата операция на групата армии Макензен за изваждане на Румъния от войната.

На 31.08.1916г. по границата с Румъния в Добруджа е заела позиции, готова за настъпление 3- та Българска армия на ген. Стефан Тошев. В нейния състав са 1-ва пехотна Софийска дивизия, 4-та пехотна Преславска дивизия бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия (35-ти и 36-ти пехотен полк) и Конната дивизия. Ядрото на армията на ген. Ст. Тошев са шопи и добруджанци в своите дивизии, формирани по териториален признак. Това е много сполучливо решение, защото и шопи , и добруджанци са жадни реванш срещу Румъния, нахълтала вероломно в родните им селища при нейния ,,разбойнически поход през лятото на 1913г.Според плана за настъплението главният удар е насочен към силната румънска крепост Тутракан. В състава на 3-та армия е и 1-ва Конна дивизия, командвана от генерал Иван Колев (1863-1917). Роденият в бесарабското село Бановка, потомък на преселници от Тракия, възпитаник на Военната академия в Торино, Италия ще се окаже ключова фигура във войната в Добруджа. До 1916г. военният дълг вместо на бойното поле изпраща ген. Иван Колев в тила. През Балканските войни (1912-1913) е началник- щаб на Ямболския укрепен пункт, а след това заема същата длъжност в щаба на 3-та и 5-та Български армии. Едва в 1916-1917г. в Добруджа като командир на 1-ва Конна дивизия ген. Иван Колев получава шанс за изява като военачалник, от който той блестящо ще се възползва. И ще разгърне своя огромен потенциал, организаторски способности и пълководчески дарби и талант като кавалерийски началник. Със своите действия той и неговите кавалеристи ще запишат едни от най-славните страници в българската военна история и ще имат сериозен принос не само за разгрома на противника, но и за освобождението на цяла Добруджа.

Противници на 3-та Българска армия са румънските войски и Руският корпус на ген. Андрей Зайончковски. Корпусът пристига в Добруджа в съответствие с руско-румънската военна конвенция, предвиждаща в помощ на румънската армия да бъдат изпратени 1 кавалерийска и 2 пехотни руски дивизии. Вместо планираните две пехотни дивизии пристигат една пехотна и една доброволческа дивизия от сръбски и хърватски войници, дизертирали от австро-унгарската армия на Източния фронт. Тя е сформирана в началото на феврури 1916г. в Одеския военен окръг. Предвидена е да действа в Македония, но събитията я изпращат в Добруджа. Командва се от полковника от сръбския ГЩ Стеван Хаджич, кадрови офицер в сербската армия. В корпуса на ген.А. Зайончковски влизат 61-ва и 115-та пехотни дивизии и Кавалерийска дивизия, с численност 40 000 души. По-късно 19-та румънска дивизия, разположена в Добрич преминава под командването на руския генерал и така се образува т. нар. Източен корпус сериозен противник на българската 3-та армия.От август 1916г. руският корпус е командван от един от най-добрите руски и съветски военни историци ген. Андрей Зайончковски (1862-1926). Той е автор на тритомна история на Първата световна война, която има цели три издания и то в съветския период. В дългата му военна кариера действията на корпуса му в Добруджа ще остане черно петно. Тук пълководчески гений на ген. А. Зайончковски просто рухва. В изпълнение на съюзническия коалиционен план от Плес за успешно настъпление в Добруджа главният български удар в началото на войната е срещу румънската крепост в Тутракан. В същото време от българска страна се предвиждат приоритетно удари и по посока на Добрич и Силистра, за да се попречи на изпращането на подкрепления към Тутракан и да се отрежат връзките между румънските и руските сили.

Групировката, която атакува Тутракан включва 4-та Преславска, 1-ва Софийска дивизия и смесеният отряд на майор Хамерщайн от 5 български и 1 германска дружина. Тя е под командването на ген. Пантелей Киселов. ,,Румънският Вердюн пада след яростна българска атака ,,на нож на 6 септември 1916г. От целия гарнизон (около 39 000 души), включително и подкрепленията, едва около 3500 са успели да се измъкнат с бягство през Дунав. Пленени са 28 000 румънски войници и 480 офицери и огромно количество бойни трофеи, между които 2 знамена и 154 оръдия. Другата част от 3-та армия в състав 6-та Бдинска дивизия и силите на Варненския укрепен пункт действа в десния участък от фронта за настъпление на армията срещу Добрич.

Между тях Конната дивизия на ген. Иван Колев покрива междина от 90-100 км., служейки за връзка между пехотните групировки и за посрещане, възпрепятстване или борба с подхождащи свежи сили на противника. Конната дивизия е в състав 16 ескадрона, усилени с пехотни части, артилерия, колоездачи и много конни и пеши картечни ескадрони. Тя охранява десния фланг на армията, действаща между Тутракан и Силистра и подготвя на атаката на Добрич, където дислоцирана румънската 19-а дивизия начело с генерал Аргиреску. На 2.09.1916г. Конната дивизия завзема Куртбунар (дн. Тервел), където е дислоцирана само една румънска пехотна дружина, усилена с картечници. След 2-часов бой дружината е изсечена и 165 румънци имат щастието да попаднат в плен. Сам ген. Иван Колев тук пленява начело на един разезд 40 румънци с един офицер. На следващия ден Конната дивизия завзема с бой и с. Кочмар, като по този начин връзките между румънските войски в Силистра и Добрич са прекъснати. На бойното поле румънците оставят над 600 души убити и изклани, сред които и 4 офицери, а повече от 700 войници и 9 офицери, в това число един щабен с чин майор попадат в плен. Успех имат и другите части на ген. Иван Колев при Карапелит, където са разгромени главните румънски сили и са пленени 1 оръдиеи 2 пълни със заряди ракли. Победата на българската конница и овладяването на с. Баладжа предизвикват паника сред дислоцираната в Добрич 19-а румънска пехотна дивизия, начело с генерал Аргиреску, която без бой още привечер на 3.09.1916г. напуска града. Безсилни да се противопоставят на българските войски, румънците изливат своя гняв върху цивилното население. В района на жп гарата в Добрич зверски са избити 53-ма души, а повече от стотина видни добрички граждани са отвлечени като заложници. Бдинци атакуват града от района на селата Екисче - Владимирово, а варненските войски (,,подвижния резерв на войските на Варненския укрепен пункт) настъпат от с. Баладжа по шосето Варна - Добрич.

Добрич е освободен на 4 .09.1916г. от ,,Варненските войски на ген. Тодор Кантарджиев. В 17 ч. следобед те влизат в опразнения от румънците град. Добричките българи посрещат възторжени своите освободители и показват следите от зверствата на румънските войски, изоставили града предния ден. ПЪРВИЯТ СБЛЪСЪК С ВОЙСКИТЕ НА ОСВОБОДИТЕЛКАТА РУСИЯ Е КРАЙ Добрич!!!!!!!! Там на 5,6 и 7.09.1916г. СЕ ВОДЯТ ЖЕСТОКИ КРЪВОПОЛИТНИ БОЕВЕ!!!!, ВЛЕЗЛИ В НАШАТА ИСТОРИЯ ПОД ИМЕТО Добричката епопея .

ПЪРВИЯТ СБЛЪСЪК С ВОЙСКИТЕ НА ОСВОБОДИТЕЛКАТА РУСИЯ Е КРАЙ Добрич!!!!!!!! Там на 5,6 и 7.09.1916г. СЕ ВОДЯТ ЖЕСТОКИ КРЪВОПОЛИТНИ БОЕВЕ!!!!, ВЛЕЗЛИ В НАШАТА ИСТОРИЯ ПОД ИМЕТО Добричката епопея !!!!! =================== Корпусът на ген. А.Зайончковски СЕ ПРИДВИЖВА ТВЪРДЕ БАВНО И ВЛИЗА В БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЕДВА НА 5.09.1916г. ПРИ БОЕВЕТЕ ЗА Добрич. ТОВА Е ИЗПОЛЗВАНО УМЕЛО ОТ БЪЛГАРИТЕ, КОИТО УСПЯВАТ ДА БЛОКИРАТ РУМЪНСКИТЕ ДИВИЗИИ И ДА ГИ БИЯТ ПО ЧАСТИ!!! ДОКАТО БЪЛГАРИТЕ ЩУРМУВАТ Тутракан, РУСНАЦИТЕ (ПОДЛО) РЕШАВАТ ДА НАНЕСАТ КОНТРАУДАР КЪМ Добрич. На 4.09.1916г. РУСКИ КАВАЛЕРИЙСКИ РАЗЕЗДИ СЕ ПОЯВЯВАТ ПРЕД ФОРНТА НА Конната дивизия. СРЕД ТЯХ СА И ЛЕГЕНДАРНИТЕ И СЧИТАНИ ЗА НЕПОБЕДИМИ ДОНСКИ КАЗАЦИ, ВЪОРЪЖЕНИ С ДЪЛГИТЕ СИ ПИКИ. ================== БЪЛГАРСКИТЕ КАВАЛЕРИСТИ ОБАЧЕ НАМИРАТ ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ СРЕЩУ ТЯХ!!!!!!!! В ПОТРЕБА ВЛИЗАТ КАРАБИНИТЕ, КОИТО НОСЯТ. КАВАЛЕРИСТИТЕ, КОИТО ОТСТЪПВАТ ПО ЧИСЛЕНОСТ НА РАЗЕЗДИТЕ НА ПРОТИВНИКА, ИЗЧАКВАТ ПРИБЛИЖАВАНЕТО НА КАЗАШКИТЕ РАЗЕЗДИ И ГИ ОБСТРЕЛВАТ С ТЯХ!!!! Участникът в тези схватки майор Пеев ги описва така: И когато разездите от двете страни се приближиха едни към други, НАШИТЕ НЕ ВИЖДАХА ПРЕД СЕБЕ СИ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ВРАГ, КОЙТО ИДВАШЕ ДА СЕ НАХВЪРЛИ ВЪРХУ ТЯХ. ТОГАВА НАШИТЕ КОННИЦИ БЪРЗО СВАЛЯХА КАРАБИНИТЕ СИ И КАКТО СА НА КОНЕТЕ, НАСОЧВАХА ГИ КЪМ ВРАГА, СПОКОЙНО СЕ ПРЕМЕРВАХА В НЕГО И БЪРЖЕ ГО ОБСТРЕЛВАХА, СЪЩО КАКТО БЯХА ОБУЧАВАНИ!!!! КАЗАЦИТЕ НАЙ-МАЛКО ОЧАКВАХА ТАКЪВ ОТГОВОР!!! ИЗНЕНАДАНИ ОТ ТОВА, ТЕ БЪРЗО СЕ ОБРЪЩАХА НАЗАД И С БЯГСТВО ТЪРСЕХА СПАСЕНИЕ, СЛЕД КАТО ОСТАВЯХА ПО НЯКОЛКО УБИТИ И РАНЕНИ СВОИ ДРУГАРИ!?!?!?!?! За изхода от сблъсъците с казашките разезди говори донесението на ген. Иван Колев, изпратено след победата при Добрич на 9.09.1916г. до щаба на 3-та армия:

,,Настойчивото настъпление не само от дивизията, но и от разездите, е създало известна боязън у руските кавалеристи, която се изразява в това, че руските разезди, почти всякога по-силни от нашите, отстъпват при най-малкия натиск, а тъй също и от факта, че досега руската конна дивизия не ни търси,а като че ли ни избягва. Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклятие: десет човека атакуват четиридесет. От разузнавателните разезди и от първите заловени руски пленници става ясно, , че към Курт Бунар и Бей Бунар се предвижва цяла руска дивизия в състав от 5 полка от по 6 ескадрона всеки, представляваща почти два пъти повече от нашата Конна дивизия. Рано сутринта на 5.09.1916 г. командващият 47-и корпус ген. А. Зайончковски започва операция по повторното овладяване на Добрич. Той много разчита на численото руско-румънско превъзходство, осигурено чрез включване в състава на войските му на румънската 19-та пехотна дивизия на ген. Аргиреску, която минава под негово подчинение. В руските войски е цялата Конна дивизия на ген.- лейтенант Леонтович. Тя включва следните части : 3-ти драгунски, 3-ти улански, 3-ти хусарски , 3-ти казашки и новосъздадения Черноморски драгунски полк - всичко 30 ескадрона, (по 150 души в ескадрон) , 4 пеши ескадрона от по 200 души, 12 оръдия (по 6 на брой в двете конни батареи) и 18 картечници. Военният сблъсък с руснаците е очакван с тревога в Щаба на армията, поради опасенията на офицерите ,че някои български войници няма да се осмелят да вдигнат оръжие срещу бившите освободители. Страховете се оказват напразни. Българските войски са гледали на Добруджа като на своя земя, а на русите и на румънците - като на агресори. Това определя високия боен дух на българите, готови да опазят с живота си родните огнища. Тъкмо кавалеристите на ген. Иван Колев са първите, които разсейват опасенията на началниците.

Българските войски СА ГЛЕДАЛИ НА Добруджа КАТО НА СВОЯ ЗЕМЯ, А НА РУСИТЕ И НА РУМЪНЦИТЕ - КАТО НА АГРЕСОРИ. ТОВА ОПРЕДЕЛЯ ВИСОКИЯ БОЕН ДУХ НА БЪЛГАРИТЕ, ГОТОВИ ДА ОПАЗЯТ С ЖИВОТА СИ РОДНИТЕ ОГНИЩА!?!?!?!?!?!?! Тъкмо кавалеристите на ген. Иван Колев са първите, които разсейват опасенията на началниците. За да парира русофилски прояви в кавалерията , ген. Иван Колев допълнително мотивира войските си с психологическа подготовка,в която набляга на патриотизма и дълга към Родината. ,,Кавалеристи, БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ, ЧЕ СЪМ ПРИЗНАТЕЛЕН НА РУСИЯ ЗАДЕТО НИ ОСВОБОДИ!!! НО КАКВО ТЪРДЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА Добруджа????? ================ ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ ККТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!! ================

За да парира русофилски прояви в кавалерията , ген. Иван Колев допълнително мотивира войските си с психологическа подготовка,в която набляга на патриотизма и дълга към Родината. ,,Кавалеристи, БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ, ЧЕ СЪМ ПРИЗНАТЕЛЕН НА РУСИЯ ЗАДЕТО НИ ОСВОБОДИ!!! НО КАКВО ТЪРДЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА Добруджа????? ================ ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ ККТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!! ================

Ген. А. Зайончковски насочва към Добрич 61-ва руска дивизия, Сърбо-хърватската доброволческа дивизия, една румънска дивизия и един руски конен полк. На 5.09.1916г. при Добрич започват кръвопролитни боеве. Първи удара на противника поемат варненските войски, разположени на 3-4 км. северно от града, без обаче да имат възможността предварително да подготвят своите позиции, което усложнява задачата им. Въпреки това до обяд на 5.09.1916г. малочислените защитници на Добрич отблъскват успешно няколко масирани атаки на руската кавалерия и румънската пехота. Ген. А. Зайончковски прави опит да обходи приморци по фланговете им, но поради добрата координация между варненските войски и бдинци, тези намерения са осуетени. В нощта срещу 6.09.1916 г. по жп линията Девня - Добрич пристигат първите български подкрепления. Следобед боевете са подновени с нова сила. От района на с. Каралез (дн с. Царевец) настъпват частите на 61-ва руска пехотна дивизия под командването на тен. мански, както и 19-а румънска дивизия. Въпреки яростната съпротива на варненските войски, превъзхождащият ги противник достига само на 150-200 м. от позициите им. Варненци НЕЗАБАВНО ПРЕДПРИЕМАТ МОЩНА КОНТРААТАКА, НА НОЖ!, В РЕЗУЛТАТ НА КОЯТО РУСКИТЕ ВЕРИГИ СА ОТБЛЪСНАТИ НАЗАД С ГОЛЕМИ ЗАГУБИ!!!! По същото време войските от десния участък на позицията водят бой при с. Гелинджик (дн. с. Победа) със 6 руско-румънски пехотни дружини. Командирът на 35-и пехотен Врачански полк полковник Васил Таслаков, без да чака заповед, решава да атакува противника. Той насочва основните си сили към с. Ези бей (дн. с. Паскалево), откъдето да удари във фланг настъпващите към Добрич руско-румънски войски. По този начин врачанци разширяват полесражението на запад и поемат част от вражеския удар. Това отслабва натиска на противника към Добрич. Ген. Т. Кантарджиев издава заповед селото незабавно да бъде отнето от противника. През нощта атаката е от три страни и противникът е отблъснат.

На 6.09.1916 г. започнала контраатаката на руско-румънските войски за връщане на Добрич. Същият ден обаче в български ръце пада Тутракан, което рефлектира върху хода на боя при Добрич. След загубата на крепостта румънското командване издава нареждане корпусът на А. Зайончковски да прекрати боя и да се оттегли на север. После руският генерал получава втора заповед, отменяща първата. При това положение генералът решава да атакува Добрич на 7.09.1916г. сутринта само с 61-а руска дивизия и Сръбско-хърватската доброволческа дивизия. Така на 7.09.1916г. се стига до най-критичните боеве за Добрич. ТОГАВА ВСЪЩНОСТ Е КУЛМИНАЦИЯТА НА Добричката епопея!!!!! Рано сутринта, след силен артилерийски огън, с превъзхождащи сили неприятелят атакува по цялата дължина на фронта. Първоначално руската атака се насочва срещу врачанци, останали само с две дружини и две батареи. За кратко време те претърпяват големи загуби. За да облекчи положението на 35-ти пехотен полк, командирът на 6-та Бдинска дивизия заповядва на козлодуйци да ударят във фланг настъпващия срещу врачанци противник. Изненадващо обаче във фланга на 36-ти Козлодуйски полк се врязва цялата Сръбско-хърватска дивизия, в резултат на което полкът отстъпва назад, губейки близо 30 % от личния си състав. Ранен е и командирът на полка - полковник Константин Гладичев. След отстъплението на козлодуйци положението на врачанци сериозно се влошава, но въпреки това те не отстъпват от позицията. Продължват боя. За да защити застрашеното си ляво крило, полковник В. Таслаков хвърля последния си резерв - две зле въоръжени роти от 6-а пионерна дружина. Под напора на руснаците, давайки много жертви, те отстъпват към с. Чакърча. Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на Конната дивизия, която се намира доста далеч от мястото на полесражението - на около 50 км.

СЛЕД КАТО УЗНАВА ЗА КРИТИЧНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА БРАНИТЕЛИТЕ НА Добрич, ОТНОВО БЕЗ ДА ДОЧАКА ЗАПОВЕД ОТ ЩАБА НА АРМИЯТА, ген. Иван Колев ВЗЕМА РЕШЕНИЕ ДА НАСОЧИ СВОЯТА ДИВИЗИЯ КЪМ ГРАДА!!! ТаАЛАНТЛИВИЯТ ВОЕННОНАЧАЛНИК ПРАВИЛНО ПРЕЦЕНЯВА, ЧЕ ЗАГУБАТА НА Добрич БИ ОТКРИЛА ПЪТ НА ПРОТИВНИКА КЪМ Варна, А ТОВА БИ ИМАЛО ФАТАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ИЗХОДА НА БОЕВЕТЕ ОТ Добруджанския фронт. Той оставя слаб заслон срещу руската конница и с пехотните си части предприема смелия марш към бойното поле около Добрич. ДЕЙСТВА НА СВОЯ ГЛАВА, БЕЗ ДА ИМА ЗАПОВЕД ЗА ТОВА!!!! ОПРАВДАН РИСК, ЗА КОЙТО ВПОСЛЕДСТВИЕ КОМАНДУВАНЕТО СИ ЗАМЪЛЧАВА, ПОСТАВЕНО ПРЕД СВЪРШЕНИЯ ФАКТ НА ПОБЕДАТА!!!! В късния следобед на 7.09.1916г. Конната дивизия СТОВАРВА ИЗНЕНАДВАЩ И МОЩЕН ФЛАНГОВИ УДАР ВЪРХУ Сърбо-хърватската дивизия при с. Голямо Чамурлий (дн. с. Смолница), КОЯТО СЕ ОГЪВА И ЗАПОЧВА ДА ОТСТЪПВА!!! ПАНИКАТА И БЕЗВРЕДИЕТО ОБХВАЩАТ ПРОТИВНИКОВИТЕ СИЛИ И ПРЕД ФРОНТА НА Варненските войски. ПРЕТЪРПЯЛИ СЕРИОЗНИ ЗАГУБИ, ТЕ СЕ ОТТЕГЛЯТ В ПЪЛЕН БЕЗПОРЯДЪК ДАЛЕЧ НА СЕВЕР!!!! Така Добрич е спасен. Победата е изтръгната от ръцете на противника в последния момент. Това е рядък случай на обрат в един почти изгубен бой, демонстриран на бойното поле само от великия френски пълководец и император Наполеон Бонапарт. С успешното приключване на боевете от Добричката епопея е провален планът на румънското командване за пренасяне на бойните действия на българска територия и настъпление към Варна. Същевременно сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник - обстоятелство, което безспорно облекчава действията на българските войски при Тутракан. Успехът при Добрич и овладяването на силно укрепената Тутраканска крепост позволяват на частите на 3-та армия без бой да превземат Силистра на 9.09.1916 г. ЗА МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ СЕДМИЦА Е ОСВОБОДЕНА ЦЯЛА Добруджа.

НЕЗАВИСИМО ОТ ОПИТИТЕ В БЛИЗКОТО МИНАЛО СРАЖЕНИЯТА КРАЙ Добрич ДА БЪДАТ ЗАЛИЧЕНИ ОТ НАШАТА НАЦИОНАЛНА ПАМЕТ, ОСТАВАТ В ИСТОРИЯТА КАТО ЕДНА ОТ МНОГОТО ПОБЕДИ, КОИТО БЪЛГАРСКИЯТ ВОЙНИК ПОСТИГА ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ!!! ТАЗИ ВЕЛИЧАВА БИТКА Е НАРЕЧЕНА ОЩЕ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИТЕ ЕПОПЕЯ , ЗАЩОТО ЗАЩИТНИЦИТЕ НА Добрич ПОКАЗАТ БЕЗПРИМЕРНА ХРАБРОСТ, ВИСОК БОЕН ДУХ И ЖЕРТВОГОТОВНОСТ В ИМЕТО НА Родината!!!! Победата при Добрич, както и тези при Кочмар - Карапелит, има не само огромно психологическо въздействие върху хода на бойните действия, но и оперативно- стратегическо значение. Разбит при Тутракан и претърпял крах в опита си да овладее Добрич и настъпи към Варна, противникът се оттегля по целия фронт в Добруджа. Според донесението на ген. Иван Колев до щаба на 3-та армия от 9.09.1916г. ,, след боя на 7 при Добрич сърбите отстъпвали цялата нощ в безпорядък към с. Аптаат, Девенджикой, убити духом и с униние, което се виждало във войниците и офицерите. ЦЕНАТА НА УДЪРЖАНЕТО НА Добрич Е ВИСОКА!!! Българските жертви са 1053 души. Това са не само загиналите на първа бойна линия, но и починалите от раните си в лазарети и полеви болници. За 3 ДНИ В БОЕВЕТЕ ЗА Добрич БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДАВА ПОВЕЧЕ ЖЕРТВИ, ОТКОЛКОТО СА В ЦЯЛАТА Сръбско-българска война от 1885 г.!!!!!!!!!! Загиналите са предимно от Варненско, Врачанско, Монтанско, Видинско, Ловешко и Кюстендилско. Има и от почти всички краища на България. Сред загиналите при Добрич има българи от Западните покрайнини, от Македония, Турция. Погребани в единични гробове са 60 български офицери и 194 войници и подофицери. Тук почиват тленните останки на висши български офицери, сред които са и полковник А. Дяков, полковник Й. Иванов, полковник Н. Свещаров, поручик Н. Чунчев и др.,дали живота си за свободата на Добруджа. Гробището е многонационално. В него почиват над 3500 войници и офицери от 7 националности и 5 вероизповедания.

Поради влизането на българите в Силистра, силите на Антантата са принудени да се изтеглят на линия, съответстваща на старата добруджанска граница. Войските се прегрупират, реорганизират, попълват и започват да се подготвят за нови сблъсъци. С телеграма от 11.09.1916 г. главнокомандващият на френската армия генерал Ж. Жофр уведомява румънците, че войските в Добруджа трябва да се усилят, като ги уверява, че ген. Морис Сарай от Солун ще предприеме офанзива на Македонския фронт, че лично той ще поиска от ген. М. Алексеев (началник на Щаба в Руската главна квартира) да изпрати още подкрепления в Добруджа. За да подкрепи Румъния, от 12.09.1916г. Антантата предприема атака срещу българските позиции на Македонския фронт, като ген. М. Сарай дори успява след тежки кръвопролитни боеве през ноември 1916г. да завладее град Битоля, но съглашенската офанзива е спряна на височините северно от този македонски град. Така възможността за изтегляне на български сили от Добруджанският фронт пропада. Ген. М. Алексеев изпраща подкрепления, но вместо исканите 200 000 души в Добруджа пристига само една (115-та) дивизия, при това твърде късно за да промени хода на кампанията. 3-та Румънска армия е преименувана в Група Южни армии, състояща се от румъно-руските войски в Добруджа, начело с ген. А.М. Зайончковски. На 10-11.09.1916г. БЪЛГАРСКАТА Конна дивизия ИЗНЕСЛА СЕ ПРЕД ФРОНТА НА 3-та армия С ЦЕЛ РАЗУЗНАВАНЕ ОТНОВО СРЕЩА РУСКИ КАВАЛЕРИЙСКИ ЧАСТИ, ПОДСИЛЕНИ С АРТИЛЕРИЯ И ПЕХОТА ОКОЛО Кадиево, Краново, Кютюкли. И ВЪПРЕКИ СВОЯТА МАЛОЧИСЛЕНОСТ ген. Ив. Колев ОТНОВО ПОСТИГА УСПЕХИ СРЕЩУ ПО-МНОГОБРОЙНИЯ РУСКИ ПРОТИВНИК!!! От 12.09.1916г. частите на 3-та армия се впускат в преследване на противника. Вечерта на 15.09.1916г. българските войски са на 20 км. от Кубадинската укрепена позиция. Ген. Ст. Тошев, разчитайки на сведенията от разузнаването, смята че противникът няма да се спре на укрепената позиция и затова заповядва преследването да не спира.

Започват боевете на линията Расово - Кубадин - Тузла, по-известна като Кубадинска позиция. Това е укрепена линия, простираща се от Расово на Дунав, през селата Арабаджи, Мулчова, Ениджа, Кокарджа, Кубадин, Топрахисар, Тузла до брега на Черно море. Кубадинската отбранителна линия днес е изцяло в пределите на Румъния. На позицията на Кубадин се укрепяват 4 румънски пехотни дивизии (2-ра, 5-та, 9-та, 12-та и 19-та) и една румънска пехотна бригада , 3 руски пехотни (61-ва и 115-та пехотна и 3-та стрелкова) дивизии и Сърбо-хърватската дивизия. Във втора линия се съсредоточава и 3-та руска конна дивизия, разполагаща с 32 ескадрона заедно с Черноморския полк. Боевете при Кубадин продължават близо месец - от 18.09 до 21.10.1916г. За мащабите на тези боеве говорят числеността на войските на двете страни. В края на септември 1916г. тук са се окопали 105 000 души ( 65 000 румънци, 28 000 руснаци, 12 000 сърби и хървати). Срещу тях по същото време са изправени 71 000 души, с 220 оръдия, подкрепени в октомври 1916г. от германската 217-та пехотна дивизия и тежка артилерия. Първата атака на българо-германските войски на 18 и 19.09.1916г. се проваля. На 18.09.1916г. частите от 1-ва, 4-та и 6-та и Конната дивизия щурмуват позициите на противника и превземат укрепленията край Кокарджа, чифлика Али Сусус бей и част от височините пред Кубадин Изразходват обаче почти всичките си снаряди, без да разрушат съглашенските укрепления. След неуспеха на атаките ген. Ст. Тошев заповядва ударите да бъдат подновени на следващият ден. Най-силните атаки на 19.09.1916г. са насочени срещу 5-та и 19-та пехотна дивизии, командвани от генерал Хертел - източно от Кубадин.

Поради срещната силна съпротива от страна на противника пред фронта на 6-та дивизия и Добричките войски и стремителните контраатаки на превъзходен противник срещу 4-та и 1-ва дивизии, атаката на Кубадинската позиция не успява и дивизиите през нощта на 19 срещу 20.09.1916г. се оттеглят на старите си позиции, от които са започнали атаката на 18.09.1916г. От 20.09.1916г. на фронта при Кубадин настъпва временно затишие. После двете армии започват да струпват нови сили. В подкрепа на 3-та Българска армия пристига турският 6-ти турски корпус в състав от 15-та и 25-та дивизия с обща численост първоначално от близо 20 000 души. Те се съсредоточават поетапно и предните низамски полкове се включват в първата атака на Кубадин в състава на Добричките войски. Българското Главно командване е било против това в Добруджа да се пращат османски вместо германски войски, не защото е било с лошо мнение за бойните качества на Османската армия (напротив!), а защото е считало, че султанското правителство впоследствие може да използва това като повод да иска териториални компенсации (главно в Тракия). Така и става през 1918г. Присъствието на турските войски в Добруджа е проблем, защото те са негодни за настъпателни действия. Това се признава от фелдмаршал А. фон Макензен, който в специална телеграма предупреждава ген. Ст. Тошев: ,,Турските войски са добри, но те са годни главно за отбрана. На тях трябва да се гледа като на българските войски от втора линия (опълченски и маршеви полкове). Затова за препоръчване е, щото българските войски от втора линия и турските войски да бъдат употребявани за отбрана и пр. С боя на линията Расово - Кубадин - Тузла се приключва първият етап от борбата за Добруджа. От 21.09.1916г. натискът на противникът се пренася основно по десния български фланг, покрай морето.