Коментари - Синята коалиция остава вярна на антикомунизма | Днес.dir.bg

Сега изборът е - или Костов яде бахура, или ние. Среден път няма.

Иван Дичев Народен съд Този спомен в душата гори като язва, този спомен в душата зове не за мъст, а за дълг да не крия, но навред да разказвам за злодейството, което нарекоха съд! ...Беше топъл денят, необичайно за пролет. Необичайно, нали, ви изглежда това: здрави, прави мъже да посрещат без ропот, с възхитително гордо държане смъртта! В една зала, изпълнена вляво с чекисти, настървени за кръв и човешки живот, като стадо във кланица чакахме всички вкаменели, без чувство, надежда и зов... От балкона към нас бе картечница вцелена със прислуга от двама съветски бойци - в тях безкористно-братск помощ намерена при случаен метеж от мръсника-фашист. в стъклата блестеше прощалният залез... - Този свят, тъй прекрасен, за нас бе мираж, че деляха ни може би няколко часа от могилата братска, зинала в нощта! Пък присъдите сякаш нарочно ги бавеха! - От обед вече ние стояхме така. Вън тълпата мизерна митинг бе направила и скандираше пак за човешки курбан! Изведнъж като банда от гузни убийци бързо влезе съдът - многолик Сатана - и настъпи моментът, когато безсмислено там отстъпи животът место на смъртта! ...Туй висене на косъм над самата бездна колко време трая аз не помня, не знам. Като в сън чувах как имената изреждаше един глас от състава далечен и слаб... В паметта после следват кошмарни откъслеци: виждам смъртните - цели облени във пот, чувствам техните сухи и трескави устни върху моите в прощална целувка без стон! А очите!... Но кой би могъл да опише тия кръгове черни - печат на смъртта! - Те прозираха сякаш в Отвъдното Нищо, безразлични и слепи за всичко край тях... И тръгнаха: от трупове дълга редица примирено закрачи по лобния път. - Вън бе паднала нощ и трептяха звездите, и миришеше мракът на гробищна пръст!... 1946, Централния софийски затвор Иван Дичев, Мъст и печал, Стихове и есета, изд. Нов ден, София 1999 http://www.g

Е Байновите не ги слушайте а им погледнете листите-едни и същи-та каква промяня без промяна А?Някои казват има нови лица ама това е пара от същата тенд-жера под налягане в която толкова години ни обработват.За да се променят -към добро -нещата трябва да се отхлупим а не да ги оставим да се самоизбират с наше участие А?

ДоГневен:Адмирац за написаното от теб! Това е отразяване на истинската действителност в държавата ни,а всичко друго написано в тези коментари са просто думи!Който го е пропуснал,нека го прочете,а другите да го прочетат още един път!Зората се разпукна и заплака. Небето се намръщи. Заваля. Нощта отнесе на гърба си мрака. Денят настъпи сив и заболял. Морето го посрещна безразлично. Безсънно го зовеше вечността. Прибоят му гърмеше патетично, разсърден на земята и света. Градчето като просяк пак изглежда. Разбуди го зората изведнъж. И безработни хора, без надежда, с омраза гледат пролетния дъжд. В съня им бедността се чувства тъпо. Кому е нужна тъжната зора? Денят ще струва непосилно скъпо. Започва безпощадната игра. Играта как и днес да оцелееш. Зората удря гонг за този рунд. Вървиш без цел, забравил да се смееш. Дъждът те е омазал като с грунд. Озъбен като пес, животът дебне. Къркори в тебе празният стомах. А в джоба ти не дрънкат даже дребни. И чувстваш се последен сиромах. И срещаш хора все на теб подобни, участници в жестоката игра, - клошари, безработни, но беззлобни... Кому е нужна гладната зора? Ненужна е за всички нас, горките! Но всеки беден рано я видя. За хората богати, дето спите, за вас два пъти е ненужна тя. Червена коалиция ни смазва, а синята причаква отстрани. Животът, друже мой, ни го доказва. В България боклукът ни вони...

????

kostov mojete- jal;ki pisa6i i p-----i-da mu di

Какво ни занимават с тези мухльовци. До вчера се плюха един друг и си вадиха кирливите ризи. И като разбраха, че няма да са в парламента, хайде коалицийка. Барабар с Мозер. А бе, тикви, забравихте ли как Цола се напикаваше по банките.

Kostov i kompaniata ot kradci i piavici, samo bolest ili kurshum moje da gi mahne ot balgarskata politika. Takova chudo se nabludava samo v niakoi chasti na Latinska amerika.

Трай коньо за зебена трева!

Ако тия влязат пак във властта жална ни майка.

Ако тия влязат пак във властта жална ни майка.