14:16 | 03.05.24

17-11-2017 20-11-2018

"Медийно-политическият клиентелизъм" е диагноза на нашата среда. Устоявайте на изкушения

За чистата журналистика и медийните стандарти говори проф. д-р Веселина Вълканов - декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Свети Климент Охридски"

14:44 | 20 април 2024 | Автор : Елза Тодорова 0 2019 Снимка: Личен архив

"Да останат при журналистиката и да ги води идеализмът на професията, колкото и други възможности и изкушения да срещат по пътя си" - това пожелава деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет проф. д-р Веселина Вълканов на участниците в Web Report и на завързващите ФЖМК.

Web Report

До крайния срок за изпращане на материали в конкурса за чиста журналистика - 30 април, остават броени дни. Категориите са "Общество", "Икономика", "Технологии и иновации", "Култура и изкуство", "Спорт" и "Истински истории". Отделно от това има и специални награди на журито. В зависимост от подадените материали наградите могат да бъдат за фоторепортаж, видеорепортаж и подкаст, "Зелено перо", "Гореща точка", "Млад автор" и "Журналистическо майсторство".

Според проф. д-р Веселина Вълканов "медийно-политическият клиентелизъм" е диагноза на нашата среда".

Във връзка с конкурса, с който се стремим да борим именно подобни диагнози, питаме проф. д-р Вълканова какво се промени в последните 50 години, на колкото през 2024 г. става и ФЖМК.

"Промяната е драстична. В началото на 90-те години в България се извърши един гигантски преход - от пропагандна машина на една партия медиите след политическата промяна трябваше да се превърнат в плуралистични, свободни разпространители на информация и мнения. Това беше наистина кардинално променена реалност и журналистиката влезе в нова обществена роля", казва проф. д-р Вълканова.

По думите ѝ във времена на кризи ролята на разследващата и аналитичната журналистика е съществена. А ако трябва да отправи послание към колегите, то е следното: "Надявам се професионалната рефлексия и отговорност да надделяват над дезинформацията и откровените лъжи. Надявам се младите колеги да не мълчат, докато неталантливите и глупавите говорят, да посочват подмяната, измамата, лъжата, да търсят и намират истината".

Ето какво още сподели за Dir.bg деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация:

Проф. Вълканова, миналата година Dir.bg навърши 25 г. и по този повод говорихме с много колеги журналисти за това какво се промени през този четвърт век. ФЖМК обаче навършва внушителните 50 години - това е половин век. Гледайки назад в този времеви отрязък, как според Вас се промени журналистиката оттогава до днес?

Поздравявам Dir.bg с годишнината. 50-годишният юбилей е значимо събитие в календара на ФЖМК. На въпроса Ви: промяната е драстична, става дума за кардинален обрат между журналистиката в тоталитарния период, посттоталитарните десетилетия и днешната журналистика, развиваща се в дигитална среда.

В началото на 90-те години в България се извърши един гигантски преход - от пропагандна машина на една партия медиите след политическата промяна трябваше да се превърнат в плуралистични, свободни разпространители на информация и мнения. Това беше наистина кардинално променена реалност и журналистиката влезе в нова обществена роля.

Виж още Web Report 2024 - младите и журналистиката днес

Що се отнася до средата на медиите в ХХI век - живеем в напълно нов свят, свят на дигитален обрат. Директната, интерактивна комуникация с аудиторията, предлагането на комплексни съдържания, при това с мултимедиен характер, създава съвършено нов тип комуникация, чиито характеристики представляват различно ниво на общуване с публиката в диалогов режим.

Събитията ли предопределят какво ще е поколението журналисти?

Не само събитията, комплексни са факторите, влияещи върху журналистиката и журналистите. Журналистиката е отговорна и сложна, силна професия и морален избор. Отговорността е приоритет и основен професионален принцип - журналистиката е влияние и само чрез поднасянето на релевантни факти, поднесени с уважение и респект пред аудиториите, професията се упражнява отговорно.

Именно във времена на кризи, в райони на нестабилност, при бедствия и сложни обстоятелства журналистиката доказва силата и призванието си. Не можем да обвиняваме обаче събитията, когато журналистиката отстъпва от обществените си функции на "четвъртата власт", когато често, дори охотно прекрачва в PR-а и в масовата култура. Става дума за професионална култура, стандарти, професионална етика, отговорност, социална рефлексия.

Ако трябва да поставим на везна тези качества на журналиста - младежко любопитство и желание за учене срещу дългогодишен опит и вече създадени рефлекси, кое според Вас ще натежи в полза на чистата журналистика?

Виж още "Вярвайте в себе си": Светослав Иванов за журналистиката

Задълбочените познания на журналиста са необходимо условие за успешно практикуване на професията. Не само младежкото любопитство и желанието за учене, а способността да учиш през целия живот, да проучваш и анализираш света, заедно с нагласата да търсиш важните детайли и скритите планове са съществени. Наблюдателността, аналитичните умения, рефлексът за оценка на ситуацията, упоритостта в търсенето на истината и достоверността на източниците са ключови.

Аз бих добавила умението да общуваш и предразполагаш, да разбираш и извличаш подходящата информация за историята - това прави журналиста успешен. Опитът е важен, разбира се, изградените рефлекси - също, но не и когато отвеждат в рутината, шаблона, консервативността, спокойствието. Журналистиката е неспокойствие.

Нека поговорим и за грамотността на журналистите - намирате ли разлика от преди и сега?

Грамотността на журналистите е част от отговорността им към обществото - медиите влияят върху културата на милиони хора. Затова всяка медия, която се придържа към професионалната отговорност и високите стандарти да поднася не само достоверна и точна информация и прецизна публицистика, но да го прави на книжовен език. Спад в това отношение има - не само в електронните медии, но и в онлайн медиите. За съжаление, занижените нива на грамотност на журналистите се отразява на младите хора, които допускат все по-груби грешки.

Държат ли според Вас журналистите необходимата дистанция от политическата класа?

Не можем да обобщаваме "на ангро" - има журналисти, колкото и малко да са те, които продължават да следват определени професионални стандарти - на журналистиката, която не обслужва политиците, а ги държи отговорни, бдителна е, прозрачна, честна, по-близо до обществото, отколкото до политиците.

За съжаление, има много "колеги", случайно попаднали в професията - вместо да контролират администрацията и политиците, да следят, да дебнат, да проверяват, те прекрачват граници и се приближават до институциите, които трябва да контролират, превръщат се в институционални или лични говорители. Това вече не е журналистика, а PR. "Медийно-политическият клиентелизъм" е диагноза на нашата среда.

Виж още Сайт vs. телевизия: Конкуренция като никъде другаде в Web Report

Има ли според Вас дефицити в журналистическите жанрове? Питам, защото в конкурса Web Report забелязваме, че разследващата журналистика като че ли "страда" изоставена?

Във времена на кризи ролята на разследващата и аналитичната журналистика е съществена. Затова и като медийни професионалисти правим равносметки за развитието на професията, за нейните трансформации, за професионалната отговорност и за професионалната етика, за рисковете и предизвикателствата пред журналистиката, за кризите и съдържанията.

Ясно е, че медиите са форуми на обществения дебат и без дебат няма журналистика. Финансовите кризи и свиването на рекламния пазар на медиите, особено извън столицата, липсата на финансиране, както и други фактори, свързани с институционален, политически и корпоративен натиск, води до влошена картина на медийното и жанрово разнообразие - първи жертви са разследващата и аналитичната журналистика, които изискват ресурси и най-често попадат под ударите на цензурата.

Как да предпазим аудиторията от фалшивите новини? Не съм сигурна, че все повечето рубрики на наши колеги за fact check (проверка на факти) достигат до онези, които са склонни да бъдат измамени именно чрез фалшиви новини?

Пропагандата, дезинформацията и фалшивите новини ни заливат, дигиталното пространство даде терен за поляризация, екстремизъм, реч на омразата, недоверие в демократичните процеси. Единствено в обучението по медийна грамотност, в партньорството между медийните организации, националните и местни органи, в изграждане на критично мислене и информационни умения са възможностите да се преодоляват дезинформацията и фалшивите новини.

A как да предпазим себе си - гилдията, от т. нар. deepfake измами?

Преди всичко повишеното внимание при споделяне на информация и особено лична информация онлайн са препоръчителни. Предпазливостта в споделяне на данни, особено снимки и видео са изходни за предотвратяване на deepfake. Използването на по-рестриктивни настройки за поверителност, контролът на достъпа до съдържание са ключови.

Снимките с воден знак и минимализираните ресурси, които се публикуват, по-обмислената употреба на видеоклипове онлайн, бдителността и следенето на новините за тези технологии могат да ни помогнат за разпознаване и предотвратяване на подозрителни съдържания.

Като заплаха или като възможност да гледаме на изкуствения интелект?

Разбира се, не могат да бъдат подминати рисковете за човешките права, многото примери за изкуствен интелект, използван за манипулация, за дезинформация, за изкривяване на общественото мнение, за създаване на илюзии и дълбоки фалшификации, особено по време на изборите, при това тези явления се разпространяват много бързо.

Но регулацията върху използването на ИИ, създаването на регулаторен модел може да намали системните рискове за дигиталното публично пространство. ИИ има редица предимства в здравеопазването, в достъпа до информация, в образованието и обучението, в бизнеса и индустрията, в обществените услуги и т.н. Затова недостатъчното използване на ИИ вече се счита за заплаха и пропуснати възможности при изпълнение на големи проекти и програми. Тук ключовите думи са: регулация, отговорност, баланс, прозрачност.

Какво бихте пожелали на завършващите ФЖМК и на участниците в конкурса Web Report?

Пожелавам им да останат при журналистиката и да ги води идеализмът на професията, колкото и други възможности, дори изкушения да срещат по пътя си. Надявам се професионалната рефлексия и отговорност да надделяват над дезинформацията и откровените лъжи. Надявам се младите колеги да не мълчат, докато неталантливите и глупавите говорят, да посочват подмяната, измамата, лъжата, да търсят и намират истината.

Изисквания и допълнителна информация за участие в Web Report 2024:

Конкурсът е отворен за участие в периода 7 февруари - 30 април 2024 г.
Одобрените за участие журналистически материали ще бъдат публикувани в категория "Участници" в сайта на конкурса, където може да бъде намерена и пълната информация за него, изискванията към материалите и какво още е необходимо, за да кандидатствате.
Подробности можете да намерите и във Facebook страницата на Web Report.
За да бъдат одобрени материалите за участие в Web Report, те трябва да са написани на правилен български език, да гарантират за достоверността на информацията чрез препратки и цитиране на оригиналните източници и да посочват своя автор.
Важно изискване е материалът да е публикуван в периода 07.02.2023 - 30.04.2024 г.

Web Report се организира с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Партньори на проекта: Dundee Precious Metals, A1, Investbank

Медийни партньори са БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, NOVA Broadcasting Group, Радио "Фокус", Darik.bg и Дарик Радио, OFFNews.bg, Dnes.bg, списание "Мениджър", 3eNews, телевизия ММ и агенция "БулФото".

ИЗБРАНО