Коментари - Г-7 се събира на онлайн среща за Афганистан, Борис Джонсън се закани на талибаните | Днес.dir.bg

боя се, че Джонсън не е Чърчил, а под Ламанш вече има тунел и талибаните не е нужно да могат да плават

Да бяха включили и някой Талибан в тая среща. Общо знаят че единственото което могат да направят е да си съберат багажа и чао Афганистан

Ес или Германия, Франция и ОК ако искат да правят нещо с Афганистан да пращат армиите и да правят. Какво се пенят не разбирам? Аз въобще не разбирам защо имаше военни във Афганистан последните 10 години. Има два варианта - 1. Анексира ги някой и се грижи да израстват като общество 100-150 години. 2. Оставяме ги да се оправят както намерят за добре.

Хаха. Приматите след толкова продължителен бой по главата май имат малък напредък - не искат еднолична власт, а съвет за управление, в който са представени всички влиятелни фракции. Т.е. те са против тираните и искат демокрация по някакъв модел на шериата, който още не е открит.

много им здраве на американците и на англичаните на целия свят ще му се такова мамата .. . . ... . ..... .. ... .. ... . . . . . ...... .. .. . . . . .... . . . . .. . ...

Поради противоепидемичните мерки ще провеждаме битките срещу талибаните само онлайн

НЯКОЛКО ИСТИНИ ЗА АФГАНИСТАН Майкъл Паренти е известен политолог и историк, защитава докторат по политология през 1962 в Йейлския университет. Дълги години преподава политически и социални науки в различни университети. Автор е на 23 книги и множество статии. Неговите творби са преведени на най-малко 18 езика. --- Малко история. Системата на поземлена собственост не бе променяна от феодалната епоха, като над 75 % от земите принадлежаха на феодали - едва 3 % от селското население. Към средата на 60-те години се събраха революционни демократични елементи, за да сформират Демократичната партия на народа (ДПН). През 1973 г. кралят бе детрониран, но правителството, което го замени, се оказа корумпирано и не популярно. На свой ред то бе прогонено през 1978 г., след манифестация пред президентския дворец и след като армията се намеси на страната на манифестантите. Офицерите, които завзеха властта, поискаха ДПН да формира правителство, ръководено от Нур Мохамед Тараки, поет и романист. Именно така влезе в действие една коалиция на националните демократични сили, вдъхновявана от марксизма. „Това бе едно изцяло вътрешно събитие. Дори ЦРУ не смяташе Русия отговорна за него” – пише Джон Райън, пенсиониран професор от университета на Уинипег, който по онова време ръководеше селскостопански изследователски проект в Афганистан. Правителството на Тараки легализира синдикатите, фиксира минимална заплата, въведе прогресивни данъци, предприе кампания за ограмотяване и програми за достъп на обикновените хора до добри медицински грижи, жилища и обществена хигиена. Появиха се опити за създаване на селски кооперативи, цените на някои основни хранителни продукти бяха намалени. Правителството продължи и кампания, започната от краля за образованието на девойките и децата. Според „Сан Франциско Кроникъл” от 17 ноември 2001 г., при режима на Тараки Кабул бе „космополитен град, привличащ артисти и хипита. Жените изучаваха земеделие, инженерство и бизнес в университета на града. Някои от тях заемаха правителствени постове. През 80-те години в парламента имаше седем жени. Жените караха коли, пътуваха и излизаха с мъже. 50 % от студентите бяха жени.” Правителството на Тараки се опита да изкорени опиумния мак, който дотогава осигуряваше 70 % от нуждите на световното производство на хероин. Анулира и дълговете на фермерите и започна да развива една важна програма за аграрна реформа. Райън смята, че това беше „действително популярно правителство и хората гледаха с надежда в бъдещето”. Обаче от различни страни се надигна опозиция. Феодалните владетели се бореха срещу аграрната реформа, членовете на племената и моллите отхвърляха яростно равенството на половете и образованието на жените и децата. Егалитарната и колективистична политика на правителството на Тараки предизвика и опозицията на американската национална сигурност. Почти веднага след идването на власт на коалицията на ДПН, ЦРУ подпомагано от саудитските и пакистанските военни, започна широкомащабна интервенция, редом с експроприираните феодали, реакционните племенни шефове, моллите и трафикантите на опиум. Висш отговорен представител на правителството на Тараки беше Хафизула Амин, за когото мнозина смятаха, че е бил вербуван от ЦРУ в годините на своето следване в САЩ. През септември 1979 г. Амин заграби властта чрез държавен преврат. Той екзекутира Тараки, спря реформите, стана причина да бъдат затворени, прогонени в чужбина или убити хиляди привърженици на Тараки, и постави основите на фундаменталистка ислямска държава. Два месеца след това и той бе свален от членове на ДПН, включително и военни. Трябва да се подчертае, че всичко това стана преди съветската военна намеса. Съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински публично призна, че правителството на Картър дало огромни суми на мюсюлманските екстремисти, за да отстранят реформисткото правителство, финансира и яростните атаки на муджахидините срещу училища и учащи се в селските зони. Към края на 1979 г., обсадено сериозно, правителството на ДПН помоли Москва да изпрати военен контингент, за да се отърве от муджахидините и чуждите наемници, рекрутирани, финансирани и добре въоръжени от ЦРУ. Съветите вече бяха осигурили помощ за проекти в миннодобива, образованието, земеделието и общественото здравеопазване. Разполагането на войски беше един по-сериозен и политически опасен ангажимент. Нужни бяха многократните искания на Кабул, за да приеме Москва да се намеси военно. Джихадът и талибаните. Съветската интервенция осигури на ЦРУ златна възможност да трансформира племенната съпротива в свещена война, в ислямски джихад срещу комунистите атеисти. В течение на години САЩ и Саудитска Арабия изхарчиха към 40 млрд. долара във войната в Афганистан. ЦРУ и неговите съюзници вербуваха, екипираха и подготвиха близо 100 000 радикални муджахидини от 40 мюсюлмански страни, включително Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Алжир и дори Афганистан. Сред тези, които откликнаха на призива, бе и един десен милионер реакционер, роден в Саудитска Арабия - Осама бин Ладен, и неговите довереници. След провала на една дълга война, през февруари 1989 г., Съветите се изтеглиха от страната. Като цяло се смята, че марксисткото правителство на ДПН се е сгромолясало след съветското отпътуване. В действителност то се ползваше с достатъчна народна подкрепа, за да се бие още три години и да надживее с една година самия Съветски съюз. След като завладяха Афганистан, муджахидините започнаха да се бият помежду си. Те опустошаваха селата, тероризираха цивилното население, грабеха, провеждаха колективни публични екзекуции, затваряха училища, изнасилваха хиляди жени и превърнаха в руини половината Кабул. В търсене на доходни източници на постъпления, те наредиха на фермерите да сеят опиумен мак. Пакистанската разузнавателна служба (ISI), в тясно партньорство с ЦРУ, изгради в цялата страна стотици лаборатории за хероин. Две години след интервенцията на ЦРУ, граничният район между Пакистан и Афганистан стана първия по мощ прозводител на хероин в света. Идването на талибаните. През 1995 г. една екстремистка разновидност на сунитския ислям, „Талибан”, финансирана от ISI и ЦРУ, с подкрепата на мюсюлманските политически партии в Пакистан, завладя по-голямата част от страната, заплаши или подкупи и племенни вождове. Талибаните обещаха да сложат край на фракционните борби и бандитизма, запазена марка на муджахидините. Предполагаемите убийци и шпиони бяха екзекутирани месец след месец на спортните стадиони, а на обвинените в кражба им отсичаха ръцете. Талибаните осъждаха всички форми на „неморалност”, забраниха музиката, театъра, библиотеките, литературата, светското образование и голяма част от научното изследване. Установиха режим на религиозен терор. Мъжете трябваше да носят неподстригани бради, жените да се обличат с бурки от главата до краката. Хората, които не се бяха подчинили бързо, бяха наказани сурово от Министерството на нравствеността. Жените бяха изключени от социалния живот и от всякаква възможност да работят извън техните домакинства. Онези, които биваха квалифицирани като „неморални”, бяха пребивани до смърт с камъни или заравяни живи. Завоят на Вашингтон. Нищо от това не притесняваше лидерите на Вашингтон, които се разбираха чудесно с талибаните. До 1999 г. правителството на САЩ плащаше цялата годишна заплата на всеки служител на талибанското правителство. Чак през октомври 2001 г., когато Буш трябваше да успокои обществеността със своята кампания за бомбардиране на Афганистан, той осъди потискането на жените. Ако може да се каже нещо положително за талибаните, то е, че те сложиха край на грабежите, кражбите и убийствата, практикувани редовно от муджахидините. През 2000 г. изкорениха и опиумния мак в териториите под техен контрол, оценено като успешно от Програмата на ООН за международен контрол на наркотиците. Със свалянето на талибаните и повторното настаняване в Кабул през декември 2001 г. на едно правителство на муджахидини, селектирани от Запада, маковите насаждения и производството на опиум се разраснаха драматично. Последвалите военни години причиниха десетки хиляди афганистански жертви, убити от ракетите „Круз” и „Томахоук”, бомбардировачите „Стелт” и противопехотните мини, заедно с всички онези, които продължават да умират от глад и студ, без подслон и вода. Кръстоносният поход към петрола и газта. Претендирайки, че се борят с тероризма, лидерите на САЩ имат други, неустоими причини, да се ангажират още повече в Афганистан. Регионът на Централна Азия е богат на запаси от петрол и газ. Американските петролни компании придобиха права върху над 75 % от тези нови запаси. Интересно е, че нито правителството на Клинтън, нито правителството на Буш поставиха Афганистан в официалния списък на Държавния департамент с държавите, обвинени, че поддържат тероризма. Въпреки признатото присъствие на Осама бин Ладен като гост на талибанското правителство. Посочването на Афганистан като „пакостна държава” би направило невъзможно сключването на споразумения между американските компании и Кабул за строителството на тръбопровод към петролните полета на Централна Азия. Фактически много преди нападенията от 11 септември американското правителство бе провело подготвителните работи за офанзива срещу талибаните, за установяване на послушен режим и на военно присъствие в Централна Азия. Атаките от 11 септември позволиха да се мобилизират общественото мнение и съюзниците, които се колебаеха, в полза на една военна интервенция. Войната на левицата. Може да се каже с думите на Джон Райън, че ако през 1979 г. Вашингтон беше оставил на спокойствие марксисткото правителство на Тараки, „не би имало нито армията на муджахидините, нито съветската интервенция, нито войната, която опустошава Афганистан, нито Осама бин Ладен, нито трагедията от 11 септември”. Прекалено много е, обаче, да се иска от Вашингтон да остави свободата на едно прогресистко ляво правителство, което организира разпределянето на обществения капитал по-скоро според публичните нужди, отколкото според частното натрупване. Американската интервенция в Афганистан не е много различна от намесата на САЩ в Камбоджа, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Никарагуа, Гренада, Панама и другаде. Във всички тези случаи интервенцията докара на власт най-ретроградните елементи, остави икономиката в руини и причини смъртта на безброй жертви. Войната в Афганистан, тази съсипана и обедняла страна, продължава да се представя в официалните американски кръгове като храбър кръстоносен поход срещу тероризма, но тя беше преди всичко средството за постигане на други цели: да се разруши един ляв революционен социален порядък, да се заграби контролът върху едни от последните обширни неразработени запаси на изкопаеми енергоносители, които са на изчезване, и да се настанят бази на САЩ и американска военна мощ в един нов ре гион на глобуса. Срещу тези цели призивът за „промяна” на Барак Обама звучи кухо

Тръгнаха като аслани/лъвове/, върнаха се като насрани.Радой Ралин

Да секнат приходите от "бялата смърт"! Но там САЩ са основния двигател и консуматор! А дано, ама надали.... Ще контролират дистанционно процесите, какво са няколко милиона афганистански съдби, важното е парата да върви по предназначение.... Пари-наркотици-оръжие-Пари'!

Просто да ги ваксинират с Астра Зенека!

нали знаеш кой следва на ротационен принцип пак да му наритат задника ?

Г-7 са абсолютни жалкари и смешници! 20 години бяхте в Афганистан и като избягахте , като обикновени пикльовци, талибаните за 2 дни превзеха цялата държава! Да разбираме, че 20 години импотентните натовци не можаха да се справят с тях! Глупаци!

Започна да се прокрадва информацията, че има доста литий там. Явно защо стояха 20 г ина какво са се опитвали да сложат ръка.. Ами не се прави така. Избираш си демократичен разграден двор и пращаш Дънди прешъс. . Явно нито Иран иска да си даде нефта, нито Афганистан Li, нито Русия запасите от менделеевата таблица.

Борко заплашва, а талибите си го местят от едния в другия.

се събирали, защото създадените от тях муджахидини,талибани,Ал Кайда се обявиха против тях и прекъснаха кражбите им

"Дойдоха като аслани (лъвове). Избягаха като насрани!". Това май от Радой Ралин беше?

кого заплашва Джонсън? Те бяха създадени точно със съдействието на същите тези страни от Г-7 за борба на времето против съветската окупация! Помня Маргарет Тачър на времето как ходеше с малкото си кученце да се вижда с тях, които тогава бяха муджахидини и да ги насърчава! Преди 20 години западняците дойдоха като тигри и сега бягат като овци, както е казал бележития наш поет!

Жонсънчо лае като пинчер, а Талибан-бабаитът вика да му докарат следващата девственица. Тъжна реалност - талибаните са изверги, а западните политици - гледащи лошо кутрета, потриващи мазно лапички...

Борката Инглиш плаши талибаните с ГОЛО ДУПЕ, ама от Даунинг Стийт в Лондон! Закарай го това бело дупе в Хиндокуш да видиш какво ще му се случи!

"талибаните ще бъдат съдени според действията им." И който е унищожил най-много макови полета - НАЙ-ГОЛЯМА ПРИСЪДА!!!!

не ги страхувай бе Жонсън, ще се уплашат горките и от страх много лоши неща стават..

ваште талибани, после заканите.

Е че пука ли им на талибаните какво щели да решават Гъ 7! Китай и Русия си говорят с тях, пък и Турция и Саудитска Арабия ще дадат едно рамо! Някои на запад още живеят в 20 ти век.

Народната революция, предвождана от талибаните, победи агресивната демокрация, предвождана от янките.

Със сигурност талибаните са по умни от нашите мутри и правителство.